Кампари, ти какво, решила си да обереш наградите ли 
Чудесно е.
Чудесно е.
Благодаря, Ели. Истината е, че за един дървен(
) съм готова на всичко, а както гледам конкуренцията не си поплюва. Бръмбазела, я не се подценявай!
- Публикувана: 15 юли 2008, 13:58 ч.
- Последно мнение: 28 юли 2008, 11:39 ч.
..::.ФОРУМЕН БГ-МАММА КОНКУРС! Кърмаческа басня!.::..
Благодаря, Ели. Истината е, че за един дървен(
) съм готова на всичко, а както гледам конкуренцията не си поплюва. Бръмбазела, я не се подценявай!
Ето и сътвореното от мен:
Кравичката Милка
Далеч-далеч във село Кърмо-плодно
Кравичка да се родиш било изгодно.
Отдавна и далеч ,във времето когато
майчиното мляко било чисто злато.
Тогава мама-кравичка не знаела за адаптето.
От топлата си виме-гръд си кърмила телето,
А то здраво,яко припкало в обора
Било сукалче първо във отбора.
Ала тези дни били така далечни
Времена били на храните чисти -млечни
Били години на всеотдайните кърмачки ,
място нямало за млекодайни стачки.
Сега други нрави властвали в обора стар
Майчинато мляко не се считало за божи дар!
Яростно отричали го младите юници
Не щяли да развалят престижните си ц....ци!!
Развихряли се люти спорове и битки
Между кравите -лолитки
Примирието било по наполеонски невъзможно
Настроението било пораженчески тревожно.
Сред бойното поле в обора си стояла Милка
Кравичката си мечтаела да бъде крокодилка.
Да плува безметежно във реката Нил
а животът сред препирни на село я забил.
Преживя и премлясква нежната тревичка
И чуди се Милка , защо не е пчеличка
Да пърха за медец от цвят на цвят,
на туй се вика сладък занаят.
Размърда Милка виме натежало
Потърси с поглед теленцето си огладняло
А то все още спинкаше тъй сладко,
сънуваше ,дори похъркваше за кратко.
Сълзи на умиление задавиха кърмачк- Милка
Чедото наддаваше ,виждаше се без теглилка.
Майчиното мляко топло и уханно беше
затуй теленцето притихнало, блаженно спеше.
Във миг за Милка стана твърде ясно,
че нейното млекце е най-прекрасно
И грабна тя теленцето си мило,
а то с любов засука-вимето открило.
Какви ти крокодили и пчелички
За смях ще стане кравата пред всички.
Ако детенцето си от кърма лиши
мале колко щеше Милка да сгреши!!!
Поука взе си ясна тя тогаз
Да я помни се зарече в този час!!
.
Всяка жаба –да си знае гьола
Всяка кравичка-обора.
Всяка майка да знае ,че за детето
не е най полезно адаптето.
За всяко бебе-майчината гръд
е най-сигурният и омаен кът.
Кравичката Милка
Далеч-далеч във село Кърмо-плодно
Кравичка да се родиш било изгодно.
Отдавна и далеч ,във времето когато
майчиното мляко било чисто злато.
Тогава мама-кравичка не знаела за адаптето.
От топлата си виме-гръд си кърмила телето,
А то здраво,яко припкало в обора
Било сукалче първо във отбора.
Ала тези дни били така далечни
Времена били на храните чисти -млечни
Били години на всеотдайните кърмачки ,
място нямало за млекодайни стачки.
Сега други нрави властвали в обора стар
Майчинато мляко не се считало за божи дар!
Яростно отричали го младите юници
Не щяли да развалят престижните си ц....ци!!
Развихряли се люти спорове и битки
Между кравите -лолитки
Примирието било по наполеонски невъзможно
Настроението било пораженчески тревожно.
Сред бойното поле в обора си стояла Милка
Кравичката си мечтаела да бъде крокодилка.
