Спиналната упойка , споделете опит моля ви

ти, разбира се, можеш да пуснеш търсачка за тази така обсъждана упойка.
Но всъщност няма от какво да се притесняваш - навеждаш се силно напред, боцват те/все едно те ужилва комар/ и след това почваш да изтръпваш и да губиш усещане надолу по тялото. Ще ти помогнат отново да легнеш, ще те пробват дали те е хванала упойката/_примерно ще те боднат по краката, което няма да го усетиш/ и по-нататък само си лежиш и си чакаш бебето.
Ще усещаш като го дърпат да го извадят. Усещането е странно, но в никакъв случай болезнено.
Основно вниманието ти отклонява анестезиологът. Ще си говорите

Нищо не се усеща , само , че ти става леко и цялата изтръпваш , аз поне изпитах голямо облекчение , тъй като  зверски ми се пишкаше , преди упойката , а след поставянето и ми олекна и се отпуснах и чак ми се приспа .
Единственото ми притеснение беше дали няма да изпитам болка от разреза, и бях на тръни , кога ще се случи , но така и не разбрах , кога стана .А и мъжа ми  беше до главата ми и ми говореше нещо , но аз изобщо не го слушах, само чаках момента да видя бебка .След , като я видях вече се отпуснах и успокоих , ако ми бяха дали вестник и пакетче семки щях да се отпусна още по-добре , ама  не дават
И после всичко беше ок.
Споки всичко ще е наред , желая ти леко раждане

Както са ти казали, не боли, нищо не се усеща. Не се притеснявай предварително 
Иначе и при мен както е описала тити - извиваш се силно напред, бодват те и веднага се обездвижва долната част на тялото. Лекарите си вършат работата, ти нищо не усещаш, лежиш си и като почнат да те дърпат по-силно, значи вадят бебето  Не съм имала никакви проблеми след това.
Успех 

Неприятно е. Първо бодват леко, което не боли, но мен ме заболя като вкарваха течността - една много тъпа и неприятна болка, при която подскочих. Но не се притеснявай, че ще осъзнаваш как ти режат корема- ще разбереш чак като извадят бебето, а и ще си приказват с теб

Упойката е супер. Вярно, малко е страшничка мисълта да ти се рови някой в гръбнака. Обаче, ако се закучи раждането упойката върши чудеса с физическото състояние на майката.

А как лекарите ви разсейваха, за да не се панирате?

лекарите си вършат работата, не са там да те забавляват.
Нали ти написах за анестезиолога. Разпитва те разни неща, банални, просто поддържа разговор.

Е, каво има да те разсейват - просто не усещаш нищо, а анестезиологът си говори с теб най-различни неща /моят ми разказваше вицове, искаше съвети как да покани на среща новата акушерка и се панираше - той - от страх, защото мен ме болеше зъб и охках като за световно, като в същото време ми се повръщаше от контракциите и ме задушавах да лежа по гръб, защото коремът ми беше огромен и лежането по гръб ми беше мисия-невъзможна  /. Ама не съм се шашкала - просто исках всичко да мине по-бързо, защото упойката така ме беше хванала, че исках само да спя, а и се опитвах да гледам горе в операционната лампа, защото ми беше любопитно какво ми правят - голямо кълчене на главата падна, за да видя, защото те слагат чаршаф пред лицето ти, за да не виждаш какво става - наистина нямаше нищо страшно, нито беше кърваво /акто си го представях/, а и не осъзнавах, че това в отражението наистина съм аз /със загубата на физическото усещане - изчезна и страхът/. На мен, всъщност, ми беше много повече смешно, отколкото страшно.
Иначе, наистина никой не си губи времето да те забавлява. Даже и анестезиолога, докато си говори с теб, следи показателите ти, реакциите, дишането ти, кръвното и т.н.

