Бебе без граждански брак...ЗА и ПРОТИВ

  • 14 969
  • 172
  •   2
Отговори
9 юли 2008, 15:54 ч.
Здравейте!
С приятеля ми сме от дълги години заедно и ще си имаме бебе... Много сме щастливи и радостни,че ще ставаме родители.
Засега никой от нас не отваря думата за брак...само родителите ни подпитват и го искат.
Преди новината за бебето с него сме си говорили, че подписът не прави от двама души семейство, нито отговорни родители. И аз споделях от сърце това мнение.
Нямаме какво да делим при евентуална раздяла...освен детето,което ще дойде след някой и друг месец.
Единственото ми притеснение е за статута на детето. Таткото ще го признае, но нямам идея дали то ще се води официално по документи извънбрачно (каквото ще е) или все пак има закон и то ще си е легално и официално наше...чувах приказки за съвместното съжителство и как със закон щяло да се приравни със гражданския брак.
Объркана съм. Преди не исках подпис, бях щастлива, а сега ме е страх дори да вляза в църква...
Има ли някоя от вас опит в това отношение...или поне да сподели лично преживяване. В главата ми е хаос.Може би е от хормоните и като се роди бебчо, всичко ще си дойде на мястото...но не искам да отварям тази дума пред бъдещия татко...да не го приеме за натиск или нещо подобно.Мъжете са едни раними... ooooh!
Благодаря ви за мненията предварително!

# 1 9 юли 2008, 15:58 ч.
  • Мнения: 616
Здравей bonbonito първо честито  bouquet Ние също чакаме бебе, заедно сме от близо 10 години и нямаме брак до момента ..плануваме сватба евентуално като се роди детето живи и здрави Simple Smile какво като няма брак детето си е наше и аз и той го искаме много...вярно на акта за раждане аз и той ще сме с различни фамилии ама какво от това?  Simple Smile Въпрос на личен избор, според мен адски много хора живеят на семейни начала и имат деца. Успех каквото и да решите!

# 2 9 юли 2008, 16:00 ч.
  • София
  • Мнения: 7 191
От хормоните ще да е  Mr. Green
След като трезво сте направили избора си, не се терзай повече.
Така или иначе това вече е много широко разпространено.

# 3 9 юли 2008, 16:05 ч.
  • София
  • Мнения: 12 554
С вече съпруга ми  Wink живеем заедно от 4 години, брак сключихме преди 1, а детето ни е на 2 години. Мога да ти кажа, че няма никаква разлика дали имате или нямате граждански брак по отношение на детето. Единственото е, че за да бъде записано в болницата на името на бащата, той трябва да направи една нотариално заверена декларация, че го признава за свое дете и му дава имената си. Това е.
Оттам нататък ти си майката, той бащата и дори да се разделите, нещата стоят по същия начин по който стоят при семейни двойки.
Затова си живей живота, радвай се на бременността и да родиш здраво и хубаво бебе!

# 4 9 юли 2008, 16:06 ч.
  • София
  • Мнения: 17 592
Щом поставяш този пост, очевидно ти ще се чувстваш по - добре, ако имате граждански брак. Ами тогава бракувайте се - не е чак толкова страшно, партньорът ти ще го преживее, сигурна съм... С него трябва да говориш, не с нас. Обясни му, че имаш желание и нужда от това - пък дали заради хормоните или друго, какво значение има, щом с нещо толкова просто ще се чувстваш по - добре?

# 5 9 юли 2008, 16:12 ч.
  • Мнения: 14 490
ако приятелят ти го припознае детето ще си е ваше, никой няма да го третира като извънбрачно (освен разните квартални как сийки разбира се). ще има всички права като дете родено в брак.

Цитат на: bonbonito в ср, 09 юли 2008, 15:54
Мъжете са едни раними... ooooh!


това обаче ме разсмя и натъжи.... седнала си да жалиш мъжа си....не би ли трябвало обратното да е newsm78

# 6 9 юли 2008, 16:21 ч.
  • Под Сините камъни
  • Мнения: 4 386
С моя приятел живеем заедно от почти 12г.Имаме две деца както се вижда от подписа ми.До сега никога това че нямаме брак не е било проблем.Нито за децата нито за нас.Такаче вие си решавате как ще живеете по нататък.Желая ти безпроблемна бременност и леко раждане.

# 7 9 юли 2008, 16:23 ч.
  • по света и у нас
  • Мнения: 1 176
И ние жевеем заедно от 4 години без брак и сме си много добре.Бременна съм,но не желаем да сключваме брак,може би на по късен етап..Детето се припознава от бащата още в родилното и си е с всички законови права като останалите семейства.Няма нищо сложно,не го мисли толкова,важното е с бащата да се разбирате и обичате,един подпис семейство не гради. Naughty  Не се поддавай на брътвежите на родителите.

# 8 9 юли 2008, 16:26 ч.
  • Плевен
  • Мнения: 1 357
Естествено,че съм ЗА,то аз самата съм в същото положение.
От 8 год.сме заедно с приятеля ми имаме прекрасна дъщеричка
и досега не сме имали никакви проблеми(да чукам на дърво).

# 9 9 юли 2008, 16:26 ч.
  • софия
  • Мнения: 636
Цитат на: katiABV в ср, 09 юли 2008, 16:06
Щом поставяш този пост, очевидно ти ще се чувстваш по - добре, ако имате граждански брак. Ами тогава бракувайте се - не е чак толкова страшно, партньорът ти ще го преживее, сигурна съм... С него трябва да говориш, не с нас. Обясни му, че имаш желание и нужда от това - пък дали заради хормоните или друго, какво значение има, щом с нещо толкова просто ще се чувстваш по - добре?
и аз мисля така. Изглежда искаш да имаш брак-тогава уреди го. Аз лично съм ЗА брака. Омъжена съм, обичам съпруга си и с узаконяването на връзката си имаме стабилност, спокойствие и избягване на куп формлности за детето. Като се решил да си с тоя човек-сложи подписа да се чувстваош комфортно, пък някой ден ако не искаш да си с него-развода за какво е? Просто не се терзай и не се измъчвай, а говори направо.Аз така процедирам с всичко и да ти кажа доста ми олеква и си върша работа.

# 10 9 юли 2008, 16:39 ч.
  • Мнения: 1 701
Цитат на: daniart1 в ср, 09 юли 2008, 16:26
Цитат на: katiABV в ср, 09 юли 2008, 16:06
Щом поставяш този пост, очевидно ти ще се чувстваш по - добре, ако имате граждански брак. Ами тогава бракувайте се - не е чак толкова страшно, партньорът ти ще го преживее, сигурна съм... С него трябва да говориш, не с нас. Обясни му, че имаш желание и нужда от това - пък дали заради хормоните или друго, какво значение има, щом с нещо толкова просто ще се чувстваш по - добре?
и аз мисля така. Изглежда искаш да имаш брак-тогава уреди го. Аз лично съм ЗА брака. Омъжена съм, обичам съпруга си и с узаконяването на връзката си имаме стабилност, спокойствие и избягване на куп формлности за детето. Като се решил да си с тоя човек-сложи подписа да се чувстваош комфортно, пък някой ден ако не искаш да си с него-развода за какво е? Просто не се терзай и не се измъчвай, а говори направо.Аз така процедирам с всичко и да ти кажа доста ми олеква и си върша работа.
Би ли уточнила кои са тези формалности? Изключвам припознаването от бащата при раждане на детето.
Бих допълнила също, че стабилността и спокойствието не зависят от брака, а от самите хора и тяхната нагласа.

# 11 9 юли 2008, 16:46 ч.
  • Мнения: 4 784
Когато забременях не бяхме женени, мъжът ми /вече/ ми предложи, аз отказах. Разведена бях и не исках отново да се обвързвам с брак, предпочитах да живеем на семейни начала. Но мъжът ми беше достатъчно настоятелен и след следващото неустоимо предложение, приех, за което никак не съжалявам и да - мисля че е по - добре така. Ако е тръгнало да се разделяме и с и без да сме бракувани, подробности и неразбории ще има /ако така сме решили/ и в двата варианта, така че не мисля, че подписването е някакъв проблем и ако желанието да сте бракосъчетани надделява в теб, то по - добре говори с приятеля си. Ако уважава желанията ти, ще те разбере.

# 12 9 юли 2008, 16:50 ч.
  • Мнения: 2 197
Когато детето е припознато от бащата то има двама родители и за него няма никаква разлика дали те имат брак или не.
Промените в Семейния кодекс касаят само и единствено евентуални имуществени делби от живеещите на семейни начала.
Аз лично съм твърдо против брака. С бащата на детето ми сме от 6 години заедно, но никога няма да се оженя за него. Не държа да бъда госпожа. Детето ни има двама родители, които са заедно и го отглеждат заедно, с равни задължения и отговорности. По никакъв начин не е ощетено по някакъв начин от факта, че не сме подписали.
Цитат на: daniart1 в ср, 09 юли 2008, 16:26
Цитат на: katiABV в ср, 09 юли 2008, 16:06
Омъжена съм, обичам съпруга си и с узаконяването на връзката си имаме стабилност, спокойствие и избягване на куп формлности за детето.
И аз не разбирам за какви формалности става въпрос. Не съм по-малко стабилна и спокойна поради това, че не съм омъжена. Все пак да не забравяме, че живеещите без брак са колкото и тези с брак, а доста от небрачните връзки са много по-стабилни. А факта, че съм родила дете от моя приятел е достатъчно доказателсво, че го обичам.

# 13 9 юли 2008, 17:06 ч.
  • Мнения: 2 755
 Някой може ли да изброи няколко от предимствата на живота без брак? Аз съм за брака, а детето дори и припознато пак е извънбрачно по смисъла на закона. bonbonito не се притеснявай от откровен разговор с бащата на тема брак, нали все пак сте си най-близките хора и си споделяте каквото ви терзае. Кажи му, че го искаш.  Мъжете не са толкова раними колкото ти се струва, но понякога се възползват, че ги мислим за такива. Ако смятате да сте заедно, не се оглеждате за нещо по-добро Wink и не планирате раздяла, не виждам пречки да се ожените.

# 14 9 юли 2008, 17:09 ч.
  • Мнения: 16
направо ме разсмя с това "дали ще се води официално извънбрачно или ваше" Ама то има ли официален документ на който някога да е писано ИЗВЪНБРАЧЕН, хихихи. И ние нямаме брак. А чакаме бебе. Едно време си мечтаех да се видя в бяла рокля, ама на де като пораснах и се осъзнах. Не ми се жени, не ми се занимава с отганизиране на сватба, а още по-малко да слушам лелята в ритуалната зала как ми говори глупости. А детето си е наше, каквато и фамилия да има. Защото сме го чакали достатъчно време и сме тъжали заедно при всеки следващ цикъл.
Така, че брака няма нищо общо с това чие е детето и как се приема, а още по-малко с това да се чувстваш грешна да влезеш в църква. Докато порасне даже и кварталните как сийки ще са се интегрирали и ще приемат съвременния начин на живот.

# 15 9 юли 2008, 17:15 ч.
  • Мнения: 4 496
Ако един мъж е безотговорен спрямо жената до себе си и детето им, то той ще си остане такъв и след един подпис. А ако е отговорен, то подписа съвсем не му е нужен, за да остане такъв. Според мен, след като пускаш такава тема, ти самата желаеш брак. Но само заради родителите ви- не. Важно е вие двамата какво искате. Поговорете си.

# 16 9 юли 2008, 17:29 ч.
  • София
  • Мнения: 44 123
Аз лично за себе си съм против.
но това не пречи на много семейства да живеят жастливо без подпис Wink
По добре поговорете с бъдещият татко и вземете решение двамата, няма какво да е раним той в тази ситуация...и от хормоните да е, ще се почувстваш по-добре като поговорите...нали трябва да си имате подкрепата.....

# 17 9 юли 2008, 19:18 ч.
  • Мнения: 11 103
Бонбонито, това "никой не отваря дума" единствено малко ме смути в постинга ти. Не просто може, а е задължително да обсъдите този въпрос помежду си - както и всички останали, касаещи вашето и на детето бъдеще.

Иначе и вкъщи сме без брак, аз ще раждам след 3 месеца. Противникът на подписа е моя милост. Ако усетя някаква бъдеща дискриминация към детето ни - сигурно ще се бракувам. Но за момента това не се налага.
 

# 18 9 юли 2008, 19:35 ч.
  • в Надежда-та
  • Мнения: 4 983
И ние искахме да направим сватба, след кат са на лице всичките деца които желаем \3\, но месец преди да родя на мъжа ми някакъв приятел му разказал, че при тях било голяма разправия припознаването \което не е така в същност\, та затова подписахме \без сватба\.
Това трябва да го обсъдите с бъдещия татко.

# 19 9 юли 2008, 19:37 ч.
  • в Надежда-та
  • Мнения: 4 983
Цитат на: Invisible в ср, 09 юли 2008, 15:58
...вярно на акта за раждане аз и той ще сме с различни фамилии ама какво от това? 
в този ред на мисли, аз след подписа си запазих моята фамилия Mr. Green

# 20 9 юли 2008, 19:50 ч.
  • Мнения: 227
Съгласна съм, че не подписа прави 2ма души семейство, но от друга страна, бракът не е само от тази гледна точка. Все пак е и вид гаранция, 4e akо нещо се случи (разделите се, ако стане някакъв инцидент, не дай Боже) ти и детето ти сте защитени или ще бъдете подпомогнати от закона. Подписът от друга страна също е норален завършек на една задълбочена връзка ЛИЧНО ЗА МЕН, както и за детето, че няма да се чувства "различно" един ден. Но всеки решава за себе си. Не съм против хората, които живеят без брак, аз вярвам и уважавам личния избор Simple Smile Peace

Поздравления за бебето   bouquet

# 21 9 юли 2008, 21:04 ч.
  • Мнения: 135
Естествено,аз съм ЗА.С мъжа ми сме заедно от почти 3г.,и вече чакаме второ бебе,а не сме сключвали граждански брак.Просто решихме ,че няма смисъл от това,смятаме ,че сватбите и данданиите около тях-това си е лично наше мнение ,разбира се-са отживелица.Смятаме също ,основата на едно здраво и стабилно семейство в никакъв случай не е подписа и венчавката ,а обичта,разбирателството уважението ,които през годините на съвместно съжителство трябва да се запазят ,и да се съхранят хубавите чуства.Друго,което смятам за безумно,пак подчертавам,че това си е лично мое мнение,е това,да се бърза да се направи сватба,щом момичето забременее,щото "кво,ще кажат хората"!В същото време дори да са законни съпруг и съпруга,двама души като не се разбират и нещата не вървят помежду им,по какъв начин им помага подписа,за да не се разделят,или да започнат да се разбират?Според мен им помага да имат повече формалности при евентуална раздяла.Смело мога да твърдя,че нищо че не сме сключвали гр.брак ние с моя  мъж имаме прекрасно семейство и си живеем чудесно с наща дъщеричка.Относно това дали детето ти ще се води извънбрачно-всъщност какво означава извънбрачно?Ако като се роди-да ви е живо и здраво-таткото го припознае с нотариално заверена декларация,мисля че се казваше декларация за припознаваме,и му даде имената си,значи детето ви ще носи неговите имена и ще си е ваше,от маика...еди коя си и татко...еди кой си,и акта за раждане ще фигурират имената и на двамата родители,е може ли дете с двама родители,носещо презимето и фамилиятя на таткото,който си го е припознал пре закона офицялно да е извънбрачно,дори и майката и бащата да не са подписвали.Важно е не ,дали  мама и тати са вдигали сватба,важно е с какво ще дарят детето след неговото раждане,важна е средата,която ще му осигурят за неговото развитие!

# 22 9 юли 2008, 21:32 ч.
  • София
  • Мнения: 1 524
Аз определено бих сключила брак преди да родя. Българинът още не е изцяло узрял за живеене без брак. Говоря за малко по-възрастните хора, но и доста от младите мислят, че бракът спада към тяхната ценностна система.
Говорила съм със съпруга си на тази тема. Живеехме близо 13 години заедно преди да се вземем. Според него бракът е нещо сериозно, не е приемливо да се ражда детето ни без да сме сключили брак, та така декември се омъжих, януари забременях септември родих и сега съм безкрайно щастлива, че така се случиха нещата.
Говори с мъжа до теб само това мога да те посъветвам.

