Да,в съзнателния ми живот двама души са ми посвещавали стихотворения.Първия път се оказа,че са малко изплагиатствани,но това го разбрах впоследствие.За тогавашния момент беше хубаво.Втория път наистина беше писано за мен.Просълзи ме,беше много истинско и нежно.От човек,който ме обичаше,но по ред причини не можеше да бъде с мен.
- Публикувана: 14 юли 2008, 12:20 ч.
- Последно мнение: 15 юли 2008, 20:02 ч.
някой посвещавал ли ви е стихотворение
За стихотворение не съм сигурна, но, като малка много съм обичала приказките /и сега ги обожавам 
/, но повечето са били много кратки и майка ми е писала не малко разкази и дори един роман, за да има непрекъснато какво да ми чете 
.
Самата аз имах един период, в който изписах не една и две тетрадки със стихотворения и някакви приключения /така да се изразя/ свързани с едно момче, по което бях луднала тотално
.
/, но повечето са били много кратки и майка ми е писала не малко разкази и дори един роман, за да има непрекъснато какво да ми чете .Самата аз имах един период, в който изписах не една и две тетрадки със стихотворения и някакви приключения /така да се изразя/ свързани с едно момче, по което бях луднала тотално
.
Най-често аз пиша за любимите си хора.На мен рядко посвещават,явно се притесняват или не мога да провкирам тая романтична нотка в душата на другия.
Имам едно посветено на майка ми за 8 март:
От душата ми любов извира
Към тебе , майчице добра
И иска ми се да целуна
Най-нежните ръце в света.
Обичам те със силата голяма
На още малкото дете в мен
И днес ти подарявам
Най-прекрасният букет от мен.
На дъщеря ми:
Слънце мое,радост бяла
Нежно,мъничко дете,
Цвете в топла утрин
Обичам те от все сърце.
Как се моля за щастието твое
И отправям аз към бог молби
Да бди над теб и да те пази
В тези трудни дни.
Бъди разумна,вярна и богата на чувства и мечти.
Давам ти криле да полетиш
И дом,за да се завръшащ,когат’ се умориш.
На мъжа ми(беше ме обзела една романтична вълна ,та стих след стих писах тогава):
Обичам те любими
тръпне всичко в мен
ти си моето коктейлче
в този жарък ден...
Изпивам те до дъно
и пак наливам с финес
няма друго чудо
което да ме изпълва
тъй на шест.
Маслинка ще си сложа
и бавно с устни ще отхапя
и от нея, и от влажната ти кожа
сърцето си в чашката ще ти покажа.
Изпивай ме и ти с наслада
за жадното ми тяло туй е най-голямата награда
превръщай ме в сладост и копнеж
изпивай ме до дъно
порива е в мен горещ...
Още ли се чудиш и гориш
ела при мен жаждата си ти да утолиш.
А и за една приятелка имам стихче:
Имам си приятелка добра
Нежна,умна и чаровна
Тя е далече,не е при мен сега
Но я усещам всеки ден
Тук в нета идва с усмивката си най-добра
Пием си кафето сутрин
и цели дни минават в разговори искрени и честни.
Когато ми е тъжно
Тя с мен поплаква
Когато весело ми е
С мен се смее.
Делим добро и зло,
Радост,копнежи и мечти
И няма нищо да ни раздели
Щом в сърцето ми е тя
Моето Диди,моята приятелка добра
Имам едно посветено на майка ми за 8 март:
От душата ми любов извира
Към тебе , майчице добра
И иска ми се да целуна
Най-нежните ръце в света.
Обичам те със силата голяма
На още малкото дете в мен
И днес ти подарявам
Най-прекрасният букет от мен.
На дъщеря ми:
Слънце мое,радост бяла
Нежно,мъничко дете,
Цвете в топла утрин
Обичам те от все сърце.
Как се моля за щастието твое
И отправям аз към бог молби
Да бди над теб и да те пази
В тези трудни дни.
Бъди разумна,вярна и богата на чувства и мечти.
Давам ти криле да полетиш
И дом,за да се завръшащ,когат’ се умориш.
На мъжа ми(беше ме обзела една романтична вълна ,та стих след стих писах тогава):
Обичам те любими
тръпне всичко в мен
ти си моето коктейлче
в този жарък ден...
Изпивам те до дъно
и пак наливам с финес
няма друго чудо
което да ме изпълва
тъй на шест.
Маслинка ще си сложа
и бавно с устни ще отхапя
и от нея, и от влажната ти кожа
сърцето си в чашката ще ти покажа.
Изпивай ме и ти с наслада
за жадното ми тяло туй е най-голямата награда
превръщай ме в сладост и копнеж
изпивай ме до дъно
порива е в мен горещ...
Още ли се чудиш и гориш
ела при мен жаждата си ти да утолиш.
А и за една приятелка имам стихче:
Имам си приятелка добра
Нежна,умна и чаровна
Тя е далече,не е при мен сега
Но я усещам всеки ден
Тук в нета идва с усмивката си най-добра
Пием си кафето сутрин
и цели дни минават в разговори искрени и честни.
Когато ми е тъжно
Тя с мен поплаква
Когато весело ми е
С мен се смее.
Делим добро и зло,
Радост,копнежи и мечти
И няма нищо да ни раздели
Щом в сърцето ми е тя
Моето Диди,моята приятелка добра
Аз да ви призная, колкото и невероятно да ви се струва, на мен преди време едно много романтично пиченце от Русе ми посвети стих, даже някъде го записах...много хубав беше...Малко стил Пол Елюар така...сюрреалистично...Ама то и живота и един такъв...мажът и я напусна и се ожени за най-добрата и приятелка...Той нали и Елюар е бил напуснат от Гала, която се омъжила за приятеля му Дали..Или бъркам..Та затова пише като Елюар сигурно. От Русе беше, но не е Флор.... Хахаха. Флор би ми посветила единствено некой епитаф и то с голям кеф 
И на мен бившият ми приятел ми писа стихотворение. Адски се трогнах тогава, въпреки че беше ясно, че отива към самоизява по-скоро, отколкото завладян от романтика да седне да си излива душата. После тръгна с него да участва в някакъв конкурс, стигна до финала май, ама не взе награда. Беше пълно с някакви сложни шекспировски думи, на английски беше, той следваше в САЩ. Сега помня само първия ред, като по-лесен - Sonya, sonya, sweet nymph of my heart, по-нататък не знам, много беше трудно. Мисля, че го пазя някъде, но няма да се върна да го прочета, да не се разчувствам излишно 
