Спиналната упойка , споделете опит моля ви

Поставянето става много бързо за около 10 секунди като искам да ти кажа че аз се бях настроила че много ще ме боли а нищо не усетих даже биенето на инжекция в ръката мен лично ме болеше 100 пъти повече.Мен ме пусна от раз упойката на 4-я час като веднага ми биха някакво болкоуспокояващо което ме държа почти до сутринта.Няма никакви странични действия нито глава ме е боляла нито съм повръщала нищо.По време на операцията при мен стоеше анестезиолога и една акушерка и си приказвахме общи неща и честно казано не ми е било кафти че ме оперират в момента -явно са ме разсеивали успешно
Леко раждане ти пожелавам и бързо възстановяване като моето 

Бях решила да не пиша, за да не вземеш да се шашкаш. Ама щом настояваш, ще ти кажа.  Аз родих 2 пъти със секцио. И двата пъти имаше затруднения с поставянето на спиналната. Но веднага искам да ти кажа, че въпреки че аз съм голяма пъзла, изобщо не беше толкова страшно колкото си мислех. Просто при мен трудно ми улучваха мястото, защото явно не успявах да се сгъна достатъчно. Все пак при първото раждане успяха да ми сложат тази пуста упойка - не беше приятна манипулацията за мен, заболя ме, но сякаш повече ме измъчи позата в която трябваше да застана. Аз съм доста дребна, 1м56, и имах огромен корем и двата пъти и просто се чудех как да се сгъна, то нямаше накъде просто - аз си бях глобус отвсякъде! Та при второто раждане анестезиоложката не успя да ми сложи спиналната, въпреки че аз много държах на тази упойка, много настоявах и правих отчаяни опити да помогна. Но не се получи. След 3 сменени игли, ми инжектираха упойката, но мен изобщо не ме хвана. Тогава анестезиоложката пък нещо се панира.  Е, естествено не ме рязаха без упойка. Приспаха ме за 2 секунди и толкова. Излизането ми от пълна упойка беше малко трудно, но пък на 4-я час след излизането ми от операционната, станах съвсем сама и започнах да обикалям отделението все едно не съм била оперирана. Много бързо се възстанових вторият път, въпреки разочарованието ми, че изпуснах раждането. А за разсейването по време на операцията- всъщност все ми беше тая какво ми бръщолеви анестезиолога - бях толкова нетърпелива да си видя бебчето и изобщо не съм го слушала. Освен това в операционната е доста интересно и по-скоро аз питах кое какво е. После ми беше малко скучно докато ме зашият, защото това беше по-дългата част от операцията. Изобщо не го мисли, аз не съм имала странични ефекти нито от спиналната, нито от пълната упойка. А това което ми се случи втория път се случва рядко - и лекарят, и анестезиологът ми го казаха. Но както виждаш, решение има винаги.

Виждам че си от Варна. В коя болница се случва това?

В Майчин дом беше и двата пъти - 2004 и 2006 г.

Нищо страшно няма, не боли. Не се навивай с излишни притеснения.

И аз там ще раждам и защо ли все за Добрева чувам че не нацелва мястото.И това почва да ме притеснява.

И аз така чух, но след моя случай. Но трябва да кажа, че информацията ми не е от първа ръка, а аз не обичам да се доверявам на странични слухове. Обаче при мен си беше така. В същото време жената, която оперираха точно след мен, не е имала никакъв проблем. А аз самата, понеже останах много доволна от отношението на Добрева първия път, исках и вторият път да бъда при нея и бях много щастлива като я видях, че е на смяна. Пък виж какво стана! Така че не знам какво да ти кажа. Всъщност както казах, в крайна сметка накрая всичко приключи добре и аз лично не съжалявам за нищо. А защо не попиташ дали не можеш да си избереш другия анестезиолог, ако ще си по-спокойна? Иначе, ако трябва да бъдем обективни, аз съм чувала за много случаи, в които например епидуралната упойка, която е подобна, не хваща както трябва. И това в различни болници. Така че не знам, може и да си е нормално да има някакъв процент на неуспешно слагане на упойката по някакви причини.

Човек от вътре ми каза, че при по-пълните жени имало риск да не се уцели мястото.Всъщност каза много пълни и ме успокои че аз не съм такава. А аз всъщност съм си дотук 83 килограма и още ще пълнея. А ти колко килограма влезе да раждаш? Ако ставам нахална, ме отрежи. 

всичко до тук е вярно,добавям само,че е гадно усещането,че не може6 да марда6:)

Първо ти слагат местна - което се усеща като докосване, после - спиналната, което пък се усеща като побутване. Хипотетично би следвало анестезиологът да ти говори и да се занимава с теб - с мен не беше така, оставиха ме да си слушам, но пък на мен не ми пречеше - в смисъл, щом не става въпрос за зъболекар, не съм паника, даже част от мен съжаляваше, че не можах да видя какво става... Усещаш подръпвания и побутвания. А после ти показват едно сърдито бебе, извадено от уютното си леговище.

Пуканка, аз бях наддала много първия път - 23 кг, а тогава стана работата. Вторият път бях качила 16 кг, а пък не стана. Жената след мен беше доста пълна и при нея също се е получило. Явно връзката не е много голяма. Може би става въпрос наистина за много пълни жени. При всички случаи обаче тлъстинките не са много удобни, за да заемеш нужната поза, пък и вторият път, с по-малкото килограми, се раздвижих много по-лесно след операцията и въобще ми беше по-конфортно. Но това вече е друга тема.

Много лесно и безпроблемно мина, изобщо не е болезнено, типично убождане с игла, хем при второто ми секцио анестезиоложката беше смотана и ме боде 4 - 5 пъти.
Изобщо не разбираш кога започват и в момента, в който вече усетищ, че ти ровят из корема изваждат бебето и след това няма да можеш да се съсредоточиш върху каквото и да било.
Нищо страшно няма.

Няма страшно-не боли и нищо не усещаш