# 23 9 юли 2008, 21:36 ч.
  • София
  • Мнения: 3 271
Сега се успокой и като родиш ще решите дали има нужда от брак или не.

# 24 9 юли 2008, 21:37 ч.
  • Мнения: 468
 За. Наслаждавай се на очакването и не мисли за дреболии. Аз имам брак и категорично мога да твърдя, че той нищо не променя- нито за добро нито за лошо. Единствената разлика е в документите, които трябва да представите в някои случаи, т.е. бюрокрация. Не се тормози сега, когато си бременна с неща, които нямат значение! Късмет и любов ви желая.

# 25 9 юли 2008, 21:38 ч.
  • в илюзия
  • Мнения: 1 306
И аз родих без брак , спокойно не се измъчвай .

# 26 9 юли 2008, 21:42 ч.
  • Мнения: 991
Цитат на: katiABV в ср, 09 юли 2008, 16:06
Щом поставяш този пост, очевидно ти ще се чувстваш по - добре, ако имате граждански брак. Ами тогава бракувайте се - не е чак толкова страшно, партньорът ти ще го преживее, сигурна съм... С него трябва да говориш, не с нас. Обясни му, че имаш желание и нужда от това - пък дали заради хормоните или друго, какво значение има, щом с нещо толкова просто ще се чувстваш по - добре?

Така е Peace Бракуването не боли, вярвай ми! Говори с приятеля си и го питай какво мисли по тоя въпрос и има ли нещо, което го притеснява в бракуването като такова.

# 27 9 юли 2008, 21:49 ч.
  • София
  • Мнения: 529
Вече 6 години живеем без брак. Като се изключи припознаването от бащата при раждането, не съм срещнала каквито и да било разлики в документно отношение между дете на женени и неженени родители. Толкова за формалностите. Ако решите да сключите брак направете го защото го желаете вие, а не родителите ви. Ако някога решим да подпишем все пак, то ще е защото сме решили, че имаме нужда от този подпис, но не и заради хорското мнение.
Желая ти лека бременност и прекрасно бебче!   bouquet

# 28 9 юли 2008, 22:10 ч.
  • Мнения: 4 784
Бракът не означава задължително сватба и дандания.
Подписахме се мирно и спокойно, без сватби и чудесии.

# 29 9 юли 2008, 22:13 ч.
  • някъде там
  • Мнения: 1 698
 и ние сме без брак, заедно сме от 10 години, живеем заедно от 2, в началото мн исках сватбва, но после се отказах Simple Smile

# 30 9 юли 2008, 22:20 ч.
  • Мнения: 2 312
Цитат на: ninagunduz в ср, 09 юли 2008, 19:50
Съгласна съм, че не подписа прави 2ма души семейство, но от друга страна, бракът не е само от тази гледна точка. Все пак е и вид гаранция, 4e akо нещо се случи (разделите се, ако стане някакъв инцидент, не дай Боже) ти и детето ти сте защитени или ще бъдете подпомогнати от закона. Подписът от друга страна също е норален завършек на една задълбочена връзка ЛИЧНО ЗА МЕН, както и за детето, че няма да се чувства "различно" един ден. Но всеки решава за себе си. Не съм против хората, които живеят без брак, аз вярвам и уважавам личния избор Simple Smile Peace

Поздравления за бебето   bouquet

Това е и моето мнение  Peace

# 31 9 юли 2008, 22:28 ч.
  • Мнения: 583
Живеем без брак, когато родих не съм се сблъсквала с каквито и да било формалности, свързани с припознаването на детето. И до днес никой  не ме е попитал това дете от каква връзка е родено. Не мисля/звучи нелепо/ , че един ден дъщеря ми ще се чувства различна, заради това, че не сме се събрали с някакви знайни и незнайни хора на сватба. По важно е , че мама и тати са заедно, а докога това подписа не може да гарантира. Иначе нека се женят хората, харесвам сватбените тържества. Добре дошла при мамите!

# 32 9 юли 2008, 22:40 ч.
  • Мнения: 4 292
Родих синът си без брак - татко му го припозна. Каза, че за него процедуратае била много унизителна и съжалява, че не сме се оженили предварително. Аз лично нямах претенции и ми беше все тая, брака не прави семейството. Оженихме се когато детето ни беше на три годинки и, честно казано, промяната в статута ни е по-скоро формална и бюрократична.
Не мога да съм ЗА или ПРОТИВ, всичко е до нагласа.

# 33 9 юли 2008, 22:45 ч.
  • София
  • Мнения: 587
Цитат на: acer в ср, 09 юли 2008, 17:06
Някой може ли да изброи няколко от предимствата на живота без брак?

Дай ми основателна причина да сключа брак..., нещо което не може да се обори?!? Детето ще си бъде наше без значение имаме ли подпис или не. Дори и да се Омъжа - със сигурност ще запазя фамилията си - един си е моя тати и той ме е отгледал! Честно казано така се чувствам по-сигурна и уверена в себе си - мъжа до мен е там защото го иска, а не защото имаме подпис и формалностите са повече при една раздяла...
НО - уважавам личния избор на всеки! Важното е двама души да се чувстват добре във връзката си - иначе тя е безсмислена!

# 34 9 юли 2008, 22:52 ч.
  • Мнения: 800
Родено в брак или извън него, детето си е дете, чиста и невинна душица ! Вече попреминава времето на заклеймяването и отхвърлянето от обществото на "незаконно" роденото дете /самата дума "незаконно" звучи страшно   Sick  / и на майката.


Брака би трябвало да дава известна сигурност, но не винаги се получава така и на практика! ЗА мен гражданския брак е чисто юридически акт, пораждащ юридически последствия.
Аз съм ЗА религиозноя брак, но и там няма гаранции....  Rolling Eyes


Разбирам и родителите ви- на мойте също не би им била приятна такава ситуация, все пак са друга генерация  Naughty 

Вие взимате решенията. Един документ не може да създаде семейство.

С или без брак, бъдете най-добрите и обични родители за бебчето си   Praynig   Hug  То е най-важно

# 35 9 юли 2008, 23:53 ч.
  • Мнения: 2 755
Цитат на: Сиската_ в ср, 09 юли 2008, 22:45
Цитат на: acer в ср, 09 юли 2008, 17:06
Някой може ли да изброи няколко от предимствата на живота без брак?

Дай ми основателна причина да сключа брак..., нещо което не може да се обори?!? Детето ще си бъде наше без значение имаме ли подпис или не. Дори и да се Омъжа - със сигурност ще запазя фамилията си - един си е моя тати и той ме е отгледал! Честно казано така се чувствам по-сигурна и уверена в себе си - мъжа до мен е там защото го иска, а не защото имаме подпис и формалностите са повече при една раздяла...
НО - уважавам личния избор на всеки! Важното е двама души да се чувстват добре във връзката си - иначе тя е безсмислена!
Когато се омъжвах, а и сега не съм мислила да се разделям някога със съпруга ми, въпреки че всичко става в живота. Може би когато човек има такава връзка тогава мисли за брак. Права си, че ако не смятате връзката си за доживотна, брака е безсмислен и е формалност утежняваща раздялата.

# 36 10 юли 2008, 00:04 ч.
  • София
  • Мнения: 3 114
Напълно е нормално да те вълнува въпросът за брака при перспективата да скрепите връзката си с дете.  Peace След като се обичате, вероятно сте стигнали онази степен на доверие, при която би трябвало да разисквате свободно и това. Не виждам какво трябва да те спира да подемеш темата и да изразиш желанието си. Не е необходимо сватбата да е нещо грандиозно, което да ви натовари финансово, физически, с подготовка и пр.....една скромна церемония е достатъчна.  Simple Smile

# 37 10 юли 2008, 00:12 ч.
  • Варна
  • Мнения: 773
Цитат на: ninagunduz в ср, 09 юли 2008, 19:50
Съгласна съм, че не подписа прави 2ма души семейство, но от друга страна, бракът не е само от тази гледна точка. Все пак е и вид гаранция, 4e akо нещо се случи (разделите се, ако стане някакъв инцидент, не дай Боже) ти и детето ти сте защитени или ще бъдете подпомогнати от закона. Подписът от друга страна също е норален завършек на една задълбочена връзка ЛИЧНО ЗА МЕН, както и за детето, че няма да се чувства "различно" един ден. Но всеки решава за себе си. Не съм против хората, които живеят без брак, аз вярвам и уважавам личния избор Simple Smile Peace


# 38 10 юли 2008, 00:13 ч.
  • Варна
  • Мнения: 773
Цитат на: ninagunduz в ср, 09 юли 2008, 19:50
Съгласна съм, че не подписа прави 2ма души семейство, но от друга страна, бракът не е само от тази гледна точка. Все пак е и вид гаранция, 4e akо нещо се случи (разделите се, ако стане някакъв инцидент, не дай Боже) ти и детето ти сте защитени или ще бъдете подпомогнати от закона. Подписът от друга страна също е норален завършек на една задълбочена връзка ЛИЧНО ЗА МЕН, както и за детето, че няма да се чувства "различно" един ден. Но всеки решава за себе си. Не съм против хората, които живеят без брак, аз вярвам и уважавам личния избор Simple Smile Peace

Поздравления за бебето   bouquet

Аз също мисля така.
След като забременях и аз не исках да се омъжвам. Мъжът ми обаче, /тогава приятел/ беше настоятелен и направихме весела сватба.

Определено съм ЗА брака, а и никак няма да ми е приятно да представям мъжът си като "приятел" или "бащата на детето ми". Звучи ми тъпо и смешно.

# 39 10 юли 2008, 00:30 ч.
  • Мнения: 1 062
Аз не съм нито ЗА, нито ПРОТИВ. Кой както иска и на кой както му харесва. За мен сватбата е излишна - черпиш и събираш роднини, защото си подписал някакво листче, което на практика няма никаква стойност, освен ако за подписващите не е някаква сигурност, но за мен е нелепо. За мен, моят мъж си е моят мъж, без да се е подписал където и да било, достатъчно ми е начина по-който ме гледа и след 11 години. Нямаше да ме гледа и обича по-различно, ако го беше заявил пред някаква непозната лелка в съвета. Така е за мен, но не съм и против брака. Относно децата, не мисля, че ще се чувстват различни, защото не са, особено ако пък и не срещнат хора, които мислят, че те са различни в негативна посока, защото мама и тати не са подписали някакво листче. Имаме две деца, родени без брак между мен и мъжът ми. Брака ( венчавката) по-принцип е религиозно тайнство, но хората са го изродили в законово понятие. Повече зачитам църковния брак и бих сключила такъв, без граждански
Цитат на: Сиската_ в с … 9 юли 2008, 22:45
Цитат на: acer в ср, 09 юли 2008, 17:06

Когато се омъжвах, а и сега не съм мислила да се разделям някога със съпруга ми, въпреки че всичко става в живота. Може би когато човек има такава връзка тогава мисли за брак. Права си, че ако не смятате връзката си за доживотна, брака е безсмислен и е формалност утежняваща раздялата.



С това не съм съгласна изобщо. Едва ли някой, които създава дете мисли за раздяла и това е причината да не сключат брак. Несериозно е. Никога не съм мислила, че може да се разделя със моя мъж. По-скоро ако мислех да се разделям бих подписала, че после ще ми се падне това онова от общото имущество. Честно, какво дава един подпис на двойката, което липсва при живеещите без такъв. А за представянето на партньора... ами не казвам нито приятеля ми, нито бащата на децата ми, а казвам мъжът ми, той си е такъв, не ми е приятел. Делим живота си и ми е половинката.

# 40 10 юли 2008, 00:50 ч.
  • Мнения: 2 658
Омъжена съм,но смятам,че бракът абсолютно нищо не променя.С брак или беz,важното е да има мир,любов и раzбирателство.Семейството си е пак семейство,отговорността и сигурността не я дава бракът,а човека до теб.Не мисля,че в днешно време има някакви проблеми  и zа детето(децата)..Аz също не държах да се омъжвам,мъжът ми държеше.Не че се оплаквам  Wink
Просто бъдете щастливи..

# 41 10 юли 2008, 07:47 ч.
  • Мнения: 540
от10 години сме заедно имаме син на една годинка нямаме брак и не съжалявам и двамата се чувстваме така много добре

# 42 10 юли 2008, 08:54 ч.
  • Някъде на път....
  • Мнения: 10 351
Подкрепям desi manova!  Peace

# 43 10 юли 2008, 09:02 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 10 348
Цитат на: desi manova в чт, 10 юли 2008, 00:50
Омъжена съм,но смятам,че бракът абсолютно нищо не променя.С брак или беz,важното е да има мир,любов и раzбирателство.Семейството си е пак семейство,отговорността и сигурността не я дава бракът,а човека до теб.Не мисля,че в днешно време има някакви проблеми  и zа детето(децата)..Аz също не държах да се омъжвам,мъжът ми държеше.Не че се оплаквам  Wink
Просто бъдете щастливи..

 newsm10

# 44 10 юли 2008, 09:59 ч.
  • София
  • Мнения: 4 589
Аз лично съм за брака поне за себе си. Винаги съм искала да имам брак, но решихме да го отложим за след раждането. Оженихме се, когато синът ни беше на 4 месеца. Беше само подписване с най-близките, без никакви дандании и шумотевици - така решихме, че искаме. Бракът не означава задължително голяма сватба с всички роднини до 9 коляно, така че подобни доводи ми се струват безсмислени. Брак може да се сключи за 5 минути само в присъствието на кумовете дори без никакви ритуали, но това е друг въпрос.

Цитат на: Клото в ср, 09 юли 2008, 22:40
... Каза, че за него процедуратае била много унизителна ...

И за мен беше  леко унизителна честно казано - да идва башата на детето ми да се подписва, че това е негово дете все едно има съмнения... Кофти се почувствах.

bonbonito, най-добре обсъдете въпроса с приятеля ти и решете заедно какво ще правите.   Simple Smile
 
 



# 45 10 юли 2008, 10:41 ч.
  • Стара Загора
  • Мнения: 6 391
Всеки сам си решава  Peace

# 46 10 юли 2008, 11:04 ч.
  • Мнения: 486
Заедно сме от 11г. Били ена 1.3 г. не сме женени Липсата или наличието на брак не разбирам как би се отразило на детето.Това може да има значение за теб и съпруга ти, но за детето  newsm78.
Ние въпреки липсата на подпис сме семейство и това е най-важното, дъщеря ми расте в обградена с любов.

# 47 10 юли 2008, 11:31 ч.
  • Мнения: 27 524
Здравей и честито,
я не си слагай на сърцето такива излишни и несъществуващи тревоги  Hug

# 48 10 юли 2008, 11:36 ч.
  • Мнения: 798
При нас пък беше обратното. Когато решихме да се оженим чак се наложи да даваме обяснения на приятелите си защо в 21 век постъпваме толкова старомодно. Разбира се, че е въпрос на личен избор, а моят опит показва, че брака не променя нещата. Освен това може да си женена и пак да си запазиш моминската фамилия, така че и това не гаранция, че в акта на бебето родителите ще са с една фамиля. Мисля, че от гледна точка на детето няма НИКАКВО значение в какви юридически отношения сте с баща му. За него е най-важно е да се обичате и да го обичате  Laughing

# 49 10 юли 2008, 11:39 ч.
  • Мнения: 931
Цитат на: Блонди в чт, 10 юли 2008, 11:31
Здравей и честито,
я не си слагай на сърцето такива излишни и несъществуващи тревоги  Hug

 Peace Честито и от мен и лека бременност

# 50 10 юли 2008, 11:42 ч.
  • Мнения: 3 069
Първо честито  bouquet
След като подписа няма никакво значение не виждм защо пък да не подпишете.....така ще си спестите цял куп бюрократични глупости и документи за припознаване на детето.По- лесно е да сключите брак Grinning
След като нямате какво да делите, няма проблем.А пък и с този брак ще зарадвате семействата си!
Разбира се, че решението си е ваше, това е моето мнение.А и детето като поотрасне няма да се чувства по-различно от другите.Все ое живеем в свят където общо приетите норми се следят от хората и това би рефлектирало след време върху детето като неразбиране от другите деца и съответно подигравки.
Може да се направи и предбрачен договор за успокоение на мъжа ти.
Моля, без да ме нападате!Това е само малко по-различно мнение и не означава, че е грешно!
Каквото и да решите - Успех  bouquet

# 51 10 юли 2008, 11:52 ч.
  • София
  • Мнения: 408
Ние имаме дете, но не сме сключили брак. Никъде не пише, че детето е извънбрачно. Щом като бащата ще го признае, теб какво те притеснява. Отминали са времената когато са се сочили с пръст жени като мен и теб.

