Публикувана: 7 юли 2008, 00:04 ч.
Последно мнение: 15 юли 2008, 16:53 ч.

Кога децата ви...станаха хора?

3 093
54
1

Отговори

1
2
3
4
Всички

7 юли 2008, 00:04 ч.

София
Мнения: 6 999

От известно време просто не мога да си позная детето. Rolling Eyes

Превърна се в малко човече. Разговаряме като големи хора, ако й откажа нещо не започва да се тръшка, да плаче или да мрънка /е, понякога, но не много Wink

/.
Разбираме се страхотно, прави ми някакви дребни услуги, казва 'моля, благодаря...". Не й трябва повече от 10 мин. да 'превключи' от забавно-лигавия ден с тати /разделени сме/ към нормалния с мен... Разказва ми разни случки, задава въпроси за моя ден. Гушкаме се и правим разни неща заедно повече от когато и да е преди /тя не ме искаше много-много в игрите си/.

Преди месец навърши 4. Това траен мир ли е или затишие пред буря? newsm78

Последна редакция: пн, 07 юли 2008, 00:16 от Isa

# 1 7 юли 2008, 00:13 ч.

София
Мнения: 2 079

Надявам се да е траен мир! Peace

Просто детето ти е пораснало и вече разбира кое е правилното поведение, как трябва да се държи и къде й "минават" номерцата.
Дано продължи така и занапред! bouquet

# 2 7 юли 2008, 00:23 ч.

София
Мнения: 1 783

Синът ми след 3-тата година, дотогава имахме проблеми при общуването с други деца, особено по-малки. Беше склонен към агресия. Във всяко друго отношение винаги си е бил "човек". Дъщеря ми винаги е била много лесна за общуване и "управляване".

# 3 7 юли 2008, 03:37 ч.

Мнения: 3 367

Kъм 3 и половина.
Трая около година, много беше хубаво за всички.
В последните няколко месеца отново се в вмаймунила безобразно,има просветления,но не много. Моето търпение/толерантност обаче сега са много по-ограничени защото знам че може, ако иска ,и и се дразня истински (както бих на възрастен). Не е приятен период (съчетан с ученето на гърне на син ни Sick

)

# 4 7 юли 2008, 09:46 ч.

Мнения: 2 700

Честито!
Мирът е преходен, но все пак ще имаш време да поемеш глътка въздух. Спокойствието е до 6-7 годишна възраст, или по-точно до тръгването на училище, когато следва етапа "Аз съм голям/а и сам/а ще се оправям" Wink

# 5 7 юли 2008, 09:50 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 390

Моята се промени, навършвайки три години. Вече е малко човече, както ти казваш- говорим си, разбира без да се налага да повтарям по н пъти едно и също, не се тръшка като бясна... Всеки ден я гледам и си викам, че сякаш изведнъж порасна Grinning

# 6 7 юли 2008, 10:00 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Голямата ми дъщеря стана човек около третата си година. Продължи около година и половина - до момента, в който установи, че сестра и не е само забавление, а може да ходи и да и нарушава спокойствието. Все още е в бесен период, а вече е на 8. Не съм сигурна, че ще успокои топката, преди да навлезе в пубертета Tired

Малката е друг тип - тя е кротка, съзерцателна и мълчалива. Твърде мъдра за ненавършените си 5 години. Тя не е минавала през периоди на тръшкане, инатлък и бесове. Ще ми се да вярвам, че няма да минава, но едва ли ще имам това щастие.

# 7 7 юли 2008, 10:05 ч.

София
Мнения: 6 999

Мда... значи е индивидуално Thinking

Може да се поукроти, а може и да е само за малко. Ще му се радвам пък каквото такова. Crossing Arms

Във всеки случай е прекрасно и ...на мен поне ми е тъжно - да гледам голямото си момиче.

Цитат на: Де Ваня в пн, 07 юли 2008, 10:00

Не съм сигурна, че ще успокои топката, преди да навлезе в пубертета Tired

Нали не очакваш, влизайки в пубертета да се укроти? newsm78

Само питам, не ме бий Mr. Green

# 8 7 юли 2008, 10:12 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Няма да те бия, бе Joy

Просто се надявам на кратка почивка, преди да я емнат хормоните. Обаче не забелязвам такава тенденция, уви.

