Тема на Валдорфските мами и татковци

Деметра,
много си ми симпатична, но ... не мога да оставя отчетна тема на градина или педагогика  . Съжалявам, че ще се наложи да те спра, но напоследък и други градини се опитват да си направят подобни теми, ще ни залеете и издавите  , ако стане модно.
Ще оставя за сега темата за да се съберете и намерите и да може после да си общувате на ЛС или чрез Скайп, БТК и т.н.
Хубав ден!

Здравей, Ели!

Симпатията е взаимна! 

Това обаче не е отчетна тема на градина, тъй като предстои отварянето на още Валдорфски градини в София, Пловдив, Варна и други градове, съвсем независими една от друга и не само частни. Има интерес и от общински градини в София за обучението на персонал във Валдорфската методика. В този смисъл темата не е нито отчетна, нито рекламна (отбелязвам това понеже знам, че рано или късно ще се появат подобни съмнения)!

Темата е за валдорфските родители, настоящи и бъдещи, от страната и от чужбина, практикуващи и интересуващи се от валдорфската педагогика, без значение дали я прилагат в градина, училище или като домашно възпитание и обучение. Защото въпросната валдорфска педагогика е възпитателно изкуство, а не просто метод за обучение в градина или училище.

В този смисъл темата е информационна!
Откакто моите деца са в една валдорфска градина, аз получавам запитвания от други родители, които търсят информация и споделен опит не просто за самата градина, а за педагогиката изобщо. Вярвам, че не съм единственият родител, който би могъл да споделя своя опит и своите впечатления от валдорфското възпитание. Тези впечатления се базират на спесифичния в случая подход и начин, който се изразява чрез организацията на деня, на седмицата, на празниците, чрез конкретните занимания и т.н., които са от една страна общи за самата педагогика, но от друга имат своя индивидуален печат за всяка градина, всяко училище, всяко семейство, което приема валдорфското възпитание за свой метод. В този смисъл описанието на един празник като Еньовден (Йоановден) например би било интересно за хората, които не са запознати с това, а разказите за протичането на празника на отделните места (в България или в чужбина) би обогатил всеки един родител. Или пък публичното споделяне и обсъждане на игрите за типичния валдорфски летен празник може да е полезно за всички тук.

Друго нещо, което е базово за валдорфската педагогика е активното участие на родителите в градините и училищата, когато обучението не е домашно. Всъщност родителите са тези, които организират и създават валдорфските градини и училища за своите деца по света и след това продължават своя активен живот в тях - като градинари, организатори, помощници под някаква форма и т.н. Мога да ви уверя, че това не е никак лесно, дори за нашата мъничка градина и скайп, бтк и пр. изобщо не са решение. Смятам, че обменянето на идеи от различни валдорфски родители по подобен открит и публичен начин само може да ни помогне и улесни.

Вероятно затова във всеки по-голям и популярен чуждестранен родителски форум има теми за валдорфската педагогика, за монтесори педагогиката и прочие теми, обединени от нещо много по-сериозно и характерно от простата отчетност на конкретна градина. Като имам предвид и факта, че Валдорфската предучилищна методика е съвсем официална и призната система за обучение от Министерството на образованието, мисля че подобна тема е съвсем оправдана и у нас.

И понеже този родителски форум - бг-мамма - ми е близък на сърцето и е форумът, в който в продължение на близо четири години съм споделяла радостите и тревогите от мамешката си кариера, излушвала съм, споделяла съм и съм се опитвала да помагам в радостите и тревогите на другите мами тук, пускам темата тук. Аз просто продължавам да правя същото нещо на същото място - споделям. Никога не съм си позволявала да "заливам" и да "давя" този форум с каквото и да е и съм се старала да се отнасям с уважение към личността и времето на всеки четящ и пишещ тук. По този начин постъпвам и сега, когато все повече и повече това пространство се залива с разкази и оплаквания за детската агресия и други тъжни, но реални теми. Достатъчно такива неща съм изживявала и преживявала и достатъчно труден е бил моят път, за да мога да проявявам разбиране и съчувствие. Не казвам, че сега животът ми е идеален и лесен, тъкмо напротив  , но поне по отношение на децата нещата при мен са много по-балансирани, в резултат на запознанството ми с валдорфската педагогика. Затова единственото, което мога да направя е същото, което съм правила и досега - да споделям опита си като родител. Хрумна ми че и другите валдорфски родители биха споделяли своя опит по един или друг начин.

В този смисъл е много важно да уточня своята категорична позиция по въпроса за валдорфската педагогика, нещо което съм писала на всеки родител, който се е обръщал лично към мен:

Валдорфската педагогика не е най-добрата педагогика на света. Тя е най-добрата за мен и за две от моите деца. Всеки родител е най-добрият родител за своето дете и затова може да почувства със сърцето си кой е най-подходящият път за възпитание на неговото дете или най-подходящата педагогика. Аз мога само да споделям своя опит, като по този начин вярвам, че помагам на другия, независимо от това какъв е неговият път или каква ще се окаже неговата педагогика!

Затова, Ели, трябва да знаеш, че това, на което се надявам с пускането на тази тема, е не тя да залее някого, а да противозастане на залятия вече от болната тема за агресията при децата форум. При това не с фалшивото становище за идеалната педагогика и идеалните деца, а с фактите за това как се решават проблемите и как се предотвратяват проблемите при едни съвсем обикновени деца от една нетрадиционна за нашата страна педагогика. Вярвам, че не съм единственият родител, който се е докоснал до това и който има подобен личен опит. И също затова те моля да приемеш темата като полезна и информационна, каквато като неин автор ще се стремя да я поддържам. Действително като преразгледах изходния си постинг, видях, че в желанието си да споделя положителните си емоционални впечатления конкретно от празнуването на Еньовден в нашата градина, може да се каже че това е придало някакъв отчетен отенък на темата. Затова, ако смяташ, че това е проблем и пречи толкова много, съм готова да го редактирам. Но аз мисля, че именно живият живот, истинските преживявания и всичко, което се случва във владорфските градини и училища (общински, частни или домашни) е именно важно и може да бъде полезно и на валдорфските мами, и на всички други мами. Защото действително дните, седмиците, празниците и най-важното - взаимоотношенията дете-родител-учител, протичат по по-различен начин. Това последното го твърдя като човек, който имат богат опит с детските градини у нас. 

Хубав ден и от мен, и се надявам не в социалистически стил "молбата ми да бъде удовлетворена", а импулсът, идеята и усилията, които съм готова да положа, за да бъда полезна на другите мами тук (които се интересуват от това, разбира се) и като потребител да направя този форум още по-хубав и богат, да бъдат правилно разбрани! 

На мен лично ще ми е много интересно, защото се интересувам от детски градини по принцип. Бих следила темата, ако остане, независимо че не съм в България и не мога да си пратя децата в същата градина.
Също смятам, че би могло да има само полза от повече публичност за опита на другите школи в предучилищната педагогика, различни от българската традиционна школа. Има много неща, които биха могли да се променят към по-добро.

Ако в темата ще се говори за Валдорфската педагогика, начина на възпитание и т.н. - да, нямам нищо против. Но ти си я започнала по друг начин  , като типична отчетна и за това и така отреагирах  . Знаеш какви са отчетните "здрасти, тук сме, как сте днес, има ли някой на линия да си побъбрим, а ние ходихме на море" и т.н. Имайки в предвид това ще трия подобни мнения, иначе успех в развитието и , ще я чета с интерес  .

А какво представлява така наречената Валдорфска педагогика и с какво една такава градина се различава от средностатистическата, освен от участието на родителите в празниците за децата? Сори, ама ми стана любопитно - ако можеш сподели принципите й.

Записвам се и аз. Отдавна следя материалите за Валдорфската педагогика и за градината в Драгалевци.
Надявам се да затвърдя намерението си да запиша малката в такава градина като му дойде времето. 

Това намерих аз:

"Какво иска и какво дава Валдорфската педагогика?
Какво иска Валдорфската педагогика?

Да подготвя дееспособни, всестранно развити и високо-образовани хора с неизчерпаем интерес към живота, с желание непрекъснато да се учат, с остро социално чувство и стремеж към общуване и взаимопомощ, хора способни да развиват себе си и новите импулси в себе си и да ги претворят в дела, да взимат решения съгласно изискванията на духа на времето, да бъдат новатори и творци.

Какво дава Валдорфската педагогика?

- на индивида - морална опора, доверие в себе си, инициативност, възможности за изграждане на ново мислене, образование и възпитание, които да отговарят на вътрешно търсене, хармонично развитие на воля, чувства и мисъл, възникване на вътрешен ентусиазъм, подхранване на душевно-духовните жизнени сили.

- на родителите - възможност да надраснат границите на своя мироглед, да проведат задълбочена вътрешна работа над себе си, за да преобразят мисълта си и да разбудят чувствителността си към новото покълващо у децата и към движенията и процесите в живота и душите им. Тясна и активна връзка с училището чрез разнообразни родителски дейности, вечери, лекции и др., активно следене качеството на обучението, създаване на подходяща за активни творчески дейности на децата домашна обстановка.

- на учителите - условия за обширно и задълбочено образование, за непрекъснато вътрешно и професионално усъвършенстване през целия живот, за творчество по време на урока в клас, за дълбоко опознаване на човешката природа, незатихващ ентусиазъм, който да умеят да предават на другите, стремеж към живо и вдъхновяващо преподаване, възможност за нови отношения между учител и ученици, от които да възниква вътрешна мотивация за учене и творческа дисциплина, за нови социални взаимоотношения.

- на обществото - формира хората с изцяло ново мислене, което ще послужи за основа на нов морал и овладяване на новите духовни ценности, така че тези нови хора да могат да проведат така желаните реформи в обществото."
   

http://www.aobg.org/index.php?ln=1&id=168

запис

Искрено се радвам за вас,че имате възможност да подарите такова детство на децата си.

Ако някога се съглася сина ми да ходи на детска градина,то единствена на която бих се спряла е тази.Всъщност ако има с радост бих го записала когато му дойде времето за това.

Деметра имаш ли информация дали в Русе не мислят да откриват такава?

Страхотно е че се правят такива " градини", някой може ли да ми даде информация имали във Варна такава група

А всъщност каква е разликата с обикновената градина
Нещо от сорта това там е така, тук не
Четон тук:
http://www.aobg.org/news.php?ln=1&id=7
и тук
http://www.zlatno-zrantse.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0017&g=

и не ми се изяни много

И на мен ми стана интересно с какво ДГ, обучаваща децата по тази схема, е по-различна от обикновените?! С какво родителите подпомагат развитието на децата си като "дееспособни, всестранно развити и високо-образовани хора с неизчерпаем интерес към живота, с желание непрекъснато да се учат, с остро социално чувство и стремеж към общуване и взаимопомощ, хора способни да развиват себе си и новите импулси в себе си и да ги претворят в дела, да взимат решения съгласно изискванията на духа на времето, да бъдат новатори и творци."?!
Ще следя темата, нищо че дъщеря ми е в стандартна държавна ДГ (от която съм доволна ).

запис

Веднъж чух - ама само подочух, за съжаление, информация за това по часът на мама... Може ли, моля, по - подробна информация - какво представлява градината, колко деца има в група (аз останах с впечатлението, че групите са смесени - във възрастово отношение, така ли е?), не на последно място колко струва, изобщо... по - подробно, моля?

Също - по - подробна информация за загатнатата идея за евентуално организиране на общински градини на този принцип... Абе, дай, развихри се, опиши всичко съществено и отличаващо ...