# 52 10 юли 2008, 12:19 ч.
  • Мнения: 2 478
"Някой може ли да изброи няколко от предимствата на живота без брак?"



Аз мога.
Не вдигам безумна сватба,по вкус на нечия рода.
Не плащам кредит след това,за сватбата.
Не чакам никой да ми подари чинии,тенджери и фритюрник на сватбата и после да се чудя къде да ги хвърля.
Чувствам се щастлива и обичана жена,защото мъжът ми така прави по свое желание,а не защото е женен за мен.
Никога не казвам  "ау не излизай с приятели,женен си".

Имам син на 1,4 год. ,живея с мъжа си от 5 години и никога,никога не съм се чувствала по-малко обвързана с него,затова че нямаме граждански брак.Нямам нужда да се кълна в общината,че ще бъда до него,докато нещо ни раздели.


# 53 10 юли 2008, 12:37 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Между живота с и без брак няма абсолютно никаква разлика, ако разбира се оставим на страна имуществени,  административни или религиозни причини човек да се чуства некомфортно неподписал.

# 54 10 юли 2008, 12:54 ч.
  • Мнения: 2 757
Не ми пука за граждански брак - за мен е формалност. Виж - църковният има значение за мен (но в БГ така или иначе е невъзможен без граждански такъв предварително сключен). Просто искам връзката ми с човекът до мен да е благословена. Иначе днешно време бракът има все по-малко значение, както и на разводите и на децата с разведени родители никой не гледа с лошо око както беше преди примерно. За мен най-важно е хората да се разбират и да са щастливи заедно. Всичко останало е на втори план

# 55 10 юли 2008, 13:10 ч.
  • Мнения: 396
Мило момиче, радвай се, че имаш шанса да си бременна! Грижи се за здравето и спокойствието си!
За брака трябваше отдавна да сте решили! ГОВОРИ! Та нали каквото и да решите, той е твой партнъор?!
Ние не искахме да сключваме брак или поне искахме само да се подпишем...
Заради близките. И бях в 8м. - не можах да бъда принцеса, защото само рокля тип нощница ми стоеше долу горе прилично Joy.
В крайна сметка, това , което се промени е отношението на мъжа ми - вече гледа на мен като на негова собственост, за разлика от преди. Нека да уточня, че не е станал по-груб, просто вече не се налага да се старае за вниманието ми. Дълго време преди това бяхме заедно и знаехме, че ТОВА ще е нашето семейство, каквото и да стане!
За раздяла или за развод не съм мислила нито за секунда Naughty - нито преди, нито сега! Ако имам дори и най-малко съмнение това означава, че не вярвам на преценката и на избора си, а това не е така. Hug Peace

# 56 10 юли 2008, 13:11 ч.
  • Мнения: 6 493
Аз и приятеля ми/съпруг сме заедно от 11 години без брак.Имаме момченце на 10 месеца и сме си много щастливи.Почти всички от приятелите ни вече са разведени.В родилния детето автоматично го пишат на името на майката- в нашия случай беше много смешно.После се попълва документ за припознаване в общината и приема името и фамилията на бащата.Успех каквото и да решите.

# 57 10 юли 2008, 13:30 ч.
  • София
  • Мнения: 4 589
Цитат на: Le Soleil в чт, 10 юли 2008, 12:19

...

Всичко това е така и при мен с изключение, че съм омъжена. Peace Така че за мен изброениете предимства са безпочвени. Simple Smile Не  се заяждам. Hug Всеки да живее както си иска. Peace

# 58 10 юли 2008, 14:12 ч.
  • Мнения: 224
Всеки сам избира как му е комфортно да си живее. Аз лично за себе си съм за брака и затова съм се омъжила. Но при мен е малко и професионална деформация. Защото повярвайте доста грозни картинки могат да се видят. Хора, които преди 10 години са били безумно влюбени, могад да се мразят истински. Примерно раждаш едно, две деца на даден мъж, губиш n на брой години от живота си в майчинство /което само по себе си е страхотно/, в което време не се реализираш професионално. Ако живееш в неговото жилище без брак, то при раздяла няма как да останеш там, защото това не е семейното жилище. А ти ако не си работила, как да си станала финансово независима и да си се устроила в живота. Може да звуча грубо, но и никой не се жени с мисълта да се развежда, обаче разводите стават все повече.

# 59 10 юли 2008, 14:13 ч.
  • София
  • Мнения: 23 097
С мъжа ми сме заедно от 7 год, но нямаме брак... не мога да го нарека "приятел", защото дори и без подпис, ние сме си истинско семейство! Имаме си прекрасно бебе на 1 мес. и сме много щастливи... Той е татко на моето бебе и двамата сме с равни права върху него! Подписът в гражданското не гради щастието и не е гаранция за сплотено и щастливо семейство. Въпреки че мъжът ми понякога ми казва " нали ти е ясно, че един ден ще се оженим"  Mr. Green Така че се наслаждавай на бременността и хич да не ти пука за мнението на околните, все пак важно е вие как приемате нещата и как се чувствате. Пожелавам ти успех и прекрасно сладко бебенце!!!

# 60 10 юли 2008, 14:24 ч.
  • Мнения: 4 784
Цитат на: Le Soleil в чт, 10 юли 2008, 12:19
"Някой може ли да изброи няколко от предимствата на живота без брак?
Аз мога.
Не вдигам безумна сватба,по вкус на нечия рода.
Не плащам кредит след това,за сватбата.
Не чакам никой да ми подари чинии,тенджери и фритюрник на сватбата и после да се чудя къде да ги хвърля.
Чувствам се щастлива и обичана жена,защото мъжът ми така прави по свое желание,а не защото е женен за мен.
Никога не казвам  "ау не излизай с приятели,женен си".

Имам син на 1,4 год. ,живея с мъжа си от 5 години и никога,никога не съм се чувствала по-малко обвързана с него,затова че нямаме граждански брак.Нямам нужда да се кълна в общината,че ще бъда до него,докато нещо ни раздели.
Това какво общо има за или против брака? Тук по - скоро става дума за или против сватбата, а никой не е казал, че сватбата е задължителна. Може, ако са мераклии, само да се подпишат и тогава се избягва цялата шумотевица.

# 61 10 юли 2008, 14:34 ч.
  • Мнения: 27
ЗА граждански брак.Причините са следните:
1. Ако не сте с една и съща адресна регистрация по л.к.,съответно детето се води на адреса на майката.Общината към която е майката издава акт за раждане и съответно то се води в соц.служба на същата община.
2. Самата процедура с нотариално заверената декларация от таткото за припознаване,която уж не била нещо особено не Ви ли се струва малко обидна да не препродава някаква кола или имот....?!
3.Когато се гледа доход /за детски или банков заем и др./ ще се гледа на член от семейството т.е. на майката и на бебето,а не дали таткото го е припознал,защото не се водите Семейство
4.За излизане в чужбина и самото издаване на задграничния паспорт някой замисля ли се?На мен ми се е случвало да излизам без таткото и процедурата хич не е лесна,камо ли без брак.
5.Ако някога /случват се и такива неща/ се разделите и таткото се ожени с брак и има дете то първото бащинство може и да се оспори,а и правата за наследство са различни:съпруга дете и припознато дете.

# 62 10 юли 2008, 14:35 ч.
  • Мнения: 1 311
Заедно сме от 7 години и имаме 2 деца. Не сме женени, защото аз не виждам смисъл в това. След като децата са припознати от бащата (което впрочем не беше нито дълга, нито унизителна процедура, стана в болницата за 5 минути и на актовете им за раждане сме записани двамата като родители) те са равни от гледна точка на закона със всички други (ако има такива разбира се) негови деца, родени по време на предишен или евентуално последващ брак. Законите в България не делят децата на "брачни" или "извънбрачни", консултирала съм се с адвокат. Дали сме женени има значение единствено затова дали един ден, не дай си боже, при някакъв инцидент ще се наследим един друг или не.
Не знам, ние не срещнахме неразбиране от страна на родителите си, познатите си, даже и от бабичките наоколо. Всъщност никога не е ставало въпрос дали сме женени или не.

P.S. Жилището, в което живеем е мое, така че нямам притеснения, че може да ме изхвърли от него при евент. раздяла Wink А и ако се разделим, винаги мога да го осъдя за издръжка, така както и при развод.

# 63 10 юли 2008, 14:37 ч.
  • Мнения: 3 929
Аз съм ЗА брака, но в положителния смисъл на тази институция, в нейния идеален вариант. А в конкретните условия в нашата страна, от гледна точка на времето, в което живеем, от гледна точка на това, на което ставам всеки ден свидетел - не смятам, че бракът носи положителност. Разводите почти изравниха броя на браковете, така че очевидно няма смисъл в сключването на брак. Само формалности, формалности...
Гледай си живота, радвай се на бременността и не се терзай, че нямате брак. Ако си убедена, че ще прекараш целия си живот с приятеля си, че бракът ще те направи щастлива - ами, поговори с приятеля си и се оженете.
Ние живеехме с мъжа ми 6 години на семейни начала. Забременях и тогава сключихме брак. Но ние го искахме още от самото начало на връзката ни, само че нямахме финансовата възможност за това. Когато забременях, това ни се стори основателна причина да се напънем и да намерим пари, за да се оженим.
Много важно е едно дете да расти в стабилно семейство, но СТАБИЛНО, независимо с или без брак.

# 64 10 юли 2008, 15:55 ч.
  • София
  • Мнения: 23 097
Цитат на: mama_mim в чт, 10 юли 2008, 14:34
ЗА граждански брак.Причините са следните:

5.Ако някога /случват се и такива неща/ се разделите и таткото се ожени с брак и има дете то първото бащинство може и да се оспори,а и правата за наследство са различни:съпруга дете и припознато дете.


Хайде първо да се запознаем добре със законите и после да приказваме  Stop
Колкото до имотите - аз съм достатъчно имотна, за да размишлявам дали евентуално детето ми ще получи един ден нещо от мъжа ми, ако с него се разделим (и който няма имот на негово име, т.е. безимотен е  Laughing)... И се извинявам за отклонението от темата - аз съм дете на разведени родители, но това не пречи да не фигурирам никъде в разпределението на имотите, просто баща ми всичко вече е прехвърлил на други лица! А аз нямам и претенции  Peace
Нека не опорочаваме темата на авторката с безсмислени спорове на материална основа...

# 65 10 юли 2008, 16:00 ч.
  • Мнения: 2 478
Цитат на: mama_mim в чт, 10 юли 2008, 14:34
ЗА граждански брак.Причините са следните:
1. Ако не сте с една и съща адресна регистрация по л.к.,съответно детето се води на адреса на майката.Общината към която е майката издава акт за раждане и съответно то се води в соц.служба на същата община.
2. Самата процедура с нотариално заверената декларация от таткото за припознаване,която уж не била нещо особено не Ви ли се струва малко обидна да не препродава някаква кола или имот....?!
3.Когато се гледа доход /за детски или банков заем и др./ ще се гледа на член от семейството т.е. на майката и на бебето,а не дали таткото го е припознал,защото не се водите Семейство
4.За излизане в чужбина и самото издаване на задграничния паспорт някой замисля ли се?На мен ми се е случвало да излизам без таткото и процедурата хич не е лесна,камо ли без брак.
5.Ако някога /случват се и такива неща/ се разделите и таткото се ожени с брак и има дете то първото бащинство може и да се оспори,а и правата за наследство са различни:съпруга дете и припознато дете.


По първия ти аргумент:какво значение има на кой адрес е записано детето,при положение че вкъщи го гледат с любов? newsm78
По втория:не разбрахте ли най-накрая,че такава нотариално заверена декларация няма???
По третия,който е най-безумен:ама кво ми пука пред кого сме семейство?А семейството е равнозначно на брак ли? Shocked
По четвъртия:абсолютно еднаква е процедурата при женени и неженени родители,когато детето е припознато.
И по петото:ако в такава ситуация бащата реши,на никое от децата може да не остави наследство.А пред закона децата са равни,независимо дали са родени в брак или извън него.
За мен това е последния пост в тази тема.Струва ми се,че тук пишат само връстнички на баба ми,които са с доста ограничен мироглед.
А за щастието на децата,трябва повече от един граждански брак.Не обърквайте момичето с глупави морални доводи.

# 66 10 юли 2008, 16:39 ч.
  • София
  • Мнения: 23 097

[/quote]
... пред закона децата са равни,независимо дали са родени в брак или извън него... Струва ми се,че тук пишат само връстнички на баба ми,които са с доста ограничен мироглед.
[/quote]

ЕВАЛА!!!
 Hug  Hug  Hug

# 67 10 юли 2008, 16:44 ч.
  • Мнения: 4 753
Нямаме брак - имаме бебе.... Не ни дреме за законите, чувстваме се чудесно и много обичаме мъничето... Другото е излишно...

# 68 10 юли 2008, 16:49 ч.
Благодаря на всички ви за отзивчивостта и мненията!

В личен план трябва да спомена, че аз самата винаги съм била против брака, като подпис и формалност, защото съм дете на разведени родители. Татко ми ни е изоставил,когато съм била на 4 годинки, майка ми е трябвало сама да се бори в живота с мен. Добре, че е по призвание лекар, не само по професия и си е проправила своя път.
Като институция семейството от страна на баща ми нищо не ми е дало. Той си има друго семейство, друго дете и отдавна всичко е на негово име. Не че някога съм щяла да се възползвам от това или съм искала нещо...исках,когато бях малка, той да е до мен. Но се срещахме само, за да се разберем колко издръжка ще ми плаща, без да му се налага да ходи до съда. Аз се надявах, че ще поиска по-често да се виждаме, да знае повече за мен, но уви...Аз винаги се смилявах над него, защото когато навърших 16год., майка ми ме пращаше аз да се разбирам с него за парите Sad Така се получи, че по времето на инфлацията по Виденово време, той ми даваше 60лв и толкова продължи да ми дава до последно 5-6 години след това, че и я намали, защото инфлацията била спряла newsm78 Той не се сети сам тогава,че е редно да коригира сумата сам, аз реших, че вече няма смисъл да се боря за неговото внимание.Бях обидена. И така до ден днешен...май ако се видим, няма да се познаем, а е известен лекар в София и нещата не опират до акъл или възпитание...но не знам до какво.  ThinkingС майка ми никога не са се карали при развода, бил е по взаимно съгласие...Нямам обяснение какво променя хората така, но и това не е темата на поста.
Така че винаги съм била против подписа, търсила съм любов, която съм намерила в мъжа, с когото очакваме първото ни детенце. Винаги съм мислила, че той е отговорен и се надявам да продължи да е такъв, каквото и да се случи. Гаранция, както описах по-горе от личен опит знам, че няма - бракувани или не.
Както и в началото казах, нямаме какво да делим. Всичките ни имотни придобивки са наследствени...нито той, нито аз имаме права над нещо. Ако занапред правим нещо заедно, тогава ще му мислим.
Успокоих се от факта, че в акта за раждане няма да пише "извънбрачно"... мисля, че тази формалност най-много ме притесняваше подсъзнателно. А родителите ни ще го преживеят - всяко чудо за 3 дни, да е здраво бебчето и като го видят, всички ще забравят някакви формалности,които ги тревожат.
Много съм ви благодарна на всички за мненията! Май вчера хормоните ми бяха в повече...но човек се поддава на черните мисли по-лесно, отколкото предполага.За съжаление Sad
Мисля да споделя с мъжа ми за вчерашните ми терзания, но не за да му искам мнението, а за да му кажа, че продължавам да го обичам и че понякога (дали от хормоните, дали от времето) човек изпитва съмнения за неща, които сам той е определил и решил!
  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet Hug

# 69 10 юли 2008, 17:48 ч.
  • Някъде на път....
  • Мнения: 10 351
Цитат на: zuki в чт, 10 юли 2008, 14:37
.............
Много важно е едно дете да расти в стабилно семейство, но СТАБИЛНО, независимо с или без брак.
Абсолютно!  Peace

Цитат на: Le Soleil в чт, 10 юли 2008, 16:00
........................За мен това е последния пост в тази тема.Струва ми се,че тук пишат само връстнички на баба ми,които са с доста ограничен мироглед.
...............
Е, това е много грубо!  Naughty
Все пак - уважавайте и чуждото мнение!  Tired

# 70 10 юли 2008, 20:05 ч.
  • Мнения: 1 062
Цитат на: mama_mim в чт, 10 юли 2008, 14:34
ЗА граждански брак.Причините са следните:
1. Ако не сте с една и съща адресна регистрация по л.к.,съответно детето се води на адреса на майката.Общината към която е майката издава акт за раждане и съответно то се води в соц.служба на същата община.
2. Самата процедура с нотариално заверената декларация от таткото за припознаване,която уж не била нещо особено не Ви ли се струва малко обидна да не препродава някаква кола или имот....?!
3.Когато се гледа доход /за детски или банков заем и др./ ще се гледа на член от семейството т.е. на майката и на бебето,а не дали таткото го е припознал,защото не се водите Семейство
4.За излизане в чужбина и самото издаване на задграничния паспорт някой замисля ли се?На мен ми се е случвало да излизам без таткото и процедурата хич не е лесна,камо ли без брак.
5.Ако някога /случват се и такива неща/ се разделите и таткото се ожени с брак и има дете то първото бащинство може и да се оспори,а и правата за наследство са различни:съпруга дете и припознато дете.




