Публикувана: 4 юли 2008, 10:42 ч.
Последно мнение: 5 юли 2008, 10:54 ч.

Трябваше ли я накажа?

1 883
26
1

1
2
Всички

4 юли 2008, 10:42 ч.

Насред хаоса
Мнения: 5 464

Вчера деветгодишната ми дъщеря ме постави в ситуация, в която първо се панирах до смърт, и второ, се ядосах страшно много. Излезе да играе пред блока с другите деца. Аз съм я дресирала, когато отиват някъде всички, да ми се обажда задължително и съм спокойна, защото знам къде е и с кого и все са около блока, когато и да погледна. Но снощи звънят по едно време дечурлигата и питат къде е тя. А аз знам, че е тях. Буквално ми се разтрепери всичко и започна едно търсене и гледане през терасите от двете страни - никъде я няма! А аз съвсем се паникьосах и ревнах от страх. После тъкмо излизам да я издирвам с малката, защото нямаше да кого да я оставя, и ето я нашата - примъква се с една гузна и уплашена физиономия. Нещо се скарали тайфата долу и тя, вместо да се качи горе, решила да се скрие в гаража. Crazy

В първия момент, като я видях, изпитах такова облекчение след тия 15 минути страхотна паника, че трябваше да седна някъде. После се вбесих и я навиках здраво, задето не се е обадила. Забраних й да излиза повече, от което пък тя се разстрои и ревна. Ядосах се, защото много добре знае, че трябва да се обажда къде, кога и с кого отива, и досега не сме имали проблеми по този въпрос. Тази мярка я наложих може би защото бях обезумяла от страх и яд и сега се чудя как да постъпя. Моля за съветите ви.

Последна редакция: пт, 04 юли 2008, 11:10 от veronna

# 1 4 юли 2008, 11:01 ч.

Мнения: 1 491

Според мен, сама вече си изпаднала в деликатна ситуация. Сама казваш, че си й забранила да излиза повече, какво повече да я наказваш? А ако бързо и лесно отмениш наказанието може да си каже, че и следващият път ще стане така .... и хоп вече имаш проблем. Дали след една седмица да не промениш наказанието, като го променяш периодично и да й кажеш, че правиш това само за да знае колко много наказания съществуват, при следваща такава постъпка и че можеш и всичките накуп да й ги наложиш ...

# 2 4 юли 2008, 11:06 ч.

София
Мнения: 6 999

Е, ти нали вече си я наказала? newsm78

На твое място сега, след като вече и двете сте успокоени, щях да поговоря сериозно с нея. Да й опиша точно как съм се чувствала с най-черни краски в това число какво си си помислила, че й се е случило, после как си се разтреперила като си я видяла и т.н.... Ако е съвестно дете, каквото явно е, ще се почувства много, много, много виновно...
После прегръдки, целувки, задължително преговаряне как да ти се обажда по телефона ако се отдалечи на повече от 50 метра от блока и... това е. bouquet

# 3 4 юли 2008, 11:09 ч.

Насред хаоса
Мнения: 5 464

Цитат на: violetblue в пт, 04 юли 2008, 11:01

Наистина й забраних, но в страха и паниката не можех да мисля трезво и направих първото, което ми дойде на ума в тази ситуация. А както казваш, сега не мога да отменя наказанието толкова лесно, защото ще реши, че й се е разминало. Но после ми каза, че знаела, че тайфата ще дойде да я търси горе и затова се навряла в гаража. Заслужаваше ли си наистина да я накажа? Много ме тормози тоя въпрос, защото това се случва за пръв път.

# 4 4 юли 2008, 11:11 ч.

София
Мнения: 4 867

Нали си я наказала? За колко време е наказанието?

За да е ефективно едно наказание, трябва да е обосновано, да има връзка с прегрешението, да е изпълнимо/контролируемо, да има определен срок и да бъде спазвано.

Посъветвай я следващият път в подобна ситуация да не се крие и от тайфата, и от теб, а да те потърси за съвет.

# 5 4 юли 2008, 11:13 ч.

Насред хаоса
Мнения: 5 464

Цитат на: Isa в пт, 04 юли 2008, 11:06

Да й опиша точно как съм се чувствала с най-черни краски в това число какво си си помислила, че й се е случило, после как си се разтреперила като си я видяла и т.н.... Ако е съвестно дете, каквото явно е, ще се почувства много, много, много виновно...

Всичко това й го казах още вчера, по-скоро й го извиках с истеричен тон. После, разбира се, се опитах да й го обясня по-нормално и тя пак започна да плаче - явно се почувства много виновна, от което пък мен ме загриза съвестта яко.