Да плува безметежно във реката Нил
а животът сред препирни на село я забил.
Преживя и премлясква нежната тревичка
И чуди се Милка , защо не е пчеличка
Да пърха за медец от цвят на цвят,
на туй се вика сладък занаят.
Размърда Милка виме натежало
Потърси с поглед теленцето си огладняло
А то все още спинкаше тъй сладко,
сънуваше ,дори похъркваше за кратко.
Сълзи на умиление задавиха кърмачк- Милка
Чедото наддаваше ,виждаше се без теглилка.
Майчиното мляко топло и уханно беше
затуй теленцето притихнало, блаженно спеше.
Във миг за Милка стана твърде ясно,
че нейното млекце е най-прекрасно
И грабна тя теленцето си мило,
а то с любов засука-вимето открило.
Какви ти крокодили и пчелички
За смях ще стане кравата пред всички.
Ако детенцето си от кърма лиши
мале колко щеше Милка да сгреши!!!
Поука взе си ясна тя тогаз
Да я помни се зарече в този час!!
.
Всяка жаба –да си знае гьола
Всяка кравичка-обора.
Всяка майка да знае ,че за детето
не е най полезно адаптето.
За всяко бебе-майчината гръд
е най-сигурният и омаен кът.
За всяко бебе-майчината гръд
е най-сигурният и омаен кът
е най-сигурният и омаен кът
Разчувствах се Елист, много описателно разказваш
Анжелина, Кампари, Знаток, Gvendolin , страхотни са
за всички участници 
Ами тъй ,като разбрах че няма ограничение с броя на участвашите рими-незабравими ЕТО още нещо от мен: 
УМ-ка Бялата Делфинка
В дълбините морски ,топли и омайни
рибки плуват ,пъплят рачета потайни.
Акули яростно кръстосват дълбините,
хищници решават мигом съдбините.
В този свят на борбеност голяма
никак не е лесно да си мама.
Да опазиш рожбата си сладка
от смъртоносно бързата косатка.
Тъй мъдруваше си младата делфинка,
плувайки сред роднинската дружинка.
Ум-ка Бялата Делфинка името и беше
и от предизвикателства не се боеше.
До тялото и плътно плуваше мъник,
лепнат, като бебешко краче в терлик.
Сигурност намираше до всеотдайната и гръд,
притискаше се силно в майчината плът.
За него Ум-ка някак си спокойна беше,
повдигаше за въздух чедото ,докато спеше.
Кърмеше го без умора-денонощтно
да израсте синчето и делфинче мощно.
Упорито търсеше храна-кърма да има
не за двама ,а като за трима!!!!
Изведнъж водата яростно и силно забошува,
завъртя се вихър , забълбука , залудува .
Сред нежните делфини оголиха се зъби злобни,
показаха се тела огромни и злокобни .
Заплуваха яростно със всички сили
делфините - прекрасни ,мили
Ум-ка първа плуваше с мъника ,
гледаше все по далеч, напред да го изтика.
В един момент умора я налегна,
натежа ,без въздух тялото се стегна!!!
Малко и остана да се предаде...
НО.....
Тогава усети малкото телце.
Сукалчето-делфинче я дърпаше напред
кърмата го бе превърнала в син-силен и напет!!
Буташе и повдигаше майчицата мила,
закърмила го с толкоз мъжка сила!!!
Плуваха далеч напред ,далеч от там
където властваше”за да оцелея аз-ще те изям”.
И.....спирам аз със баснята до тука
Притчата делфинска свърши с таз поука:
Силата на кърмата да не се подценява
с нея- и сред хищници се оцелява!!!!!
УМ-ка Бялата Делфинка
В дълбините морски ,топли и омайни
рибки плуват ,пъплят рачета потайни.
Акули яростно кръстосват дълбините,
хищници решават мигом съдбините.
В този свят на борбеност голяма
никак не е лесно да си мама.