Привет и от мен,

Дъщеря ми ходи във валдорфската детска градина от близо пет месеца.
За да съм полезна на вас пък и на себе си, ще изброя и хубавите и не толкова хубавите неща, от тази детска градина.

Започвам първо с хубавите неща:
1.Храната. Хранят ги излючително здравословно, като понякога и самите деца участват в приготвянето на закуската.
2.Заниманията. Всеки ден от седмицата правят различни неща, месят хляб, рисуват с водни боички и т.н.
3.Всяка дейност се извършва с песен или под формата на игра, което много успокоява самите деца
4.Учителките като цяло са много спокойни.

Има и още хубави неща, за които не мога в момента да се сетя, но факта, че се гърбя всеки ден да я карам по ужасяваща улица и да излизам по-рано от работа (детската градина работи до 5) с риск да ме уволнят, говори че наистина си заслужава.

Сега за не толкова хубавите неща:

1.Никъде няма табелка, нито по пътя като за упътване, нито на самата къща като на всички останали детски градини, което навява разни мисли.
2.Бусчето също няма никакви маркировки или знаци по него, освен малка табелка с дечица на задния прозорец, което за детски транспорт ми се вижда крайно недостатъчно.
3.Все по-често забелязвам, че ги оставят без надзор. Последният път беше тази сутрин, когото  оставих дъщеря ми. Всички деца бяха навън, оставих я уж на учителките и те влезнаха вътре. Аз им казах довиждане, не да си помислят, че ще стоя да ги наблюдавам. Видях, че останаха сами, позавъртях се и тръгнах, защото щях да закъснея за работа. Вече бях при колата, когато чух рева на дъщеря ми. Как беше паднала и какво е станало разбира се никой не видял. Едната учителка излезе и веднага я взе на ръце. При въпроса ми защо ги оставят сами ми отговори, че нямало такова нещо и само влязла да си вземе раницата. И те често били падали и това било нормално. Дъщеря ми постоянно е в рани и синини. Да не говорим, че двора е отворен и свободно достъпен за външни лица.

Та това са нещата, много съм доволна от начина на възпитание и отношение към децата, но сякаш организацията им малко понакуцва.
Ще се радвам, ако и други родители се включат.

Demetra благодаря ти за темата.

Поздрави, wild flower

Katy ABV, смесена е групата, таксата е 420лв. на месец.

А къде се намира тази градина?

Деметра, ще се радвам както и в предишната тема разясни, за ролята на окултизма в този вид педагогика, пентаграмите и "духовните танци".
Всеки сам избира нещата които ще вярва  и ще учи детето си, но нека на всички е ясно още от самото начало за какво става дума и какво точно избира.
Благодаря!

а може ли някои по запознат да ми каже откъде произлиза това "Валдорфски" детски градини - ще ме прощавате ама самото име в мен предизвика някакъв вид възмущение (незнам защо - еи така просто без видима при4ина  ) и противоре4иви мисли за секти , странни групи хора , хипарски комуни и неразрешени деиности (след поста на wild flower за липсата на имена на сградата и автобуса  )  и т.н. . Все пак преди да се говори за какъвто и вид да е педагогика би трябвало да се изясни що за 4овек (група от хора ) са въвели такъв вид педагогика . за Спок знам например , но за Валдорф не съм 4увала ...сигурно съм поизостанала .... може ли да поясните за неведующите !

Името е по името на човека, който ги е въвел, нищо особено стресиращо няма в него.

Не подозирах, че се занимават с... хм, духовни напътствия - това за мен решава дилемата - никой няма право да дава верски напътствия на детето ми. Може би само аз, и то само в малка степен.

Ще следя с интерес темата

И при нас ги има тези детски градини. Аз не съм им голям фен. Малко в повечко ми идва силата, с която проповядват идеите си

Здравейте!

Първо моля да ме извините за позакъснялото включване, но нямам възможност да участвам всекидневно. Въпреки това ще се постарая да не оставям нито един мамешки въпрос да виси без информация или мнение в отговор, доколкото го имам.   

Ели, благодаря за разбирането!  Като се замисля валдорфските родители имаме толкова творчески отговорности и ангажименти към градината по задание, че едва ли би ни останало време за спамо-чат. Затова мисля, че едва ли ще се наложи да те въвличаме в помитащи операции. 





Tsv, миналата есен, когато две от децата ми тръгнаха едно по едно на валдорфска градина, пуснах една тема, за да споделя впечатленията си. В нея си позволих да направя превод на едно съвсем кратичко и обобщено представяне на Валдорфската педагогика от една книга, която имам. Ще си позволя да го прекопирам и в тази тема, понеже е свързано с основополагащия въпрос какво представлява предагогиката: 



Какво представлява Валдорфската педагогика?

Валдорфската педагогика е разпространена по целия свят система за възпитание и образование от ранното детство до 12 клас и е разработена по съветите на Рудолф Щайнер. Щайнер, австрийски учен, педагог и писател, насочва совето внимание към образованието след Първата световна война по молба на Емил Молт, който му помага да основе училище за децата на работниците в цигарената фабрика “Валдорф-Астория” през 1919 година.
Импулсът за “Валдорфска педагогика”, както започва да се нарича в последствие, се разпростира из цяла Европа, в през 1928 отваря врати и първото училище в Северна Америка – в Ню Йорк.

Щайнер е пионер в създаването на система за обучение на децата, която е основно съобразена с развитието и възрастта им. По-късно голяма част от неговите насоки са доразработени от Арнолд Гезел [Arnold Gesell], Жан Пиаже [Jean Piaget] и други (Гезел и Пиаже са едни от големите имена в педагогиката). Заедно с това Щайнер се стреми да създаде балансиран и цялостен подход в образованието. Подход, който да разглежда детето като съвкупност от физика, чувства и мислене (тяло, душа и дух) и който да оставя неговата духовна природа изпълнена с признателност към всичко в живота, но и свободна.

Валдорфските училища са закрити по времето на Втората световна война, но скоро след това са отворени отново и през последните две десетилетия се създават училища и в Южна Африка, Близкия Изток, Източна Европа и в държавите от бившия Съветски съюз. В момента има над 750 Валдорфски училища в 46 страни.


Детската градина

През годините на ранното детство детето е обградено от среда, която прилича на домашната и която насърчава свободната въображаема игра и артистичните занимания. Щайнер установява, че малкото дете учи основно чрез пример и подражание, като при ученето се набляга на движението, ритъма, вълшебните приказки и устната реч. Той усеща, че все още е нездравословно за детето да се концентрира в познавателни умения като четене, писане и математика, докато тялото не достигне определено ниво на зрялост. Когато достигне до това ниво, то освобождава жизнените сили, съсредоточени до този момент в пропорционалното израстване на тялото, и ги предоставя за познавателна работа. Тази готовност се разпознава по много знаци като например падането на първите млечни зъбки или способността на детето да докосне с ръка противоположното ухо през главата си. Децата внимателно са преценявани за тяхната готовност да започнат училище като повечето училища изискват те да са навършили шест години.

Детските градини обикновено са със смесени групи от 3 до 6 годишна възраст. Типичните дневни занимания включват свободна игра, двигателни игри, приказен кръг и творческо занимание (рисуване с водни боички, моделиране с пчелен восък, рисуване с пастели от пчелен восък, приготвяне на хляб и други печива и т.н.). Куклените театри, излетите и честването на празници са чести събития през годината.


Началното и основното училище

От първи до осми клас всички предмети са преподавани по много жив и образен начин, защото Щайнер открива, че децата от тази възрастова група (7-14 години) научават най-добре, когато информацията е поднесена по артистичен и творчески начин. Учениците имат един и същи учител от първи до осми клас, който преподава “сутрешен урок”. Урокът може да бъде по роден език и литература, математика, история и природонаучни предмети и се провежда в първите два часа от деня. По време на сутрешния урок се преподава само един предмет, което продължава три до шест седмици. Учениците създават свои собствени “тетрадки-учебници” като артистични записки на това, което са научили, много повече отколкото да използват готови учебници и учебни тетрадки. В останалата част от деня специализирани учители запълват учебната програма с два чуждестранни езика, свирене, пеене, изкуства, занаяти, градинарство, евритмия (изкуство за движение, развито от Рудолф Щайнер) и физическо възпитание.


Валдорфската гимназия

На силите на аналитичното мислене, които изплуват на повърхността в юношеската възраст, отговаря Валдорфската гимназия, където предметите са преподавани от отделни специалисти в съответната област. Ролята на преподавателя е да помага на ученика да развие своята собствена мисловна сила. Ключовото в този процес е да бъдат изправени учениците пред непосредствено преживяване на явленията от съответните предмети – например преки експерименти или директно предоставяне на литературните и историческите първоизточници, вместо вече предъвкания материал от учебниците и антологиите. Бързо променящата се психологическа природа на юношите и девойките всяка година се подпомага чрез съдържанието на учебния материал, който е обвързван с основните “въпроси”, живеещи в сърцата на учениците от съответния клас.



От:
Rahima Baldwin-Dancy,
former Waldorf Early Childhood Teacher and Author of You Are Your Child's First Teacher

Из:
Beyond the Rainbow Bridge

превод: Demetra

Това, което мога да допълня за валдорфското възпитание в детскоградинска възраст, е за значението на ритъма и повтаряемостта.

Според Щайнер, като един от изследователите в областта на възпитанието и педагогиката и основател на една от реформаторските педагогики, създаването на чувство за сигурност у малкото дете (в първия седемгодишен период от живота на човека) е едно от най-важните неща. Още с първата си глътка въздух бебето търси тази сигурност в близостта с тялото на майката, а именно чрез ритмите на нейните органи, които то вече познава от утробата. И понеже всичко в природата и във Вселенета е свързано с ритмичност и цикличност, въпросът с правилното израстване на децата не прави изключение. Ритъмът и повтаряемостта дават така необходимото за здравословното им физическо и психическо развитие спокойствие и сигурност, защото чрез тях детето се научава да усеща и да знае какво го очаква, вместо да стои напрегнато в очакване.

Това се оказва много важно за правилното развитие на детето в този първи седемгодишен период от живота, защото тъкмо тогава жизнените сили, с които всяко човешко същество по принцип разполага, за да може изобщо да живее, вършат своята работа основно и най-активно в пропорционалното израстване на физическото тяло. Това означава, че всяко нещо, което ги отвлича от тази им основна работа, създава потенциалната опасност от чисто физически проблеми в по-късна детска и в зряла възраст. Когато детето е неспокойно и несигурно, пренатоварено от това да "смила" непрекъснати новости и неочакваности, а така също и от ранната интелектуализация като насочваща преждевременно въпросните сили от тялото към интелекта, "дърпат" от естественото и така необходимо и важно за доизграждането на физическото тяло функциониране на човешките жинени сили в този период.

Освен това ритъмът "свързва" човека с всичко останало в природата и Космоса (а и със самия себе си), защото, както вярвам всички помним от естествените науки в училище, процесите навсякъде около нас и вътре в самите нас са ритмични. Затова във валдорфското възпитателно изкуство ритъмът стои в основата на всички дейности и събития. Това не означава просто дневен режим като последователност от часове и съответните действия. Самите действия се редуват ритмично, тъй както се редуват вдишването и издишването. Тъй както при вдишването човек се концентрира и събира, във валдорфската педагогика този дихателен процес се отразява от събиращи и концентриращи дейности. Обратното, издишването предствлява разпускащи, освобождаващи дейности. И всички тези дейности се редуват, тъй както се редува поемането и освобождаването на въздуха, което човекът прави за да може изобщо да живее. И това редуване и специално подбиране на дейностите и тяхната последователност е едно от най-характерните неща за валдорфската педагогика.

