Публикувана: 14 юли 2008, 14:33 ч.
Последно мнение: 17 юли 2008, 21:36 ч.

Трудно ли казвате "край"?

2 402
58
1

# 45 15 юли 2008, 12:08 ч.

Мнения: 750

Не казвам лесно,край!
Но,кажа ли значи е имало защо.
На баща ми казах 'край'.Щом на него успях да кажа мога да кажа на всеки друг.
Стига да го 'заслужи'!

# 46 15 юли 2008, 13:17 ч.

София
Мнения: 7 097

Цитат на: .ДЖЕЙН. в вт, 15 юли 2008, 12:08

На баща ми казах 'край'.Щом на него успях да кажа мога да кажа на всеки друг.

Не ми беше трудно. Понякога човек доста улеснява избора ти с поведението и постъпките си...Баща ми например не фигурира в живота ми. Виждаме се само по сватби и погребения.

# 47 15 юли 2008, 18:20 ч.

Мнения: 662

Цитат на: Г-жа Броненосец в пн, 14 юли 2008, 20:37

Опитвам се да нямам крайно мнение за хора, които са се изпокарали и прекратили контакти с най-близките си, общо взето, но е грозна и жалка картинка в повечето случаи!

Не съм по крайностите, обикновено не водят до нищо добро!

Права си, грозна картинка е, но за съжаление, точно от роднините човек си пати най-много и понякога дори и "край" е мек вариант...

# 48 15 юли 2008, 18:49 ч.

Мнения: 1 731

Не.Много съм лесна.Почнат ли да ме пързалят и край на отношенията ама това с уж приятелите е така ,с роднини гледам да се разбера ,щото няма как да не се виждаме.Трябва да има консенсус. Heart Eyes

# 49 15 юли 2008, 19:12 ч.

Мнения: 1

Нямам такива хора които да ми късат нервите но... преди да сложа окончателно край говоря и т. н . давам втори шанс но като кажа край е край!!!!!!!! Naughty

# 50 15 юли 2008, 19:14 ч.

Мнения: 2

Аз съм кофти тип......търпя страшно много,без самата аз да осъзнавам колко много изтърпявам този или онзи....и един ден този човек прави нещото,което аз съм търпяла от месеци и аз просто спирам всякакви контакти,без обяснения,без нищо.Понякога минават седмици преди въпросният "субект" да разбере че не желая да контактувам с него.обикновено следват истерии,"ама ти защо така..." .....ако има смисъл обяснявам,но по-често не давам и шанс за извинение или разговор....след няколко месеца (или години,зависи колко е злоупотребил човека срещу мен) обикновено отварям врата за втори шанс,но при първият сигнал че нищо не се е променило повтарям процедурата.при мен няма такова нещо като "завинаги" , просто защото вярвам че е възможно живота така да те завърти,както най-малко очакваш.Изключение прави само баща ми,причинил е прекалено много ядове на мен и майка ми,че да мога да му простя.иначе дреболии прощавам и забравям много лесно,но за по-сериозни неща помня като слон Crossing Arms

# 51 15 юли 2008, 19:38 ч.

Мнения: 1 731

sweet_puppy1103 bouquet

# 52 15 юли 2008, 20:37 ч.

Мнения: 457

Ами като чета, май аз съм най-големия мазохист. Много хора са ми казвали да прекратя определени взаимоотношения с роднини, но аз пак и пак прощавам, само защото са ми роднини. С приятелки съм постъпвала също така- какво ли не съм прощавала....от друга страна създавам вид, че съм крайна и не позволявам да ме манипулират. На свекървата що шансове съм дала....хора около мен ми се чудиха защо продължавам да я търся......От скоро гледам да не я чувам и да не се засичам с нея, най-накрая! Е, и аз съм характер, но май лесно прощавам.

# 53 15 юли 2008, 21:36 ч.

Мнения: 17 546

Научих се да късам връзки с хора, които са в живота ми от много, много години. Трудно и много време ми беше нужно, но го направих. За мое добро! Обаче все още ми е много трудно. Ей сега съм пред подобна дилема, но не мога и не мога за сега да скъсам отношения с този човек. Това сигурно ме тормози два пъти повече, но... и аз май съм от мазохистите. Не знам какво още трябва да се случи, за да съм абсолютно наясно, че тази "връзка" само ми вреди Confused

Последна редакция: вт, 15 юли 2008, 23:03 от Хелън

# 54 15 юли 2008, 22:56 ч.

Варна
Мнения: 1 423

Цитат на: Хелън в вт, 15 юли 2008, 21:36

Научих се да късам връзки с хора, които са в живота ми от много, много години. Трудно и много време ми беше нужно, но го направих. За мое добро! Обаче все още ми е много трудно. Ей сега съм пред подобна дилема, но не мога и не мога за сега да скъсам отношения с този човек. Това сигурно ме тормози два пъти повече, но... и аз май съм от мазохистите. Не знам какво още трябва да се случи, за да сим абсолютно наясно, че тази "връзка" само ми вреди Confused

Не си мазохист. Повечето хора трудно казват "край". Може би ти сама ще си усетиш и ще бъдеш абсолютно убедена кога е точния момент да го кажеш. Такива решения не се вземат лесно, подозирам, че е още по-трудно да се вербализират. Hug

# 55 15 юли 2008, 23:06 ч.

Мнения: 17 546

Цитат на: Mims-Mims в вт, 15 юли 2008, 22:56

Може би ти сама ще си усетиш и ще бъдеш абсолютно убедена кога е точния момент да го кажеш.

Аз усещам, че този контакт не е нищо добро, чувствам се употребена, но не искам да се откажа от възможността да направя нещо така, че да променя нещата, защото държа на присъствието на този човек в живота ми. Но точно това, че виждам колко безперспективно е желанието ми, а не правя нищо по въпроса да прекъсна, ми прилича на мазохизъм или неуважение към самата себе си.

# 56 15 юли 2008, 23:31 ч.

Варна
Мнения: 1 423

Цитат на: Хелън в вт, 15 юли 2008, 23:06

Цитат на: Mims-Mims в вт, 15 юли 2008, 22:56

Може би ти сама ще си усетиш и ще бъдеш абсолютно убедена кога е точния момент да го кажеш.

Отговорът се съдържа в това, което казваш. Противоречиво е, но ми е познато. Опитваш се да контролираш нещата, а това създава винаги голямо напрежение. Понякога е по-разумно и по-конструктивно просто човек да се остави на течението и каквото стане. Обикновено когато "капитулираш" пред проблема и си кажеш - "Да става каквото ще", отговорът идва. Така или иначе не сме в състояние да подложим всичко в живота си на контрол. Някои неща се случват независимо от нашите желания.
Извинявай за анализа, но ме накара да се замисля ooooh!