Публикувана: 10 юли 2008, 16:11 ч.
Последно мнение: 15 авг. 2008, 00:16 ч.

познаваме ли си мъжете?

7 238
127
1

Отговори

# 90 17 юли 2008, 06:08 ч.

Мнения: 1 340

Цитат на: афродита в ср, 16 юли 2008, 09:16

А дали според някои в този форум-аз си мисля недействителни работи,мога само да кажа това- smile3534

Щом си вярваш и така се чувстваш добре, това е най-важното. Аз лично много искам да вярвам че има хора, които наистина не изневеряват, аз досега не съм го правила, а сме заедно почти 9 години... Иска ми се да вярвам, че и мъжа ми не го е правил; но не бих се била в гърдите как съм убедена, че не ми изневерява и как съм убедена, че никога не би го направил Peace

Общо взето познавам много хора, била съм "атакувана" от много обвързани мъже ииии някак съм се убедила колко се променят, когато са навън без половинката си. Виждала съм "мъже които не изневеряват" как се държат като отвързани, когато са без съпругата/приятелката си... слушала съм какво говорят... абе аз лично си имам едно на ум Wink

За мен по-добре е да вярваш, но все пак да разсъждаваш реално - винаги може да се случи, никой не е застрахован.

# 91 17 юли 2008, 14:19 ч.

Мнения: 592

Цитат на: Maminka в чт, 17 юли 2008, 01:15

Цитат на: ЗНАТОК в сб, 12 юли 2008, 16:20

Цитат на: Fairy в пт, 11 юли 2008, 23:10

Вярвам, че не ми изневерява и въобще не ми пука, че някой ме мисли за наивна глупачка по този повод Wink

Станахме 2 Peace

Само дето аз не вярвам, а съм сигурна. Направо двойна глупачка Laughing

Станахме три глупачки - и аз съм от двойните Hug

Да увелича бройката на четири Peace

# 92 21 юли 2008, 03:12 ч.

Мнения: 139

Точно мъжа си ми се струва, че познавам най-малко.
Както и той мен!

# 93 21 юли 2008, 09:47 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Има едно-единствено сигурно нещо на този свят- само смъртта ни е вързана в кърпа.
Не се замислям дали изневерява- не отдавам голямо значение на физическата вярност, има много по-важни неща в една връзка.
Нито изневярата е резултат от липса на любов, нито верността е равносилна на силна обич. Въпреки това смятам, че не ми е изневерявал- не е от този тип мъже (типичен програмист е). Но има обстоятелства, при които никой мъж не би останал верен.

# 94 21 юли 2008, 09:58 ч.

Мнения: 4 303

Познавам мъжа си по-добре от собствената му майка. Знам всичките му отрицателни и положителни качества. На този етап съм повече от сигурна, че не ми е изневерявал и че няма да ми изневери. На този етап. Не обичам да се заричам.

# 95 21 юли 2008, 10:12 ч.

Мнения: 2 960

Мислим си ,че се познаваме НО "Истината е някъде там.....където совите не са това ,което са" Истината е ,че човек не може да претеднира ,че себе си познава добре,какво остана за другите bowuu

# 96 21 юли 2008, 10:35 ч.

Пловдив
Мнения: 1 219

Направо ме убивате с тези теми и теориите които развивате в тях. Какво значи " аз на себе си нямам доверие, че на него ли" или пък "аз себе си не познавам". Айде моля ви се. Отдавам всички тези приказки на факта, че повечето сте още доста млади.
Колкото до това дали познавам съпруга си - познавам го достатъчно за да знам, че просто не би ме лъгал - не е такъв човек и това е. По скоро първо би ми казал че ме е разлюбил и тогава ще тръгне да си го развява. Но както каза Никол всичко е на 99%. Наистина ми е странно как не можете да приемете, че за някои хора лъжата (изневярата е точно това) е под достойнството им. Както аз не бих изневерила защото ще се чувствам омърсена, подла, гадна и т.н., така знам, че и той не би го направил.

# 97 21 юли 2008, 10:45 ч.

София
Мнения: 140

Не мисля, че познавам мъжът си на 100 %.Знам навиците му, какво обича, какво мрази, кога е разтроен, кога е щастлив, но винаги може да ме изненада било то приятно или неприятно, същото важи и за мен разбира се.

# 98 21 юли 2008, 11:00 ч.

Мнения: 1 173

Цитат на: Клото в пн, 21 юли 2008, 09:58

И аз така

# 99 21 юли 2008, 11:11 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: Pesheck в пн, 21 юли 2008, 10:35

Хората се променят по-малко или повече с времето. Това, което съм била като доста млада вече не съм. Оказа се, че мога да бъда много по-силна, отколкото съм си мислела. В някои отношения станах доста по-безкромпромисна, в други- по-толерантна. Понякога се изненадвам от собствената си реакция. Изглежда изненадвам и мъжа ми- случва се да ми каже, че аз не бих направила еди-какво си - да, ама греши. Той също ме изнанадва- кога положително, кога-отрицателно...
Човек е много сигурен, че няма да направи нещо, докато не се случи. Едва тогава си дава сметка за заблудата си. Аз също съм се кълняла, че никога за нищо на света няма да допусна нещо да се случи... Сега вече за нищо не се заричам!

# 100 21 юли 2008, 11:19 ч.

Пловдив
Мнения: 1 219

Това за заричането е много вярно, тук напълно съм съгласна с теб. Но това че се развиваме и променяме не значи, че непременно ще тръгнем да се лъжем и изневеряваме. Все пак като отявлен оптимист вярвам, че хората се развиват в положителна насока.
Иначе съм напълно съгласна с казаното от Рени - само смъртта ни е 100% сигурна, всичко друго най-много 99%. Това важи и за моята сигурност в мъжа ми Wink

# 101 21 юли 2008, 11:23 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Pesheck в пн, 21 юли 2008, 10:35

Точно категоричността и голямата убеденост в себе си е характерна именно за младостта. Wink

На 18 бях толкова убедена, че познавам себе си, че доста дървета трябваше да изям, за да разбера, че не е така.
А и хората се променят с времето.
Сега ми е много приятно, ако успея да се изненадам от себе си, макар, че ми се случва много рядко.