Да опазиш рожбата си сладка
от смъртоносно бързата косатка.
Тъй мъдруваше си младата делфинка,
плувайки сред роднинската дружинка.
Ум-ка Бялата Делфинка името и беше
и от предизвикателства не се боеше.
До тялото и плътно плуваше мъник,
лепнат, като бебешко краче в терлик.
Сигурност намираше до всеотдайната и гръд,
притискаше се силно в майчината плът.
За него Ум-ка някак си спокойна беше,
повдигаше за въздух чедото ,докато спеше.
Кърмеше го без умора-денонощтно
да израсте синчето и делфинче мощно.
Упорито търсеше храна-кърма да има
не за двама ,а като за трима!!!!
Изведнъж водата яростно и силно забошува,
завъртя се вихър , забълбука , залудува .
Сред нежните делфини оголиха се зъби злобни,
показаха се тела огромни и злокобни .
Заплуваха яростно със всички сили
делфините - прекрасни ,мили
Ум-ка първа плуваше с мъника ,
гледаше все по далеч, напред да го изтика.
В един момент умора я налегна,
натежа ,без въздух тялото се стегна!!!
Малко и остана да се предаде...
НО.....
Тогава усети малкото телце.
Сукалчето-делфинче я дърпаше напред
кърмата го бе превърнала в син-силен и напет!!
Буташе и повдигаше майчицата мила,
закърмила го с толкоз мъжка сила!!!
Плуваха далеч напред ,далеч от там
където властваше”за да оцелея аз-ще те изям”.
И.....спирам аз със баснята до тука
Притчата делфинска свърши с таз поука:
Силата на кърмата да не се подценява
с нея- и сред хищници се оцелява!!!!!
Дълбоко в гъстата гора
Меца прави веселба,
че меченце се родило,
здраво, весело, игриво.
Да го видят са дошли
всички приятели добри.
Вълчо, Лиса, Ежко Бежко,
Сърничката и Зайко Снежко.
Всеки тича да помага
на Мецана-млада мама.
Донесли те храница и водица,
но малкото мече е на кърмица
Сърничката болнава казва на Мецана
да кърми колкот' може
да е здраво нейното рожбе.
Че сърничката като бебе
пасла сухичка тревица,
за да може майка й да има
бюст като на кралица.
А Сърненцето до днес така
постоянно боляло го глава.
И решило да не прави грешка
както майка й! Допълни Ежка:
Мойте малки ежчета бодливи
до последно на кърма са били,
сега са силни и успяват
всяка пепелянка те да хванат.
Лиска, хитрата Лисана
да кърми малкото нещяла,
но щом чула тез слова,
извикала на бебето си тя.
Да се сгуши то отдолу
и като Мечо да посуча то.
Но уви така нестава
малкото Лисе муцунка недава,
защото мама не го научи,
когато е трябвало, как да се суче.
И така Мецана реши,
че докато може тя ще кърми,
за да е здраво Мечето,
а не както е било Сърнето.
Затова кърмете майки
вашите бебета от малки,
за да са живи и здрави,
а не болни-болнави.
Меца прави веселба,
че меченце се родило,
здраво, весело, игриво.
Да го видят са дошли
всички приятели добри.
Вълчо, Лиса, Ежко Бежко,
Сърничката и Зайко Снежко.
Всеки тича да помага
на Мецана-млада мама.
Донесли те храница и водица,
но малкото мече е на кърмица
Сърничката болнава казва на Мецана
да кърми колкот' може
да е здраво нейното рожбе.
Че сърничката като бебе
пасла сухичка тревица,
за да може майка й да има
бюст като на кралица.
А Сърненцето до днес така
постоянно боляло го глава.
И решило да не прави грешка
както майка й! Допълни Ежка:
Мойте малки ежчета бодливи
до последно на кърма са били,
сега са силни и успяват
всяка пепелянка те да хванат.