# 9 7 юли 2008, 10:13 ч.

Мнения: 46 536

И аз се надявам да не е временно Praynig

Започна леееекичко след 3-тия рожден ден, а след 3 и половина мога да кажа, че вече се усещаше осезаемо.

# 10 7 юли 2008, 10:49 ч.

Мнения: 4 841

Цитат на: Никол в пн, 07 юли 2008, 10:13

И аз се надявам да не е временно Praynig

Започна леееекичко след 3-тия рожден ден, а след 3 и половина мога да кажа, че вече се усещаше осезаемо.

Същата работа Peace

# 11 7 юли 2008, 10:51 ч.

Мнения: 639

Въобще не съм и усетила такъв момент при Естел Rolling Eyes

,на 6 и 1/2,си е все същата откъм мрънкане и тръшкане Confused

Със Станислава и Илиян въобще не съм имала периоди в които да се тръшкат.Особено Станислава ,още на 3г. си се държеше като голям човек .Така ,че може би е индивидуално.Голямата ми дъщеря на 7г.,имаше толкова много отговорности с които се справяше сама,че в момента си мисля че малката и на 15г. ще и бъде невъзможно да се справя с тях.Сънът ми също израсна много бързо и не си спомням моменти в които да е имал особени претенции или да е бил неразбрано дете.

# 12 7 юли 2008, 11:04 ч.

Мнения: 1 134

Мария също се промени доста, около тази възраст. Съвсем спокойно мога да кажа, че се държи доста зряло и разбиращо. Естествено все още проявява типично детски инат и мрънкане. Но забелязвам, че по - скоро всичко, което казвам се използва срещу мен... Или пък вместо тръшкане, прилага невероятни тактики. Последната реакция срещу моя забрана беше: "Ами, тогава аз пък няма да те поканя на рождения си ден!" Laughing

# 13 7 юли 2008, 11:45 ч.

Варна
Мнения: 1 383

Хехе, това за рождения ден е в подписа ми и напълно заставам зад думите на МамаЗет. Не съм засичала кога точно се е променила, но наистина може би към 3-те годинки се чувства разликата - смислени разговори, логически заключения, промяна в поведението и отношението към другите, създава си собствен свят и свое отношение към нашия свят, има трайни желания и понякога решения за изпълнението им /включая тръшкане и рев/...
И на мен ми е малко тъжно, обаче, знаейки, че онова дечко никога няма да се върне.

# 14 7 юли 2008, 12:02 ч.

София
Мнения: 7 054

Не мисля, че ще ме огрее това щастие скоро. Продължава да се инати и колкото повече пораства, толкова по-упорит и своенравен става.

# 15 7 юли 2008, 13:08 ч.

София
Мнения: 13 206

Иса, не знам какво да ти кажа. Дано при Дария да е трайно. Моята от много малка казва "Благодаря", говори на непознати на Ви, учтива е... ноооо аз лично не виждам у Александра трайни промени. Тя е на настроения, като преобладават тия дето дяволчето й шушне в ухото "Не слушай мама!" Twisted Evil

Говори, разсъждава, но и спори много здраво. Пита, аз обяснявам, обаче ако е убедена за нещо край, няма излизане на глава. Казва "Не е вярно, така е както АЗ мисля!" и въпросът е приключен. Не мога да отрека, че има моменти когато си говорим сладко, но те са кратки и спорадични. На Овнето Азът е ужасно силен, това е. Тя сега е на 5 г. и 3 м. и досега си чаках стабилните периоди и не можах да ги видя Rolling Eyes

# 16 7 юли 2008, 13:43 ч.

Мнения: 3 576

Точно около 4г стана друг човек.
Не мрънка, казва "извинявай" когато е направил беля, слуша ни, говори някакви мъдрости .....
И не мога да повярвам като му кажа нещо, на което очаквам да не се съгласи да ми отговори "добре мамо".... Heart Eyes

Растат си децата Mr. Green

# 17 7 юли 2008, 14:02 ч.

Sofia
Мнения: 6 932

Надявам се да е траен Praynig

А още повече се надявам скоро и на мен да ми се случи Wink

Дъщеря ми е на 3,6г. и е по-лигава,по-ужасна и мрънкаща,хленчеща и тръшкаща се от когато и да било ooooh!

