Бебе без граждански брак...ЗА и ПРОТИВ

Напълно подкрепям това мнение 
Не мога да изтъкна конкретни доводи за или против, всеки сам решава как да постъпи. И ние живеем от доста години без брак и живот и здраве чакаме второ бебе и това, че не сме женени никак не ме притеснява, нито пък смятам, че ощетява децата ми по някакъв начин.

И аз съм ЗА брака независимо дали имам или нямам деца.Бракът не е формален подпис и е глупаво да се внушава тази идея,защото има правна страна.А по отношение на самите чувства наистина подписа няма значение,т.е.с брак любовта не става по-голяма.

определено съм за брак...     няма да обяснявам защо, според мен ...        подчертавам дебело,че това си е мое мнение, та  според мен хората живеещи заедно и създаващи деца трябва да сключват брак... другото са врели некипели и страх от поемане на отговорност.

Да, аз остро се изказах и сигурно има засегнати, но просто ми е мъка как годините под комунистическо робство доведоха и до това: да се обезсмисли семейната институция като маловажна, дори излишна.Ами как няма да се обезсмисли като цареше пълно безверие и сега младите хора търпят последствията. А дали се смятам за по-морална; ами "морален" е едно от малкото прилагателни в който и да е език което аз избягвам да използвам в градивна форма... посто следвам принципите на моята Вяра, която по отношение на семейството се препокрива с повечето.

Много хора казват: ами ако един мъж не е отговорен, то какво ще му помогне подписа. Ами недейте да ги избирате безотговорни, защото един от плюсовете на това да не кохабитираш ("семейни начала" не ми допада... семействата живеят на семейни начала, не кохабитантите) е да можеш да прецениш избраника си трезво. Моят мъж знаеше от самото начало какво искам аз; семейство, деца, и.т.н. Ние имаме религиозен брак но В САЩ той се признава. В България имаме граждански брак "за пред хората."... да, функцията на брака е и социална, както казаха други форумистки, и ти като член на обществото имаш задължения към него а не само към себе си.

Изчетох почти всички постинги, до голяма степен съм съгласна с всяка от вас. Но ще разкажа мен какво ме мотивира да сключа граждански брак, при положение , че бях най-отявленият му отрицател. Първо чувствата са си чувства, отношението във връзката също, това че не понасям сватбени хороводи , бабиейроси и всякакъв тип роднински сбирки , отхвърля изобщо идеята за сватби в традиционния вид. Но когато сестра ми след дългогодишна връзка на семейни начала и резултат от нея едно прекрасно детенце, се раздели с бащата. Установих че е трижди пъти по-добре един граждански брак, който осигурява спокойствието и гарантира имуществената сигурност на децата ми, дори и при развод нещата приключват до съдебно решение , което разделя отговорности и имущество, а ако има нещо което е било във вид на предбрачен договор, още по-добре. При двойките несключили брак присъждането на родителски права е нещо ужасно, бях ужасена , че се появяват и някакви незнайни баби и дядовци , които искат личен режим на контакти  и в един момент майката няма един уикенд с детето си : 2 уикенда за бащата и 2 за бабата и дядото, просто някакво безумие. Във връзка с това се поинтересувах повече за статута на майката в една такава връзка и след това и установих, че тя е тази която отнася негативите. Жената е моралната опора на мъжа, тя му осигурява гърба и стабилността , но при една раздяла нищо за нея, а тя задължително остава с детето и обикновено без стабилни доходи и въобще нищо материално и битово. Другото , което установих с времето , че мъжете ни като понатрупат състояние винаги се появяват някакви амбициозни девойчета, които дават мило и драго да са с тях. В приятелската ни среда вече има доста семейства , които си имат т. нар. сем. приятелки , които рано лили късно се появяват с бебе от уж вашия татко. Така че нищо не се знае , животът е дълъг и разнообразен , сключването на един граждански брак регламентира макар и несъвършено , доста неща.  Семейството си е една фирма, защо да не бъдат регламентирани нещата, от чувството произлизат толкова много ангажименти, по-добре да са доколкото е възможно узаконени, както за майката , така и за детето.
Та вдигнах телефона на ритуалната зала , записах ден и час и както бях с огромния корем, сключихме брак с таткото, след 17год. съжителство. Купона си беше с приятели изобщо не съм организирала веселби на клуба на пенсионера.

Аз смятам,че всеки сам за себе си решава дали ще се жени или не.
Аз имам момченце на 2г. и 2 м. ,с моят" вече съпруг " правихме сватба през ноември.
Детето беше на 1,6,но тогава просто решихме ,че ще правим сватба и направихме.А когато забременях и двамата не искахме,а и имаше и други независещи от нас обстоятелства.
Така, че който, както и когато иска да слючва брак!
Успех на всички!

Здравей! Ще ми се да се присъединя с мое мнение.
До преди 14 февруари 2008г. бях категорично на мнение, че дете без брак няма да родя.
С моята половинка сме от близо 9г. заедно, от 3 съжителстваме, но поради независещи от мене събития, бракът ни трябва да изчака/свързано е със заминаване в чужбина/.
Но на заветната дата бях крайно вцепенена, невероятно щастлива и невероятно нещастна. Какво трябваше да направя аз, да наруша собствените си принципи. Е наруших ги и за момент не съжалявам, добре,че е детето да се чувствам щастлива, но иначе любовното си щастие си представях по друг начин.
Мъжете при всички положения са печелившата страна и до такава степен съм се феминизирала стова   мнение, че ме е старх за очакваната ми дъщеря.
Вече дори не искам сватба, държа само на църковен брак. Не заради сигурноста, в нашата държава жената няма почти никакви права дори и омъжена, има много нагледни примери за това.
Ето и моето пожелание, говори с половинката си, брак или не,ти пожелавам да имаш един истинки мъж до теб/вече на изчезване/, който да те подкрепя, да се интересува от теб и всичко твое и ти,и детето да сте единственото  най-важно нещо в живота му! 