# 6 4 юли 2008, 11:15 ч.

Мнения: 7 821

Според мен трябва да седнете и да поприказвате двете, да и обясниш реакцията си тя да ти разкаже за своята. И после, ако смяташ, че наказанието изисква ревизия да го промениш, като се извиниш и обясниш защо го променяш. Няма нищо лошо в това родителя да се извини, когато счита че е прекалил, нито пък да промени мнението си, човешко е Wink

. Явно смяташ, че си попрекалила, след като пускаш темата Wink

, ами промени нещо.
А детето ще се научи, че понякога може при афект, страх и т.н. да реагираме бурно, но после премисляйки ситуацията на спокойствие ревизираме крайните мерки.
Дъщеря ти не е бебе и според мен, е разбрала колко необмислено е постъпила, най-вероятно си е взела бележка.
Успех в избора!

# 7 4 юли 2008, 11:16 ч.

Насред хаоса
Мнения: 5 464

Цитат на: Янита в пт, 04 юли 2008, 11:11

Посъветвай я следващият път в подобна ситуация да не се крие и от тайфата, и от теб, а да те потърси за съвет.

Тя го знае това, винаги досега е идвала за съвет и не сме имали такъв проблем. Затова се побърках така снощи - знам, че винаги се обажда и предупреждава, а изведнъж - йок! Като я попитах защо е решила точно сега да постъпи така, не можа да даде свястно обяснение.

# 8 4 юли 2008, 11:20 ч.

Насред хаоса
Мнения: 5 464

Цитат на: Ellypr в пт, 04 юли 2008, 11:15

Явно смяташ, че си попрекалила, след като пускаш темата Wink

Мисля, че наистина прекалих - трябваше първо да я изслушам и после да реша как да постъпя. Но в този момент изобщо не мислех, бях станала направо безчувствена от паниката и от възможните варианти, които ми минаваха през главата за това време, в което я нямаше.

# 9 4 юли 2008, 11:31 ч.

Мнения: 1 517

Аз пък не виждам какво толкова е направило детето. Нали се е скрила в гаража, а той предполагам е до блока. Т.е. не е отишла някъде без да се обади. А за това, че децата са я потърсили и са ти изкарали акъла тя сякаш не е много виновна. Според мен друго наказание не и трябва.

Аз като наказвам обикновено не определям период, щото в яда си съм изтърсвала "цял месец няма да гледаш телевизия" и после трудно се спазва. Периода го определям по време на наказанието. Ако преценя ще трае 2 дни или 2 седмици, но детето го разбира в последния момента, от ден за ден. Понякога прибавям наказание към вече съществуващо...

# 10 4 юли 2008, 11:43 ч.

Sofia
Мнения: 2 869

Цитат на: Мисиз Дел Форси или буля Делта Дюкановца в пт, 04 юли 2008, 11:31

Аз като наказвам обикновено не определям период, щото в яда си съм изтърсвала "цял месец няма да гледаш телевизия" и после трудно се спазва. Периода го определям по време на наказанието. Ако преценя ще трае 2 дни или 2 седмици, но детето го разбира в последния момента, от ден за ден. Понякога прибавям наказание към вече съществуващо...

И аз така

. Първо се скарвам здравата, после казвам - наказан си, и когато поутихнат страстите сядаме да говорим.Обяснявам всичко спокойно, след което казвам какъв е срокът на наказанието.Обикновено завършвам с : имаш време да помислиш как ще постъпиш следващият път.
Ако случайно се изпусна за по-дълъг срок, си позволявам да направя компромис с времето ,поради "доброто държание Wink

/".
За протокола-ефект има.Много рядко се случва да наказвам по 2 пъти за едно и също.

# 11 4 юли 2008, 11:44 ч.

Насред хаоса
Мнения: 5 464

Цитат на: Мисиз Дел Форси или буля Делта Дюкановца в пт, 04 юли 2008, 11:31

Да, но откъде да знам, че ще й хрумне да се крие в гаража? Вярно, че е нашият гараж, но той е последното, за което бих помислила като за възможно скривалище. И, да, права си, че май не е толкова виновна. Но пък ако по-нататък реши да си се крие където й хрумне, без да ми казва, какво ще правя тогава? Опитах се на майтап да й кажа, че аз вече не играя на жмичка и трябва на всяка цена да ми казва къде е, за да не ме кара да вдигам махалата на главата си ...

# 12 4 юли 2008, 11:51 ч.

Мнения: 1 517

Не се впрягай чак толкова, всички правим грешки. Аз съм наказвала без вина дори...докато разбера кой-какво-как в яда и уплахата си...
Другия път ще си знае и ще се обажда и за криенка.

# 13 4 юли 2008, 12:20 ч.

Мнения: 147

Цитат на: Isa в пт, 04 юли 2008, 11:06

Ако е съвестно дете, каквото явно е, ще се почувства много, много, много виновно...