Лиска, хитрата Лисана
да кърми малкото нещяла,
но щом чула тез слова,
извикала на бебето си тя.
Да се сгуши то отдолу
и като Мечо да посуча то.
Но уви така нестава
малкото Лисе муцунка недава,
защото мама не го научи,
когато е трябвало, как да се суче.
И така Мецана реши,
че докато може тя ще кърми,
за да е здраво Мечето,
а не както е било Сърнето.
Затова кърмете майки
вашите бебета от малки,
за да са живи и здрави,
а не болни-болнави.
Есента вече иде,
а лятото горещо си отиде.
Събират се птиците накуп,
за да отлитат те на юг.
Но Врабчо тук решил си да остане,
че с рожбите му нещо става.
От яйцата не излизат,
а под дървото дебне Кума Лиса.
Реши тогаз Врабецът,
да премести туй гнездо,
че ще дойде и снежецът
и ще затрупа всичко то.
Скрили се семейство Врабци
в пещерата до потока
и случайно те видяли,
че Прилепче-съседче цока.
И се чуди и се мае
мама Врабка-тя незнае,
как тази странна птица
сладко пие си кърмица.
Изведнъж се чува шум:
пук-пук, бум-бум.
Бебе Врабчо се показа
и изписка"мама,мама".
Тичай Врабчо за храна,
че нашето не ще кърма.
И литна бързо към потока,
та някой червей да изкопа.
Прилепчето щом изцика
Прилепка му дава цицка,
а то млъква и си суче
и дори заспива без да мучи.
Ето таткото Врабецът
иде вече със храница.
Та се успокои Врабчето
и си хапна червейчето.
Но мина се-не мина час
и пак изцика и завика,
Врабчето гладничко е пак
и тате Врабчо за храна отлита.
"Ех, да можех като теб",
завидя Врабка на мама Прилеп.
"Веднага храна да доставям,
а не да се чудя какво да го правя.
Че докато дойде татко-Врабецът,
от небето пада и се трупа снежецът
и пак не се знае ще донесе ли храница.
Ех, защо нямам и аз кърмица".
Поука: Щом природата ни го е дала,
трябва да се възползваме докрая,
че за храница колкот' и да тичаш,
кърмица бебетата най-си обичат!
а лятото горещо си отиде.
Събират се птиците накуп,
за да отлитат те на юг.
Но Врабчо тук решил си да остане,
че с рожбите му нещо става.
От яйцата не излизат,
а под дървото дебне Кума Лиса.
Реши тогаз Врабецът,
да премести туй гнездо,
че ще дойде и снежецът
и ще затрупа всичко то.
Скрили се семейство Врабци
в пещерата до потока
и случайно те видяли,
че Прилепче-съседче цока.
И се чуди и се мае
мама Врабка-тя незнае,
как тази странна птица
сладко пие си кърмица.
Изведнъж се чува шум:
пук-пук, бум-бум.
Бебе Врабчо се показа
и изписка"мама,мама".
Тичай Врабчо за храна,
че нашето не ще кърма.
И литна бързо към потока,
та някой червей да изкопа.
Прилепчето щом изцика
Прилепка му дава цицка,
а то млъква и си суче
и дори заспива без да мучи.
Ето таткото Врабецът
иде вече със храница.
Та се успокои Врабчето
и си хапна червейчето.
Но мина се-не мина час
и пак изцика и завика,
Врабчето гладничко е пак
и тате Врабчо за храна отлита.
"Ех, да можех като теб",
завидя Врабка на мама Прилеп.
"Веднага храна да доставям,
а не да се чудя какво да го правя.
Че докато дойде татко-Врабецът,
от небето пада и се трупа снежецът
и пак не се знае ще донесе ли храница.
Ех, защо нямам и аз кърмица".
Поука: Щом природата ни го е дала,
трябва да се възползваме докрая,
че за храница колкот' и да тичаш,
кърмица бебетата най-си обичат!
X
Реклама