Но ритъм означава също и седмичен, месечен и годишен ритъм.

Седмичният ритъм например се въвежда чрез определени дейности, характерни за самия ден от седмицата (рисуване с водни бои, работа с восък, с вълна, месене на хляб и др.) По този начин също така детето не научава първо да рецитира дните от седмицата - понеделник, вторник, сряда..., а първо започва да ги преживява със своето същество чрез съответните дейности. Тоест първо ги научава чрез действията, а по-късно чрез интелекта. Така те не са само абстрактни понятия, а нещо истинско, същестуващо и преживявано. Затова от една страна ритъмът като повтаряемост създава усещнаето за сигурност от това, че детето се научава какво му предстои, а от друга - чрез ритмичните дейности и събития детето учи не по абстрактен, а по един жив и образен начин.


Конкретно аз греба с пълни шепи от всичко, което научавам от работата на Щайнер върху възпитателното изкуство и се старая да го прилагам у дома (не само да го живеят в градината). И мога да кажа, че въпреки най-различните предизвикателни ситуации, които си имаме от активното и нагъсто момчешко присъствие вкъщи  (три момчета, съответно на 3, на 4 и на 7 години, двама от които с доста огнен темперамент), положението е завидно контролируемо, откакто започнах да осъзнавам значението на всичко това и да го прилагам. Съответно доста бързо виждам и разбирам грешките си, когато ги допусна. 

Аз пак не рабрах и повтарям:

EASpirit, ако питаше за някоя друга педагогика, бих приела за съвсем естествено употребата на трето лице, множествено число. Но понеже питаш за Валдорфска градина, то правилно зададен въпросът от теб, трябва да звучи така  :

"Искаме ли ние, група русенски родители, да направим Валдорфска градина за нашите деца?"

Всъщност това, което се опитвам да кажа, е че валдорфските градини и училища по света се създават от родителите. Където възникне необходимост и желание, родителите са тези, които които организират и отварят детската градина или училището за своите деца. Инициативата е на самите родители, обединени около идеята за валдорфското възпитание. Родителите се събират, намират си учители, лекар, помещение, средства и така ги създават.

Действително първата валдорфска градина у нас е създадена от група учители, вместо от група родители, обаче това не е естественият път за откриване на валдорфско училище или градина. Частният вариант от някакъв просто предприемач е още по-малко естествен. Просто участието на родителите във всички процеси, свързани с градината или училището, е много голямо, включително и в създаването и в управлението! Някои приемат това за недостатък на валдорфските градини, т.е. че родителите се ангажират много повече от това просто да си плащат таксата, но за мен например това е много хубаво нещо. Защото по този начин децата виждат мен и баща им като част от техния живот извън къщи, което смятам че все още е много важно, особено в първите седем. Таксата е нещо абстрактно и колкото и усилия да ни струва да работим, за да я осигурим, децата не могат да оценят това. Но когато на идване да ги взема от детската градина полея зеленчуците от градинката, засята от нас, родителите, или пък изработя нещо за някой празник със собствените си ръце, те виждат усилията, които родителят полага, попиват ги и подражават на това - научават се да бъдат съпричастни. 

Но да се върна на въпроса ти.  Ако русенски родители се съберете и поискате да направите валдорфска градина за вашите деца, това, което със сигурност знам е, че ще получите максимална помощ и подкрепа от Сдружението "Приятели на Валдорфската педагогика", включително и обучение на учителите. Скоро две приятелки от Пловдив се свързаха със Сдружението чрез нашата градината.
А другото, за което се сещам като идея за учител, е една много приятна дама от Русе, с която се запознах на семинара по валдорфска лечебна педагогика (покрай децата преди година и половина записах педагогика в университета, а от пролетта се включих в един тригодишен семинар за обучение по валдорфска лечебна педагогика  ). Между другото на този семинар има хора от цяла България и повечето са си действащи лечебни педагози и работят с деца с увреждания.

От Варна познавам трима учители от семинара, за който споменах, но засега не познавам родители. Мога да проверя и да ти кажа дали има запитвания от други родители, ако искаш.

Деметра, включвам се, за да не се остане с непълно впечатление: не е необходимо да е валдорфско училището или градината, за да има такова силно родителско участие. Аз от това нещо си отвземам непрекъснато в обикновеното американско общинско училище. И това, което си изброила, не ми прави впечатление, защото ми е ежедневие. Както и творческата част от заниманията на децата.
В нашия район има валдорфско училище, но аз лично не съм проявявала интерес, няма и да проявя, защото общинското училище върши прекрасна работа за потребностите на моите деца.
Що се отнася до това дали родителите откриват по своя инициатива такива училища - не знам. Сещам се обаче, че преди 2-3 години валдорфското училище в нашия район тръгна да открива клонове в Китай, за да учи населението там, че трябва да понамали конкуренцията и да го раздава по-спиритуално, защото в съвременния свят иначе не можело. Имаше статия в местния вестник по въпроса, но не си спомням да се е говорело за потребност от страна на китайските родители, по-скоро за пропаганда и амбиция от страна на местното валдорфско ръководство. Ако имам време, мога да се опитам да изкопая статията, защото в случая разчитам само на паметта си. Иначе валдорфците организират сравнително редовно рекламни инициативи около нас, което ме кара да си мисля, че може би им липсват достатъчно кандидати, и се опитват да пробият навън. При нас рекламира силно само този, който има нужда от това.

По начина, по който си поставила въпроса, човек може да си извади заключението, че Валдорфските градини са необикновени и още по-лошото - да се впусне в доказване на тази необикновеност.  Обаче това, което заляга в основата на Валдорфската педагогика е по-вярно да се назове като естествено. А естественото е всичко друго, но не и необикновено. Затова ще се опитам просто да синтезирам основните характеристики на естественото, поне това, което съм научила до момента, а пък заключенията дали това се различава или не от градините, които познаваш и кое точно е по-естествено за развитието на малкото дете, оставям на теб и на всеки човек да си прецени сам за себе си:

• Първо, Валдорфската педагогика е изградена върху познание за цялостното същество на човека като физическо, психическо и мисловно развитие. Благодарение на това познание, което включва в себе си познанието за основното действие на жизнените сили в различните периоди от човешкия живот, е изградена и разработена самата система и методика от правила, действия и принципи във валдорфската педагогика. И всичко останало, което от тук нататък ще изредя като някакви принципи и характеристики, освен "външния си вид" като характеристика, има своя дълбок смисъл, свързан именно с познанието за правилно и здравословно развитие на човека като цялостно същество - с тяло, психика и мислене.
• Валдорфските учителите гледат на детето като на цялостно същество. Те са обучени и имат задълбочени познания за перодите от човешката биография и за действието на жизнените сили в съответните периоди от тази биография. Опитът ми показва, че в обучението на педагога в българското педагогическо висше училище подобно нещо липсва или е оскъдно и незадълбочено, камо ли основополагащо.
• Валдорфските учители се грижат да помогнат на родителите да научат повече за своите деца в това отношение и да намират по-лесно причините, провокирали дадени проблемни ситуации и тяхното решение. В нашата градина например имаме родителски срещи всеки месец, на които освен чисто организационните неща, възникнали в периода, всеки път имаме кратка беседа по дадена тема от валдорфската педагогика - например за темпераментите на децата, за ритъма и сигурността, за детските приказки и тяхното значение, за играта и за играчките.
• Според Рудолф Щайнер има четири основни темперамента - меланхоличен, флегматичен, сангвиничен и холеричен. У всеки човек се съдържат качества от всеки един от тях, но един преобладава. Всеки темперамент си има своите особености, изяви и предпочитания и дава своя отпечатък върху личността на човека. Валдорфските учители наблюдават внимателно децата в продължение на месеци, за да установят кой е преобладаващият темперамент и това да може допълнително да помогоне за разбирането на детето и за откриването на най-правилния път и подход към него като индивидуалност. За мен тази информация е един от най-хубавите подаръци, които съм получила от валдорфската градина. И за едно дете това е полезно, но особено когато в семейството има повече деца, това може да бъде безценно.
• Ритмичността във валдорфската педагогика - построяването на деня, което стъпва на вдишването и издишването, а така също и дълбокото значение на празниците и начина на тяхното празнуване - по-тихо и по-спокойно, по-открито и по-разпускащо. Защото сезоните също са вдишващи и издишващи. Есента и зимата за вдишващи, концентриращи. Човек се прибира сякаш в себе си, става по-бавен, по-спящ, по-ограничен. Съотвено празниците се празнуват по-тихо, по-спокойно, със специално подбрани елементи, които да вдъхнат сили на човека да премине през дългите, тъмни и понякога потискащи дни и нощи на есента и зимата. Такава сила например вдъхва пламъчето на свещичката от фенерчетата, които дечицата изработват на един есенен празник на светлинката или пък дървеният меч, който се появява на масата на сезоните на Архангеловден, също символ на силата и смелостта. Защото всички празници, които хората празнуват по света, независимо къде се намират и от каква народност са, не са просто купон и време за развлечение, а имат своето дълбоко значение да свързват човека с природата и Космоса и да му помагат да оцелява като живее в хармония и ритмично с тях.
• Във Валдорфската градина децата са заобиколени само с естествени материали. Играчките им са от дърво, от вълна, от восък; боичките и пастелите са от растителни бои; на двора им има пясъчник ограден от пънчета, а не от бетон; катерушката им е една леска; съдовете, с които се хранят са от порцелан и те бързо се научават да бъдат внимателни; децата в нашата градина участват в нареждането на масата и си отсервират; редуват се да мият съдовете с учителката.
• Валдорфчетата не биват заливани с абстрактна интелектуална информация от разни книжки с безумни рисунки на вечно засмяни момченца, момиченца, чичовци и лели, моркови, круши и домати. Валдорфското дете учи всичко като го преживява наживо, със стих или с песен. Седмицата може да се научи с един красив стих например, в който седем пъти се повтаря нещо, което преминава през другите цифри, предхождащи седмицата и накрая стига до нея. По този начин, чрез въздействието на стиха или песента - чрез изкуството, детето преживява това, което учи с душата си, с чувствата си, като нещо в него. А не само като нещо абстрактно и сухо като например да брои домати, нарисувани в книжка или най-много пластмасови пръчици на живо. Чрез изкуството познанието за седимцата, да речем, се научава с цялото му същество с все чувствата, а не само като абстракция в ума му (на всичкото отгоре това пришпорване на интелектуалното в тази възраст дърпа от силите за изграждането на физическото тяло)
• Във владорфската градина децата излизат всеки ден; изискват се гумени ботуши и панталони и целогодишно те се ровят в пясъка и в калта; нашите деца не губят връзката си със земята шест месеца в годината, затворени в панелни помещения, защото е студено, вали, мокро или други такива. И не съм забелязала да боледуват повече от това. Тъкмо обратното.
• Във Валдорфските градини има лекар, който също така гледа на детето като на цялостно същество и като част от природата и нейните ритми. На родителските срещи в началото на всеки сезон, ние родителите, получаваме съвети за това кой е уязвимият орган в този сезон и какви подправки и билки да използваме повече към момента, за да го подсилим по естествен начин. Защото аз например не знаех, че всъщност във всеки сезон си има уязвим орган, от който всъщност започват всички проблеми с другите органи или просто баналните инфекции. Оказва се, че ако човек знае и се грижи като подхранва и засилва имунитета на този орган, той като цяло боледува по-малко.

Вероятно ще се сетя още какво да изредя по-нататък, но и без друго това стана достатъчно дълго. 