Да се възпитава дете през вина и/или срам е най-греешния начин. За в бъдеще, когато порасне голям човек няма да може да отстоява себе си за най-елементарни неща именно поради чувство за вина насадена от детството...Това е най-малкото нещо като следствие!
Veronna, вече другите мами са дали мнението си след като са се поуталожили страстите да поговориш с дъщеря си, да й кажеш как си се почувствала и защо си реагирала така, но непременно после й кажи, че разбираш как се е почувствала и тя и да ги назовеш тези чувства (децата още не умеяят да формулират с думи как се чувстват и е много облекчаващо, когато разберат, че мама ги разбира, така и тя ще се научи да те разбира). Иначе твоята първа реакция е нормална, уплашила си се много за детето си, живеем в ужасни времена...

# 14 4 юли 2008, 12:31 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: sherihizada в пт, 04 юли 2008, 12:20

Цитат на: Isa в пт, 04 юли 2008, 11:06

Ако е съвестно дете, каквото явно е, ще се почувства много, много, много виновно...

Принципно си права Peace

Само дето в случая грешиш. Не става изобщо дума да се възпитава чрез вина. А да се накаже поведението от вътре на вън. Или смяташ по-добре е да не се чувства виновна, въпреки че е извършила нещо погрешно?
В случая ако детето не се почувства виновно, въпреки непримливото си поведение как ще израстне? Като човек, който не носи отговорност за постъпките си? Като някой, който разбира че е сгрешил само ако почувства реално наказание....
newsm78

# 15 4 юли 2008, 12:40 ч.

Мнения: 9 814

Ми явно не си я "дресирала".
Съжалявам, ама думата наистина е много гадна.

# 16 4 юли 2008, 12:50 ч.

Насред хаоса
Мнения: 5 464

Цитат на: Франческа Салиери в пт, 04 юли 2008, 12:40

Ми явно не си я "дресирала".
Съжалявам, ама думата наистина е много гадна.

Казвам "дресирала" в смисъл "научила". Сигурна съм, че си ме разбрала. Знам, че съм я научила, защото до снощи не се бях сблъсквала с такъв проблем. Обажда се дори ако отиват у комшийчето на първия етаж. И полудях, като изчезна, защото знам, че се обажда. В случая може би не е съзнавала, че трябва да дойде да каже.

# 17 4 юли 2008, 14:16 ч.

Мнения: 884

Случвала ми се е сходна ситуация. Според мен правилно си я наказала-щом вече сте говорили как стоят нещата с излизането навън, защо отново трябва да повтаряте този разговор. Аз бих наказала... Сега, за продължителността, вземам съвет от другите майки и ще се опитам да приложа в бъдеще-и аз се уливам с "без НЕТ и телевизия" цял месец, "без джобни" за две седмици, ама после съжалявам...

# 18 4 юли 2008, 14:34 ч.

Насред хаоса
Мнения: 5 464

Поговорихме снощи, като се успокоих, днес пак ще говорим. Ще говоря, докато не й набия в главата, че аз или баща й непременно трябва да знаем къде е и с кого е. Сега вече, като мисля трезво, и като прочетох съветите ви, реших да оставя наказанието за днес. Смятам, че тя разбра какъв е проблемът и че съжалява, но наказанието ще остане за днес, защото е за нейно добро. Как иначе да я науча, че трябва да се пази? Понякога става по трудния начин. И макар че е първо прегрешение от тоя вид, според мен е още по-желателно наказанието, защото, не дай си Боже, друг път може да стане беля. Още ме мъчи съвест, но смятам, че така я предпазвам от евентуални беди в бъдеще. Много пъти сме говорили какви опасности дебнат по улиците, и не й спестявам нищо - говоря с точните думи и описвам точно. Може и да греша, но за да разбере, че наистина злото го има, то трябва да се нарича с имената му.

# 19 4 юли 2008, 14:43 ч.

Мнения: 103

Абсолютно адекватно си реагирала, и правилно си я наказала. Щом се чувства гузна значи е осъзнала, че е в грешка. Не е добре да отменяш наказанието. Аз така правех- наказвах и на другия ден все едно нищо не се е случило. Като беше малък глупи синът ми беше добре, ама сега имам проблеми, на една възраст са с твоето дете и повярвай на принципа са .... ако мине...

# 20 4 юли 2008, 14:47 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

Не се обвинявай. В такава ситуация преди година изпадна и моя съседка. Абсолютно същата. Аз бях с нея когато търсихме скритото и дете. Имах чувството, че жената ще се побърка за 15 минути в които издирвахме синът и. И тя го наказа. Това което изпитва една майка в този момент е нещо ужасно. Нека да си изтърпи наказанието, не го отменяй. Но е важно и да разбере колко е опасно навън и какъв ужас ти си изживяла като не се е обадила.

