Да, и най-много доверие ми имат приятелите от противоположния пол....
- Публикувана: 2 юли 2008, 13:39 ч.
- Последно мнение: 5 юли 2008, 16:57 ч.
Пазите ли тайни?
Ако за някого нещо е толкова съкровено,че да може да бъде наречено тайна, предполагам,че ще го задържи само за себе си или ще го сподели с някой много близък човек,който да речем е имал някакво отношение към ситуацията. Ако дойде филанкишията и ми каже някоя своя тайна, ще си помисля,че:
а) просто иска да се разтовари. А защо товари мен?
б) сърби го езика. Явно сам не умее да си запази тайната. Как очаква от мен да я пазя?
в) иска да предизивика интерес, да изглежда по-специален и мистичен. Хубаво!Дали не я е разказал на още 5-6 души преди да стигне мен?
г) за да ми я казва,значи ми има доверие.
д) ще се сетя за една случка с една тайна и едно споразумение между двама да не я издават. Изпати си този,който успя да я опази.
Извод: Достатъчно е една тайна да я знаят поне двама души,за да не е повече тайна.Ако много ме е страх,че някой ще научи нещо за мен,което не искам да научи,или ще си мълча,или ще изровя една дупка в земята и ще прошепна тайната в нея.
а) просто иска да се разтовари. А защо товари мен?
б) сърби го езика. Явно сам не умее да си запази тайната. Как очаква от мен да я пазя?
в) иска да предизивика интерес, да изглежда по-специален и мистичен. Хубаво!Дали не я е разказал на още 5-6 души преди да стигне мен?
г) за да ми я казва,значи ми има доверие.
д) ще се сетя за една случка с една тайна и едно споразумение между двама да не я издават. Изпати си този,който успя да я опази.
Извод: Достатъчно е една тайна да я знаят поне двама души,за да не е повече тайна.Ако много ме е страх,че някой ще научи нещо за мен,което не искам да научи,или ще си мълча,или ще изровя една дупка в земята и ще прошепна тайната в нея.
Да, пазя тайни и дори не е нужно изрично да ме молят за това. Просто има неща, за които ясно си давам сметка, че са много лични и човекът ми е гласувал доверие като ги е споделил. Имам достатъчно съвест и самодисциплина, за да запазя наученото само за себе си. Ако толкова ме гложди наученото и имам нужда да го обсъдя с някого, мога да го разкажа на трети, непознат за споделилия човек, без да споменавам конкретни имена и факти, а по-скоро като хипотетична ситуация. Но дори и последното съм правила много рядко.
Да,за съжаление ме бива в това!Ама понякога е много тежко.
Ако толкова ми тежи,че не се побирам в кожата си,говоря с мъжо (знам,че той не би разпространил) за да изразя възмущението си...
Последно братовчед ми каза нещо,което винаги премълчавам пред половинката му с която пък видиш ли сме добри приятелки,и вече съм обременена с това без да съм го искала
Мъжо ми каза да се оправят сами,да се правя,че не знам и тва си е.Ами прав е!
Ако толкова ми тежи,че не се побирам в кожата си,говоря с мъжо (знам,че той не би разпространил) за да изразя възмущението си...
Последно братовчед ми каза нещо,което винаги премълчавам пред половинката му с която пък видиш ли сме добри приятелки,и вече съм обременена с това без да съм го искала
Мъжо ми каза да се оправят сами,да се правя,че не знам и тва си е.Ами прав е!
и чуждите и своите. Много нося на тайни. 
Умея да пазя тайни, най-често защото ги забравям 
Своите тайни не пазя особено, т.е. има няколко човека с които споделям задължително, не мога да пазя нещо, което ми се е случило или съм изживяла само за себе си, обичам да споделям, знам на кого да споделям, за да е запазена тайната ми.
Своите тайни не пазя особено, т.е. има няколко човека с които споделям задължително, не мога да пазя нещо, което ми се е случило или съм изживяла само за себе си, обичам да споделям, знам на кого да споделям, за да е запазена тайната ми.