Искам да мога да седна да си говоря с нея,а не за най-дребното нещо например мамо дай ми вода да се почва трагедия с хленчещ тон все едно съм й казала,че ще стои жадна цял ден Mr. Green

# 18 7 юли 2008, 14:14 ч.

София
Мнения: 1 941

Ами щерка ми си беше човече от малка Heart Eyes

, докато не влезе в пубертета... Rolling Eyes

Сега чакам да мине бурята и пак да се очовечи. Tired

# 19 7 юли 2008, 14:35 ч.

Мнения: 1 447

Цитат на: BirdsFlu в пн, 07 юли 2008, 10:49

Цитат на: Никол в пн, 07 юли 2008, 10:13

И аз се надявам да не е временно Praynig

Започна леееекичко след 3-тия рожден ден, а след 3 и половина мога да кажа, че вече се усещаше осезаемо.

Същата работа Peace

И при нас е така.В разговорите ни се държи като голям и зрял човек.

# 20 7 юли 2008, 14:41 ч.

Мнения: 1 731

Ами около 4г и половина като стана забелязах ,че вече може да се говори с него нормално.Не се тръшка за глупости и определено чува като му се говори.Е,то не е постоянно състояние.Има си и той моментите на отклонение ,но общо взето е голям вече. Hug

# 21 7 юли 2008, 14:48 ч.

София
Мнения: 3 421

Щерката сякаш по-рано стана "човек" - между 3 и 4 год., малкият чак сега към 5-тата година се очовечва. Досега се бебосваше.

Няма да забравям колко бях впечатлена първият път като чух щерката да ме пита - "Мамо, може ли да отида на пързалката?". До тогава щом и хрумнеше нещо се юркаше да го изпълни без да пита и да мисли може или не.

# 22 7 юли 2008, 16:32 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: Етиа в пн, 07 юли 2008, 14:48

Моята пък пита, но дори не чува отговора Rolling Eyes

Хуква, дори и да кажа не... невъзпитана работа! Blush

# 23 7 юли 2008, 17:10 ч.

Мнения: 7

Не знам кога ще стане човек. В последно време е направо ужасна, прави трагедии от всичко, реве, тръшка се. Дано наистина да е само период, и да не се оформи като характер, че направо вече започнах да се съмнявам в родителските си способности.

# 24 7 юли 2008, 21:25 ч.

Мнения: 2 722

Въпреки че не спира да се тръшка на моменти, баткото го "признах" за човек, когато каза - "Мамо, хайде да си поговорим". Това беше към 3 и половина.
Наблюдавам го в момента - ту е бебе на моменти, ту се опитва да се държи като зрял мъж. А на мен ми е мъчно, че така бързо расте Confused

# 25 7 юли 2008, 21:59 ч.

Мнения: 5 877

Учтивостта и инатлъка съвсем не са несъвместими понятия.
Моята казва "Мамо, много те моля, би ли ми купила бонбони" и две минути след това може да се тръшка, задето съм отказала, и ме заплашва, че ще иде да живее на автогарата (там ги хареса, докато купувах билета). Малко по-късно е цяла чар и елегантност, докато ядем мелба в кафене с изглед към Трапезица. И след миг реве и вие, защото не съм постъпила с набрания от нея букет както тя е предвиждала, а съм се опитала да й бодна едно цвете в косата.
Въобще стават хора, ама и номера научават нови.

# 26 7 юли 2008, 22:08 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 395

Как ти завиждам ако знаеш...!
Моя беше човече като по-малко бебе, мило, разбрано, кротко и усмихнато.
От скоро е станал ужасен, за всяко нещо се дърпа, крещи, реве, посегна 1 път на дете (преди само ги целуваше)
Направо не мога да си позная детето. Има кратки проблясъци на мир, когато излезем на дълга разходка само двамата, някъде из парка, да не вижда никого. Забележили, че някой му се усмихне отново започва с маймунджулъка (така ли се пише?). Уж се усмихва, а не стане ли както той иска, ме изправя на нокти

Дано до 3-тата годинка се кротне, преди да ме е уморил.

