Все пак това е едно добро начало 
- Публикувана: 12 юли 2008, 16:47 ч.
- Последно мнение: 30 юли 2008, 21:37 ч.
Съседите над нас....
браво 
Какво общо има възпитанието с бягането? Примерно. Моя няма как да го накарам да стой. Филмче, приказка, игра...не помага. Това значи, че не си възпитавам детето ли? Няма да го за парното я. Има деца и деца.
И аз бих се ядосала като авторката. Радвам се, че има развитие в положителна насока.
И аз бих се ядосала като авторката. Радвам се, че има развитие в положителна насока.
Наистина вече се оляхте, нямате и бегла представа какво е да си родител на дете с увреждане, с какво се сблъсква всеки ден този родител навсякъде. На какво е подложена психиката на тези родители. Защо си мислите, че след като не са ви направили забележка, че децата ви вдигат шум, това означава, че не пречите на никого, пречите, просто не го знаете. За това толкова лесно ни го навирате това "възпитание" в лицето. Госпожи психоложки, как точно става това "възпитание"? За един ден? Нима когато бебетата ви плачеха по цели нощи, не пречихте на никого или им говорехте да замълчат, че ще пречат на комшиите, и те млъкваха, защото са толкова послушни. Да, да тропаш по тръбите на парното е висша форма на възпитание.
Ама тук разговорът тръгна от презумцията, че детето е здраво. И то с основание - съседите не са споделили, че имат проблем от такова естество и затова се налага да се примирят с шума. Сега не ми казвайте, че може да им е било неудобно - как ще искаш разбиране и подкрепа, ако не споделиш проблема си. А и какво срамно има детето ти да е болно?
И също от началото ставаше въпрос за една част от денонощието - онази, в която доста майки успяват да се занимават с децата си тихо.
Така че беше излишно да се нападат хора, които само очакват от майките на здравите деца да полагат усилия, така че другите здрави деца, живущи под тях, да се възползват от времето за почивка.
Ама какви болни деца бе 
Прекалявате с тези глупости. Само съчувствие търсите в хората и не знам си още какво. Под вола Теле не се търси. Никога не съм страняла от болни деца или с увреждания. С 2 мами се засичаме постоянно на които децата им имат леко изразен Даун. Е какво да не би да са прокажени и да не си пускам детето до тях. Напротив, винаги количката е залепена за тяхната 
. Аз лично много мразя да бъда съжалявана и за това и не съжалявам хората. Това не означава, че не ги уважавам и, че бягам от тях. Държа се с тях и децата им както към всички останали. Не мисля, че ще е приятно на някой да види как се държат различно с детето му.
Айде стига, че ми писна от простотия...
И да, настоявам да се отнасят с уважение към нуждите на детето ми щом закона го е определил
Прекалявате с тези глупости. Само съчувствие търсите в хората и не знам си още какво. Под вола Теле не се търси. Никога не съм страняла от болни деца или с увреждания. С 2 мами се засичаме постоянно на които децата им имат леко изразен Даун. Е какво да не би да са прокажени и да не си пускам детето до тях. Напротив, винаги количката е залепена за тяхната . Аз лично много мразя да бъда съжалявана и за това и не съжалявам хората. Това не означава, че не ги уважавам и, че бягам от тях. Държа се с тях и децата им както към всички останали. Не мисля, че ще е приятно на някой да види как се държат различно с детето му.Айде стига, че ми писна от простотия...
И да, настоявам да се отнасят с уважение към нуждите на детето ми щом закона го е определил
Миличка, така е в блоковете.Няма какво да се направи дете е все пак Много често децата на тази възраст правят точно обратното на това което мама каже.Така , че ако му каже бъди по тих то ще е точно обратното.
Пример-Комшийката под нас беше болна от рак и буквално умираше, всичко я дразнеше но аз неможех да запуша усата на детето си, нито да не ходя до тоалетна защото шума от водата я дразнеше.Сори но освен съчуствие нищо друго неможах да направя.
Много често децата на тази възраст правят точно обратното на това което мама каже.Така , че ако му каже бъди по тих то ще е точно обратното.Пример-Комшийката под нас беше болна от рак и буквално умираше, всичко я дразнеше но аз неможех да запуша усата на детето си, нито да не ходя до тоалетна защото шума от водата я дразнеше.Сори но освен съчуствие нищо друго неможах да направя.
Явно всички в панелките сме едно голямо семейство.
Вечер до полунощ слушам сръбско до дупка, следобед ми тупат черги над кухненския прозорец, а детето на комшиите под нас ме буди с анимационни филми пуснати на МАХ. И аз реших да дам своя принос - сложих ламинат навсякъде и оставям кучето да беснее, пускам силна музика, когато излизам от нас и т.н. Обмислям дали да не почна да уча степ у нас.
Вечер до полунощ слушам сръбско до дупка, следобед ми тупат черги над кухненския прозорец, а детето на комшиите под нас ме буди с анимационни филми пуснати на МАХ. И аз реших да дам своя принос - сложих ламинат навсякъде и оставям кучето да беснее, пускам силна музика, когато излизам от нас и т.н. Обмислям дали да не почна да уча степ у нас.