И все пак не разбрах, те бъркат ли се по някакъв начин с вярата на децата? Или религията?
Споменават ли се понятия като Космос в смисъл, различен от този, влаган от физиците (айде, в краен случай може и от научните фантасти) или енергия като нещо отделно от ma или mc^2 (хубаво, де, може и за електрическа енергия да се говори - колко струва или как не трябва да се  бърка в контакта, ОК съм с това)?
Определено такива неща биха ме притеснили.
Харесва ми идеята за смесените (по възраст) групи - определено оценявам като положителни детските компании, които се събираха покрай блоковете и къщите навремето (справка - "Таралежите" ). Но не и празнуването на Еньов, Иванов, Драганов или какъвто и да било друг ден, нито пък Рамазан или ... ми, каквито и празници да имат будистите.

Е, стига де, всички сме учили основи на психологията в гимназията и помним, че това са понятия, въведени още в Древна Гърция (за мой срам съм забравила от кого)...

Надявам се да съм отговорила поне малко на твоя въпрос, макар че аз не съм автор на цитата, който си дала и не мога да аргументирам чуждо писание.

Иначе родителската активност се изразява в гурпи по дейности - например:

• земеделска група - грижи се за зеленчукова и цветна градинка през пролетта, лятото и есента
• група, която организира месечни излети и интересни посещения - тогава всички се събираме - деца, родители и учители;
• група за изработване на валдорфски играчки и украшения за празниците

Но за мен най-важното е, независимо колко и как участва родителят, дори малкото усилие, което полага. Защото, както по-горе писах, да си плащаш таксата не е нещо, което детето може да разбере и да научи като добро. Докато от всички тези дребни неща, то може да разбере, да подражава и да се учи на съпричастност. Когато вижда моята съпричастност към градинката например и то става съпричастно. А до седемгодишна възраст, каквото и да си говорим, колкото и авторитетен да е учителят, най-важните за детето все още са неговите родителите и те са най-големият авторитет за него. Това означава, че всяка моя стъпка е закон за детето и всяко мое действие остава у него силно впечатление и на което действие то подражава най-много. 

wild flower, благодаря ти че се включи! И също разбрах за инициативата за поливането на зеленчуковата градинка. Не знам как ще се справяш с времето и ако искаш можем да се редуваме.


Искаш ли да организираме изготвянето на такава табелка? Не знам как стои въпросът за поставянето по улиците на упътващи табелки (плаща ли се, на кого, колко и за колко време се урежда?), но поне на самата градина можем да организираме поръчката.


И моите са така, без значение дали ходят на градина или не. Както казват старите баби - децата така растат. Между другото от моя гледна точка това е голям плюс. Защото това означава, че наистина играят, а не постоянно да ми крещят - не тичай, не мърдай, не дишай! В периодите на "издишването", те действително ги оставят да разпускат и да търчат на воля, което на мен специално много ми харесва. И това е част от магията детето да бъде по-спокойно вкъщи като си го прибере човек. Защото аз съм си прибирала преди време дете от градина, в която сезонно не ги извеждаха, а като ги изведат непрекъснато им се подвиква. И това, което си прибираш у дома вечер, особено ако е по-темпераментно, ти излиза през носа. Та затова за мен раните и синките са за предпочитане. 



За двора е така, но градината винаги е заключена.

Поздрави и от мен! 

Подкрепям написаното от теб, блажке.

Прочетох с интерес написаното и не намирам почти никаква разлика (освен ако няма нещо, което не е споменато) с тукашните детски градини и ясли ( а не са от този вид).

Темата е повече от рекламна. Един и същи човек си пише, като при това предвидливо пропуска и не отговаря на въпросите, които не му изнасят... Очевидно няма стълпотворение от "валдфордски мами и татковци" -  ако имаше, досега щяха да се разпишат в темата и да осмислят съществуването и.
Не одобрявам поднесена по този начин едностранчива информация с бравурно приповдигнат тон. В мрежата има достатъчно информация за този тип педагогика, всеки, който иска, може да се информира.
Нямам нищо против нито спрямо въпросната "педагогика", нито спрямо авторката 
Просто смятам, че темата е рекламна. И предпочетох да го кажа директно тук, вместо да се свържа с модератор за тълкувание.

migito, ще се радвам, ако най-сетне прекратиш с тези твои недоразвити халюцинации, които се опитваш да вменяваш вече във втора моя тема. Хайде, разясни ти "за какво става дума",  защото аз съм поверила две от моите деца на тази градина, започнала съм да изучавам Валдорфската педагогика и самата антропософия тоже, и все още не мога да ги разнищя тия твои недомлъвки.

Разрових се малко из холандски сайтове. Дори не съм предполагала, че т.нар. свободни училища са тези ( всеки ден е да се научи нещо). Но съм малко смутена от някои намерени неща. Копирам го на холандски, като мога да го преведа, ако искате, но по-скоро искам да отбележа някои споменати думи....

Steiner waardeerde alle godsdiensten en culturele ontwikkelingen, maar benadrukte meer recente Westelijke esoterische leerstellingen, zoals leerstellingen die zich hadden ontwikkeld om aan eigentijdse behoeften te voldoen en dan met name de Tempeliers, de Rozenkruisers en het Graals-christendom.

Споменават се и думи като реинкарнация и карма....

Деметра, нищо лично. Просто се заинтересувах ( и гледам от позицията на православна.)

Деметра, за съжаление предишната тема е прочистена, но всеки може да се разрови из нета да пусне няколко търсачки и да разбере. Проблема е, че повечето хора се оплитат в красиви философии...

На първо ровене в Антропосовското общество ми попадна тази "лекция"
http://www.aobg.org/lecture.php?ln=1&id=113

Един огромен микс между християнство, окулт и мистерии...

А сега, скъпи приятели, е време да се насочим към нашата съвременност. След като се опитахме да придобием един широк поглед върху нещата в глобален план, сега ние трябва да свържем всичко това с настоящето. За тази цел обаче трябва още веднъж да се върнем в миналото, и да разгледаме действията на едно Същество, което днес се явява като ръководен Дух на Времето – а именно Михаил. В хода на еволюцията на Земята той извършва две много важни действия, които могат да ни разкрият неговите задачи и цели. Първо, в средата на Лемурийската епоха, Михаил изпраща луциферическите същества в Земно развитие – “и той изтласка противните нему духове долу на Земята” (25). Михаил изпрати своите врагове на човека, за да може в човешката душа отново да постигне победа над тях. Второто негово действие е, че през 1879 год. Михаил извоюва една трудна победа над Ариман в духовния свят и свали ариманическите войнства долу на Земята, и съответно в човешките души (26). Това отново дава възможност на Михаил да постигне окончателна победа над тях – Злото да преобразувано в Добро – но това може да стане само и единствено в човешките души, и то със съзнателното съдействие на човека.

И двете събития, описани преди малко и свързани с Михаил, ни го разкриват в една много важна светлина. Те ни разкриват, че Михаил е съществото, което е пряко свързано с победата над злите сили и особено над Ариман (27), и имайки предвид всичко, казано дотук, то Михаил се явява едно много важно Същество и за човечеството, а и в самия духовен свят. И не случайно Михаил е “лицето на Христос”, Михаил е онзи, който воюва с демоните, сваля ги на Земята, и в човешките души може да продължи да воюва срещу тях в името на крайната цел – преобразуването на Мрака в Светлина. Във всяка човешка душа Михаил води битката срещу Луцифер и Ариман, но в настоящото време особено важно е, че битката между Михаил и Ариман се води в човешкия интелект. По този начин Антропософията ни се разкрива в една съвършено нова светлина.

Антропософията е земното продължение на Михаиловата Школа, и по този начин е тясно свързана с Михаил (28). Освен това, Антропософията е насочена предимно към интелекта, тя е изключително на мисловна основа, понеже това е Духовна Наука, и като всяка наука и всяко познание тя е свързана с мисленето. Но преминавайки през правилно духовно развитие, чрез Антропософията всеки отделен човек може да постигне едно одухотворяване на интелекта, което би било от огромна полза за Михаил в настоящия момент (29). Но за това е нужно потокът на главата да се свърже с потока на сърцето, защото в противен случай, ако всичко остане само в сферата на главата, Антропософията се луциферизира (30). Това е нещо като “двуострият меч” на Апокалипсиса (31) - изградената на основата на интелигентността Антропософия може да бъде от огромна полза, но може да се окаже и вредна за човечеството, ако не бъде правилно разбрана и приложена (32). ....

За тези които си мислят, че Антропософията е само философия...
http://www.aobg.org/lecture.php?ln=1&id=82



Волдовскита педагогика и Антропософията вървят ръка за ръка. Учителите обучават децата на тези практики.
Нямам нищо против някой да си вярва в каквото и да е, да си прави реклама и т.н. Но да се прикрива за воалирано за какво точно иде реч зад красиви философии... не мисля, че е добро.
Не се притеснявай, няма да ти досаждам повече!

Ме съм Валдорфска мама, но понеже съм вземала отношение по темата, реших да приложа линк

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=234236.0;topicseen

П.П. (ама като първопис, а не като послепис): Правя си труда да отговарям на всекиго търпеливо, поотделно и последователно, а не избирателно! Вярвам се забелязва по реда на постингите и обръщенията ми към потребителите. И това не защото рекламирам, не защото съм единствената или дори не защото съм автор на темата, а просто защото имам отношение и някакво разбиране към повечето от задаваните въпроси, а така също и добрата воля да отговарям!!! (все пак темата е за валдорфски мами и татковци, а не - "да убедим целия свят, че валдорфската педагогика е най-великата и единствената на света"!!!)



Името произлиза от името на едно голямо предприятие в Щутгарт от края на миналия век - "Валдорф Астория". По молба на собственика на предприятието към известния тогава учен и изследовател д-р Рудолф Щайнер е открито първото училище, в което е разработена и приложена на практика методиката, резултат от педагогическия труд и изследванията на Щайнер. Училището е било за децата на служителите и работниците на предприятието и оттам идва името валдорфско училище и валдорфска педагогика. Нищо особено.

Табелка с името на градината липсва, защото просто не имало време и кой да я поръча. Хората, които я създадоха бяха самите учители и те трябваше да свършат абсолютно всичко - от разработването на методиката за нашата страна, през търсенето и узаконяването на сграда, лицензирането на градината в Министерството, осигуряването на всичко необходимо за съществуването на градината и включително и да търсят спомоществувателствата и средствата за цялата тая работа. Защото това не е градината на Х или У, дето имал пари и направил нещо, а е градина, създадена от чистото желание на български учители да дадат нещо добро на децата и да реализират на практика едно познание и една добра идея, която е докоснала сърцето им.

Бусчето няма име на градината, защото градината ползва външен транспорт. Повечето новооткрити градини у нас ползват външен транспорт, защото не могат да си позволят да си купят собствен бус. Въпросният външен транспорт си е лицензиран и отговаря на всички изисквания за превоз на деца, включително и наличието на детски седалки (нещо, което някои други частни градини със собствени бусове не предлагат).

На "що за човек" въпроса, в отговор в уикито са писали знаещите повече от мен - http://en.wikipedia.org/wiki/Rudolf_Steiner.

Между другото една от учителките ни и един от хората, които посветиха много усилия и много от себе си в тази градина е завършила и работила като валдорфска учителка в Испания.

Много лесно оставяш другите да ти решават дилемите.  Аз например съм свикнала да поставям под съмнение всякакви твърдения и да проучвам сама.

Децата, възпитавани по валдорфски, независимо в градина или у дома, не се занимават с Космос, физика и енергия в какъвто и да било контекст. Те израстват със стихове, песни, приказки и всякакви приказни герои - дуджета, тролове, феи, ангели и други невидими за нас - дъртофелниците, същества, но така истински и живи във въображението на децата от предучилищна възраст. Духовни напътствия на децата не се дават! Между другото духът във въпросното триединство на човека, това е мисленето! Но в тази ранна възраст жизнените сили са необходими за пропорционалното израстване на тялото и всякакви духовни напътствия (ако правилно разбирам какво влагаш в това) противоречат на този принцип - отнемат от жизнените сили. Децата получават необходимото духовно и цялата мъдрост, която им е необходима за тази възраст, единствено от вълшебните народни приказки - просто като им се разказват или четат. Тези приказки са събрали в себе си огромна мъдрост и неслучайно са вечни.

Виж, празнуването на празниците е нещо много важно във валдорфската педагогика, защото внася ритъм и свързва човека с ритъма на природата и Космоса, миналото с настоящето. Така че само информацията, че се празнуват в изходния ми постинг, е трябвало да ти реши дилемата още тогава.     

В Драгалевци в София. От септември всичко е запълнено, но поне можеш да я видиш, за да добиеш реална представа. 

блажка, радвам се, че си доволна от общинското американско училище. Надявам се и аз да съм така доволна от общинското българско училище за Сашко наесен.


Това ти изречение не го разбирам обаче. Или поне си заслужава да се разгледа въпросът за рекламата.
Първо мисля, че едно училище на едно или две места някъде си по света не могат да дадат обективен поглед върху цялото и подобни коментари могат да бъдат разглеждани само локално, а не глобално. Освен това не разбрах училището частно ли е или не. Ако е частно, може да рекламира колкото си иска, а също така и това действително да отразява някакъв спад. Но спадове и възходи има във всичко.

Ако пък говориш за рекламиране на някакво сдружение с идеална цел, то това не е реклама, а популяризиране. И тогава не става въпрос за печалба, а за действия с идеална цел, които подпомагат хората във връзка с най-различни социални въпроси. И тези сдружения се активират тъкмо на обратния на икономическия принцип - те не отразяват търсенето, а именно липсата на търсене, която е довела до даден социален или друг упадък. Примерът за Китай говори именно това. Някъде по света е възникнала нуждата за извисяване на нещо, свързано с нематериалните ценности и подобни сдружения с идеална цел откликват. Толкова ли е трудно да се повярва, че има хора, които имат високи идеали и се посвещават на това да помагат на другите, вместо да трупат богатства. Може да звучи наивно, но именно благодарение на такива хора, съветът е съществувал и продължава да съществува. Светът съществува благодарение на хора като Майка Тереза, а не благодарение на милиардерите. Неочевиден, но факт!

Чудесно! Значи става въпрос за древна мъдрост. Още по-добре! А помниш ли от гимназията къде и как се прилага тя или е само предмет на абстрактно изучаване в училище? Защото в конкретния случай аз виждам съвсем реално и разработено приложение, което работи, при това много добре.  [/list]

Нищо идеално няма в училището, Деметра, близо 15000 долара годишно е таксата при нас, току-що проверих. За когото го интересува. И в Китай има такси, но не знам какви, а и ми е все тая.
Всъщност - процесът на образователен обмен е двупосочен. От тук се изнася валдорфско образование, азиатците и руснаците пък внасят в Америка школите си по математика и дисциплина под формите на една или друга инициатива, и тук те се приемат много добре, включително и от моите деца. Важното е децата да се чувстват мотивирани и удовлетворени в крайна сметка. А кой каква форма избира, за да го осъществи, си е негова работа. 

Деметра, благодаря за линка от старата тема там са моите отговори, тук не ги даде..., нищо лично, съжалявам, но всичките ти постове тук за мен звучат сектантски, определено това не средата, в която искам да израснат децата ми, те са родени в друго време...
Разходки в дъжд ги получават от мен, месим, играем с тесто вместо пластелин и т.н.
От вските високопарни думички само за естествените материали ми стана ясно.

Синът ми(скоро и при дъщеря ми се надявам да е всичко така) ми и сега има въображение, чисти, без да правят това в градината, без аз да съм го учила (прахосмукачка, мие с четка, бърше с парцал, мие чинии).. по скоро аз съм му спирачка... В същото врем се увлича по нови технологии, тук ням да го спра за него е бъдетещо каквото и да  то не миналото
Е, желая ви успех, решете си вие за вашите деца
 
А относно "естествените" материали малко трябва да се постараят в снимките аз хванах и пластмасови. Сред всичките тези естествени материали е намерил място и безжичен телефон (и той е сниман, че и много пасмасов си е, и полезни неща излъчва)

Според мен във всяко едно нещо не е нужно дадено нещо явно да се проповядва. И приказките са достатъчни. В приказките (дори и в наши народни) има доста заложени, смущаващи елементи.

Днес споменах, че съм чула за този вид образование и без да съм споменавала нещо от коментарите тук, ми казаха: "Има голяма въпросителна, която е свързана с това обазование."

Разбирам въодушевлението на някои за по различен начин на третиране на децата ( излизане, игра с  даден вид играчки (между впрочем какви са тези специални кукли, които намерих да се споменават в един форум?), песни и т.н. Правят впечатление, ако не е практика, както би трябвало, във всички подобни места.
За съжаление, обаче, ми се струва, че именно защото са изключение, знаят как да навлизат в обществото...

Къде се учи този вид педагогика? В Софийският университет ли?     

Писах много, електричеството спря и ...

Детето ми се чувства добре там, ние родителите - също.

Не съм предполагала, че изглеждаме духовни сектанти.

Деметра, благодаря ти за ентусиазма и че изписваш и моите мисли!

Нека се вглеждаме повече в заглавията на темите!

Твърдението, че темата е рекламна е крайно неосновтелно, защото всъщност няма какво да рекламирам. Ако визираш градината, в която са моите деца, то първо аз плащам доста добра сума всеки месец за това, а не печеля - тоест клиент съм, а не доставчик на услугата. Второ градината е запълнена от септември месец до последното свободно място, така че и да искам няма смисъл да я рекламирам.

Да, аз правя всичко по силите си, за да споделям опита си и познанията си за една педагогика, но не виждам кой може да спечели от това (понеже рекламите търсят печалба), освен хората, за които е полезна самата информация. Тази система се отразява много добре на децата ми и е нещо, което харесвам, нещо което приемам за добро и полезно и нещо, което според мен противозастава на целия упадък в състоянието на образователната ни система и агресията при децата ни. При мен това работи. То не е единственото по принцип, но е единственото, за което аз мога да говоря от личния си опит. А ти си свободна да одобряваш и неодобряваш каквото си искаш.

И стълпотворение от валдорфски мами и татковци не знам дали ще има, но очевидно стълпотворение от невалдорфски мами и татковци във валдорфска тема има!


Свободните училища не са само Валдорфските. И Монтесорските се водят свободни и кой знае още колко. Законът да осигурява възможността за съществуването на свободни училища е изискване на Европейския съюз и такава промяна предстои и в българския закон рано или късно. От това ще намажат и феновете на домашното училище апропо!


Все още не се преподава в Софийския университет, но ако това ще те успокои, имам преподаватели, които са завършили Валдорфски семинар и познават добре въпросната педагогика, дори даваха примери от нея.

Лого5ка, защо се хабиш излишно, приятелко?!  Аз линк към старата ми тема дадох още в постинга си към Tsv. Тя тая тема да не е нещо скришно?!



блажке, не знам как може да се каже, че Америка изнася валдорфско образование, като то си е чисто европейско образование, в някакъв момент навлязло и в Америка.


migito, разбирам, че се чувстваш полезна да "спасяваш" света, ама не се ли усещаш, че го правиш като ачик-ачик нарушаваш Деветата Божия заповед? Продължаваш да не обосноваваш неверните си твърдения за секти и окултни практики във валдорфските детски градини и мяташ някакви цитати ни в клин, ни в ръкав.
Какво ти е направил Архангел Михаил пък сега? Във вашата църква там не го ли почитате? Защото мене баба ми ме е учила да го уважавам. Но аз съм възпитавана в християнски дух и в християнски традиции още от времето на комунизма и дори съм била тайно кръщавана, когато това е било забранено и преследвано. И сигурно защото действително са ме кръстили с толкова много любов въпреки всичко, аз нося и търся Христос и Любовта вътре в себе си - в сърцето си, а не по иконите. Това, че не блея като овца в някоя църква и не приемам всичко екзотерично за чиста монета, не ме прави сектантка.

И децата ми посещават градина, която е съвсем официална и не е сектантска!
(каквото и да значи това "сектантски" - понеже за мен всички секти са неуспели църкви, а всички църкви са успели секти!)
В градината на моите деца не се прилагат окултни практики, пентаграми и "духовни танци"!
И ако, ти, мигито, не можеш да докажеш тези си безпочвени, неверни твърдения, редно би било да поднесеш извиненията си на градината и затова, че подвеждаш читателите. Защото аз съм вече девет месеца в тая градина, пък и не само аз, и подобни неща не съм видяла, чула или усетила. А ти как ги "прозря" през монитора, хич и не ми е ясно.



Desem, как ти звучи моят стил на писане си е работа на твоите уши и твоя ум. Аз нямам нищо общо с това. А коя е средата, в която искаш да израстнат децата ти си е също твоя работа - темата не е за това. Ако всеки, който не приема валдорфската педагогика, реши да съобщава решението си в тази тема, по-добре да поправя заглавието й и да ви я подаря.

Темата е на валдорфските мами и татковци! До гуша ми дойде от това всяка валдорфска тема да се превръща в бойно-полемично поле, все едно някой някого иска да убеждава в нещо. От една страна цари масов рев колко са ужасни градините и училищата в България, от друга - като се предложи някаква алтернатива, дайте да я оплюем и разкъсаме на парченца или поне да си начешем езиците със заяждане, че няма какво друго да правим. Или пък друг вариант - толкова сме доволни от всичко, че чак се чудим защо другите не са доволни като нас и търсят алтернативи. Пфу! Угодия няма. Все някой нещо иска от някого и все някой на някого е крив. Ааа, не!  Не и в тази тема! 


С това, без право на реплика, най-официално моля да бъдат приключени всякакви духовно-философски полемики и сектантски подхвърляния в тази тема. Темата е за валдорфските мами и татковци, тоест за тези, които разбират и приемат валдорфската педагогика и се интересуват от съвсем практичните въпроси, свързани с нея - кое, как, какво правим и разни идеи, звързани с конкретните дейности, празници и всичко, характерно за валдорфската педагогика. Който не чувства присърце тази тема, да не си боде излишно очите със словоподредбата в нея оттук нататък. Който е мераклия да продължава да се дъха за и против валдорфската педагогика или да нищи духовно-религиозно-философски въпроси, да си отвори тема със съответното наименование. Благодаря!

Автора

ОП, здравей!  Благодаря ти, че се включи в темата.

Мисля си за летния празник и какви игри да предложим за него. Имам две книжки на английски, свързани с празниците и ще се опитам да подбера и да преведа нещо тия дни. Ако ти имаш някакви идеи за игри за празника, сподели! 

Това рекламираш, Деметра - дейността на Антропосовското общество.
А какви са твоите изгоди не ме засяга...

За какво трябваше да се извиня? За това, че извадих няколко линка от сайта на Антропософското общество... 
А пръст мисля, че е уместно да размахваш само във форума на обществото.

Не е вярно, че няма алтернативи на добро образование в България. С моя син постигнаха чудеса в една обикновена частна градина, която не е идеална (защото идеални хора няма), но учителите се стараят.
Пример е дори училището на Мънси в което ходят и деца на министри и дипломати...

А за Христос, моля те уточнявай какво имаш в предвид, защото дефиницията която ти влагаш не е тази която влагат християните (православни, протестанти, католици)

Монтесори ( и разни други) не спадат към Свободните Училища. Тези са само базирани на идеите на Антропосовското общество.

Стана ми любопитно, извинявай, ама кои са тези смущаващи елементи в народните приказки?

Деметра, темата ми е много интересна. Бих искала само да попитам дали знаеш нещо по въпроса за създаването на Валдорфско училище в България?
още веднъж поздравления за темата 

Деметра, само да допълня, че прочетох каква е процедурата за създаването на училищата (основно и гимназия). по-скоро питам до къде е стигнала тя, ако имаш инфо разбира се

Ето първото предложение за игра за летния празник:


Сапунени мехури

Рецепта за течността:

- 3 суп. л. препарат за миене на съдове
- 1 л дестилирана вода
- 1 ч. л. глицерин

Материали:

- сламки
- тел  ф 3 mm
- остатъци от вълнена прежда (от по-дебелата - двойката)
- голяма плоска чиния
- dowelling  ф 1 см, L=45 см  - това не мога да го преведа и в оксфорда го няма HELP!  - ще да е някаква пръчка, както ми изглежда
- памучна лента - около 1,5 см широка 1,2 м дълга
- халка (от ключодържател или за перде) - ф 2 см
- кабърче

За малки мехурчета - правят се със сламката - топи се във водата и се духва

За по-големи мехурчета - пак със сламка, но преди това върхът й се срязва на четири места около половин сантиметър (получената сламка изглежда на картинката, както дръжката на глухарчето като я натиснеш с пръст )

За много големи мехурчета - от малко тел се прави кръг с дръжчица от едната страна (става във формата на цедка); около телта се увива от вълната, така че да скрие телта; топи се в чинията, в която е сипано от течността за мехурчета; духването отново се изисква 

- интересен опит с рингчето - от страната, срещуположна на дръжчицата се връзва единия край на вълнен конец; другият край на конеца се завързва за самия конец на някакво разстояние от ринга, така че под възела, като се поопъне с пръсти се получава втори ринг от самия конец; дано да си го представяте - на картинката изглеждат като две концентрични окръжности, само дето едната е вързана за ринга;  това пак се топи в течността и с някаква суха клечица се пробожда мехурчето във вътрешната част на конеца (вътрешната окръжност); от това (твърдят  ) конецът се разпъва равномерно от всички страни и застава като окръжност; съответно като се вдигне срещу слънцето, могат да се наблюдават цветовете на дъгата;

За гигантски мехури - памучната лента се прегъва на две на около 40 см от единия край; полученият прегънат край се промушва през халката и през ухото на прегънатия край се промушват двата свободни края; пристяга се и се получава лента, закачена на халка  ; халката се нанизва на пръчката, а двата свободни края се захващат за върха на пръчката с кабърчето; така се получава голям клуп от лентата и пръчката в частта с лентата се топи в кофа с течност за мехурчета; този път не духаме (това е добра новина!), а само нежно разклащаме пръчката във въздуха и придвижваме халката към върха на пръчката, за да се отдели гигантският мехур.

Полезни съвети:

• Не всички препарати за съдове правят хубави мехури. Трябва да се изпробват. (frosch се справя много добре с това, изпробвала съм го) 
• Всеки контакт със сух предмет пука мехурите незабавно, но ако ръцете например са мокри, мехурите могат да се хващат и да се играе с тях.
• Ако времето е горещо и сухо, ципата на мехурчетата се пука бързо и удоволствието от играта с мехури е краткотрайно.

Из:
All Year Round (Christian calendar of celebrations|

много свободен и мързелив, но съвсем достоверен превод: Demetra

***

Има и една игра в кръг с пчелички и цветя, която ми изглежда симпатична, но нея довечера или утре.
Поздрави! 

Имаше една много интересна игра на един кратък курс за родители по в.педагогика.
Скриват се различни предмети в пликове/купи/кутии и детето отива избира си плик и без да гледа (предполагам тук ще е добре да има лента на очите), само с пипане, трябва да се познае какъв е предмета, като изброява качествата му - например твърдо е, има ръбове, има дупка и тн.
На мен лично ми беше страшно интересно! 

   Мактуб, тъкмо си мечтаех на мен някой да ми беше организирал такава игра, когато бях дете...
   Моето предложение е сходно (но може да не е много валдорфско). Да скрием част от нещо (нещо цяло) и с нещо като карта да го търсят. Да не знаят каква е липсващата част и какво ще се получи, когато ги съединят. Сега трябва да измисля нещото.

   Въпросът и при трите изброени игри е доколко могат да се концентрират и зарадват.

   Четвърто предложение- родителите да въртим въже и те да го прескачат. За най-малките също ще е интересно, ние ще го правим с индивидуален ритъм.
   

Деметра, поздравления за ентусиазма, с който обясняваш нещо толкова непонятно за българите в момента.
Имам само едно вметване относно "духовните танци". Не знам дали в програмата на детските градини е включен, но в училищата има часове по евритмия, което Щайнер е краднал от Петър Дънов (като негов ученик).
Имам приятелка, която успя да запише дъщеря си в училището и прехвърли децата си в детската им градина, така че ще мога да поднасям информация как е при нас.
Няма да забравя възхищението и, когато (понеже при нас рядко се случва) заваля сняг през зимата и децата от училището бяха освободени от няколко часа, за да поиграят със снега навън, докато децата в нормалното училище тъпчеха чиновете и повтаряха спрежението на глагола "ставам" (примерно).

Нямам нищо против самите мами и татковци, които избират да посветят децата си в окултните практики, но съм категорично против рекламата на окултизма точно тук, в БГ мама. Нека всички бъдат наясно какво точно изповядват Щайнер и последователите му, преди да се запленят от прекрасните методи на възпитание .


.......


Из лекция на Димитър Мангуров "Човекът, като рожба на космоса"

Лятна игра в кръг (цветя и пчели)

Разделете децата на две групи.

Първата група са цветя - нареждат се в кръг, коленичили (по точно - седнали по японски), със събрани ръчички пред тялото - опират се само дланите в основата при китката и върховете на пръстите и събраните ръчички изглеждат като пъпчица на цвете).

Втората група са пчели - застават вътре в кръга на пръсти.

Действия:

1. Пчелите прелитат наоколо на пръсти като мърдат пръстчетата на ръчичките пред себе си.

2. Цветята се разтварят - ръчичките на "цветята"  се отварят във върховете на пръстите, в дланите остават долепени (като венчелистчета), а пчеличките събират мед като мушкат ръчички в "цветята".

3. Пчелите излизат от външната страна на кръга и тичат около него на пръсти по посока на часовниковата стрелка.

4. След това обръщат посоката и започват да се движат на зиг-заг около цветята обратно на часовниковата стрелка (минават покрай едно цвете отвън на кръга, а на следващото отвътре на кръга).

5. Всяка пчела започва да се върти само около едно цвете.

6. Пчелите влитат в кръга и сядат на земята.

(от "All Year Round")

Всяко действие е съпроводено от стихче. Ето как звучат на английски:

1. Little bees work very hard, making golden honey
2. Taking pollen from the flowers, when the days are sunny
3. "I'm busy busy busy" said the bee
4. It takes me hours and hours and hours to visit all the flowers
5. It makes me rather dizzy and a little wuzzy-wizzy to be so very busy
6. Said the honey bee

Играта е много популярна във валдорфските градини и съответно текстът го има на много езици. Предлагам да го преведем и на български да си го имаме, дори и да не се спрем на тази игра това лято.  Приемат се творчески предложения.  И аз ще се пробвам като ми дойде музата.
Само да припомня, че най-важното е да има рима, не преводът да е дословен. И в този ред на мисли - никой да не се хаби да търси wuzzy-wizzy в речника. It's absolutely missing! 

Такъв готов материал има в Монтесори, ама по-скучен - две торби с идентични, стереометрични, дървени фигури - детето бърка в едната и вади една фигура, а после трябва да бръкне във втората торба и да извади "на сляпо" същата фигура.


Е, как да не ти спретне човек специално на теб една такава игра! 



ОП, това ме подсети за една игра, която Шейда беше предложила на беседите за родители през пролетната ваканция (не знам ти дали успя да посетиш някоя, аз ходих на две и бяха много интересни). Само не помня дали играта беше точно за летния празник. 
Значи, заравят се из пясъчника разни малки... ъъъ... не помня точно какво беше, ама да речем бобени зрънца - във всеки случай с подобен размер - за съкровища. И като падне едно ровене... мисля че с това си решаваме въпроса за целия празник и за много други напред Една от учителките тогава каза, че има личен опит с тази игра в Испания, като месеци наред след случая са продължавали да изравят съкровища. 

Здравей! 
Ами, засега учителите работят върху програмата, а ние - родителите, се събираме постепенно, така да се каже. В училището класовете вече не са със смесени възрасти и една детскоградинска група не прави един клас. Като казвам "събираме се" имам предвид основното училище, за което има подготвени учители. А за гимназията има още бая хляб да поядем... 

Вечернице, баш ми е драго, другарке! 



Евритмията ли трябва да са "духовните танци"?! Ох...

Евритмията не е духовен танц обаче, каквото и да трябва да значи това определение. 

Евритмията представлява изразяване на музикалните тонове и на звуците от човешката реч чрез движения на тялото. Когато се изпълнява тонова евритмия, движенията изразяват мелодичността, хармоничността и ритмичността на музикалното произведение. Самото музикално произведение може да е което и да е класическо музикално произведение на пиано, а мисля и на други класически инструменти.
С речевата евритмия пък можеш да изпълниш чрез движения което пожелаеш стихотворение, поема, пиеса или каквото искаш литературно произведение. Чрез жестове с ръцете и с цялото тяло се изразяват гласните и съгласните.

Евритмията се използва за изнасяне на представления в изкуството, да, в образованието също, а също и в терапията. В представленията артистите са облечени с едни такива много красиви веещи се копринени дрехи, в дюс или преливащи се, пастелни или пък много ярки цветове.

В градините и училищата евритмията, освен като гимнастика, помага за изразяването на чувствата на децата и за хармонизиране на взамиотношенията в групата или в класа. За мое огромно съжаление в нашата градина в България няма евритмия. Просто няма евритмист. Евритмията се изучава в институт минимум четири години и съм чувала, че е доста трудно.

По отношение на терапията знам, че завършилите евритмия практикуват като терапевти. Много се използва в лечебнта педагогика, но не можеш да я практикуваш само от завършен учителски семинар. Тоест учителките не могат да бъдат евритмисти, затова и в нашата градина няма евритмия. Просто трябва да имаш необходимото обучение и диплома специално за това.

А за теб, Вечернице, виж на какво попаднах по този въпрос: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/14744506


Аз успях да се докосна до евритмията, но само до речевата и знам всичко на всичко гласните А, О, Е, И, У и толкоз можах да запомня. А кой от кого "краднал" не знам, но евритмията и паневритмията нямат много общо. Гледала съм веднъж паневритмия и веднъж съм играла. Тя се изчерпва с точно определени движения, които са фиксирани в своята последователност,  винаги се изпълняват на една и съща музика и може да се играе от всекиго. Иначе нито Щайнер е бил ученик на Дънов, нито Дънов на Щайнер (обаче върлите фенове на единия обичат да го правят ученик на другия и обратното  )


Ето тук, малко уики за евритмията, на когото му е любопитно - http://en.wikipedia.org/wiki/Eurythmy

Ето как изглежда тоновата евритмия в музикално произведение на Бах например - http://www.youtube.com/watch?v=GcBWetk4ELY&feature=related

А ето и речевата в изпълнение на Шекспир - http://www.youtube.com/watch?v=nLIaErJQrQ8&feature=related

Ето и евритмията в детска градина (само че е малко на немски  ) - http://www.youtube.com/watch?v=m5uc18rZX14&feature=related

А ето и едно на английски (малко е американско всъщност ) - http://www.youtube.com/watch?v=RcCvcy0zAlM



Това е много хубаво, благодаря! Новините от немските и швейцарските градини и училища са ми особено любопитни.
Питай я тогава, когато ти е удобно, как е минал летният празник в градината (ако е минал), харесал ли й е и какво са правили?   

Деметра, нали се сещаш, че е шега това за "духовните танци". Използвах го иронично цитата на Мигито.
Тия дни ще се видя с дружката и ще я разпитам как е минал празника.
Ако ти кажа пък какви домашни имат във втори клас и просто можеш да паднеш. Моето будало се мъчи 3 ч над 10 задачи, докато валдорфските деца рисуват мандали и разни други форми, но със задача преливащи цветове.
Работят с много дебели моливи или акварел.

Вечернице, разбрах, че го използваш иронично, но благодарение на твоята ирония разбрах, че е ставало въпрос за евритмията. Защото в контекста на обвиненията за секта, "духовни танци" ми звучеше като някакъв култов спиритуализъм. 



Снощи, докато разглеждах разните евритмични клипчета, качени в youtube, попаднах на клип за геометрия в шести клас на валдорфското училище. Дава информация за това как се изучава геометрията и представя геометрични произведения на 11 годишни деца. Представляват сложни геометрични фигури, всяка от които е образувана от наслагването на една или повече прости геометрични фигури и след това оцветявани свободно от децата. В самото оцветяване вече си личи индивидуалността и темперамента на детето. Направо се оцъклих от удивление. Но от това, което казваш, разбирам, че усетът за хармония и преливане на цветовете, започва да се насърчава и развива още в началните класове.

Всъщност водещото в начина на изучаване на всичко във валдорфската педагогика - още от детската градина, от буквите, цифрите до края на основното училище поне - е всичко да може да се преживее, да мине и през чувствата на детето, а не само да се изучава с ума. А това преживяване става чрез цветовете, звуците, движенията, тоновете, стиховете, приказките, разказите и т.н. За първи път обаче виждам начина на "преживяване" на нещо такова като геометрията, което аз самата винаги съм изучавала само с ума си. 

Ето го клипчето - http://www.youtube.com/watch?v=wBu_4iq5bXs&feature=related

Интересна ми е темата. Замислих се до каква степен учебните програми ,специално в началното училище, са съвместими с материала в останалите училища и до каква степен дечицата биха били конкурентоспособни при един от кретенските изпити след 7-ми клас. Още повече, че до разкриването на валдорфска гимназия ще мине още доста време.

Системата на училищата е 12 класна и предвижда след 7 клас обучение, подобно на това в гимназиите, но различна система. За съжаление материала не е съвместим заради разликата в обучението по различните предмети, а и подхода към тях. Програмата им включва примерно 1 седмица само биология, следващата седмица само химия и тн. Не е разпределена по часове, както е в нормалните училища.
Имам контакти в момента с абитуриенти от това училище и мога да кажа, че са доста по-начетени и по-малко стресирани от съвипускниците си, завършили нормални гимназии или реални училища. (говоря за Германия)

Тоест има известен риск да запишеш детето си в началното училище, защото технологично времето може да не стигне за създаването на гимназията. Имам пред вид за България.

В Румъния чух, че Валдорфските градини били общински - повече от 40! - и таксите там са практически като в нормалните детски градини.

Дано се организират повече такива градини и в София, и в страната - една е твърде малко за да поеме всички желаещи. Пък и разположението й е крайно неудобно - Драгалевци определено е твърде далеч за повечето родители.

От темата разбирам, че градините са инициатива на родителите - освен да се съберем тук пишещите и да направим нещо по въпроса.

Мислех да не се меся, но взехте да ми спрягате името. Та пуснах една търсачка в сайта на Антропософското общество и попаднах на това:

http://www.aobg.org/lecture.php?ln=1&id=223
"След Юпитер идва състоянието на Венера. Тогава ще бъдем Архангели. Ние ще правим бурите, времето. Речта ще се превърне в творческа сила. Формирането на говора упражнява това.
На Вулкан (крайната цел) движенията ще бъдат творческа сила. Праобраз на това е евритмията."

До този момент не съм знаела, че Щайнер е расист...
Пак от въпросната статия:
"По-рано на земята турците са били най-лошите хора. Сега турците не са сами - имаме турците и лекарите."


Това също е интересно:
"Ние ги носим и двамата (Луцифер и Ариман) в себе си. Ние не трябва да ги възприемаме само като врагове. Луцифер ни дава изкуството и свободата. Ариман - интелигентността. Но Ариман има проблем - когато живее в нас, енергията му намалява. Вътре в нас той се нарича двойник и ни води там, където от земята извират сили, които го засилват. Ние се разболяваме, а Ариман се засилва. Трябва да се научим да разпознаваме Ариман, да го гледаме очи в очи. Например, когато получаваме писмо от данъчните, ние ставаме агресивни - тогава Ариман печели битката. Когато разпознаем това, Ариман винаги се опитва да разделя, да раздели хората в множество малки групички. Има много антропософски групи, които са една срещу друга.

Ето една история за Ариман: Когато Рудолф Щайнер построил Гьотеанума, той направил и голямата дървена статуя. Той извикал Луцифер и му казал да бъде модел. Луцифер не искал, но бил длъжен. После извикал Ариман - и той не искал, но Щайнер го принудил. Но Ариман си отмъстил - счупил му червения прозорец на Гьотеанума. Това е впечатляващо - кой е бил Рудолф Щайнер.
 

Какво е Гьотеанума:
http://www.aobg.org/index.php?ln=1&id=8

Това ми попадна без да се ровя изобщо, ако се разровя...

Дечицата в тези градини ги възпитават хора с подобни възгледи...

Моля, темата да не се измества в религиозен спор!

Migito, не намесвай моля те антропософията! Тя няма нищо общо с педагогиката. Това, че Рудолф Щайнер е антропософ,не означава автоматично, че използва религиозните си убеждения в педагогическата си практика.
Никой не промива мозъците на децата. В тези училища учат деца с различна религиозна нагласа. Познавам дори мюсюлмани, чиито деца се учат успешно и не са се оплакали някой да иска да ги конвертира.
Учителите и възпитателите в тези училища не са непременно антропософи! 

Здравейте
Може ли да ми кажете Валдорфските градини имат ли нещо общо със тези по системата Стъпка по стъпка? Там родителите също участват активно в процеса на обучение на децата, също има индивидуален подход към всяко дете и другото,което ми направи впечатление е паневритмията.

Виждам, че отново има рекламна - защото идеята "да противозастане на залятия вече от болната тема за агресията при децата форум", както авторката на темата е формулирала мотива си за темата, си е чиста проба да се привлекат хора, не заради парите, очевидно е, а заради идеята на Щайнер.

Само да отбележа, че не е възможно да не става дума за въвеждане на определени духовни идеи на децата, при това нямащи общо с която и да е религия конкретно, тъй като идеологът, от който трягва всичко - Рудолф Щайнер - е един от най-известните теософи (по-специално антропософ), появили се в края на ХІХ, началото на ХХ век. Това си е течение - Рьорих и Блаватска са в същата група. Следователно, цялото му схващане и учение за възпитанието, образованието и медицината, се основава на езотеричните (самият той се определя като "езотерик") му разбирания, които най-общо се доближават до пантеизма - за Вселената като духовно цяло, респективно за обществото като духовна цялост, в която всеки индивид има хармонично съществуване. Идеята е да се постигне хармония - в човека и в Космоса, като за целта има определени практики - чисто телесни (пеене, танци...) и духовни (четене на определени книги, тълкуване на литературни текстове, връзка с природата и т.н) - които да хармонизират личността и така тя да се хармонизира с останалите, като същевременно да се развие всестранно.

Първо, идеята на образованието от Просвещението насам е същата. Няма абсолятно никаква разлика в целите и задачите, мотивите и най-общо, дори методите, при възпитанието, на което са научени редовните учители (справка - прочетете държавните изисквания за целите на образователния цикъл и методите по предмети и ще се уверите, че целите и методите са доста подобни с Валдорфските, но просто не са написани така литературно.)

Второ, образование, основано и работещо изцяло върху езотерично учение, не може да подготвя индивиди за светска ценностна система, а за езотерична. Това е очевидно, не виждам защо да се отрича, като дори се изтъква като положителна особеност на този тип образование и възпитание. НО това е тъкмо "духовна намеса", при това еднопосочна, която се извършва върху възгледите на децата. Не казвам, че е лошо, разбира се, че е по-добре от нищо, но не виждам защо религиозните родители не се занимават с децата си, като ги водят на Катехизис, а не да ги пращат да учат теософски положения, измислени от един човек и родени от бунта на времето, в което е имало такива учения. Въпросът е, че "намеса" има. То винаги има, нали това е целта на педагогиката, но в случая е езотерична (окултна, за да сме по-ясни). И това е целта на самия Щайнер - той смята, че идеята му за Вселената е правилна и ще даде правилният начин на възпитание и преобразуване на личността в една хармонична личност (тук се говори за енергии, силата на ума, музиката и т.н.) Има страшно много информация в нета (аз специално съм се запознавала по-скоро професионално, отколкото заради детето си):
http://en.wikipedia.org/wiki/Rudolf_Steiner

Но и без нета, Щайнер е много модерен, много течения (някои от тях секти) тръгват от неговото теософско учение. Но никой да не си мисли, че това е просто алтернативна форма на светското организиране на ранното образование и възпитание, както е Стъпка по Стъпка или нещо подобно. Не, идеята не е светска, а теософска. Така че и събствено за религия няма какво да се спори. Официално това са по-скоро духовно насочени училища: http://en.wikipedia.org/wiki/Waldorf_education

Същевременно, идеите на училището са признати официално от ЮНЕСКО.

Така че, всеки първо да понаучи, после да решава. И се надявам, че няма повече тук да се твърди от авторката, че не духовното целенасочено и специфично напътстване (да, тя ще го нарече развитие, но духовно развитие се цели и в държавните градини) е основната градивна идея на този тип обучение и възпитание.

Извинявам се още веднъж, че се намесих, но просто исках да внеса чисто фактологични разяснения, за да не останат някои родители с грешни впечатления. Информацията я има навсякъде.


Напротив, точно това означава. Идеите му за възпитанието и образованието са следствие на общите му теософска сфмащания и са конкретен метод за прилагането им, а не са някакви независими размисли, които Щайнер си е правил и после е решил отделно да говори за обучение. Много тясно са свързани. Поне според текстовете му е така. А фактът, че не всички педагози там са теософи, още по-лошо, защото това е идеята на Щайнер. По-добре е, във всеки случай, да разбираш това, което правиш и да си убеден и зъподнат с принципите му, отколкото да не си.

biliossi22, здравей! 

Писах ти още в ранни зори, ама изглежда не съм успяла да го публикувам.
Моля те, ако искаш се регистрирай и ми прати имейла си, защото съм го загубила.
Надявам се преместването ви е минало благополучно. Намерихте ли градина за Били? 
Поздрави на всички ви! 



