Ми явно не си я "дресирала".
Съжалявам, ама думата наистина е много гадна.
Съжалявам, ама думата наистина е много гадна.
- Публикувана: 4 юли 2008, 10:42 ч.
- Последно мнение: 5 юли 2008, 10:54 ч.
Трябваше ли я накажа?
Ми явно не си я "дресирала".
Съжалявам, ама думата наистина е много гадна.
Съжалявам, ама думата наистина е много гадна.
Казвам "дресирала" в смисъл "научила". Сигурна съм, че си ме разбрала. Знам, че съм я научила, защото до снощи не се бях сблъсквала с такъв проблем. Обажда се дори ако отиват у комшийчето на първия етаж. И полудях, като изчезна, защото знам, че се обажда. В случая може би не е съзнавала, че трябва да дойде да каже.
Случвала ми се е сходна ситуация. Според мен правилно си я наказала-щом вече сте говорили как стоят нещата с излизането навън, защо отново трябва да повтаряте този разговор. Аз бих наказала... Сега, за продължителността, вземам съвет от другите майки и ще се опитам да приложа в бъдеще-и аз се уливам с "без НЕТ и телевизия" цял месец, "без джобни" за две седмици, ама после съжалявам...
Поговорихме снощи, като се успокоих, днес пак ще говорим. Ще говоря, докато не й набия в главата, че аз или баща й непременно трябва да знаем къде е и с кого е. Сега вече, като мисля трезво, и като прочетох съветите ви, реших да оставя наказанието за днес. Смятам, че тя разбра какъв е проблемът и че съжалява, но наказанието ще остане за днес, защото е за нейно добро. Как иначе да я науча, че трябва да се пази? Понякога става по трудния начин. И макар че е първо прегрешение от тоя вид, според мен е още по-желателно наказанието, защото, не дай си Боже, друг път може да стане беля. Още ме мъчи съвест, но смятам, че така я предпазвам от евентуални беди в бъдеще. Много пъти сме говорили какви опасности дебнат по улиците, и не й спестявам нищо - говоря с точните думи и описвам точно. Може и да греша, но за да разбере, че наистина злото го има, то трябва да се нарича с имената му.
Абсолютно адекватно си реагирала, и правилно си я наказала. Щом се чувства гузна значи е осъзнала, че е в грешка. Не е добре да отменяш наказанието. Аз така правех- наказвах и на другия ден все едно нищо не се е случило. Като беше малък глупи синът ми беше добре, ама сега имам проблеми, на една възраст са с твоето дете и повярвай на принципа са .... ако мине...
Не се обвинявай. В такава ситуация преди година изпадна и моя съседка. Абсолютно същата. Аз бях с нея когато търсихме скритото и дете. Имах чувството, че жената ще се побърка за 15 минути в които издирвахме синът и. И тя го наказа. Това което изпитва една майка в този момент е нещо ужасно. Нека да си изтърпи наказанието, не го отменяй. Но е важно и да разбере колко е опасно навън и какъв ужас ти си изживяла като не се е обадила.
Одеве пак говорихме, опитах се да й обясня какъв ужас и паника ме обзе през това време, докато я нямаше. Не се сетих какъв пример да й дам. Което беше по-важно, казах й, че не толкова съм се ядосала на нея, колкото съм се уплашила, че не знам къде е. Явно, че си осъзнава постъпката, защото цял ден не е издумала и дума да я пусна навън. Но децата са си деца - толкова пъти съм говорила, че не всички хора са добри, че има всякакви, и пак ми вика: "Ама то в нашия квартал няма такива." Казах й, че мисли така, понеже не се е сблъсквала с такива и за пореден път я предупредих, че не бива да се доверява никому и че ние с баща й трябва да знаем къде е във всяка една секунда.
Не мисля, че е било правилно да я наказваш в случая. Момичето се е скарало с хлапетата и се е разсърдило - съвсем нормално. Отсъствала е малко време, не се е скрила в Софийското поле все пак, а доста наблизо. По-добре беше да попиташ децата и да разбереш какво е станало - скарали са се и т.н. и щеше да ти стане ясно всичко.
Между другото като бях на 9 години, вече ходех доста по-далеч от "пред блока".
Между другото като бях на 9 години, вече ходех доста по-далеч от "пред блока".
Много добре разбирам паниката ти, както и последвалото наказание. Правила съм го и аз, много пъти даже. 