Здравей! Аз родих със спинална упойка преди 6 дни, само че раждането ми беше естествено. Щом ще е секцио, мисля, че няма от какво да се притесняваш. Поставянето не боли, упойката започва да действа почти мигновено. Губиш усещане за тялото си от кръста надолу. На мен ми направиха епизиотомия и въобще не усетих болка нито при разреза, нито при шиенето. Освен това ми поставиха и катетър и също не болеше. Проблемът при мен беше, че имах много болезнени и чести контракции и се притеснявах, че може да мръдна по време на поставянето. Правилно са ти описали, че трябва да се свиеш, за да изпъкне добре гръбнакът ти. Всичко минава за секунди и не е страшно. Действието на упойката също преминава бързо.

Много ме беше страх от тази упойка...и се оказа, че е било напразно слава Богу.
Абсолютно нищо не усетих, дори боцването за което ме предупреди анестезиолога не усетих.

Здрасти и от мен!:)
Аз родих първото си дете секцио и сега пак така се очертава.Много мислих и се страхувах предния път,не че сега пак не го мисля.Но....всъщност не беше нищо кой знае какво.
Още като се разбра,че трябва да раждам секцио имах среща с анестезиолози-цели трима.Обясниха ми всичко което ще става с мен стъпка по стъпка и нагледно със всичките игли и други чудеса.
В деня на самата операция отидох около 2 часа по рано.Боднаха ми една система и запонаха вливания(нямам идея на какво точно)после ме закараха в операционната.Седнах на операционната маса и ми дадоха да гушна една възглавница и да направя така наречения"котешки гръб".Първо ми сложиха местна упойка,която както едно от момичетата по нагоре е казала,почувствах като ухапване от комар.После лично аз,не съм усетила слагането на самата упойка.Казаха ми бързо да си кача краката,защото скоро няма да ги чувствам и....така и стана.От лявата ми страна беше анестезиоложката,а от дясно мъжа ми.Пуснаха го веднага,след като приключиха с упойката.
Спомням си много ясно,че изведнъж пулса адски ми се ускори и какви ли не мисли ми минаха през главата,ама май всичко беше от страх Всичко от гърдите надолу ми беше безчувствено.Болка не съм усетила никаква.Нито при поставяне на катетъра,нито при спукването на водите,нито при разреза.Като питах кога ще почват,те вече отдавна бяха почнали:).Неприятно за мен беше,че малкия не беше слязъл изобщо надолу и се наложи втория хигург да ми скача по ребрата,за да го избута надолу.Но болка не е имало въобще.Чувства се само дърпането.
След приключване на операцията изведнъж ми стана мнооого студено и ме покриха с няколко одеала,но това е естествена реакция на организма.В реанимация стоях два часа,докато ме пусне упойката,т.е. докато си почувствах краката.Е този момент наистина беше гаден.Първо се мъчех да ги движа,но те не помръдваха и даже страх ме хвана,а пък после ги чувствах като изтръпнали.Беше гадничко.....Пих само течности,до момента в който не отделих газове.След това ми дадоха и лека храна.Не съм имала главоболие,пих обезболяващите само 4 дена,докато бях в болницата,после реших,че болката е търпима и няма нужда да се тровя с хапове.Конци имах само на матката,от вън бях с телбод,който ми свалиха час преди да си трагна.Мазах се седмица или две с антибиотична паста.Сега белега почти не си личи.
Колкото до занимаването.....всички се стремят да те занимават и да ти отвличат вниманието.И анестезиоложката и сестрите,дори и докторите:)На мен голяма подкрепа беше мъжа ми.В момента,в който го пуснаха в операционната се успокоих.
Така че,не се притеснявай!Успех!И леко раждане!

Всичко казано от другите момичета е вярно. Няма страшно. 
Аз даже и като ми сложиха упойката не усетих.
Нормалното раждане ми беше направо купон
Само ме посъветваха да пия поне по 2 литра вода на ден следващите 3 дни, защото иначе имало опасност от силно главоболие (което също не е кой знае каква болка за умиране).
Ако щях да раждам пак, без колебание бих избрала естествено раждане със спинална упойка

За спинална или епидурална упойка става дума?