# 27 7 юли 2008, 23:11 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: Анда в пн, 07 юли 2008, 21:59

Въобще стават хора, ама и номера научават нови.

Определено, но номерата са вече по-скоро интелектуални, а не силови... Joy

Има "Мами, ти цял ден си слушаш твоята музика в колата, пусни ми сега моята", а не "Искаааам....искам..." придуружено с кански викове и ритане по предната седалка. Sick

# 28 8 юли 2008, 07:58 ч.

Мнения: 5 877

О, да

спорът става сериозна работа.
"Вчера ми обеща да ме заведеш на люлките (примерно). Ако не ме заведеш, няма повече да ти имам доверие."
Или:
"Едно дете в градината повърна в леглото си и леля Лили му се скара. А аз я питах: "Твоето дете ако се разболее, ти ще го лекуваш ли или ще му се скараш?""
Или: (след като е искала сладолед, в последния момент е променила желанието си на Милкинис, те обаче са се оказали разтопени и след като е изяла двете, другите две не я кефят):
"Размислих. Всъщност искам да заменя шоколада със сладолед."
Аз: "Какво ще разменяш, ти наполовина си го изяла".
Тя (делово): "Ето хартийките".

# 29 8 юли 2008, 09:07 ч.

Пловдив
Мнения: 1 158

Дааа, откога го чакам този момент! В интерес на истината, голямата промяна настъпи, когато навърши 3 г. и тръгна на градина. Може би роля изигра и това, че децата в групата са по-големи от нея. Обаче, има и периоди на влошаване, в които изобщо не слуша и пили нервите на всички ни. Но пък и споровете ни, наистина, са обосновани с аргументи от нейна страна. Старая се много, когато е в див период, да сдържам нервите си, като и се говори с добро има резултат (стига да имаш здраво търпение). И друга хитринка - като се затръшка за нещо, и отвличам вниманието с нещо друго, а това пък е признак, че още може да се баламосва лесно Wink

# 30 8 юли 2008, 09:21 ч.

София
Мнения: 430

Ще следя темата с интерес, защото моят юнак от 1 седмица започна периода на тръшкането, изживях 2 срама вече по заведенията. Проходи и става чудесия. А този въпрос кога бебетата стават хора съм го задавала още като бях бременна bowuu

# 31 8 юли 2008, 09:25 ч.

Мнения: 2 018

Не мога да те успокоя, че повече няма да имаш проблеми. Големите ми са в пуберетета и още си задавам твоите въпроси. Joy

# 32 8 юли 2008, 09:32 ч.

Мнения: 476

На 3,3г. е синът ми и в момента тече точно тази промяна. Изключително забавно и любопитно е да го наблюдавам как се превръща от бебе в малък мъж. Умирам за моментите, когато казва: Мамо, хайде да си говорим.
Вчерашна случка. Люлее се на хамака по много странен начин.
Той: Мамо, сега е твой ред.
Аз: Не мога като теб. Аз съм много голяма.
Той дойде да ме гушне и успокои: Нищо, мамо, ти ще порастнеш малка.

# 33 8 юли 2008, 09:58 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: Анда в вт, 08 юли 2008, 07:58

..."Размислих. Всъщност искам да заменя шоколада със сладолед."

Абсолютно

Същото го имаме... С "промених си решението" или "Обърках се - не искам това филмче, искам другото." /след като вече е изгледала половината, а знае, че разрешавам по 1 на ден/ Whistling

Цитат на: Бо_ в вт, 08 юли 2008, 09:25

Хайде сега - още е само на 4... пубертета ми се вижда нещо много далечно. Даже не искам и дса си помислям за него брррр... А и съм казала на бившия си мъж, че той ще я гледа тогава Mr. Green

Цитат на: Jolene в вт, 08 юли 2008, 09:32

Той дойде да ме гушне и успокои: Нищо, мамо, ти ще порастнеш малка.

