Предполагам, че сега основната трудност ти е, че и ти, и детето трябва да свикнете един с друг /дори и да е имало режим при бабата, сигурно е свикнало, че щом мама си е вкъщи, всичко е позволено, а сега тепърва трябва да създаваш нов режим/.
Далеч по-лесно е, разбира се, когато си била с детето от самото начало. Аз гледах децата ми сама още от раждането /мъжът ми тогава работеше много повече/сега основно той гледа децата покрай моята натоварена работа, майка ми също работи, свекърва ми е в друг град, а и пътува периодично за по няколко месеца до САЩ, та помощ имах само от баба ми, но тя е възрастна и по-скоро беше морална подкрепа/. В същото време учех и работих от вкъщи. Важното е да създадеш определени правила и стриктно да ги спазваш - приблизителни часове за хранене, конкретно време през деня за разходки, спане следобед и т.н. Включвай и таткото да помага - и за детето, и в домакинството. Домакинската работа можеш да си вършиш, докато детето спи следобед, а още по-добре е ако имаш възможност да наемеш жена да ти помага за домакинството или почасова бавачка, която да викаш при нужда /при мен и двете бяха необходимост, за да мога да работя и да ходя или на изпити, или на работни срещи/. Опитай се да организираш 1 ден от седмицата, когато да излизате навън 3-мата заедно и да отделяте изцяло внимание на детенцето. Не се старай всичко да е перфектно, за да не се ядосваш излишно, когато нещо не се получава по план.
Примерно, на възрастта на твоето дете, режимът вкъщи беше следният: аз ставах към 7 ч. и си пооправях из къщи /ако имаше нужда - прахосмукачка, пералня, миялна и т.н./, децата ставаха към 8 ч., закусвахме, гърне, миене, обличане и към 9-10 ч. вече бяхме навън; тогава беше моето време за почивка, защото децата си играеха в парка, а аз се виждах на кафе и сладки приказки с други майки; към 13 ч. вече бяхме вкъщи; гледах да ги нахраня навън и вкъщи директно ги измивах и ги слагах в леглата; между 13 и 16 ч. те спяха, а аз учех или работих; в 16 ч. ставаха, хапваха и към 17 ч. излизахме и изчаквахме мъжа ми да се прибере и да се присъедини към нас за разходка, тогава пазарувахме; прибирахме се към 20 ч., къпане и ги слагах отново в леглата, а ние с мъжа ми имахме време да вечеряме заедно, да се видим и после всеки започваше да работи, докато му се доспи. Храна купувахме готова или мъжът ми готвеше, а аз готвех само за децата. Когато ми се налагаше да излизам по работа, гледах да си правя срещите по време на следобедния им сън, за да може баба ми или бавачката само да ги наглеждат, но деата да не усещат липсата ми. В един момент доходите ни се поуеличиха и тогава наех жена, която виках в събота да почиства у дома, а в това време ние или излизахме в парка, или отивахме на вилата.
Сега е още по-лесно, защото децата си имат изградени навици, а и ходят на градина: сутрин аз ставам към 6, къпя се, приготвям се за работа, пия кафе, пооправям набързо из къщи; в 7 ч. събуждам всички, децата се обличат сами, аз оправям детската, мъжът ми оправя спалнята и се приготвя за работа; в 8 ч. излизаме всички и таткото води щерките на градина, а аз тръгвам на работа; следобед ги вземат мъжът ми, баща ми или баба ми /който е на разположение в момента/ и ги разхожда; мъжът ми пазарува и готви; аз често се прибирам късно вечер и цялото ми време е само за децата, докато таткото вечер чертае; до 21 ч. децата вече са изкъпани и са в леглата /разглеждат книжки, гледат филмчета, татко им чете прикази и т.н./, а аз използвам времето да пусна пералнята и миялната. През уикендите лятото мъжът ми и децата ходят на вилата /той се занимава там с майстори, строежи и т.н., а децата тичат по поляните/, а аз оставам да работя /продължавам в събота да викам жената да чисти из нас, но по-рядко, защото от 2-та дни вкъщи успявам и сама да пооправя. Зимата пък всички сме си у дома през уикендите, но задължително единият ден изкарваме в забавления - ходим на кино, на куклен театър, в някое заведение с детски кът, гостуваме у приятели и т.н.
С няколко думи: важно е да има режим; важно е и двамата родители да си поделят всички задължения вкъщи и покрай детето; важно е детето също да се включва /разбира се, на игра/ в домашните задължения - примерно, да си отнесе мръсните дрехи в пералнята, да подреди приборите на масата за хранене, да си събере само играчките в коша и т.н.
Успех!