Почти нищо не усетих при поставянето й, само леко убождане. После усетих заатоляне в кракара, започнаха да изтръпват постепенно и накрая не усещах нищо от кръста надолу.
По време на опеарцията не са ми отклонявали вниманието. Чат пат ме заговаряха, слушах ги какво си говорят те и чаках заветния момент. След като извадиха бебето, ми доскуча, докато ме шиеха, но бях сравнително спокойна като цяло.
Странични реакции и усложенения нямах слава богу. Нито главоболие, нито треперене или каквото и да е било. Не съм пила никаква вода в реанимация, но въпреки това нямах главоболие. Не изпитвах  нито глад, нито жажда. Може би заради системите, които ми вливаха...
Не е толкова страшно.

Леко раждане!

А аз дори не усетих и това дърпане,за което споменават по-горе.
Няма страшно.
Успех  

Аз бях със спинална 100%.
До колкото знам разликата е, че спиналната е с по-кратко действие и не може да се довлива (не се поставя катетър) .
Може би понеже бях с 3-то раждане и се очакваше всичко да свърши по-бързо, лекарите прецениха, че спиналната е подходяща за мен.
Иначе наистина в масовия случай е епидурална

Пиенето на вода се препоръчва при спинална упойка.

Няма ли да се включи и някой с оплакване, или да не го е хванала упойката? Иначе дотук вичко звучи и изглежда  розово.

Е,ти пък,такива мнения ли очакваш?
Струва ми се,че излишно си търсиш поводи за за притеснение 

Явно няма.
Трябва да се радваш

Аз също родих със спинална упойка.За да бъда честна ще ти кажа, че поставянето е болезнено(но търпимо все пак).И няколко месеца усещах мястото на поставянето(просто дискомфорт).По време на операцията усещах и дърпанията.Анестезиологът не беше от най-тактичните.Попита ме дали усещам нещо.Отговорих ,че не.А той ми каза, че това било добра новина ,защото току-що ми били отворили корема 
Наистина е с краткотрайно действие(около час).Катетъра се поставя само на епидурална упойка  Целта на спиналната е  подтискане на усещането за болка в част от тялото(в случая от кръста надолу).
Успех и леко раждане   

И двете ми деца са  родени секцио със спинална няма начин да не хване упойката но е вярно че излиза бързо но екипа си преценя времето и за час вече привършват така че споко леко раждане и живо и здраво бебче 

Не е точно така. Тя самата операция може да продължи повече от час. Мен, както и другите жени от реанимация, ни държа около 2-3 часа.

Как така час или повече от час?   При секциото с пълна упойка например трябва да извадят бебето до 5тата, най-късно 10тата минута. Не може после още 50 минути или повече да отиват за шиене.

с ваденето на бебето секциото не приключва, а започва. все пак трябва и да те кюртират, почистят, зашият, нали? едно безпроблемно секцио продължава около 45 мин до 1 час. което теб изобщо не те касае, защото най-вероятно ще ти сложат маска и цялото това време ще го проспиш. ще си будна до изваждането на беебто, което е и същественото и после ще се събудиш или докато те свалят от леглото, или на количка, или в реанимация - зависи от организма и от анестезиолога. ва тази връзка, избери си кадърен такъв - не би следвало да те боли поставянето на упойката. има едно бързо убождане, останалото е усещане за разливаща се топлина. ако боли, значи налягането е твърде високо. по време на операцията си говорехме с мъжа ми. то цялото време до изваждането на беебто е 10-15 мин, нямаше кой знае колко да си говорим. после го видях, взеха го да го къпят, мъжът ми отиде с тях, а на мен са ми нахлузили маската и съм се отнесла. аз излизах от упойката малко по-дълго от обичайното - 3 часа, единственият ми проблем беше собствената ми паника. ако се бях подготвила по-добре психически и бях прочела повече за самото действие на упойката, щях да си направя голяма услуга и да се успокоя.


ти хирург ли си? просто питам.