Моята девойка знае, че ме чака само пътя към вечността. Мине не мине време и ме пита: "Ааа ти кога ще умреш?", "А баби кога ще умре?"

# 34 8 юли 2008, 10:44 ч.

Мнения: 8 236

Уф и аз го чакам този момент с очовечването. Уж идвал като станат на 3 години, но някои от постовете ме отчаяха. Синът ми е от супер нервните хлапета когато трябва да стане каквото той иска. Например вчера му купих нова шапка, която той категорично отказа да сложи на главата си.То не бе тръшкане и викане - след едно плясване по ръцете се примири. След 2 часа шапката вече му беше любима. Иначе всяка вечер като го вземам от ясла го хвалят колко спокоен бил и колко послушен? Чак се чудя какви ли са тогава нервните деца, като го знам моя как се тръшка. Надявам се като се научи да говори положението да се подобри. Според мен сега много се ядосва, че не разбираме какво точно иска да ни каже. Крещи "Пупа" примерно и сочи нещо във въздуха. И тази 'пупа' я иска веднага и ако не я получи започва бясно тропане с крака. Аз откъде да знам какво по дяволите е това? Чак снощи случайно открихме, че "пупа" бил плюшеният му хипопотам. Ами че ние му викаме "Хипо", не "пупа". Абе явно още доста време ще ни къса нервите...
А за пубертета - има надежда някаква. Брат ми беше супер нервак като малък, а през пубертета доста се кротна и се очовечи.

# 35 8 юли 2008, 11:05 ч.

Мнения: 126

Цитат на: Олинце в пн, 07 юли 2008, 22:08

Дано до 3-тата годинка се кротне, преди да ме е уморил.

Съвсем същото! Confused

Чета и не вярвам и моя някога да престане с тръшкането и реването за всяко нещо- след 1 мес. ставаме на 3

# 36 8 юли 2008, 11:19 ч.

София
Мнения: 7 097

Isa, това, което описваш се отнася и за моята дъщеря.
Не мога да си позная детето и да й се нарадвам. При нея тази метаморфоза започна още преди половин година някъде. Не мисля, че е период или поне се надявам да не е Praynig

# 37 8 юли 2008, 14:18 ч.

Мнения: 2 018

Чакайте да ви кажа за малкия - на две години е. Когато започне безпричинно да хленчи, тръшка и други подобни, му казваме , че в стаята никой не плаче и ако иска да си плаче да излезе в коридора. Когато свърши - да заповяда в стаята. Излиза си сам. Wink

Не затварям вратата, за да не се страхува.
Peace

Има ефект. Влиза след по-малко от минута, стараещ се да не хленчи или плаче и започва да си играе. Иначе в коридора надува гайдата, но в стаята където сме ние - не може. Това е правило! Но, както разбирате, в коридора се задържа много малко време Wink

, там няма кой да го слуша. Joy

# 38 8 юли 2008, 17:17 ч.

София
Мнения: 938

Бо, внимавай, тази практика е нож с две остриета. Пращах така моя звяр, със същите обяснения, че при мен в стаята не се вика и реве, и че ако иска да крещи, може да го прави в своята стая. Докато в един прекрасен ден, при въпрос ще направиш ли еди-какво си, ми отговори, не, няма, и си отивам в моята стая да си плача и да съм наказана Shocked

Иса, и Ванеса се е променила доста, сега ме работи по тънката струна. Ако повиша тон, веднага ме парира с "да се крещи е невъзпитано" и "отивам в стаята да си помисля как да се държа". След секунда се явява и заявява "помислих си, и реших, че вече много ще слушам". Вкарваме в употреба "много съжалявам", "извинявай" и "обещавам". Ей тва с обещавам ме влудява, защото забраня ли й нещо, което е искала, заради лошо поведение, тя се явява с хиляда извинения и "обещавам вече да не правя така". След като й отговоря, че съм много щастлива, че тя е стигнала до такъв разумен извод, но това не отменя наказанието, тя вади ей такива очи и почва "ама аз обещах" и "но мамичко, това съм аз, Ванеса, твоето детенце" Joy