Чудесно е, че си за брака, няма лошо, но най-напред се запознай реално с нещата и тогава бъди толкова категорична  Laughing
1. Няма никакво значение на кой адрес се води майката, а адресната регистрация можеш да си я смениш, ако толкова държиш на нея и без да имаш брак. Ако искаш можеш да живееш с баба си и да се водиш в нейния имот без да си женен за нея  Grinning
2. Процедурата по припознаването на детето НЕ Е  нотариално заверена, попълва се една бланка в самата болница и това става обикновено, когато таткото дойде на свиждане. Мога да споря за това - правили сме го два пъти. Няма нищо унизително, и е смешно това твърдение. Решението за неподписване е на двамата родители и това е желанието И на майката. Какво унизително има в това?
3. Когато се тегли заем от бащата примерно, се гледа дохода му и се дели между него и децата му, без значение, че няма брак между родителите. Ако майката реши да тегли - да, не се взима дохода на бащата, но това е глупав довод за подписване на граждански брак.
4. Излизането в чужбина - можеш спокойно да извадиш задграничен паспорт на детето си без значение, че няма брак между родителите, а излизането в чужбина само на единия родител с детето ( когато има брак) е дори по-сложна ( така мисля, но не съм сигурна, смятам да проверя специално заради темата )
4. Ако се разделим с таткото и той се ожени с брак и има друго дете, то има абсолютно същите права, както и роденото без брак. И в двата варианта те са негови деца и няма никакво значение статуса на родителите пред закона.
Няма законови негативи семейството без брак, но убежденията на мъжът и жената са съвсем различно нещо. Те имат значение.

# 71 10 юли 2008, 21:03 ч.
  • Мнения: 4 784
bonbonito не съди по това, че майка ти и баща ти са били разведени и ти си страдала от този факт. Ами то и без да има брак, ако се разделят двамата родители след взаимно дългогодишно съжителство, децата пак ще страдат, без значение имало ли е или не подпис. В крайна сметка всичко опира до съжителство и взаимоотношения с подпис или без - раздялата е трудна най - вече за децата. Това, че няма да имате брак и да не чува дявола, но се разделите мислиш ли, че на детето ще е по - лесно да приеме раздялата на родителите си???

# 72 10 юли 2008, 21:47 ч.
  • Мнения: 1 121
Какво значение има дали родителите са женени или не, ако се грижат за децата си, ако винаги са насреща, ако са отдадени родители? Това е много по-важно от едната формалност. Наличието на брак не те прави по-добър родител Wink

# 73 10 юли 2008, 21:54 ч.
  • София
  • Мнения: 1 603
За детето е важно мама и татко да се обичат. Важно е, да дарят и него с нужната обич, грижа, ласки и добро възпитание. Бракът, сам по себе си, не прави хората по-отговорни или по-задължени - в това си се убедила и в собственото ти семейство.
Имаме 12 годишна връзка, 1 годишно бебе, общ дом, надявам се, че имаме и обич - за сега не съм решила да се женя, за напред - незнам.

bonbonito, лека бременност желая. Не се тревожи за глупости, а ако решеш да правиш сватба, поне изчакай да родиш и да кърмиш бебока, че да се изкефиш максимално на тържеството.
 Hug

# 74 10 юли 2008, 21:56 ч.
  • София
  • Мнения: 44 123
Цитат на: veni9 в чт, 10 юли 2008, 21:03
bonbonito не съди по това, че майка ти и баща ти са били разведени и ти си страдала от този факт. Ами то и без да има брак, ако се разделят двамата родители след взаимно дългогодишно съжителство, децата пак ще страдат, без значение имало ли е или не подпис. В крайна сметка всичко опира до съжителство и взаимоотношения с подпис или без - раздялата е трудна най - вече за децата. Това, че няма да имате брак и да не чува дявола, но се разделите мислиш ли, че на детето ще е по - лесно да приеме раздялата на родителите си???

 newsm10 newsm10 newsm10 newsm10
абсолютно вярно....
аз също съм дете на разведени родители...също съм страдала от това, както всяко дете в това положение....
това не ми пречило да искам да се оженя и да съм щастлива от факта...всеки както ще му е най-добре да постъпва....

# 75 10 юли 2008, 22:14 ч.
  • София
  • Мнения: 39 773
Дияна я направихме без брак. После мъж ми започна да се дърпа, та бях бременна булка (в 5ти месец).
Все едно ми беше как ще си гледаме детето, с подпис, без подпис... мисля, че няма значение.
Аз също съм дете на разведени родители. Спомням си веднъж как казах на мама "защо да се омъжвам, като ще се разведа" и тя изпадна в паника.

# 76 10 юли 2008, 22:30 ч.
  • София
  • Мнения: 3 114
bonbonito, единственият съвет, който мога да дам, е решението, което вземете, да ви удовлетворява и двамата, и да не го взимате заради хорски мнения.  Ако ти се иска да се ожените, няма какво да те спира страха, че може да ви помислят за старомодни. Ако пък наистина не държиш на брака и смяташ, че няма нужда нищо да променяте, бъди уверена и не се притеснявай излишно.  Peace

Подкрепям мнението на veni9, че не трябва да съдиш за брака като цяло по брака на твоите родители. Бракът на моите родители беше много неуспешен и те са се развели, когато съм била на две години. При мен, за щастие, нещата се развиха точно по обратния начин- имам много щастлив 15-годишен брак,  въпреки че преди се страхувах много, че също като майка ми няма да успея да създам хубаво семейство.

Желая ти много любов и взаимно доверие в семейството ви, и много радости с отглеждането на бебчето!   bouquet

# 77 10 юли 2008, 22:49 ч.
  • София
  • Мнения: 17 592
Цитат на: bonbonito в ср, 09 юли 2008, 15:54
Здравейте!
С приятеля ми сме от дълги години заедно и ще си имаме бебе...
.........

Цитат на: bonbonito в чт, 10 юли 2008, 16:49
.............
Мисля да споделя с мъжа ми за вчерашните ми терзания, но не за да му искам мнението, а за да му кажа, че продължавам да го обичам и че понякога (дали от хормоните, дали от времето) човек изпитва съмнения за неща, които сам той е определил и решил!
  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet Hug

С брак или без, второто отношение е вярното! Simple Smile Успех и лека бременност!

ПП

Цитат на: mama_mim в чт, 10 юли 2008, 14:34
ЗА граждански брак.Причините са следните:
1. Ако не сте с една и съща адресна регистрация по л.к.,съответно детето се води на адреса на майката.Общината към която е майката издава акт за раждане и съответно то се води в соц.служба на същата община.

Ха-ха-ха. Ами... Ние имаме брак и пак се водим на различни адреси - при това нито единия не е адреса, на който реално живеем!
Ти как си го представяш това - хората сключват брак и - хоп! - се втурват да си сменят всички документи!? Понеже нямат за какво по - смислено да си похарчат парите ли? И обратно - ако искат да се водят на един и същи адрес хора, които нямат брак, дори и хора, които нямат и връзка - могат съквартиранти да са - какво би  могло да им попречи, щом са мераклии да си подновяват снимчиците?

# 78 10 юли 2008, 22:54 ч.
  • Мнения: 4 784
Цитат на: katiABV в чт, 10 юли 2008, 22:49
Ха-ха-ха. Ами... Ние имаме брак и пак се водим на различни адреси - при това нито единия не е адреса, на който реално живеем!
Мъжът ми по адрес е софиянец, аз съм от града на бригадирското движение!
Адреса няма никакво значение.

# 79 10 юли 2008, 23:12 ч.
  • София
  • Мнения: 4 589
И аз, и мъжът ми сме деца на разведени родители, но това по никакъв начин не ни е поколебало в сключването на брак.

Le Soleil, много съм далче от връстничките на баба ти, дори съм по-млада и от теб  Wink, като гледам, но това не пречи да държа на брака и да не го смятам за отживелица. Peace

Последна редакция: пт, 11 юли 2008, 00:10 от passion

# 80 11 юли 2008, 00:05 ч.
  • Мнения: 6 710
Ако ти смяташ, че е по-добре да сте сключили брак - направете го. Говори с него и му кажи какво те притеснява.
Аз самата не бих родила без брак преди да съм напълно самостоятелна и в състояние да се грижа за себе си и детето. Трябва да съм изпуснала всички влакове, за да го направя. Ако някой мъж ме обича ще трябва да го направи за мен, защото аз така разбирам нещата.
Едно единствено предимство ще дам на противниците на брака. Да не чува дяволът, но ако нещо се случи с бащата преди да се е родило детето и той да го е припознал, детето и ти оставате без баща. Другото е, че за мен е унизително да се подписвам, че точно този мъж е баща на детето ми.
В акта за раждане на сина ми майка му и баща му с различни фамилии нищо, че се е родил 2 години след като сме се подписали и венчали. И досега в личните карти имаме различни адреси, така ни е по-удобно, не ни се занимава. Но въпреки това сме официално женени.
Гражданският бракът е договор за някаква материална и морална сигурност, на в никакъв случай не гарантира добро семейство.

# 81 11 юли 2008, 08:17 ч.
  • Мнения: 259
Поговори с бъдещия татко по въпроса, обсъдете нещата, за да се успокоиш-това е важно за бебо. Подпишете, ако така се чувстваш по-сигурна и разбира се и той се съгласи. Много хора създават деца и без брак и живеят по-сплотени и отговорни от тези с подпис, като истинско семейство. Аз послушах родителите си и се омъжих, за да не наричат детето ми "к........" и сега си патя. Лека бременност и късмет!

# 82 11 юли 2008, 08:25 ч.
  • Мнения: 9 973
ние още нямаме брак,а детето е на 10м.

# 83 11 юли 2008, 08:38 ч.
  • Мнения: 160
Тези аргументи против брака обикновенно ги привеждат мъжете, а не жените. Наистина бракът е нещо сериозно и според думите на тези, които са против него и го смятат за отживелица, но искам само да попитам има ли църква или религия която го смята за "отживелица," или и те са "отживелица?" Според мен тонът на една връзка се определя от жената; ако на нея и е все едно с кого и как си ляга нощем, на мъжът това му е ама наистина добре дошло. Това не го казвам само аз:

http://chronicle.uchicago.edu/000302/cohabit.shtml

http://marriageandfamilies.byu.edu/issues/2001/January/cohabitation.aspx

http://marriage.rutgers.edu/Publications/NMP2008CohabitationReport.pdf

http://www.lifesitenews.com/ldn/2007/oct/07100902.html

http://researchnews.osu.edu/archive/cohabit.htm

http://www.ewtn.com/library/ISSUES/zcohabit.htm

А един от признаците на едно общество в разруха е омаловажаването на семейната институциа като такава.Примери много: исторически и настоящи.

# 84 11 юли 2008, 09:19 ч.
  • Мнения: 1 674
За или против? какво значение има?Не е ли най-важно разбирателството и любовта помежду ви?Винаги ще има мнения в двете крайности.

# 85 11 юли 2008, 09:39 ч.
  • Мнения: 2 478
Цитат на: passion в чт, 10 юли 2008, 23:12
,
Le Soleil, много съм далче от връстничките на баба ти, дори съм по-млада и от теб  Wink, като гледам, но това не пречи да държа на брака и да не го смятам за отживелица. Peace


Не съм имала предвид за връстнички на баба ми тези дами,които държат на брака,а онези,които вмъкват щурави и нереални доводи:адресна регистрация,кредит и наследство.
Нямам нищо против брака,но не се опитвайте да ме убеждавате,как всички,задължително и на всяка цена трябва да го направим.

# 86 11 юли 2008, 10:58 ч.
  • Мнения: 6 713
Цитат на: katiABV в ср, 09 юли 2008, 16:06
Щом поставяш този пост, очевидно ти ще се чувстваш по - добре, ако имате граждански брак. Ами тогава бракувайте се - не е чак толкова страшно, партньорът ти ще го преживее, сигурна съм...

Абсолютно съм съгласна Peace

За мен е задължително да имаме брак. Не мога да си го представя по друг начин Peace

# 87 11 юли 2008, 11:07 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 10 821
Кой както си реши.Нямаме брак,но това не ме тормози.

# 88 11 юли 2008, 13:22 ч.
  • Мнения: 227
За мен ЛИЧНО е не мислимо да имам дете от "някой си" (или от приятеля ми, все тая).. просто би ми изглеждало несериозно отношението към мен..пък и не виждам какво й е лошо на сватбата.... (!?!?) Мисля, че неженените имат някакви страхове Sorry, не се заяждам, но това че не Ви трябва подпис, нещо като смелост ли е? ... Това е удобно само за нъжа, а жената, като няма какво да прави и приема така да е, като няма кой да й предложи. Не казвам, че в 100% от случеите е така но...  Hug

# 89 11 юли 2008, 13:25 ч.
  • Мнения: 683
Цитат на: bonbonito в ср, 09 юли 2008, 15:54
Здравейте!
С приятеля ми сме от дълги години заедно и ще си имаме бебе... Много сме щастливи и радостни,че ще ставаме родители.
Засега никой от нас не отваря думата за брак...само родителите ни подпитват и го искат.
Преди новината за бебето с него сме си говорили, че подписът не прави от двама души семейство, нито отговорни родители. И аз споделях от сърце това мнение.
Нямаме какво да делим при евентуална раздяла...освен детето,което ще дойде след някой и друг месец.
Единственото ми притеснение е за статута на детето. Таткото ще го признае, но нямам идея дали то ще се води официално по документи извънбрачно (каквото ще е) или все пак има закон и то ще си е легално и официално наше...чувах приказки за съвместното съжителство и как със закон щяло да се приравни със гражданския брак.
Объркана съм. Преди не исках подпис, бях щастлива, а сега ме е страх дори да вляза в църква...
Има ли някоя от вас опит в това отношение...или поне да сподели лично преживяване. В главата ми е хаос.Може би е от хормоните и като се роди бебчо, всичко ще си дойде на мястото...но не искам да отварям тази дума пред бъдещия татко...да не го приеме за натиск или нещо подобно.Мъжете са едни раними... ooooh!
Благодаря ви за мненията предварително!

Аз лично съм противничка на брака, нямам брак и не искам да сключвам такъв. Така че въобще не си мислете, че обикновено мъжете са против брака, има и достатъчно много жени, които се чувстват много по-добре без брак, отколкото със.  И не виждам нищо лошо в това, напротив, но всеки си преценява за себе си.  Hug Peace
Ние сме заедно вече 12 години, синът ни е на 2,5, декларации за припознаване не сме попълвали, акта за раждане ни го дадоха общината, след като и двамата го подписахме, каквато междудругото е процедурата и за тези, които имат брак. Аз лично никога не бих си сменила фамилията, много си я харесвам.