Но, когато човек се успокои и премисли трезво нещата, когато осъзнае, че наказанието превишава простъпката, следва ревизия и намаляване на срока "за добро поведение". Така де, то убийци и изнасилвачи получават милост от закона, че на децата ни ли да не им се полага?
Също съм твърд привържаник на идеята, че когато родителят сгреши, трябва да има доблестта да се извини на детето си, както и да му обясни причините за пресилената реакция. Няма опасност да загуби авторитет, напротив, печели уважение и доверие.
Това с обяснението вече си го свършила, предполагам, че и другото няма да закъснее.
Но, извини ме, така и не разбрах какво е провинението на детето? Прочетох два пъти поста ти и никъде не видях, че се е скрило от теб! Доколкото схващам, моментът на паниката ти е бил, докато си била горе и си заничала по терасите, т. е., детето няма как да знае, че го търсиш. Появило се е в момента, в който си тръгнала навън. Не виждам вина от негова страна. А ако са играли на криеница и пак се е скрило? То да не чете мислите ти, все пак...
Но, когато човек се успокои и премисли трезво нещата, когато осъзнае, че наказанието превишава простъпката, следва ревизия и намаляване на срока "за добро поведение". Така де, то убийци и изнасилвачи получават милост от закона, че на децата ни ли да не им се полага?
Също съм твърд привържаник на идеята, че когато родителят сгреши, трябва да има доблестта да се извини на детето си, както и да му обясни причините за пресилената реакция. Няма опасност да загуби авторитет, напротив, печели уважение и доверие.
Това с обяснението вече си го свършила, предполагам, че и другото няма да закъснее.
Но, извини ме, така и не разбрах какво е провинението на детето? Прочетох два пъти поста ти и никъде не видях, че се е скрило от теб! Доколкото схващам, моментът на паниката ти е бил, докато си била горе и си заничала по терасите, т. е., детето няма как да знае, че го търсиш. Появило се е в момента, в който си тръгнала навън. Не виждам вина от негова страна. А ако са играли на криеница и пак се е скрило? То да не чете мислите ти, все пак...
Била съм в подобна ситуация и знам какъв ужас изпитах. Не съм наказвала - успях да обясна, че не е редно да слезе до магазина за 5мин и 25 мин по-късно още да го няма. Бях ужасно уплашена - както всеки нормален родител търсещ детето си. Синът ми осъзна какво се е случило без да е изтърпявал наказание. Година по-късно в съчинение по български език на тема: Наи-лошото нещо което съм правил, той описа точно тази случка.
Подкрепям Как` Сийка.
И на мен ми се е случвало, не веднъж Но мисля, че като ден след ден ходиш подир детето да му обясняваш колко зле е постъпило, как съм си се уплашила и др.... в един момент думите се размиват и нямат такъв ефект. Дъщеря ти вече много добре те е разбрала, но наистина не е духнала на някъде, а е била около вас, във вашия гараж. Какво... да не би като се скарат с децата да ти се провикне пред тях - Мамо, аз съм в гаража, защото се сърдя.!! Тя е искала да ги накаже с липсата си, да ги накара да я търсят, да се почувства значима за тях. Това е.
По-добре й разкажи случка от твоето детство или измисли такава с подобен сюжет. Така й дай пример какво трябва да прави и какво не.
Всичко това го пиша с ясното съзнание, че е лесно да се дават съвети, но в конкретна ситуация под влияние на нерви, страх, афект и др. много често и аз реагирам първосигнално...
И на мен ми се е случвало, не веднъж Но мисля, че като ден след ден ходиш подир детето да му обясняваш колко зле е постъпило, как съм си се уплашила и др.... в един момент думите се размиват и нямат такъв ефект. Дъщеря ти вече много добре те е разбрала, но наистина не е духнала на някъде, а е била около вас, във вашия гараж. Какво... да не би като се скарат с децата да ти се провикне пред тях - Мамо, аз съм в гаража, защото се сърдя.!! Тя е искала да ги накаже с липсата си, да ги накара да я търсят, да се почувства значима за тях. Това е.
По-добре й разкажи случка от твоето детство или измисли такава с подобен сюжет. Така й дай пример какво трябва да прави и какво не.
Всичко това го пиша с ясното съзнание, че е лесно да се дават съвети, но в конкретна ситуация под влияние на нерви, страх, афект и др. много често и аз реагирам първосигнално...