Имелда, според мен много зависи от начина, по който евентуално би тръгнало едно основно училище. Защото за разлика от детскоградинската програма, която е много по-близо, валдорфската училищна и традиционната такава са доста различни. Все още законът не отговаря на европейските стандарти и ако до неговото обновяване в тази област се създаде училище, то би било доста съвместимо с традиционната програма. Така че в този случай едва ли би се получило кой знае какво разминаване. В другият случай, какъвто на мен би ми се искало да бъде  , гимназията не би имала причина да не бъде създадена и тя. Но това, разбира се, са си само моите размишления.



Здравей! 
Различни методики са.

Да, и аз така знам за Румъния. Доколкото съм чувала Министърът на образованието им е бил голям привърженик на Валдорфското образование. 


Това звучи съвсем по валдорфски.  Доколкото знам има и "непишещи тук", които градината вече връща, защото е пълна от септември, т.е. има и други желаещи. 

gergandi, в постинга ти има интересна и полезна информация, приятен опит за  професионален стил, но и доста субективни умозаключения, които не отразяват обективно действителността. Не знам за какви фактологични разяснения говориш точно, защото подобни разяснения вървят с посочването на конкретни литературни източници, поне когато се прави опит за фактологично разясняване. Изразът "Информацията я има навсякъде" е крайно неиздържан за споменатия опит, защото от една страна всъщност информацията я няма навсякъде, а в точно определени източници, на които си се базирала. От друга страна същият този израз има претенции за единственост, еднозначност и собствен авторитет - "информацията я има навсякъде" - коя информация? - "която аз съм дала". "Аз съм" обаче е субективно, а не обективно явление. В това, разбира се няма нищо лошо - тъкмо напротив - полезно е и укрепва егото. Но не е обективно. Ти спокойно можеш да кажеш - "Това са моите фактологични разяснения", но не и това са "чисто фактологични разяснения".
Не на последно място си позволяваш да ми вменяваш мотиви и мисли, които не притежавам в конкретния случай и ни най-малко не съм изразявала.

Много малко е това от "чисто фактологичните разяснения" в твоя постинг, което да не може да бъде доказано че е твоето фактологично разяснение, gergandi. Но аз обявих, че това не е темата, в която ще се провеждат подобни дебати и ще пропусна ход. Това е Темата на Валдорфските родители и още веднъж най-елегантно ви моля да се съобразявате с това!

Разберете, че аз самата нямам потребност да размахвам меча и да браня "най-великата педагогика на света" и тази тема не е за това. Още в самото начало обявих това и акцентирах на субективността, с която приемам и пиша всичко и с която се надявам другите валдорфски родители да се включат - със своя жив и реален опит, такъв, какъвто е, като хора, които приемат, разбират и прилагат това възпитание в градина, училище или у дома; хора, с които можем да обменяме идеи, мнения, впечатления за нещо, което ни свързва в живота и това е реален факт, а не абстракция. Доколкото това не е нещо познато в родната ни страна и понеже правим това споделяне явно и открито, ние ставаме полезни на другите, независимо от посоката на евентуалното тяхно поляризиране.

Моите писанията обаче отразяват моите разбирания, моя личен опит и моите възгледи. Не говоря по принцип като истината от последна инстанция, не съм авторитет за никого освен за себе си и не претендирам за това. Всеки, който тръгва да оспорва нещо, писано от мен в тази тема, всъщност оспорва моите възгледи и моята личност. Вярвам сами разбирате колко безмислено е това, скъпи приятели.

Всеки, който очевидно не разбира разликата между собствен възглед и авторитет (въпреки че аз съвсем ясно се позиционирах от самото начало) и по този случай взима себе си за "прозрял", и пак по този случай тръгва да "спасява" (фанатично или фактологично) "незрящите", очевидно се приема за по-велик и по-можещ от тези, които "спасява". Сякаш "спасяваните" не могат да мислят и да се справят с живота сами, а задължително изпадат в заблуждения или остават с грешни впечатления, ако разчитат сами на себе си. Ах, ах, еgo eimi... 

Да, дайте по-добре да направим още градини.

Деметра - може и на лични - каква е процедурата?

Предполагам, че това сдържано изказване е плод на Валдорфско възпинатие, защото аз никъде не съм обидила никого. Очевидно е, че желаете да ме засегнете.

Както и да е, не мисля, че тук е мястото за собствено професионални изказвания от чиято е да е страна. Всеки, който пожелае, може да открие доказателствата, за  които говорите. Не желая да "спасявам" никого, затова, моля ви да не изопачавате думите ми.
В стила, който вие се изказвате, без да посочвате каквито и да е освен интернет източници, като поддържник на изказванията ви, аз също мога да помоля за доказателства.
Единственото собствено субективно съждение, което съм изказала, е по отношение на това дали е добро това възпитание и че катехизирането е по-добър вариант. Никъде иначе не съм казала нещо, което не може да бъде проверено или което да съм си измислила.

Не зная защо твърдите, че като правите цяла огромна тема и давате дълги, но едностранчиви отговори, на въпросите на майките, без да споменавате за езотеричната основа на идеята за този тип образование, позицията ви изглежда субективна.
Вие още от началото сте се позиционирали като авторитет, а не единствено като лаик с мнение.

Ако бях казала - не си изпращайте децата там или изпращайте ги, тогава разбирам да се ядосвате така, но отречете с доказателства това, което съм написала.
Това е твърдение срещу твърдение. Ако ви дразни думата "фактологичен", посочете фактите, които отричат написаното от мен!

Самият факт, че така се засегнахте, е доста показателен.

На няколко места майките ви питат дали се изразяват и "налагат" (твърде силно казано, затова го слагам в кавички) определени духовни положения и схващания на децата. Никъде не отговаряте ясно и конкретно. В този смисъл, отношението ви е най-малкото некоректно. Избягвате да отговаряте на това и дори обяснявате, че танците си били нещо като физкултура едва ли не. Подвеждате хората. Последователите на Рудолф Щайнер, а тази педагогика и изцяло такава, са теософска секта - и това, сигурно не е факт.

Освен това, не е много уместно да намеквате, че насилието и агресията сред децата ще се ликвидира, ако всички се посветят на Валдорфската идея за обучение и възпитание. Нима смятате, че, ако беше толкова просто, за почти вече 100 години от Щайнер хората нямаше да се го забелязали и да са направили нещо по въпроса. Осъдителното ви отношение сигурно е оправдано, не зная, но едва ли 420 лв и принадлежността към езотерична духовна общост ще разрешаи проблема.

Не съм искала да изглежда пренебрежителен, назидателен или какъвто и да е постингът ми. Не съм поставяла оценки никъде.
Но ако толкова настоявате на личната ми позиция - мисля, че има предостатъчно светски разработени методики за обучение, които слагат като приоритет участието на родителите и креативността, развитието на творческите нагласи и светогледа на децата, за да дам детето си на псевдо-религиозно формирование.


Благодаря за вниманието!

Извинявам се на модератора за спама!

 Gergandi 

Още един случай когато "протестант"(слагам го в кавички, защото е по-скоро чуждо на мен определение) подкрепя изказване на католичка.

П.С. Деметра, цитирам мисъл прочетена във форума, която много ми допадна: "Няма такова нещо като обективно мнение. Всяко мнение е субективно."Т3-М4 Не знам защо смяташ, че твоите мнения могат да бъдат обективни, а тези на мислещите различно от теб за субективни. Напомням, че това е форум, а не благодарствена картичка.

gergandi, радостно е


Е, чак пък да те засегна! Само те гризнах лекичко с върха на кучешкия зъб заради разминаването между изказването ти, че си се интересувала "по-скоро професионално" и самото ти представяне в случая, дори не захапах.   Ама ти явно си много докачлива. Я виж аз колко мъжки приех твоите прояви директно да ми вменяваш мотиви и изказвания, които да удрят по честта и достойнството ми и да говориш за мен в трето лице, все едно не присъствам. Не знам за моето възпитание, ама, доколкото си спомням, според етикета за светско поведение, да обсъждаш и да говориш в трето лице за човек, който присъства, е особено невъзпитано и неуважително.

 


Аз изобщо не говоря за доказателства обаче, а за източниците, на които ти се позоваваш и въз основа на които ти представяш информацията като обективна. И това е само защото претендираш за обективност.


Аз няма какво да доказвам в случая, защото никъде не претендирам за обективност, още по-малко за авторитет.
Почти навсякъде аз казвам "според мен", "моето мнение", "моят опит", аз мисля" и т.н. Когато информацията не произлиза от мен, казвам "според Х" или ако не знам източника - "чувала съм", "казаха ми". Доказателство е необходимо, ако реша да извадя изказванията си от контекста на субективността и да претендирам за тяхната обективност и чистота от субективизъм. Но за да направя това (ако изобщо е възможно за съответния възглед) , трябва да имам цел и тази цел обикновено е когато искам да убедя някого. А аз не искам да убеждавам никого. Аз давам субективна информация и оставям събеседника си свободен да прави с нея каквото иска - ако не му трябва да я подмине, а ако му е полезна и иска да я използва, да си я докаже сам, както намери за добре.

Просто вярвам, че хората не са малоумни, могат да се справят сами в живота и да си преценяват и доказват нещата сами. Аз смятам че единственият истински авторитет за един възрастен човек, може да бъде самият той. Ако някой не е достатъчно мъдър и силен, за да е разбрал това и търси авторитета извън себе си (в нещо или в някого другиго), то той рано или късно ще помъдрее и ще се научи от самия живот. И с колкото по-малко страх и повече желание и смелост го живее тоя живот, толкова по-бързо ще се научи да търси авторитета вътре в себе си. Това е моят светоглед.
  

Аз не твърдя, че позицията ми изглежда субективна. Тя е субективна. Както и твоята. Както и мнението на всекиго другиго тук спрямо всекиго другиго.  


Това е невъзможно. Човек сам не може да се позиционира като авторитет. Само може някой друг, който търси авторитета извън себе си, да го позиционира като авторитет пред себе си.
Но аз не съм и "лаик с мнение" като валдорфски родител (припомням, че това е темата!), защото съм валдорфски родител. Аз съм субект с личен опит и мнение.  


Че защо трябва да правя подобно нещо?


На едно място ме пита една майка. И тя е получила моя отговор, който отразява личния ми опит дотук, но въпреки това не може да бъде обективен за нито един от събеседниците ми, докато той, ако има необходимост, не реши сам да го докаже и да го превърне в обективен за себе си. Чети по-внимателно преди да ме обвиняваш в некоректност следващият път, моля:






Преди да твърдиш, че намеквам нещо, първо ме попитай дали намеквам нещо. Защото нищо не намеквам. Аз казвам в прав текст, че това, което научавам от Валдорфската педагогика и това, което прилагам от нея, помага при мен и моите деца. Особено в момента, когато сме под напора на сериозни семейни проблеми, от което децата ми станаха извънредно неспокойни, а оттам и агресивни.



Да, със сигурност има предостатъчно светски разработени методики за обучение, които слагат като приоритет участието на родителите и креативността, развитието на творческите нагласи и светогледа на децата.

Аз обаче за себе си не съм намерила друга методика за обучение, която да е разработена толкова добре върху възгледа за човека като триединствено същество, съставено от тяло, душа и дух или другояче казано - от физика, психика и  мислене и която да се съобразява толкова много с естествените периоди на развитие на тези три съставни части в човешкия жизнен път. И това, което според мен най-много дава валдорфската педагогика на детето като резултат от това съобразяване, е като завърши и третия седемгодишен период и стане възрастен, да има една добра хармония или поне да получи един много добър старт по пътя към хармонията между тялото си, чувствата си и своя ум.