Пуки, според мен се притесняваш още от сега или си търсиш повод за притеснение Не го мисли толкова и още отсега, ако имаш доверие в лекаря си, всичко ще е наред. И на мен ми предстои секцио, живот и здраве през Ноември, по медиц. показания (видок диоптър) и се опитвам да не го мисля толкова и от сега. Не че няма за какво да се шашкам и притеснявам, но имам доверие в лекарката си и съм сигурна, че всичко ще е наред.
Отпусни се, мисли си за други, по-приятни неща и моменти, които тепърва ти предстоят и се отдай и наслаждавай на бременността си.
Късмет и кураж!

 

Ето затова пуснах темата. Тя ще е полезна и на много други като мене.

И не, не съм хирург, просто в родилния дом в който ще раждам, ми казаха че всичко трае половин час, а това е два пъти по-малко от това ,което пишете. Може да са ме излъгали за мое успокоение.

Ами ако има сраствания от предишно секцио или някаква друга операция например, може да продължи по-дълго.
Факт е, че мен упойката ме пусна около час-два след края на операцията, която предполагам е била около час, може и по-малко ( нямах часовник и не съм засичала).

Спиналната анестезия се извършва еднократно и действието й продължава около час и половина или 3-4 часа (в зависимост от лекарството, което се въвежда).

Пуканка, скромен съвет от мен - не очаквай да си подготвена за всичко, което ти предстои да ти се случи, иначе къде отива funa:)
При мен раждането започна 8 часа преди планирано секцио и след 3 часа контракции спиналната упойка ми се стори най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало. Мислех се за издръжлива и не бях подготвена за ситуацията. От контракциите успяха да ми я поставят едва от 4-я път, но усещането после беше върховно. 
Самата операция е около час при нормални обстоятелства, при сестра ми например продължи 2 часа заради сраствания от предишното и раждане, та и тук зависи, но 1/2 час не е със сигурност. За успокоение - чувството ти за време въобще няма да "работи", та това не го мисли.
Успех

Поставянето става много бързо за около 10 секунди като искам да ти кажа че аз се бях настроила че много ще ме боли а нищо не усетих даже биенето на инжекция в ръката мен лично ме болеше 100 пъти повече.Мен ме пусна от раз упойката на 4-я час като веднага ми биха някакво болкоуспокояващо което ме държа почти до сутринта.Няма никакви странични действия нито глава ме е боляла нито съм повръщала нищо.По време на операцията при мен стоеше анестезиолога и една акушерка и си приказвахме общи неща и честно казано не ми е било кафти че ме оперират в момента -явно са ме разсеивали успешно
Леко раждане ти пожелавам и бързо възстановяване като моето 

Бях решила да не пиша, за да не вземеш да се шашкаш. Ама щом настояваш, ще ти кажа.  Аз родих 2 пъти със секцио. И двата пъти имаше затруднения с поставянето на спиналната. Но веднага искам да ти кажа, че въпреки че аз съм голяма пъзла, изобщо не беше толкова страшно колкото си мислех. Просто при мен трудно ми улучваха мястото, защото явно не успявах да се сгъна достатъчно. Все пак при първото раждане успяха да ми сложат тази пуста упойка - не беше приятна манипулацията за мен, заболя ме, но сякаш повече ме измъчи позата в която трябваше да застана. Аз съм доста дребна, 1м56, и имах огромен корем и двата пъти и просто се чудех как да се сгъна, то нямаше накъде просто - аз си бях глобус отвсякъде! Та при второто раждане анестезиоложката не успя да ми сложи спиналната, въпреки че аз много държах на тази упойка, много настоявах и правих отчаяни опити да помогна. Но не се получи. След 3 сменени игли, ми инжектираха упойката, но мен изобщо не ме хвана. Тогава анестезиоложката пък нещо се панира.  Е, естествено не ме рязаха без упойка. Приспаха ме за 2 секунди и толкова. Излизането ми от пълна упойка беше малко трудно, но пък на 4-я час след излизането ми от операционната, станах съвсем сама и започнах да обикалям отделението все едно не съм била оперирана. Много бързо се възстанових вторият път, въпреки разочарованието ми, че изпуснах раждането. А за разсейването по време на операцията- всъщност все ми беше тая какво ми бръщолеви анестезиолога - бях толкова нетърпелива да си видя бебчето и изобщо не съм го слушала. Освен това в операционната е доста интересно и по-скоро аз питах кое какво е. После ми беше малко скучно докато ме зашият, защото това беше по-дългата част от операцията. Изобщо не го мисли, аз не съм имала странични ефекти нито от спиналната, нито от пълната упойка. А това което ми се случи втория път се случва рядко - и лекарят, и анестезиологът ми го казаха. Но както виждаш, решение има винаги.