# 21 4 юли 2008, 17:44 ч.

Насред хаоса
Мнения: 5 464

Одеве пак говорихме, опитах се да й обясня какъв ужас и паника ме обзе през това време, докато я нямаше. Не се сетих какъв пример да й дам. Което беше по-важно, казах й, че не толкова съм се ядосала на нея, колкото съм се уплашила, че не знам къде е. Явно, че си осъзнава постъпката, защото цял ден не е издумала и дума да я пусна навън. Но децата са си деца - толкова пъти съм говорила, че не всички хора са добри, че има всякакви, и пак ми вика: "Ама то в нашия квартал няма такива." Казах й, че мисли така, понеже не се е сблъсквала с такива и за пореден път я предупредих, че не бива да се доверява никому и че ние с баща й трябва да знаем къде е във всяка една секунда.

# 22 4 юли 2008, 21:38 ч.

Не мисля, че е било правилно да я наказваш в случая. Момичето се е скарало с хлапетата и се е разсърдило - съвсем нормално. Отсъствала е малко време, не се е скрила в Софийското поле все пак, а доста наблизо. По-добре беше да попиташ децата и да разбереш какво е станало - скарали са се и т.н. и щеше да ти стане ясно всичко.
Между другото като бях на 9 години, вече ходех доста по-далеч от "пред блока".

# 23 4 юли 2008, 23:02 ч.

Мнения: 25 707

Много добре разбирам паниката ти, както и последвалото наказание. Правила съм го и аз, много пъти даже. Laughing

Но, когато човек се успокои и премисли трезво нещата, когато осъзнае, че наказанието превишава простъпката, следва ревизия и намаляване на срока "за добро поведение". Така де, то убийци и изнасилвачи получават милост от закона, че на децата ни ли да не им се полага?
Също съм твърд привържаник на идеята, че когато родителят сгреши, трябва да има доблестта да се извини на детето си, както и да му обясни причините за пресилената реакция. Няма опасност да загуби авторитет, напротив, печели уважение и доверие.
Това с обяснението вече си го свършила, предполагам, че и другото няма да закъснее. Grinning

Но, извини ме, така и не разбрах какво е провинението на детето? Прочетох два пъти поста ти и никъде не видях, че се е скрило от теб! Доколкото схващам, моментът на паниката ти е бил, докато си била горе и си заничала по терасите, т. е., детето няма как да знае, че го търсиш. Появило се е в момента, в който си тръгнала навън. Не виждам вина от негова страна. А ако са играли на криеница и пак се е скрило? То да не чете мислите ти, все пак...

# 24 4 юли 2008, 23:32 ч.

София
Мнения: 39 814

И аз съм изпадала в подобни ситуации. Правилно си постъпила като си я наказала.
Сега седнете да си поговорите. След като си се успокоила можеш да преосмислиш ситуацията.
След разговор с щерката и след успокоение редовно намалявам наказанията.

# 25 4 юли 2008, 23:41 ч.

Мнения: 45

Била съм в подобна ситуация и знам какъв ужас изпитах. Не съм наказвала - успях да обясна, че не е редно да слезе до магазина за 5мин и 25 мин по-късно още да го няма. Бях ужасно уплашена - както всеки нормален родител търсещ детето си. Синът ми осъзна какво се е случило без да е изтърпявал наказание. Година по-късно в съчинение по български език на тема: Наи-лошото нещо което съм правил, той описа точно тази случка.

# 26 5 юли 2008, 10:54 ч.

София
Мнения: 1 941

Подкрепям Как` Сийка.
И на мен ми се е случвало, не веднъж Но мисля, че като ден след ден ходиш подир детето да му обясняваш колко зле е постъпило, как съм си се уплашила и др.... в един момент думите се размиват и нямат такъв ефект. Дъщеря ти вече много добре те е разбрала, но наистина не е духнала на някъде, а е била около вас, във вашия гараж. Какво... да не би като се скарат с децата да ти се провикне пред тях - Мамо, аз съм в гаража, защото се сърдя.!! Тя е искала да ги накаже с липсата си, да ги накара да я търсят, да се почувства значима за тях. Това е.

По-добре й разкажи случка от твоето детство или измисли такава с подобен сюжет. Така й дай пример какво трябва да прави и какво не.

Всичко това го пиша с ясното съзнание, че е лесно да се дават съвети, но в конкретна ситуация под влияние на нерви, страх, афект и др. много често и аз реагирам първосигнално...

Препоръчани теми

Много предпазливо дете

Разногласия между родителите във възпитанието на детето

Бързи въпроси и отговори деца -6

Идеи за игри с домашни предмети

Причина:

Причина: