Как се справяте с ...

Ох,4ета и си пла4а ....не спира  НЕ СПИРА тази болка....НИКОГА няма да спре..........От време на време си поплаквам, безсилие е това........НИКОГА ве4е моята баба няма да си види внуците НИКОГА.
Докато 4етях какво сте писали ,ме наведоха стари спомени,.....болка.....В последните месеци вси4ки знаехме ,4е баба е много зле ,борехме се за оЩе един ден от живота и БОРЕХМЕ СМЕ,най_ве4е майка ми която беШе там до нея вьв всеки момент.Накрая знам ,4е ве4е е губела памет от време на време ,но в един от последните дни пак се е сеЩала за нас ,пак в полусьзнание е питала как сме ,тази нелепа болест не успя да я откьсне от нас НЕ УСПЯ.А как и се живееШе..........казваШе ,4е не иска да умира,оЩе НЕ,.....4е и се живее.
Всеки пьт като се обаждаШе майка ми ,пьрвият ми вьпрос беШЕ"Как сте",след като 4уех отговора се успокоявах.....ЖИВА БЕШе оЩе,,....докато една ноЩт ми се обадиха в 23.30 4аса ве4ерта и на вьпроса "Как сте" майка ми ми каза"сьжалявам ,ниЩо хубаво не мога да ви кажа" Ей тогава ми се срина светьт МОлих майка ми по телефона да и прави изкуствено диШане а тя ми каза ,4е ве4е и е правила.....сега само 4акаха линейката или по скоро лекаря да дойде да потвьрди ,4е ве4е я няма .Майка ми как не беШе полудяла в този момент не зная...............Дядо ми и баЩа ми се бяха оплаШили за майка ми,заЩото тя милата до последно се е опитвала да я сьживи..............
Охххххххххх,как боли...........
Сега дядо ми е на гости тук............гледам го и оЩе пове4е ме боли,като малко дете е ....баба ми си го е отгледала 58 години.....как  ли се живее сега сам....Майка ми пак е там ,не го оставя,все е до него,готви му пере му ,4исти му....Но не е сьЩото.......
АЗ все си мисля ,4е баба е добре,сега е при детето си и при майка си и ни гледа отгоре


.....................Два месеца преди да по4ине гледах по телевизията ,4е има някакьв нов апарат който помага страШно много ,но от него има само 6 броя в света.Единият беШе в Испания,,....побьрках се...... По4нах да тьрся информация  за него ,дали може да заведем и баба......Апарата помага най_ве4е при по млади и НАЙ_ВЕ4Е които не са в толкова напреднал стадии.......,естествено списька на 4акаЩите беШе  ........................Пьк и от Бг ми казаха ,4е баба няма да издьржи пьтуването......а ако слу4айно го издьржи няма да и помогне  на нея......
Ето казах си го.....

Преди два дни почина дядо Внезапно, странно и изведнъж... Без да е боледувал... Малко преди това ходихме да го видим. Не знаех, че се сбогувам и никога повече няма да го видя... А на погребението не можех да ида и сега ми е още по-зле...

Много тъжна тема  Сетих се как загубих моята баба,внезапно...не можах да се сбогувам с нея.  След това ме обзе ужасно чувство за вина, че не съм и казала колко много я обичам, че бях палаво дете  и не я слушах.

Много тежко го понесох, а да не казвам майка ми как го понесе. По едно време си  помислих , че тя ще се съсипе от мъка и ще изгубя милата си майчица.

 Една нощ си спомням ,  не можах да мигна въобще, защото плаках за баба си през цялата нощ. Дълбоко се молех , ако тя сега ме чува от някъде, да ми прости всичко което съм и причинила като дете, и че МНОГО Я ОБИЧАМ! Терзаех е, защото не бях сигурна дали тя ще ми прости.

 Мина мисля  около  1 седмица  и аз получих отговор от баба си...Появи се в съня ми!!!
Сънувах я усмихната...стоеше ма вратата и в една чиния държеше донячета. Тя правеше най-вкусните донячета на света! Бяхме 5 внучета, и щяхме да се изпотрепем кой да изяде повече донячета

А че това бяха най-сладките донячета на света, аз лично  и го бях казвала всеки път, когато ги изпържеше! 

 И тогава...в съня ми, тя стоеше с тези донячета в ръце протегнати към мен...Тя ги  беше  приготвила специално за мен! Събудих се обляна в пот, и щастлива! На сърцето ми беше едно такова много  хубаво , леко и приятно, сякаш някакъв камък  беше паднал от вртата ми.

Тогава разбрах посланието! Моята мила баба ми беше простила ! Обичам я и ще я нося винаги в сърцето си!

Тази тема, както и една друга от преди година-две, на Тандури, мисля - дали ни е страх за останалите в България наши родители и близки, ми причиняват толкова мъка, страх и безпомощност, че дори не ми се пише. 


Една силна виртуална прегръдка за всички вас, момичета! 

И от мен една силна виртуална прегръдка момичета! 

Освен да се молим за духа на нашите починали близки, друго за тях тук от земята не може да направим. И да се надяваме , че те наистина са на хуваво място, някъде там, където Бог ще се погрижи за тях!