Моят син още няма 3 годинки, но виждам, а и не само аз въпросното очовечаване и у него. Има моменти, в които похленчва, потропва с крак, но като цяло е много порастнал. Поздравява почти всеки, но не винаги, защото понякога го завладяват разни настроения и не е много словоохотлив. А вкъщи, когато се прибере отнякъде или някой от възрастните се прибере, той е този, който поздравява първи. Казва "моля те", когато иска нещо, и "мерси", когато му го подам. Така е и с другите. И на тях им прави огромно впечатление, защото смятат, че е малък още, за да е толкова възпитан.
Вечер, като си легнем, се облягаме на моята възглавница. Той протяга ръка и ме прегръща през врата като голям мъж и си говорим - как е изкарал в яслата, с кого и на какво си е играл, как са се държали учителките, какво са яли, дали са били навън и въобще - как е преминал денят му. Пускам по някой майтап и се смеем. Много обичам тези моменти.
Въпреки че аз май съм единствената, която го прави - контактува така с него, пак продължава да ме впечатлява. Като че ли изведнъж порастна това дете.
Вечер, като си легнем, се облягаме на моята възглавница. Той протяга ръка и ме прегръща през врата като голям мъж и си говорим - как е изкарал в яслата, с кого и на какво си е играл, как са се държали учителките, какво са яли, дали са били навън и въобще - как е преминал денят му. Пускам по някой майтап и се смеем. Много обичам тези моменти.
Въпреки че аз май съм единствената, която го прави - контактува така с него, пак продължава да ме впечатлява. Като че ли изведнъж порастна това дете.
,пробвах и със добро и със лошо,но резултата е един и същ. 