Последна редакция: пт, 11 юли 2008, 13:37 от mama_na_vale

# 90 11 юли 2008, 15:34 ч.
  • Мнения: 1 049
Всяко чудо за три дни... според мен модата на съвместното съжителство след време ще отмине. Сега му е времето да се отхвърля всичко утвърдено, както става с много неща. Wink

Аз съм омъжена, но ако сватбата ми трябваше да е такава дандания, каквито съм виждала в БГ... олелеее...   Joy За мен сватбения ден е нещо много романтично и незабравимо, не бих пропуснала възможността да изживея този щастлив миг с най-скьпия и обичан от мен човек. Въпрос на избор.  Wink

# 91 11 юли 2008, 15:41 ч.
  • Мнения: 630
Цитат на: ninagunduz в пт, 11 юли 2008, 13:22
За мен ЛИЧНО е не мислимо да имам дете от "някой си" (или от приятеля ми, все тая).. просто би ми изглеждало несериозно отношението към мен..пък и не виждам какво й е лошо на сватбата.... (!?!?) Мисля, че неженените имат някакви страхове Sorry, не се заяждам, но това че не Ви трябва подпис, нещо като смелост ли е? ... Това е удобно само за нъжа, а жената, като няма какво да прави и приема така да е, като няма кой да й предложи. Не казвам, че в 100% от случеите е така но...  Hug
За да живееш с някого без някой или нещо да те задължава да го правиш, се изисква много повече зрялост. За да създадеш живот с човек, с когото те свързва не някакъв лист хартия, а дълбока и истинска любов, се изисква да си достатъчно пораснал, за да можеш да усетиш и изживееш една такава любов. Хората, които не го разбират, за мен просто не са стигнали до нужната духовна зрялост за това. Аз съм против брака, защото той за мен по някакъв начин е абсолютно безсмислен. Не мога да вкарам любовта си в рамка за пред хората. Не ми е нужен подпис, за ад се чувствам обичана и желана. Ние сме заедно от 8 години почти. Детето ни беше планирано , беше много дълго чакано. Преминахме през кошмара на проблемното забременяване, за да стигнем до мечтаното дете. За мен няма по-голямо доказателство от това, че човекът до мен премина заедно с мен през част от ада, без да е длъжен по никакъв начин. Дъщеря ни е плод на голяма любов, на много усилия и на разумен избор. За мен това е напълно достатъчно.  И защо смяташ, че е удобство за мъжа само?! На мен ми харесва така. Искам да знам, че този човек е с мен, защото го иска, а не по задължение или удобство. Сеободата всъщност е свързана с много по-голяма отговорност, отколкото си мислиш. Но всичко е въпрос на личен избор.

# 92 11 юли 2008, 15:41 ч.
  • Варна
  • Мнения: 4 969
Ние сме без брак, и вече с 2 деца.Не са ми искали никакви нотариално заверени документи в болницата.Искаме брак и двамата но единствено и само църковен и докато това не стане възможно ще си живеем така Peace

# 93 11 юли 2008, 15:59 ч.
  • Мнения: 2 960
Цитат на: ЛУРДЕС в пт, 11 юли 2008, 10:58
Цитат на: katiABV в ср, 09 юли 2008, 16:06
Щом поставяш този пост, очевидно ти ще се чувстваш по - добре, ако имате граждански брак. Ами тогава бракувайте се - не е чак толкова страшно, партньорът ти ще го преживее, сигурна съм...

Абсолютно съм съгласна Peace

За мен е задължително да имаме брак. Не мога да си го представя по друг начин Peace

 Peace

# 94 11 юли 2008, 16:23 ч.
  • София
  • Мнения: 3 114
Цитат на: meshko106 в пт, 11 юли 2008, 15:41
За да живееш с някого без някой или нещо да те задължава да го правиш, се изисква много повече зрялост. За да създадеш живот с човек, с когото те свързва не някакъв лист хартия, а дълбока и истинска любов, се изисква да си достатъчно пораснал, за да можеш да усетиш и изживееш една такава любов. Хората, които не го разбират, за мен просто не са стигнали до нужната духовна зрялост за това. Аз съм против брака, защото той за мен по някакъв начин е абсолютно безсмислен. Не мога да вкарам любовта си в рамка за пред хората. Не ми е нужен подпис, за ад се чувствам обичана и желана. 
Цитат
Искам да знам, че този човек е с мен, защото го иска, а не по задължение или удобство. Сеободата всъщност е свързана с много по-голяма отговорност, отколкото си мислиш. Но всичко е въпрос на личен избор.

Смятах да си мълча и да не изразявам личното си мнение за или против брака, но абсолютно не съм съгласна с горното твърдение.  Хайде да не обобщаваме, че хората, които подписват, живеят заедно по задължение! С риск да обидя двойките, живеещи на семейни начала, аз пък смятам отказа им да сключат граждански брак за детински и незрял. Смешно е да се говори за духовна зрялост, когато самото съжителство на семейни начала показва  липса на социална зрялост. Всичко ви е наред- и любовта, и отговорността, и уважението, само дето не ви стиска да направите последната стъпка и да поемете социална отговорност за семейството си, да оформите законово отношенията си. Това са някакви неизживяни студентски тръпки, когато хем ни се иска да споделяме живота си с някого, хем ни гъделичка мисълта, че още не сме се обвързали. Всичко опира до мода, до ленивост ("какво ще си създаваме главоболия с разни процедури, като и така ни е добре") и някаква псевдоразбрана "съвременност"и претенциозност- видите ли, "ние сме съвременни хора, не сме старомодни, няма да се напъхваме в разни там отживелици".

Никой никого не е вързал и не може да върже- нито в брака, нито в една връзка. Но когато човек сключва брак, той приема пред закона усложненията на една евентуална (хипотетична) раздяла. Факт е, че при сключен брак съпрузите не може просто да се разделят, а това е свързано с множество формалности. Не искам изобщо да навлизам в сферата на имуществените подробности, които все не са важни до момента, в който нещата се объркат и тогава изведнъж стават много важни . Обстоятелството, че и двамата партньори са се съгласили да поставят връзката си в едни такива законови ограничения, за мен е допълнителен показател за сериозността, с която гледат на връзката си.

Съжалявам, че изразявам в прав текст мислите си и мога да засегна някого. В личните си взаимоотношения никога няма да седна да опявам на приятели или познати двойки, че трябва да се оженят. Когато двама души се разбират, отговорни са един към други и децата си, аз ги приемам като истинско семейство, колкото и всъщност да не ми е понятно какво им пречи да сключат брак. Но те също не ми четат морал защо аз съм се омъжила и не ми обясняват колко по-духовно зрели са от мен. Бях на 22 години, когато се омъжих, и възприемам това като едно много отговорно и  зряло решение, точно защото на тази възраст, освен отговорността един към друг, приехме да сме отговорни като семейство пред закона, обществото, роднините, бъдещите ни деца. Тази отговорност не може да замени любовта, но я допълва. И имам всички основания да твърдя, че това е нещо, което вие, съжителстващите двойки няма как да разберете, докато не сте го направили.

(Извинявам се на авторката на темата, нека тя не приема лично моето мнение- вече писах какво мисля за нейния случай и й желая късмет, каквото и да реши!  Hug)

# 95 11 юли 2008, 16:28 ч.
  • Мнения: 1 062
Цитат на: lids_law в пт, 11 юли 2008, 08:38
Тези аргументи против брака обикновенно ги привеждат мъжете, а не жените. Наистина бракът е нещо сериозно и според думите на тези, които са против него и го смятат за отживелица, но искам само да попитам има ли църква или религия която го смята за "отживелица," или и те са "отживелица?" Според мен тонът на една връзка се определя от жената; ако на нея и е все едно с кого и как си ляга нощем, на мъжът това му е ама наистина добре дошло. А един от признаците на едно общество в разруха е омаловажаването на семейната институциа като такава.Примери много: исторически и настоящи.

Ама ти сериозна ли си? Shocked. Първо, лично съм ходила да се интересувам за църковния брак, имам приятел свещенник и сме говорили много надълго за това. Гражданския и църковния брак нямат нищо, ама нищо общо. Можеш да сключиш църковен брак без да имаш граждански, в никоя църква няма да ти поискат граждански брак за да те венчаят. И освен това Ей това болднатото може ли да ми го пообясниш, защото аз го разбирам така " който не желае граждански брак, значи му е все едно с кого си ляга', на мен това ми звучи обидно и то много. Ти, защо мислиш, че като си подписала и имаш по-висок морал? И гражданския брак не е основата на едно общество, извинявай. Семейството да, но не и подписа върху една хартийка.

Последна редакция: пт, 11 юли 2008, 17:09 от Анелим

# 96 11 юли 2008, 16:34 ч.
  • Мнения: 3 092
Цитат на: bonbonito в ср, 09 юли 2008, 15:54

Единственото ми притеснение е за статута на детето.
Объркана съм. Преди не исках подпис, бях щастлива, а сега ме е страх дори да вляза в църква...
Вярно е че си объркана , но май сама вече си си дала отговора .... Rolling Eyes
А защо те е страх да влезеш в църква не успях да разбера ... Thinking
Иначе можеш да прочетеш много теми за и против брака , просто пусни търсачката .

# 97 11 юли 2008, 16:36 ч.
  • Мнения: 1 572
аз съм също твърдо ЗА брака , за мен църковния брак е абсолютно ненужен / казвам го от гледна точка на човек който почти не ходи на църква / , смешни са ми хората които се венчаят в църква а не знаят Господ с Т или Д се пише на края ;
а и какво значи да си духовно зрял , всеки има право на избор разбира се но  за мен най-тъпото нещо да родиш 2 деца и след 5 години да вдигнеш пищна сватба - лично мое мнение ;

# 98 11 юли 2008, 16:46 ч.
  • Мнения: 6 710
Анелим, я кажи коя е тази черква в България, в която извършват венчавки без свидетелство за граждански брак, защото това означава свещенослужителя да извърши престъпление съгласно закона и подлежи на наказание.
Имам два въпроса към тези, които твърдят, че биха сключили само църковен брак.
1. Ако църковният брак имаше правно действие равно на гражданския биха ли се венчали?
2. Каква точно е логиката на подобно твърдение при положение, че за вярващия човек съжителството без църковен брак е грях.
Не е заяждане, интересно ми е.

# 99 11 юли 2008, 16:51 ч.
Privet.
az iskam da ti kaza samo 4e saglasno bulgarskoto zakonodatelstvo njama razlika mezdu deza, rodeni v brak i takiva izvan brak, ako sa pripoznati ot bastata - imat ednakvi prava i sa s ednakav statut. prpoznavaneto e s notarialno zaverena deklaratia i se pravi po princip o6te dokato si v rodilnoto.
Po povod registriranoto savmestno sazitelstvo - ote ne e prieto, eventualno v novia SKodex prez septemvri, no tova 6te e o6te 1 vazmoznost

# 100 11 юли 2008, 17:01 ч.
  • Мнения: 3 453
    Щом не сте го искали до сега, защо сега да го правите само заради детенце?!Въпрос на личен избор, аз например исках да имам сватбен ден/сватбена вечер/ исках да си преживея този празник.Сега нищо не се е променило между нас -просто и двамата се забавлявахме и се насладихме на самия ден заедно с близките  и приятелите ни.Хареса ми и не съжалявам, но ако не изпитвах желание да преживея този ден не бих го направила заради бебето.Също така много държах да не съм бременан на сватбата и се радвам че го спазихме.Чувствах се чудесно и сега като знам как е през бременността се радвам че постъпих така!Ти си знаеш най-добре.Успех и лека бременност Peace

Последна редакция: пт, 11 юли 2008, 17:36 от Kpuccu

# 101 11 юли 2008, 17:15 ч.
  • Мнения: 769
Бракът е за тези, които го искат, няма нужда да се оправдаваш защо си или не си подписала. Това, че майката и таткото са женени не ги прави по-добри или по-лоши родители.

..ние се оженихме, защото така исках, много преди да забременея..

# 102 11 юли 2008, 17:22 ч.
  • Мнения: 1 062
Всъщност, dincho току що се обадих и проверих, явно грешката е моя относно гражданския брак, да иска се такъв при сключване на църковен, което по своему е една безумица, защото се изисква от закона и няма нищо общо с каноните на православното християнство- пълен абсурд, но както и да е. Това в никакъв случай не променя мнението ми за гражданския брак. И също така и за зависимостта между църковен и граждански. Всъщност си е грях да се живее без църковен брак, дори и да има граждански - това според православното християнство. Бих искала да ти отговоря и на въпросите.
Ако имаше законова стойност църковния брак, бих сключила. В някой страни до колкото знам църковния брак е с юридическата стойност на гражданския.
А на другия въпрос, къде е логиката, ами няма такава просто ми е безсмислено да ходя да се подписвам на някаква хартия, която лично за мен няма стойност.

# 103 11 юли 2008, 17:38 ч.
  • Мнения: 1 477
Аз съм За брака.Не бих родила дете на никой мъж без брак.Всеки си има глава на раменете и сам си преценява тези неща.Въпрос на разбиране и възгледи.Уж подписа не променял нищо ,но аз не мисля точно така... Naughty

# 104 11 юли 2008, 17:48 ч.
  • Мнения: 6 710
Не е абсурд, Амелим, след като религиозният обред няма правно действие. Колкото и абсурдно да ти звучи направено е, за да защитава правата на вярващите.
Да има страни, в които религиозният обред е с юридическа стойност. Личното ми мнение е, че е добре и в България да стане така, поне за основните вероизповедания.
Логиката на втория въпрос поне според мен е:
- аз съм вярваща и за мен съжителството без църковен брак е грях.
- от друга страна не мога да сключа такъв без да съм се подписала на някаква хартийка,
- хартийката обаче не влиза в противоречие с религията, която изповядвам.
- е кое е по-важно - хартийката, която не уважавам или да живея така както намирам за правилно, при условие, че двете не си противоречат.
- малко ми звучи като "да подпалим юргана, за да изгорим бълхата".

# 105 11 юли 2008, 17:59 ч.
  • Мнения: 1 029
Цитат на: мис арк в ср, 09 юли 2008, 17:15
Ако един мъж е безотговорен спрямо жената до себе си и детето им, то той ще си остане такъв и след един подпис. А ако е отговорен, то подписа съвсем не му е нужен, за да остане такъв. Според мен, след като пускаш такава тема, ти самата желаеш брак. Но само заради родителите ви- не. Важно е вие двамата какво искате. Поговорете си.


Напълно подкрепям това мнение  Peace
Не мога да изтъкна конкретни доводи за или против, всеки сам решава как да постъпи. И ние живеем от доста години без брак и живот и здраве чакаме второ бебе и това, че не сме женени никак не ме притеснява, нито пък смятам, че ощетява децата ми по някакъв начин.

# 106 11 юли 2008, 18:19 ч.
  • София
  • Мнения: 574
И аз съм ЗА брака независимо дали имам или нямам деца.Бракът не е формален подпис и е глупаво да се внушава тази идея,защото има правна страна.А по отношение на самите чувства наистина подписа няма значение,т.е.с брак любовта не става по-голяма.

# 107 11 юли 2008, 18:41 ч.
  • Мнения: 133
определено съм за брак...     няма да обяснявам защо, според мен ...        подчертавам дебело,че това си е мое мнение, та  според мен хората живеещи заедно и създаващи деца трябва да сключват брак... другото са врели некипели и страх от поемане на отговорност. Thinking

# 108 11 юли 2008, 18:45 ч.
  • Мнения: 160
Да, аз остро се изказах и сигурно има засегнати, но просто ми е мъка как годините под комунистическо робство доведоха и до това: да се обезсмисли семейната институция като маловажна, дори излишна.Ами как няма да се обезсмисли като цареше пълно безверие и сега младите хора търпят последствията. А дали се смятам за по-морална; ами "морален" е едно от малкото прилагателни в който и да е език което аз избягвам да използвам в градивна форма... посто следвам принципите на моята Вяра, която по отношение на семейството се препокрива с повечето.