Виждам че си от Варна. В коя болница се случва това?

В Майчин дом беше и двата пъти - 2004 и 2006 г.

Нищо страшно няма, не боли. Не се навивай с излишни притеснения.

И аз там ще раждам и защо ли все за Добрева чувам че не нацелва мястото.И това почва да ме притеснява.

И аз така чух, но след моя случай. Но трябва да кажа, че информацията ми не е от първа ръка, а аз не обичам да се доверявам на странични слухове. Обаче при мен си беше така. В същото време жената, която оперираха точно след мен, не е имала никакъв проблем. А аз самата, понеже останах много доволна от отношението на Добрева първия път, исках и вторият път да бъда при нея и бях много щастлива като я видях, че е на смяна. Пък виж какво стана! Така че не знам какво да ти кажа. Всъщност както казах, в крайна сметка накрая всичко приключи добре и аз лично не съжалявам за нищо. А защо не попиташ дали не можеш да си избереш другия анестезиолог, ако ще си по-спокойна? Иначе, ако трябва да бъдем обективни, аз съм чувала за много случаи, в които например епидуралната упойка, която е подобна, не хваща както трябва. И това в различни болници. Така че не знам, може и да си е нормално да има някакъв процент на неуспешно слагане на упойката по някакви причини.

Човек от вътре ми каза, че при по-пълните жени имало риск да не се уцели мястото.Всъщност каза много пълни и ме успокои че аз не съм такава. А аз всъщност съм си дотук 83 килограма и още ще пълнея. А ти колко килограма влезе да раждаш? Ако ставам нахална, ме отрежи. 

всичко до тук е вярно,добавям само,че е гадно усещането,че не може6 да марда6:)

Първо ти слагат местна - което се усеща като докосване, после - спиналната, което пък се усеща като побутване. Хипотетично би следвало анестезиологът да ти говори и да се занимава с теб - с мен не беше така, оставиха ме да си слушам, но пък на мен не ми пречеше - в смисъл, щом не става въпрос за зъболекар, не съм паника, даже част от мен съжаляваше, че не можах да видя какво става... Усещаш подръпвания и побутвания. А после ти показват едно сърдито бебе, извадено от уютното си леговище.

Пуканка, аз бях наддала много първия път - 23 кг, а тогава стана работата. Вторият път бях качила 16 кг, а пък не стана. Жената след мен беше доста пълна и при нея също се е получило. Явно връзката не е много голяма. Може би става въпрос наистина за много пълни жени. При всички случаи обаче тлъстинките не са много удобни, за да заемеш нужната поза, пък и вторият път, с по-малкото килограми, се раздвижих много по-лесно след операцията и въобще ми беше по-конфортно. Но това вече е друга тема.

Много лесно и безпроблемно мина, изобщо не е болезнено, типично убождане с игла, хем при второто ми секцио анестезиоложката беше смотана и ме боде 4 - 5 пъти.
Изобщо не разбираш кога започват и в момента, в който вече усетищ, че ти ровят из корема изваждат бебето и след това няма да можеш да се съсредоточиш върху каквото и да било.
Нищо страшно няма.

Няма страшно-не боли и нищо не усещаш