Как да познаем признаците на изневярата?

Да,откровеността в една връзка е хубаво нещо.И аз бях откровенна и уж си споделяхме вси4ко,бяхме като приятели поне аз така си мислих.Докато един ден и него го удари хормона Имах даже и доказателства за изневяра.Но мъжете са мноооого страхливи и жалки.Затова не се тормози и не рови,за6тото колкото пове4е рови6 пове4е мири6е А относно признаците разли4но е ,но  внимаваи в отношението му към теб,ако му е за пръв път 6те го разбере6.Успех и дано притесненията ти да са безпо4вени

Отслабна, и вечно GSM-a с него, дори в тоалетната с изключен звук на SMS-те. Един чут разговор по телефона с въпросната хубавица. Тонът беше този за който аз молех и мечтаех-пълен с чуствата, които аз търся. Това  е преразказ на много скорошна реалната ситуация. Няма такъв филм като не му обръщай внимание и не се ври там където не ти е работата. Никой няма право да лъже никого. И мен трябваше да ме светне за да си търся и аз щастието някъде, а не да се измъчвам половин година в разяждащи съмнения. Да се съмняваш и подозираш е по-гадно отколкото да рабереш истината. Олекна ми накрая. Абсолютно съм съгласна, Боби!!!

ревността гледа с далекоглед, който прави джуджетата великани и подозренията истини

Аз ще си позволя да отида малко понавърти в материята! Няма да пиша за признаците на изневярата, доста добре сте ги изброили до тук. Искам само да ви попитам, как можете да продължите да живеете с този мъж, аз даже след толкова окуражителни постове, не можах да разбера точно, на всички вас мъжете са ви изневерявали и вие сте разбирали, но това не е важно за вас, правите се, че не сте разбрали, прощавате, за да си запазите семейството??? Или не сте го преживели това, но така си мислите, че бихте реагирали, т.е. успокоявате другите? Аз се изнесох от мъжа ми, без да имам дори доказателство, че има друга, то се усещаше. Не е имало вечер да не се прибере и даже за разлика от преди, като пътуваше някъде, дори и до Варна и Бургас да е имал в един ден работа, се прибираше посред нощ. Това е пак признак, но не доказателство, гузен е бил. Факт беше обаче, че той беше само тялом в къщи. Не говорехме, много рядко правихме секс, все бременността, раждането му бяха на устата, абе, бяхме на две различни планети, питах го хиляди пъти, предупреждавах го, че няма да го търпя ако не се промени, взимам си детето и се махам. Ти луда ли си, толкова работа и проблеми си имам, ти за любовница ми говориш, минало ми е времето да се занимавам с глупости. Добре, щом казваш. Три месеца след като се разделихме разбрах, че има връзка с девойка на около17-18-20год. Незнам точно, всеки различно ми говори, но много била послушна, за разлика от мен, аз шапка не съм му сваляла никога, викам и крещя и хич не ми пука. И че тази връзка е от шест месеца преди аз да си тръгна. Сега само ходи и се жалва на наще, да се прибираме, семейството, детето, колко съжалявал! Никога нямало да е щастлив без нас. Как не, много ясно, че съжаляваш! Какво може да ти даде тази малолетна пикла, дали пък с нея нещо си говори, кой знае какви общи теми имат! Да се оправя, той си го е избрал. И аз си искам семейството, страшно ми е мъчно, десет години съм била с него, но не мога да бъда с него повече, той ще отиде утре на фитнес, на работа, а за мен все ще си го слага някъде с някоя, как да живея така, да не ми пука, да се правя, че не виждам??? Как го правят това жените, как лягат до мъжа си вечер, като той мисли за друга, а тя знае за това... Имам познати, с приятели с жени и деца, и сума ти случай, в които мъжът отива и казва не съпругата си, че иска да се изнесе, обича друга, не иска вече да са заедно, а тя започва едни сцени, ревове, ми детето, аз, семейството, моля те, остани, една беше казала, ми ти си ходи и при нея, няма проблеми, ама моляте да си живееш при мен   Нямаш ли достойнство бе жена!!!! Луда ли си, каква си! Или аз не съм добре?