Много хора казват: ами ако един мъж не е отговорен, то какво ще му помогне подписа. Ами недейте да ги избирате безотговорни, защото един от плюсовете на това да не кохабитираш ("семейни начала" не ми допада... семействата живеят на семейни начала, не кохабитантите) е да можеш да прецениш избраника си трезво. Моят мъж знаеше от самото начало какво искам аз; семейство, деца, и.т.н. Ние имаме религиозен брак но В САЩ той се признава. В България имаме граждански брак "за пред хората."... да, функцията на брака е и социална, както казаха други форумистки, и ти като член на обществото имаш задължения към него а не само към себе си.

# 109 11 юли 2008, 19:04 ч.
  • София
  • Мнения: 803
Изчетох почти всички постинги, до голяма степен съм съгласна с всяка от вас. Но ще разкажа мен какво ме мотивира да сключа граждански брак, при положение , че бях най-отявленият му отрицател. Първо чувствата са си чувства, отношението във връзката също, това че не понасям сватбени хороводи , бабиейроси и всякакъв тип роднински сбирки , отхвърля изобщо идеята за сватби в традиционния вид. Но когато сестра ми след дългогодишна връзка на семейни начала и резултат от нея едно прекрасно детенце, се раздели с бащата. Установих че е трижди пъти по-добре един граждански брак, който осигурява спокойствието и гарантира имуществената сигурност на децата ми, дори и при развод нещата приключват до съдебно решение , което разделя отговорности и имущество, а ако има нещо което е било във вид на предбрачен договор, още по-добре. При двойките несключили брак присъждането на родителски права е нещо ужасно, бях ужасена , че се появяват и някакви незнайни баби и дядовци , които искат личен режим на контакти  и в един момент майката няма един уикенд с детето си : 2 уикенда за бащата и 2 за бабата и дядото, просто някакво безумие. Във връзка с това се поинтересувах повече за статута на майката в една такава връзка и след това и установих, че тя е тази която отнася негативите. Жената е моралната опора на мъжа, тя му осигурява гърба и стабилността , но при една раздяла нищо за нея, а тя задължително остава с детето и обикновено без стабилни доходи и въобще нищо материално и битово. Другото , което установих с времето , че мъжете ни като понатрупат състояние винаги се появяват някакви амбициозни девойчета, които дават мило и драго да са с тях. В приятелската ни среда вече има доста семейства , които си имат т. нар. сем. приятелки , които рано лили късно се появяват с бебе от уж вашия татко. Така че нищо не се знае , животът е дълъг и разнообразен , сключването на един граждански брак регламентира макар и несъвършено , доста неща.  Семейството си е една фирма, защо да не бъдат регламентирани нещата, от чувството произлизат толкова много ангажименти, по-добре да са доколкото е възможно узаконени, както за майката , така и за детето.
Та вдигнах телефона на ритуалната зала , записах ден и час и както бях с огромния корем, сключихме брак с таткото, след 17год. съжителство. Купона си беше с приятели изобщо не съм организирала веселби на клуба на пенсионера.

# 110 11 юли 2008, 19:10 ч.
  • Мнения: 25
Аз смятам,че всеки сам за себе си решава дали ще се жени или не.
Аз имам момченце на 2г. и 2 м. ,с моят" вече съпруг " правихме сватба през ноември.
Детето беше на 1,6,но тогава просто решихме ,че ще правим сватба и направихме.А когато забременях и двамата не искахме,а и имаше и други независещи от нас обстоятелства.
Така, че който, както и когато иска да слючва брак!
Успех на всички!

# 111 11 юли 2008, 19:32 ч.
  • Мнения: 91
Здравей! Ще ми се да се присъединя с мое мнение.
До преди 14 февруари 2008г. бях категорично на мнение, че дете без брак няма да родя.
С моята половинка сме от близо 9г. заедно, от 3 съжителстваме, но поради независещи от мене събития, бракът ни трябва да изчака/свързано е със заминаване в чужбина/.
Но на заветната дата бях крайно вцепенена, невероятно щастлива и невероятно нещастна. Какво трябваше да направя аз, да наруша собствените си принципи. Е наруших ги и за момент не съжалявам, добре,че е детето да се чувствам щастлива, но иначе любовното си щастие си представях по друг начин.
Мъжете при всички положения са печелившата страна и до такава степен съм се феминизирала стова   мнение, че ме е старх за очакваната ми дъщеря.
Вече дори не искам сватба, държа само на църковен брак. Не заради сигурноста, в нашата държава жената няма почти никакви права дори и омъжена, има много нагледни примери за това.
Ето и моето пожелание, говори с половинката си, брак или не,ти пожелавам да имаш един истинки мъж до теб/вече на изчезване/, който да те подкрепя, да се интересува от теб и всичко твое и ти,и детето да сте единственото  най-важно нещо в живота му!  bouquet

# 112 11 юли 2008, 20:37 ч.
  • Мнения: 25
Значи да кажа още нещо. Нашият тати го припозна още като влязох в 9-и месец с молба-декларация в общината.
Подавате тази декларация с две имена по ваш избор-мъжко и жетско и след като родиш се води официално родино дете.Нищо,че нямаш брак,дават ти документ който носиш в родилното и го даваш на длъжностното лице което минава да записва имената на новородените дечица.
Ако имаш въпроси питай,ще помагам с това което аз знам!

# 113 12 юли 2008, 10:02 ч.
  • Мнения: 1 311
Цитат на: sweetkids_mama в пт, 11 юли 2008, 16:23

Това са някакви неизживяни студентски тръпки, когато хем ни се иска да споделяме живота си с някого, хем ни гъделичка мисълта, че още не сме се обвързали.

Хм, честно казано съм доста далече и от студентските години и от студентските тръпки. Не обичам да се обобщава така и да се вкарват всички под един знаменател.
Била съм женена. И се разведох. Мъжът до мен също. Опитала съм го това чудо наречено брак. Също и другото чудо - наречено развод, който беше дълъг и тежък, въпреки че нямахме какво да делим и нямахме деца.  За себе си съм сигурна, че не желая брак повече.
И още нещо - аз считам, че ние сме равноправни партньори в нещо общо и прекрасно. Не разчитам на него да ни отглежда и изхранва, имам възможността да отглеждам децата си и сама, ако се наложи. Искам да сме заедно само докато се обичаме и уважаме и нито секунда повече. Около мен има много примери на семейства, които са заедно само и единствено заради децата си, не благодаря, на мен това не ми харесва.

# 114 12 юли 2008, 13:14 ч.
  • София
  • Мнения: 3 114
Цитат на: Приказливка в сб, 12 юли 2008, 10:02

Хм, честно казано съм доста далече и от студентските години и от студентските тръпки. Не обичам да се обобщава така и да се вкарват всички под един знаменател.
<...>Около мен има много примери на семейства, които са заедно само и единствено заради децата си, не благодаря, на мен това не ми харесва.

Ами нека тогава да не правим обобщения и за семействата, които са сключили брак, защото така излиза, че само вие се събирате по любов, а пък нас, видите ли, едва ли не само един подпис ни държи заедно. Обидно е.  Peace

# 115 12 юли 2008, 14:20 ч.
  • София
  • Мнения: 23 097
Вярно е, че има женени двойки, които не са се развели само заради децата, но пък има и такива и сред неженените! Тук се заформя едва ли не някаква вражда между двата лагера - свързаните в свещен съюз и грешниците без брак  Mr. Green Аз съм от вторите и се чувствам прекрасно... Но забелязвам чат-пат демонстрация на превъзходство от страна на омъжените дами спрямо такива фриволни като мен, дръзнали да раждат деца без сакралния подпис в гражданското  #Cussing out

# 116 12 юли 2008, 15:03 ч.
  • Мнения: 1 440
Понеже темата е озаглавена за или против,казвам-да,аз съм против бебе без граждански брак!С мъжът ми се обичаме и не виждам нищо лошо в това да сме законно семейство.
Очевидно авторката на темата е против брака и няма особено голям смисъл да обсъждаме плюсовете и минусите му,както и тези на т.нар. съжителство без брак.
И все пак е добре всички тези въпроси да бъдат обсъдени най-вече с партньора!

# 117 12 юли 2008, 16:09 ч.
  • Мнения: 160
Ами не знам защо кохабитантите се засягат, хората сключили брак просто разказват за преимуществата му, и имат повече доводи освен "ами на МЕН така ми е добре." Искам само да попитам какво ще стане ако партнёрат ви един ден си избере друга кохабитантка и се пренесе в нейния апартамент. Каже ей тъй, ами любовта свърши, чао, защото четох мнения, че трябва двойките да са заедно докато има само "любов и уважение." Има ли човек, който всеки един Божи момент от една връзка да е влюбен до уши в другия? За това говореше една от форумистките, че кохабитанството е студентска история.

А за това как ще се уредят правните въпроси, в Америка въпросът с кохабитирането не може да се уреди напълно със закон за цели 40 години през които това "явление" се толерира от обществото. Успех на всеки, който разчита на българското законодателство!

А за това как "опиталите" брака са заключили, че няма нужда от него, ами дайте да отречем цяла една институция градена с хилядолетия, защото сме случили на лош човек (разбира се, винаги другия е виновен).

# 118 12 юли 2008, 16:55 ч.
  • Мнения: 432
Брака наистина е формалност, която за детето няма никакво значение. Бях женена, сега живея "на семейни начала". Разлика няма - винаги зависи от самите хора. Единственото, което евентуално може да накара някого да се чуства неудобно, е при подписването на документи, формуляри и т.н. - той е "бащата на детето".

# 119 13 юли 2008, 01:14 ч.
  • София
  • Мнения: 587
Както вече казах (писах) въпрос на личен избор е живота с или без брак. Никой от нас няма да открие топлата вода и в единия и в другия случай... Факт е че в България положението е 50 на 50... Лошото обаче в случая е, че праведните (т.е. сключили брак) дами четат морал из темата на нас грешниците - момичето и без това е достатъчно объркано... Да не говорим, че повечето постове нямат нищо общо с въпроса поставен от авторката...

Цитат на: lids_law в сб, 12 юли 2008, 16:09
... хората сключили брак просто разказват за преимуществата му, и имат повече доводи освен "ами на МЕН така ми е добре." Искам само да попитам какво ще стане ако партнёрат ви един ден си избере друга кохабитантка и се пренесе в нейния апартамент. Каже ей тъй, ами любовта свърши, чао, защото четох мнения, че трябва двойките да са заедно докато има само "любов и уважение." Има ли човек, който всеки един Божи момент от една връзка да е влюбен до уши в другия? За това говореше една от форумистките, че кохабитанството е студентска история.

А за това как ще се уредят правните въпроси, в Америка въпросът с кохабитирането не може да се уреди напълно със закон за цели 40 години през които това "явление" се толерира от обществото. Успех на всеки, който разчита на българското законодателство!

А за това как "опиталите" брака са заключили, че няма нужда от него, ами дайте да отречем цяла една институция градена с хилядолетия, защото сме случили на лош човек (разбира се, винаги другия е виновен).

1. Не видях някой да даде разумни доводи (които да не могат да се оборят) в полза на брака.
2. Като си намери друга - става същото което би станало и  ако има подпис - отива при нея и хич не му дреме ни за деца, ни за жена - еле пък за сложения някога някъде подпис...
3. Не във всеки един момент двама души са влюбени един в друг, но нали за това го има уважението и нуждата да си с другия... (а не заради подписа)
4. Отричат се цели теории приемани с хилядолетия, та какво остава за нещо, което е възникнало толкова скоро... Преди това интересно как са живели хората...
5. Финансово самостоятелната жена, успяла в професионален и личен план няма нужда от "сигурността" която й дава подписа и гаранцията на държавата (не че й гарантира кой знае какво)...
6. Мога още доста пиша...

Просто отговорете на момичето - тези, които имате опит с децата - спрете да се противопоставяте една на друга!!!

# 120 13 юли 2008, 15:49 ч.
  • Мнения: 683
Цитат на: lids_law в сб, 12 юли 2008, 16:09
Ами не знам защо кохабитантите се засягат, хората сключили брак просто разказват за преимуществата му, и имат повече доводи освен "ами на МЕН така ми е добре." Искам само да попитам какво ще стане ако партнёрат ви един ден си избере друга кохабитантка и се пренесе в нейния апартамент. Каже ей тъй, ами любовта свърши, чао, защото четох мнения, че трябва двойките да са заедно докато има само "любов и уважение." Има ли човек, който всеки един Божи момент от една връзка да е влюбен до уши в другия? За това говореше една от форумистките, че кохабитанството е студентска история.

А за това как ще се уредят правните въпроси, в Америка въпросът с кохабитирането не може да се уреди напълно със закон за цели 40 години през които това "явление" се толерира от обществото. Успех на всеки, който разчита на българското законодателство!

А за това как "опиталите" брака са заключили, че няма нужда от него, ами дайте да отречем цяла една институция градена с хилядолетия, защото сме случили на лош човек (разбира се, винаги другия е виновен).

Ми като се пренесе, да е жив и здрав. Аз лично не съм финансово зависима от никого. Защо си мислиш, че като имаш брак и на съпругът ти му хрумне да се пренесе при друга, ти ще си с нещо по-облагодетелствана от жена, която няма брак? Дори напротив, може да си имаш доста неприятности с подялба на имущество, родителски права и пр., които при липсата на брак, въобще не съществуват.  Peace
Относно отричането... едно време църквата е твърдяла стотици години, че земята е плоска и е горяла на клада, всеки, които е отричал това твърдение, смяташ ли, че и сега, в 21 век, хората, които не се бракуват трябва да бъдат анатемосани, само защото не приемат някакво си обществено прието клише?  newsm78  #Crazy

# 121 13 юли 2008, 16:11 ч.
  • sofia
  • Мнения: 8 938
Цитат на: daniart1 в ср, 09 юли 2008, 16:26
[Като се решил да си с тоя човек-сложи подписа да се чувстваош комфортно, пък някой ден ако не искаш да си с него-развода за какво е?
За да се мъчат хората  Wink
Без майтап, но пред себе си имам няколко примера за кошмарни разводи......та не е толкова лесно в действителност.
Ние нямаме брак.
Цитат на: pavleto в сб, 12 юли 2008, 16:55
Брака наистина е формалност, която за детето няма никакво значение. Бях женена, сега живея "на семейни начала". Разлика няма - винаги зависи от самите хора. Единственото, което евентуално може да накара някого да се чуства неудобно, е при подписването на документи, формуляри и т.н. - той е "бащата на детето".
В интерес на истината децата носят имената на мъжа ми и е ясно кой е бащата, а моето фигурира само в акта за раждане.....та не виждам кое му е неудобното.
В една банка се бяха втрещили като попълвал формуляр - неженен, две теца и т.н. - ама това си е техен проблем Laughing

# 122 13 юли 2008, 16:29 ч.
  • Мнения: 2 807
Аз съм против.
Не познавам жена, която да не иска да узакони връзката с мъжа до нея.
В същото време уважавам избора на по-модерните  Wink двойки да живеят без подпис  Peace
Лично мнение, което просто споделям  Hug

# 123 14 юли 2008, 10:04 ч.
  • Мнения: 160
Не знам какво не сме отговорили по темата. Автортака на темата сама каза, че я е страх да влезе в църква и явно вече не и е конфортно да живee на кохабитантски начала след като е написала тази тема. Аз познавам 4 какива двойки, които или се ожениха или се разделиха, никой не е кохабитантствал до старили, за съжаление. На жената явно и говори въртешният глас на съзнанието, че това не е редно, но този глас може лесно да замълчи ако се заобгради с доброжелателки които и казват как от семейството няма смисъл...

Хората преди това са живeeли женени, за инфо на Сиска. Аз не знам дали някой ще преоткие топлата вода, но определено ше пие една студена, ако разчита на законодателството. И какво толкова лошо виждате хората да са заедно заради децата: това,че са осъзнали че в едно семейство центъра на внимание не са прищевките на възрастните, а нуждите на децата ли?

# 124 14 юли 2008, 10:40 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Цитат на: lids_law в пн, 14 юли 2008, 10:04
... На жената явно и говори въртешният глас на съзнанието, че това не е редно...

Кое точно е нередното?