# 39 8 юли 2008, 17:23 ч.

Мнения: 1 134

Явно децата ни са умни, чувствителни и мноооого добре възползващи се от слабите ни места... Grinning

mkp, искрено се забавлявах с твоите примери, много са ми познати. Peace

Спомних си за един случай, в който аз обезумяла от яд, казах нещо от типа, че ще я изхвърля навън и няма да я погледна (нещо, което смятах, че никога, ама никога няма да изрека).
Мария ме погледна спокойно и каза:
- Аз знам, че ме обичаш и, че никога няма да ме изоставиш. Ти си ми го казвала! Така, че дай ми още един шанс и да спрем вече.

В такива моменти се чудя да се радвам ли, че имам такова дете, да се самонаказвам ли, че съм такава майка, или просто да взема да си млъкна... Laughing

# 40 8 юли 2008, 18:44 ч.

Ако има наоколо някой с проблемно дете - моля да каже как се справя.
Аз имам 2 такива и ми е ужасно трудно вече.

# 41 8 юли 2008, 23:28 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: mkp в вт, 08 юли 2008, 17:17

...Ей тва с обещавам ме влудява, защото забраня ли й нещо, което е искала, заради лошо поведение, тя се явява с хиляда извинения и "обещавам вече да не правя така". След като й отговоря, че съм много щастлива, че тя е стигнала до такъв разумен извод, но това не отменя наказанието, тя вади ей такива очи и почва "ама аз обещах" и "но мамичко, това съм аз, Ванеса, твоето детенце" Joy

Не се хващам аз на номера с 'обещавам' и Дариа не ми го прави. Като бях малка майка ми и баща ми все ме караха да обещавам... и аз обещавах и после си правех каквото знам. За това сега никакви обещания не искам.

Офф-топик: Къде се загубихте с Ванеса вие?

Цитат на: MamaZ в вт, 08 юли 2008, 17:23

- Аз знам, че ме обичаш и, че никога няма да ме изоставиш. Ти си ми го казвала! Така, че дай ми още един шанс и да спрем вече.

Браво на детето. Peace

Как да не му простиш всичко?
Аз много внимавам с такива думи... разделени сме с баща й и дори на бавачката забраних да я заплашва, че ако не се държи добре ще си тръгне.

# 42 9 юли 2008, 09:35 ч.

Мнения: 2 018

Цитат на: mkp в вт, 08 юли 2008, 17:17

Абе, не знам newsm78

Не го използвам като наказание, а само когато го видя, че се гивизи. Всъщност той е малък за наказание, не че съм наказвала много, много големите. Rolling Eyes

Пък и никога не съм ги питала дали ще свършат нещо, а направо съм казвала, че еди какво си трябва да се свърши. Имат си техни задължения, които не търпят обсъждане. Когато виждам, че назрява проблем, сменям тактиката и им казвам, че имам нужда от тяхната помощ. Така се чувстват значими и се впускат да ми помогнат.
Наскоро ми казаха, че техните задължения все повече се увеличавали - да си приберат стаята, да приберат миялната, да направят хляб, да прострат прането. Тогава им казах, че както се увеличава тяхната свобода, така се увеличават и задълженията им. Ама те са големи - единият е на 16, а другият на 18г.
При малкия - най много съм го карала да си прибере играчките и то под формата на игра. Играем на баскетбол с играчките му и ги хвърляме в "коша", накрая казваме бравоооо. Wink

# 43 9 юли 2008, 09:55 ч.

София
Мнения: 18 679

След 3 и половина започнах да забелязвам признаци на очовечаване, но е на периоди Confused

Както ръси умности и се държи като най-интелигентното дете на света, така в следващия момент може да се втечни по пода и да няма отлепяне ooooh!

Като цяло вече мога да го овладявам, което е напредък...Ето, вчера седяхме в сладкарница, наблюдавах го как кротко си хапва тортичка, с виличка и салфетка, как си му е ред и си пие шейка със сламка Party

Тъкмо се зарадвах, че най-сетне и аз мога да седна като хората в заведение и той се навря под масата ooooh!

# 44 9 юли 2008, 10:09 ч.

Мнения: 24 467

В така дадения смисъл големият се вчовечи на около три и половина години. Тогава баща му замина за чужбина за дълъг период от време и аз много се сближих с него. Всяка свободна минута почти бяхме заедно, дори се прехвърли да спи при мен, като сам каза, че това щяло да бъде така, докато татко си дойде. Редовно правехме съботно- неделни излети и разговаряхме, разговаряхме много и за всичко, без да има други край нас. Това положение допринесе за бързото му порастване.

# 45 9 юли 2008, 11:38 ч.

Мнения: 3 929

Моят син още няма 3 годинки, но виждам, а и не само аз въпросното очовечаване и у него. Има моменти, в които похленчва, потропва с крак, но като цяло е много порастнал. Поздравява почти всеки, но не винаги, защото понякога го завладяват разни настроения и не е много словоохотлив. А вкъщи, когато се прибере отнякъде или някой от възрастните се прибере, той е този, който поздравява първи. Казва "моля те", когато иска нещо, и "мерси", когато му го подам. Така е и с другите. И на тях им прави огромно впечатление, защото смятат, че е малък още, за да е толкова възпитан.
Вечер, като си легнем, се облягаме на моята възглавница. Той протяга ръка и ме прегръща през врата като голям мъж и си говорим - как е изкарал в яслата, с кого и на какво си е играл, как са се държали учителките, какво са яли, дали са били навън и въобще - как е преминал денят му. Пускам по някой майтап и се смеем. Много обичам тези моменти.
Въпреки че аз май съм единствената, която го прави - контактува така с него, пак продължава да ме впечатлява. Като че ли изведнъж порастна това дете.

# 46 11 юли 2008, 16:27 ч.

Плевен
Мнения: 1 357

Така като ви чета,разбирам че ние още доста корички има да изядем.....

# 47 11 юли 2008, 17:06 ч.

Мнения: 7 640

наближаваме трите години и действително вече има проблясъци...
Тка ми бяхя казвали и приятелки по-рано Grinning

# 48 11 юли 2008, 21:11 ч.

Gorni Bogrov
Мнения: 959

Направо ви завиждам благородно! Ние след месец и нещо правим 3,а вместо подобрение виждам точно обратното.Сега сме на тема повтаряне,каквото и да кажем било да му се скараме или похвалим и той веднага повтаря със същия тон. На някой случвало ли му се е,че честно казано вече не знам как да подходя newsm78

,пробвах и със добро и със лошо,но резултата е един и същ.

# 49 12 юли 2008, 00:30 ч.

Мнения: 1 640

Очовечаването или постепенното порастване е процес ,актуален и за моята щерка.Започна малко преди да стане на три-неусетно,бавно...не знам и аз как ,но започнах да чувам вежливи думи,да чувам и въпроси от сорта-"Мога ли да се пусна по пързалката?" или" Чисто ли е ,мога ли да седна тук?"
" Измих си ръцете,сега да ям ли?",но и доста команди чуват ушите ми-"Веднага ме завий!Ама защо не идваш веднага!Казах ти!";
"Как можеш да ме оставяш?!!/а аз само две-три крачки съм направила напред/Чакай ме,не ме оставяй!"/сърцераздирателно и отчаяно/;
категоризации и "етикети"като:"Ти си лоша майка", а след 10 мин"Мамо,ти си много страхотна ,и добричка,и си единствената майка НА мене".
Чувствам се малко объркана и поразвеселена дори от реакциите й на моменти-веднъж е сериозна и делова,разбрана и разумна, а скоро след това прави някакви смешни мелодрами/но без тръшкане /по незначителни/според мен /поводи.
Трябва много да се говори в този период,и много да се обяснява, а и много да се изслушва,но невинаги имам сили за това.

# 50 12 юли 2008, 11:36 ч.

Мнения: 27 524

От около половин година някъде, но само защото започна да говори доста. Иначе промяна в характареа му няма - все си е мил и добричък и послушен.
Относно затишие ли е или не - кой знае. Преди пубертета предполагам със сигурност е затишие Laughing