Здравейте момичета,много сте писали и не разполагам с време, за да Ва изчета.Но моето предложение е :като излизаш на разходка да си оставиш вклучена уредбата,но на по-силничко/поне няколко часа /Пусни например някакъв Метъл или някаква по-такава музика която те не биха я харесали.Има ефект.
Ако имате тонколони напр. по стените ги включи и излез.
Ако имате тонколони напр. по стените ги включи и излез.
Здравейте!Реших да се включа и аз по темата,защото имам подобен проблем.Съседите под нас ме нарочиха,че им шумя и идваха за щяло и нещяло да ми крещят.ПРЕЧИ ИМ,ЧЕ ХОДЯ!!!!!!Скоро си купихме апартамента и никой не е живял 10 години тук,но нямям думи-да се заяждат за подобна глупост.За сега нямаме деца,но не мога да си представя,какъв тормоз ще е тогава.Ходихме при домоуправителя и той с мъжа ми ,ходиха при тези отдолу и поне вече спряха да идват да ми звънят и да крещят.Обаче оная си продължава да бие по трабите и като ни чуе,че сме се прибрали,решава да надуе музиката до дупка.Мъжа и ни обясни,че жена му е в нервна криза,а според мен си е луда направо-гледа с един празен поглед 
.Не знам-дано миряса ,но вече загубих надежда.Дайте съвет,моля Ви! 
.Не знам-дано миряса ,но вече загубих надежда.Дайте съвет,моля Ви!
Ох, изчетох всичко писано до тук. И ние сме с две дечица и живеем в панелка. Синът ми е по-палав - говори силно, бяга, скача. Дъщеричката ми е по-кротичка, но когато се скарат с батко си, започва да плаче силно - оглася целия блок.
Правим непрекъснато забележки - особено баща им, но наистина - има значение броят на децата и възрастта.
Виновните не са нито майката, нито децата, а мизерията, която ни принуждава да живеем в такива жилища. Но все пак трябва някак да се научим да живеем в тях - с малко повече толерантност и съобразителност.
Прави ми впечатление, че майките на бебчета са по-нетърпими към по-големите деца - разбирам ги. И аз бях така - дразнех се от шума, от по-буйното отношение на някой батковци и каки към бебето, но сега вече моите са батко и кака
на бебетата. Е, учим се, възпитаваме се, но не става с вълшебна пръчица - трябва време и търпение.
Правим непрекъснато забележки - особено баща им, но наистина - има значение броят на децата и възрастта.
Виновните не са нито майката, нито децата, а мизерията, която ни принуждава да живеем в такива жилища. Но все пак трябва някак да се научим да живеем в тях - с малко повече толерантност и съобразителност.
Прави ми впечатление, че майките на бебчета са по-нетърпими към по-големите деца - разбирам ги. И аз бях така - дразнех се от шума, от по-буйното отношение на някой батковци и каки към бебето, но сега вече моите са батко и кака
на бебетата. Е, учим се, възпитаваме се, но не става с вълшебна пръчица - трябва време и търпение. 
Ох, изчетох всичко писано до тук. И ние сме с две дечица и живеем в панелка. Синът ми е по-палав - говори силно, бяга, скача. Дъщеричката ми е по-кротичка, но когато се скарат с батко си, започва да плаче силно - оглася целия блок.
Правим непрекъснато забележки - особено баща им, но наистина - има значение броят на децата и възрастта.
Виновните не са нито майката, нито децата, а мизерията, която ни принуждава да живеем в такива жилища. Но все пак трябва някак да се научим да живеем в тях - с малко повече толерантност и съобразителност.
Прави ми впечатление, че майките на бебчета са по-нетърпими към по-големите деца - разбирам ги. И аз бях така - дразнех се от шума, от по-буйното отношение на някой батковци и каки към бебето, но сега вече моите са батко и кака на бебетата. Е, учим се, възпитаваме се, но не става с вълшебна пръчица - трябва време и търпение.
Правим непрекъснато забележки - особено баща им, но наистина - има значение броят на децата и възрастта.
Виновните не са нито майката, нито децата, а мизерията, която ни принуждава да живеем в такива жилища. Но все пак трябва някак да се научим да живеем в тях - с малко повече толерантност и съобразителност.
Прави ми впечатление, че майките на бебчета са по-нетърпими към по-големите деца - разбирам ги. И аз бях така - дразнех се от шума, от по-буйното отношение на някой батковци и каки към бебето, но сега вече моите са батко и кака
на бебетата. Е, учим се, възпитаваме се, но не става с вълшебна пръчица - трябва време и търпение.Браво.
Много добре казано. Сигурна съм, че дори да имате проблеми със съседите, ще се разрешат, защото гледаш реално на нещата и не казваш просто "Еми деца са, какво да ги правим." Единственото, което ми направи лошо впечатление от поста на авторката е реакцията на майката от горния етаж. Ако се беше поспряла и беше казала тези изречения на авторката, сигурно нещата са щели да се развият по друг начин.