# 125 14 юли 2008, 11:02 ч.
  • Мнения: 160
да живee на кохабитантски начала

# 126 14 юли 2008, 11:06 ч.
  • Мнения: 1 062
Да, и на мен ми е много интересно, кое е нередно. Нередно е човек да се жени заради материални облаги, ама какво не е редно в живота с някой, с който се обичате, без да подписва глупав документ с който казва - да, ще живея с теб в болест и здраве, щастие и нещастие, а сега да се подпиша, че казвам истината. Брачното свидетелство е договор, че двамата ще се подкрепят и обичат. Някой спомена, че в Щатите, църковния брак е с юридическа стойност и в други страни е така, ама те са глупави там хората май, истината е в гражданския брак.

# 127 14 юли 2008, 11:16 ч.
  • София
  • Мнения: 587
 Laughing

# 128 14 юли 2008, 11:38 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Цитат на: lids_law в пн, 14 юли 2008, 11:02
да живee на кохабитантски начала

Коха-моха-таратански начала.

Много хора просто решават, че ще живеят заедно, защото се обичат.
По някое време решават, че ще имат дете, което ще отгледат заедно.
И го правят.

В цялата тази работа, подписът пред някаква измислена институция няма никаква роля.

Нередно е, двама души да подпишат само защото не са могли да се опазят от бременност, след което (за съжаление доста често) се разделят или пък живеят заедно само "заради детето" в безспирни скандали.

Разбира се, има подписали заради бременност, които успяват да създадат прекрасни семейства, има хора без подпис, които не успяват...
което само по себе си иде да рече, че където и да се разписваме, както и да се наричаме, единственото което има значение са тези двамата да търсят хармония.

# 129 14 юли 2008, 11:40 ч.
  • София
  • Мнения: 5 079
С бащата на детето ми бяхме от 9 години заедно, когато се роди синът ни. Сега сме от 11...  Mr. Green Не сме женени, но сме лудо влюбени и щастливи, детето ни е повече от желано и въобще не ми е тежало, това, че е извънбрачно.  Laughing Исках, когато подпишем, да е Моментът и да го искаме и двамата... Както ще стане (живот и здраве) тази година...
Подписът не прави нещата задължителни, по - леки и подразбиращи се от самосебе си. Едно официализиране на отношенията може да ти донесе известни удобства пред другите, но няма да ти гарантира обичта, уважението и годините, които ще сподели твоят човек с теб... Това е от ясно по - ясно.  Wink
Радвай се на това, което имате и не се съсредоточавай обезателно върху това, че нямате брак. Може би на мъжа до теб му трябва повече време, както в моя случай, Предложението дойде по - късно, но пък не беше по - малко чакащо и вълнуващо... Всяко нещо с времето си.
Лека бременност и много любов между теб и таткото. Това е най - важното, в този живот. Flutter

# 130 14 юли 2008, 11:46 ч.
  • Мнения: 160
Аз го казах това, че в САЩ гражданският и религионият брак са едно и също, само це не се уточних.

1.Трябва да отидеш в "савета" да ти дадът брачно свидетелство и да се регистрираш
2.Твоят свещенник, имам, пастор и. т. н. трябва да е регистриран в съответното каунти (община) където бракът се склжучва
3. Трябва да се спазват други рестрикции, като например в Ню Иорк триабва да се чака 24 часа след издаването на свидетелството в общината, макар че ако двойката се яви пред съдия може това изискване да бъде пренебрегнато.

И едно не ми стана ясно; искате да кажете, че ако църковният брак в Бг имаше сатут на граждански, кохабитиращите двойки щяха да склжучват църковен брак, вместо да кохабитират при положение, че не живеят според принципите нацърквата? Къде е логиката?

# 131 14 юли 2008, 11:48 ч.
  • Мнения: 9 814
Не трябва да се поставя въпросът "за" и "против"- всичко е само и единствено личен избор.

# 132 14 юли 2008, 12:03 ч.
  • Мнения: 762
Аз си задавах същите въпроси в началото на бременността,защото съм дете на несполучил брак и не вярвам в подобно юридическо обвързване.Към края на бременността изведнъж се ударих по челото и разбрах-искам да бъда щастливо омъжена.Човекът до мен е единствения,които може да ми помогне за това.
От тогава съм на седмото небе-преодолях страховете си и си позволих да си дам шанс.
Само че тук не става дума за бебето,а за вас двамата.Бебето един ден ще бъде на 18 години и тогава дали имате брак,развод или купища богатство няма да е толкова важно,колкото дали сте заедно и дали го сте го обичали през цялто това време.
Така че, аз съм ЗА бебе без брак, ако притесненията ти са по-големи от усещането ти,че ще се справите и вземете такова решение с приятеля ти...
Бих посъветвала един ден дъщеря си същото.

# 133 14 юли 2008, 12:35 ч.
  • Мнения: 1 062
Бих сключила църковен брак и без да е със статута на граждански, но ето оказва се, че ни задължават да сключим граждански преди това. Според нашия свещеник ( наш приятел по скоро), това е едно от най-глупавото нещо в законодателството, защото не може някакъв глупав закон да бъде пречка за църковно тайнство. И малко извън темата, защо използваш това определение на двойките без брак. Потърсих из нета и открих само сръбски източници за тази дума. Интересно ми е просто.

# 134 14 юли 2008, 14:16 ч.
  • Мнения: 800
Цитат на: Dincho в пт, 11 юли 2008, 17:48
- аз съм вярваща и за мен съжителството без църковен брак е грях.


абе то не само съжителството, но и секса извън брака е грях, ама колко от вас са се оженили девствени?

# 135 14 юли 2008, 14:21 ч.
  • Мнения: 35 971
и двете ми деца са родени без брак, но са си съвсем законни Simple Smile
до сега не съм срещала и проблеми с това
не го крия

# 136 14 юли 2008, 15:46 ч.
  • Мнения: 160
Защо така ги наричам ли, ами защото "живеем на семейни начала" е пълна лъжа. Като се отрича семейството, защо трябва да съществува думата "семейство" в определението. На английски му се казва "to cohabitate,"  както е посочено в изследванията по-горе. Аз си падам лингвист и обичам да анализирам думите и значението в и зад тях. Същото се отнася и до думата "адаптивно мляко." С този израз се заблуждават мамите, че даваме на децата си мляко, а не формула.

Ами ако възпитаваме дъщерите си, че трябва да се самоуважават, и че секса би трябвало да се практикува само в рамките на семейството но не и преди и извън него, ще има не само повече такива, но и по-малко спин и други болести.

А по отношение на свещеника, той какво мисли за притчата с Исус и жената до кладенеца, която е имала 6 маже и живяла със седмия на "семейни начала."

# 137 14 юли 2008, 15:54 ч.
  • Мнения: 800
Цитат на: lids_law в пн, 14 юли 2008, 15:46

Ами ако възпитаваме дъщерите си, че трябва да се самоуважават, и че секса би трябвало да се практикува само в рамките на семейството но не и преди и извън него, ще има не само повече такива, но и по-малко спин и други болести.



Та във връзка с това, никой не ми отговори на по-горния въпрос  Mr. Green А именно КОЛКО ОТ ВАС СА СЕ ОМЪЖИЛИ ДЕВСТВЕНИ ?

# 138 14 юли 2008, 16:02 ч.
  • Мнения: 35 971
Цитат на: Шилан & Шиар в пн, 14 юли 2008, 15:54
Цитат на: lids_law в пн, 14 юли 2008, 15:46

Ами ако възпитаваме дъщерите си, че трябва да се самоуважават, и че секса би трябвало да се практикува само в рамките на семейството но не и преди и извън него, ще има не само повече такива, но и по-малко спин и други болести.



Та във връзка с това, никой не ми отговори на по-горния въпрос  Mr. Green А именно КОЛКО ОТ ВАС СА СЕ ОМЪЖИЛИ ДЕВСТВЕНИ ?

това заслужава отделна тема  Joy

# 139 14 юли 2008, 16:04 ч.
  • Мнения: 800
отделна тема, ама ще си остане само с въпроса  Joy  и нула отговора.  Или ще излезне, че всичките са непорочно забременели по примера на Дева мария

# 140 14 юли 2008, 17:09 ч.
  • Мнения: 1 062
Цитат на: lids_law в пн, 14 юли 2008, 15:46
Защо така ги наричам ли, ами защото "живеем на семейни начала" е пълна лъжа. Като се отрича семейството, защо трябва да съществува думата "семейство" в определението. На английски му се казва "to cohabitate,"  както е посочено в изследванията по-горе. Аз си падам лингвист и обичам да анализирам думите и значението в и зад тях. Същото се отнася и до думата "адаптивно мляко." С този израз се заблуждават мамите, че даваме на децата си мляко, а не формула.

Ами ако възпитаваме дъщерите си, че трябва да се самоуважават, и че секса би трябвало да се практикува само в рамките на семейството но не и преди и извън него, ще има не само повече такива, но и по-малко спин и други болести.

А по отношение на свещеника, той какво мисли за притчата с Исус и жената до кладенеца, която е имала 6 маже и живяла със седмия на "семейни начала."

О, аз не виждам някой да отрича семейството. След като си лингвист би трябвало да знаеш точно какво означава думата извън контекста на гражданския брак. Това, че не съм подписала граждански брак, но имам мъж, имаме моногамна връзка, живеем заедно, заедно сме в добро и лошо и имаме две прекрасни деца следствие на любовта ни, какво означава, че ние не сме семейство, а какви? Аз имам прекрасно семейство без граждански брак между мен и мъжът ми. Притчи от библията изобщо не искам да тълкувам, защото както казах малко по-нагоре гражданския брак и религията нямат нищо общо, освен, че някой плиткоумец е решил, че гражданския брак стои преди венчавката. Една жена може да е сключила граждански брак и въпреки това да има още не 6 а 12 мъже. Едното няма общо с другото, гражданския брак нима гарантира нещо? Това е и във връзка с възпитанието на децата. Морала и ценностите не се възпитават с идеята за бъдещ подпис в съвета. Гражданския брак има стойност единствено при развод, във връзка с подялба на имущество, никаква друга.

# 141 14 юли 2008, 17:10 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Моля ви, не ме разсмивайте така зловещо:)

Цитат на: lids_law в пн, 14 юли 2008, 15:46
Защо така ги наричам ли, ами защото "живеем на семейни начала" е пълна лъжа. Като се отрича семейството, защо трябва да съществува думата "семейство" в определението.

Същото се отнася и до думата "адаптивно мляко." С този израз се заблуждават мамите, че даваме на децата си мляко, а не формула.

Ами ако възпитаваме дъщерите си, че трябва да се самоуважават, и че секса би трябвало да се практикува само в рамките на семейството но не и преди и извън него, ще има не само повече такива, но и по-малко спин и други болести.

1. "Семейство" не значи подпис в институция, нито религиозен ритуал. Нима ще кажеш, че орлите (които нали знаеш, че са моногамни) не са семейство? Защо тогава хората да нямат право да се врекат един на друг само пред себе си, без да декларират това пред друг? Ти ли си човека, който трябва да признае моето семейство? Нима без твоето, неговото и на шуренайка ми одобрение нямам право да живея с някого? За какви се взехте въобще, та съдите хора, които не познавате?

2. Адаптираното (адаптивно означава съвсем друго, като лингвист трябва да го знаеш) мляко се прави от краве мляко, което всъщност Е мляко. Би било некоректно да се каже "адаптирана кърма". Не че кравето мляко, всъщност не е кърма за телета.

3. От всичките ми познати, едни единствени бяха девствени в първата си брачна нощ, далеч не по религиозни причини.
Почти всичките ми вярващи познати се взеха с бебе на път.

# 142 14 юли 2008, 17:40 ч.
  • Мнения: 160
Вижте, на мен ми е ясно, че никой никого няма да убеди. Много хора, които са имали лош пример или опит със семейството го отричат като такова. В интерес на истината, преди 11 години и ако си бях още в Бг и аз така щях да пиша... но за (мое) щастие, имах възможност да пътувам, да видя, да сравня, и да се убедя кое е по-доброто. А семейството не е само моногамна връзка, ние хората имаме малко по-комплексни общности от това на орлите, например...

Сега, когато пиша това съобщение, гледан CNN според който 70% от децата между 11-15 години които са правили секс са преживяли насилие... за  това става въпрос, защото с това отричане на всякакви семейни ценности ето какво причиняваме на децата си.  Hе казвам, че Америка или която и да е друга държава е идеална, но казвам че семейните ценности си струва да бъдат защитавани...

Струва ми се, че е много удобно да си мъж в Бг; чакат те 10 години да "си готов" да се съгласиш да сключиш брак, междувременно създаваш деца... А странно е свещеници да казват как било глупост да се прави граждански брак, при положение, че това е закона в Бг, и по-важното, че и Исус и Павел казват, че християните трябва да се подчиняват на държавата, в която живеят и нейните закони. 

# 143 14 юли 2008, 17:56 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Защо постоянно бъркате понятието "семейство" и "семейни ценности" с някакви странни ритуали, които са измислили хората напоследък?

CNN казва ли колко от децата, които НЕ са правили ранен секс са преживяли насилие?

Поклонниците на която и да е религия, обикновено много присърце взимат чуждият морал, забравяйки основни положения в свещенните си книги, от които може да му настръхне косата на човек с прости морални, но не религиозни убеждения.
Дайте свобода на хората и не бързайте с определенията "грешно", "нередно" и прочие.

На мъжете в България не им е много лесно, всъщност.
Поне на тези, които имат отговорности пред семействата си.
Независимо дали да се разписали някъде или не.

Последна редакция: пн, 14 юли 2008, 18:40 от Reza

# 144 14 юли 2008, 18:02 ч.
  • Мнения: 1 062
Боже, ама ти защо сравняваш една безсмислена институция с ценностите. Искаш да ми кажеш, че моите деца ще са възпитани без никакви ценности, защото ние с баща им нямаме граждански брак? И твоите ще са по добри, защото ти си се подписала пред някаква лелка, дето даже не знае за тайнството на венчавката.  ooooh! Щом си подписала граждански брак, знаеш какъв е ритуала точно, 15 мин. глупост и тези 15 мин. те правят с по-морална ценностна система. Отричането от моя приятел е напълно разбираемо, защото не може църквата да се поставя под всякакви закончета. Не говоря за важни закони, а за безсмислени закончета, които възпрепятстват някакъв църковен ритуал. Незачитането на гражданския брак е причина за падението на личността на някой? Е, сега и мен ме разсмя. А дали децата претърпели насилие са деца на родители живеещи без брак. И между впрочем ако децата са на 14-15 години - преди толкова години нямаше такава свобода и няма как мама и тати да са били семейство без брак. Тогава беше доста по-строго и се заклеймяваше това. Да видим нашите деца пък, как ще са възпитани. По твойта логика - ще правят секс още на 10 г., ще имат по 3-4 партньора едновременно, и ще са ужасно деградирали. И моя мъж не го чакам да стане готов  Laughing, така искаме и двамата. Аз искам да сключа църковен брак и моя мъж също иска и сме го обсъждали съвсем наскоро. По повод тази тема разбрах, че трябва граждански брак преди това, е, няма да сключим такъв. Глупавия закон ме възпрепятства. Искат ми над 100 лв. за да го направя. Не е заради парите и 5 лв. да са все тая, ама това си е бизнес за мен. Ми няма да сключа и църковен щом е така, а ми се искаше. Ето, кое отрича той. Нека църковния не е с юридическа стойност, но да имам право да се венчая пред Бога, а не някой да обвързва двете неща в ущърб на религията.

# 145 14 юли 2008, 19:17 ч.
  • София; Дружбето
  • Мнения: 2 208
Ние също нямаме брак и сме решили, че когато (ако) дойде момента ще го направим и толкова Rolling Eyes А за статута на детето - вече все повече хора живеят без подпис и това се води в документите на семейни на яела (така ли се пише Embarassed ) така че детето има същите права (и задължения Mr. Green) както при брака. А че хормоните си казват думата по време на бременност и ти изникват какви ли не странни мисли в главата - факт  Mr. Green

# 146 14 юли 2008, 20:22 ч.
  • Мнения: 1 900
Цитат на: Reza в пн, 14 юли 2008, 17:56
На мъжете в България не им е много лесно, всъщност.
Поне на тези, които имат отговорности пред семействата си.
Независимо дали да се разписали някъде или не.
Абсолютно точно казано. Или си човек които е отговорен и държи на жената до себе си/съответно мъжа/  и децата си или не си. А това бога ми се определя много по-рано от подписа в гражданското.  Peace
А междо другото така или иначе след време ще разрешат църковен брак без граждански такъв, както озакониха фактическо съжителство и предбрачен договор.