Значи да кажа още нещо. Нашият тати го припозна още като влязох в 9-и месец с молба-декларация в общината.
Подавате тази декларация с две имена по ваш избор-мъжко и жетско и след като родиш се води официално родино дете.Нищо,че нямаш брак,дават ти документ който носиш в родилното и го даваш на длъжностното лице което минава да записва имената на новородените дечица.
Ако имаш въпроси питай,ще помагам с това което аз знам!

Хм, честно казано съм доста далече и от студентските години и от студентските тръпки. Не обичам да се обобщава така и да се вкарват всички под един знаменател.
Била съм женена. И се разведох. Мъжът до мен също. Опитала съм го това чудо наречено брак. Също и другото чудо - наречено развод, който беше дълъг и тежък, въпреки че нямахме какво да делим и нямахме деца.  За себе си съм сигурна, че не желая брак повече.
И още нещо - аз считам, че ние сме равноправни партньори в нещо общо и прекрасно. Не разчитам на него да ни отглежда и изхранва, имам възможността да отглеждам децата си и сама, ако се наложи. Искам да сме заедно само докато се обичаме и уважаме и нито секунда повече. Около мен има много примери на семейства, които са заедно само и единствено заради децата си, не благодаря, на мен това не ми харесва.

Ами нека тогава да не правим обобщения и за семействата, които са сключили брак, защото така излиза, че само вие се събирате по любов, а пък нас, видите ли, едва ли не само един подпис ни държи заедно. Обидно е. 

Вярно е, че има женени двойки, които не са се развели само заради децата, но пък има и такива и сред неженените! Тук се заформя едва ли не някаква вражда между двата лагера - свързаните в свещен съюз и грешниците без брак  Аз съм от вторите и се чувствам прекрасно... Но забелязвам чат-пат демонстрация на превъзходство от страна на омъжените дами спрямо такива фриволни като мен, дръзнали да раждат деца без сакралния подпис в гражданското 

Понеже темата е озаглавена за или против,казвам-да,аз съм против бебе без граждански брак!С мъжът ми се обичаме и не виждам нищо лошо в това да сме законно семейство.
Очевидно авторката на темата е против брака и няма особено голям смисъл да обсъждаме плюсовете и минусите му,както и тези на т.нар. съжителство без брак.
И все пак е добре всички тези въпроси да бъдат обсъдени най-вече с партньора!

Ами не знам защо кохабитантите се засягат, хората сключили брак просто разказват за преимуществата му, и имат повече доводи освен "ами на МЕН така ми е добре." Искам само да попитам какво ще стане ако партнёрат ви един ден си избере друга кохабитантка и се пренесе в нейния апартамент. Каже ей тъй, ами любовта свърши, чао, защото четох мнения, че трябва двойките да са заедно докато има само "любов и уважение." Има ли човек, който всеки един Божи момент от една връзка да е влюбен до уши в другия? За това говореше една от форумистките, че кохабитанството е студентска история.

А за това как ще се уредят правните въпроси, в Америка въпросът с кохабитирането не може да се уреди напълно със закон за цели 40 години през които това "явление" се толерира от обществото. Успех на всеки, който разчита на българското законодателство!

А за това как "опиталите" брака са заключили, че няма нужда от него, ами дайте да отречем цяла една институция градена с хилядолетия, защото сме случили на лош човек (разбира се, винаги другия е виновен).

Брака наистина е формалност, която за детето няма никакво значение. Бях женена, сега живея "на семейни начала". Разлика няма - винаги зависи от самите хора. Единственото, което евентуално може да накара някого да се чуства неудобно, е при подписването на документи, формуляри и т.н. - той е "бащата на детето".

Както вече казах (писах) въпрос на личен избор е живота с или без брак. Никой от нас няма да открие топлата вода и в единия и в другия случай... Факт е че в България положението е 50 на 50... Лошото обаче в случая е, че праведните (т.е. сключили брак) дами четат морал из темата на нас грешниците - момичето и без това е достатъчно объркано... Да не говорим, че повечето постове нямат нищо общо с въпроса поставен от авторката...


1. Не видях някой да даде разумни доводи (които да не могат да се оборят) в полза на брака.
2. Като си намери друга - става същото което би станало и  ако има подпис - отива при нея и хич не му дреме ни за деца, ни за жена - еле пък за сложения някога някъде подпис...
3. Не във всеки един момент двама души са влюбени един в друг, но нали за това го има уважението и нуждата да си с другия... (а не заради подписа)
4. Отричат се цели теории приемани с хилядолетия, та какво остава за нещо, което е възникнало толкова скоро... Преди това интересно как са живели хората...
5. Финансово самостоятелната жена, успяла в професионален и личен план няма нужда от "сигурността" която й дава подписа и гаранцията на държавата (не че й гарантира кой знае какво)...
6. Мога още доста пиша...

Просто отговорете на момичето - тези, които имате опит с децата - спрете да се противопоставяте една на друга!!!