# 147 14 юли 2008, 20:45 ч.
  • Мнения: 1 336
Не отдавам голямо значение на брака, даже мисля че в някои случаи вреди, когато е сключен бързо и необмислено. Живея с моя приятел от 8 години, в момента съм бременна  preggo и всички почнаха да ме питат "Кога ще ходим на сватба?". За мен това че съм бременна не означава че трябва автоматично да се женя. Нямам никакво намерение да друсам хора с тоя корем и в тая жега за удоволствие на познати и недотам познати роднини и приятели. Мисля да сключим брак след 1 или 2 години, тъкмо и детенцето ще присъства.

# 148 14 юли 2008, 21:50 ч.
  • Мнения: 583
И аз бих искала да попитам , защо семейните ценности се смята, че съществуват само и единствено в семейството/брака/. Значи ли това, че след като с мъжа до мен нямаме брак не сме моногамни? Всеки прави каквото желае без да се съобразява с другия? Не се уважаваме, не се подкрепяме и изобщо не правим нищо от онова , което правят хората с брак? Аз твърдя , че живея в нормално семейство и отглеждам детето си в здрава среда. Другото е въпрос на личен избор, който не гарантира щастие до живот. Не съм чакала мъжа си да стане" готов" за брак, най- важно беше , че е готов да бъде баща и мой партньор.

# 149 14 юли 2008, 22:21 ч.
  • София
  • Мнения: 574
Аз пък не мога да си представя,че живея от години с някой,който обичам,той идва при мен с пръстен и ме моли да стана негова съпруга и аз отказвам.В този ред на мисли,смятам,че са против брака тези,на които той въобще не е предлаган.

# 150 14 юли 2008, 22:27 ч.
  • София
  • Мнения: 23 097
Цитат на: letas в пн, 14 юли 2008, 22:21
Аз пък не мога да си представя,че живея от години с някой,който обичам,той идва при мен с пръстен и ме моли да стана негова съпруга и аз отказвам.В този ред на мисли,смятам,че са против брака тези,на които той въобще не е предлаган.

 Joy hahaha
Моля те, не ставай смешна!
По тази безумна логика, тогава тези, които са омъжени, са го направили, защото са се страхували, че никой друг няма да им предложи  Mr. Green

# 151 14 юли 2008, 22:38 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Цитат на: letas в пн, 14 юли 2008, 22:21
Аз пък не мога да си представя,че живея от години с някой,който обичам,той идва при мен с пръстен и ме моли да стана негова съпруга и аз отказвам. В този ред на мисли,смятам,че са против брака тези,на които той въобще не е предлаган.

Щом веднъж някой, когото обичаш ти е предложил да направите семейство, нужно ли е да доказваш на другите това?
Не ти ли достатъчно?

# 152 14 юли 2008, 22:42 ч.
  • Мнения: 583
Цитат на: letas в пн, 14 юли 2008, 22:21
Аз пък не мога да си представя,че живея от години с някой,който обичам,той идва при мен с пръстен и ме моли да стана негова съпруга и аз отказвам.В този ред на мисли,смятам,че са против брака тези,на които той въобще не е предлаган.
hahaha hahaha

Е, това беше трепач. Не ставай смешна, мога да ти предоставя снимков материал на миличкият ми на колене , а в едната ръка кутия с пръстен. Но няма, за да не завиждаш Mr. Green И кой тук е казал, че е против брака newsm78, никой ! Просто всеки живее  както е най-добре за него и има пълното право да го прави, без да се чувства деградирил и без ценностна система.

Последна редакция: пн, 14 юли 2008, 22:48 от ianitza

# 153 14 юли 2008, 22:44 ч.
  • Мнения: 1 062
Цитат на: letas в пн, 14 юли 2008, 22:21
Аз пък не мога да си представя,че живея от години с някой,който обичам,той идва при мен с пръстен и ме моли да стана негова съпруга и аз отказвам.В този ред на мисли,смятам,че са против брака тези,на които той въобще не е предлаган.

Ха, ха нищо по-смешно не бях чувала. А случайно да ти хрумва, че партньорите са говорили и обсъждали ЗАЕДНО. Или мислиш, че след една дълга връзка, жената си няма никаква представа какво мисли мъжът до нея и в един хубав ден той идва с пръстена и като гръм от ясно небе и предлага да се оженят. И тя за да не остане неомъжена приема.  Laughing Моят мъж ми е предлагал брак, аз му казах, че искам да се оженим ( имаше и пръстен), обсъдихме го и решихме, че ще се оженим  Grinning. Купихме си златни халки и се оженихме, аз и той. Нямаше никой друг. Казахме си каквото чувстваме и си поставихме халките ( за нас са просто символ на любовта и обвързаността ни). Но граждански брак не искаме, защото е глупост за нас.

# 154 14 юли 2008, 22:46 ч.
  • София
  • Мнения: 44 123
Аз все още не мога да разбера как може да спорите за нещо такова...след като живота с брак или без е нещо много лично и въпрос на вътрешна нагласа у хората...няма нищо общо с това дали ще са щастливи, дали ще са моногамни, дали ще са отговорни, дали ще останат заедно или не....
Единствената разлика в наша българия е ако един ден наистина стане раздялата, в единия случай просто някой си хваща багажа, а в другия има дела и делби....

В някои страни има разни облаги от типа на данъчни облекчения и сие...но у нас такива екстри няма така или иначе....

# 155 14 юли 2008, 23:54 ч.
  • Мнения: 1 336
Няма да цитирам пак letas, но просто умрях от смях  Joy Joy Joy

# 156 15 юли 2008, 00:36 ч.
  • Мнения: 4 292
Цялата тема се е превърнала в нещо ужасно смехотворно. Всеки си знае сам за себе си защо е сключил брак или защо не го е сторил. Всички приказки ЗА и ПРОТИВ са излишни, когато не се отнасят за нас самите.

# 157 15 юли 2008, 08:25 ч.
  • Мнения: 160
Защо трябва да се сравняват децата. За щастие, детето се развива добре, защото расте в културноразнообразна, но емоционало-стабилна среда. Но ние с баща и се надяваме да и създадем навици и мислене въз основата на морална система която не се казва "ами на мен така ми отърва в този момент." Плюс това, тези деца за които говори ЦНН са от САЩ а нали през 70-те и ние смятахме, че кохабитирането е равно на брака. И ако е равно, защо тогава геи-двойките дават мило и драго само и само да могат да сключват брак... защото е едно и също ли. Знам, че много хора не биха се съгласили с мен но все пак в Америка хората имат повече опит с кохабитирането... вече 40 години и има достатъчно материал за изследвания като тези, които съм предоставила... само "храна за размисъл" както се казва.

# 158 15 юли 2008, 08:45 ч.
  • Някъде на път....
  • Мнения: 10 351
Цитат на: Reza в пн, 14 юли 2008, 22:38
.................
Щом веднъж някой, когото обичаш ти е предложил да направите семейство, нужно ли е да доказваш на другите това?
Не ти ли достатъчно?
Ей това са думи на място!   Peace   bouquet

# 159 15 юли 2008, 09:42 ч.
  • Мнения: 160
В какво точно се изразява това предложение. ОК, ще сме семейство ама само ние ще си знаем, защо да доказваме на някого си, и ако обичаш не ме карай да подписвам каквото и да е било. И как точно се прави такова предложение?
И наистина, надавам се че тези "другите" няма никога да се наложи да бъдат юристи, защото с тези обещания после не знам какво ще стане. Имам примери от Бг които си гледат вече седем години детето сами, след едно такова обещание... и то имаше "сватба," така да се каже... само подпис нямаше.

# 160 15 юли 2008, 09:57 ч.
  • София
  • Мнения: 1 508
Аз искам да се омъжа.В отделни моменти и моя любим е заставал на колене и е предлагал брак.Сключвали сме го само в стаята.На мен това не ми е достатъчно.

# 161 15 юли 2008, 10:05 ч.
  • Мнения: 160
Цитат на: mia1 в вт, 15 юли 2008, 09:57
Аз искам да се омъжа.В отделни моменти и моя любим е заставал на колене и е предлагал брак.Сключвали сме го само в стаята.На мен това не ми е достатъчно.

Радвам се, че има хора които не се самозаблуждават и искат нещо повече от това "да се склжучи брак в стаята."... на леглото Simple Smile. Успех в бъдещите ти начинания; в семейството и във всичко останало.   bouquet

# 162 15 юли 2008, 10:13 ч.
  • Мнения: 4 447
Какво значи "извънбрачно по документи"?
Това са глупости и отживелици.   Confused
Ние с таткото на моя син също нямаме брак.
От почти 10г. сме заедно, но това не ми
прави детето извънбрачно. За мен подписа
е някаква тъпа бюрократщината измислена,
за да има и после развод. ooooh! Ако зависеше от
мен бих си направила сватба без подписи.
Цялата галимация, барабар с църквата, но
без тъпите подписи. Естествено, че ми се иска
и годежен пръстен, и рокля, и купон, но без подписи.
Преди исках и подпис. Сега не.  Peace

# 163 15 юли 2008, 10:34 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Виж, аз знам, че няма да се опиташ дори да ме разбереш.
Нямам никакво намерение да ти разказвам и обяснявам толкова интимни за мен моменти.

Темата много зацикля вече, а и честно казано мястото и е в съвсем друг подфорум.
Местя я там и се надявам, че освен ако някой няма да казва нещо съвсем ново, останалите ще я оставят да си отплува спокойно, без вериги и катинари по себе си.

  bouquet

# 164 15 юли 2008, 10:36 ч.
  • Мнения: 389
Когато разбрахме,че съм бременна с голямата ни дъщеря,с моят мъж решихме,че сватба на юруш няма да правим.Майка ми,разбира се веднага каза "как без брак,какво ще кажат хората Rolling Eyes Rolling Eyes".Ние ѝ обяснихме,че сватба ще има,но когато бебето се роди и когато аз сваля килцата трупнати от бременността.Направихме годеж(за успокоение на бабите) и се оженихме,когато бебето беше на 8месеца.Мъжът ми каза,че правим сватба само заради бялата ми рокля,но като мина тарапаната каза,че е било много хубаво и пак иска.

# 165 15 юли 2008, 11:07 ч.
  • Мнения: 1 336
Моля само не използвайте повече тази дума кохабитиране, защото такава дума на бългаски няма пък и не е съвсем точно използвана в случая  Peace

# 166 15 юли 2008, 11:29 ч.
  • София
  • Мнения: 44 123
Цитат на: Морска Т  … 5 юли 2008, 10:13
Какво значи "извънбрачно по документи"?
Това са глупости и отживелици.   Confused
Ние с таткото на моя син също нямаме брак.
От почти 10г. сме заедно, но това не ми
прави детето извънбрачно. За мен подписа
е някаква тъпа бюрократщината измислена,
за да има и после развод. ooooh! Ако зависеше от
мен бих си направила сватба без подписи.
Цялата галимация, барабар с църквата, но
без тъпите подписи. Естествено, че ми се иска
и годежен пръстен, и рокля, и купон, но без подписи.
Преди исках и подпис. Сега не.  Peace
Да, ти кажа...да детето ви е извънбрачно, защото реално брак няма....и какво от това....важното е, че расте щастливо в семейство, на хора, които се обичат.....но думата си е точна...и то си е такова....

Но това, че хората се подписват , за да се разведат...много моля....ти си убедена, че ще се разделиш с човека до теб ли??? И за това ли не се жените? За да може когато дойде този момент да стане по-лесно и бързо????

Не смятам, че хората се женят или не с идеята за раздяла в главите си.
Аз поне съм се омъжила с мисълтта, че искам с този мъж да изживея живота си и да споделя старините си, да имаме и деца и внучета - дано Бог ни даде това щастие, наистина така да стане....
На мен подписа не ми пречи......на вас като ви пречи - недейте...но не разбирам защо трябва да оплювате и хората, които са го избрали за себе си по този начин... Crossing Arms

# 167 15 юли 2008, 11:33 ч.
  • Мнения: 4 447
Ти пък, защо го приемаш толкова лично?
Все едно аз да кажа, че ме обиждаш с думите
си сега. Ами не! Това е твоето мнение и аз
го уважавам без да се засягам. Не се засягай
и ти.  Peace

Едно време по селата като са се женили
къде са се подписвали ми кажи?

Пък и ми е пределно ясно, че след сватбата
нищо не се променя, освен фамилията ти
и вече официално си г-жа.

Последна редакция: вт, 15 юли 2008, 11:41 от Морска Трева

# 168 15 юли 2008, 11:36 ч.
  • Мнения: 122
Аз и моя приятел живеем заедно вече 1г и 2м. и след 2 м. чакаме нашето бебе. Нямаме брак, и не сме и мислили да подписваме преди да се роди детето само и само да не е извънбрачно. Свадба сигурно ще има живот и здраве другата година когато бебето се роди за да може да присъства.
А по принци не мисля че в акта за раждане пише ще детето е извънбрачно, това че сте с различни фамилий ти и таткото голяма работа. Важното е да обичате това дете и да го дарявате с много любов. А пък дали има граждански брак или не, не мисля че е кой знае какво. Но всеки си решава сам за себе си. Живота си е ваш.

А това че хорята се женят зада се разведат, айде много моля глупости са това. На вас ако ви е писано да се разделите и с брак и без брак пак ще се разделите. Брака е въпрос на желание така да го кажем.

# 169 15 юли 2008, 11:42 ч.
Мисля, че няма нищо лошо, стига детенцето да си има мама и татко, които да се грижат с любов за него.
Просто традициите не са това което бяха Wink

# 170 15 юли 2008, 11:47 ч.
  • София
  • Мнения: 44 123
Цитат на: Морска Т  … 5 юли 2008, 11:33
Ти пък, защо го приемаш толкова лично?
Все едно аз да кажа, че ме обиждаш с думите
си сега. Ами не! Това е твоето мнение и аз
го уважавам без да се засягам. Не се засягай
и ти.  Peace

Едно време по селата като са се женили
къде са се подписвали ми кажи?

Пък и ми е пределно ясно, че след сватбата
нищо не се променя, освен фамилията ти
и вече официално си г-жа.

Фамилията никой не те кара да си я променяш, може да си запазиш своята, може да вземеш на мъжо, може и двете с тиренце ако искаш....

Всъщност някои неща се променят при продажби на коли, жилища и т.н. трябва да има и на двамата подписите ви, щото се водят общи ако са придобити по време на брака....
А чувствата и хората не се променят от един подпис естествено....

А за засягането - не се засягам, просто изказването ти не беше много на място, това че хората се женели за да има псле развод...все едно аз да кажа, че като не сте се оженили задължително ще се разделите....някак не е много нормално нали така....

# 171 15 юли 2008, 12:54 ч.
  • Мнения: 1 062
Темата от няколко страници насам тъпче на едно и също място. И вече не е " за и против",а всъщност проблемът в случая е, че "бракуваните" четат морал на "небракуваните", колко не е редно и колко безотговорно е това. Естествено не всички, има и хора, които смятат, че с брак или не важните неща са съвсем други в едно семейство, но има и такива, които мислят, че ако двама души не са подписали тези прословути толкова важни листчета са неморални, несериозни, безотговорни, с изкривена ценностна система и децата им ще бъдат насилвани, ще бъдат упадък в обществото и няма да имат никакви семейни ценности, най-вероятно ще си лягат с всеки, който им предложи това от съвсем ранна детска възраст. С една дума подписът прави семейството. Аз такава равносметка си правя от всичко изписано до тук. Да ви имам мисленето и статистиките. Аз лично приключвам с темата, защото не ми харесва развоя и, и определянето на семейството ми като "несемейство"  Laughing. Бъдете щастливи с вашите истински семейства и спокойни с гражданските си бракове.  Peace

# 172 15 юли 2008, 13:29 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Отново ми се наложи да трия.
Заключ.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата