"За или "против" смъртното наказание?

                      ... Може ли да приложиш някакъв материал по въпроса?

Не е тайна, че семейната среда оказва безспорно влияние върху човек /особено, когато още е дете/.
Посегателствата върху деца /блудства, извращения, убийства/ обикновено имат своята предистория заложена в детството на извършителя. Най-често спрямо него е било извършено някакъв вид насилие. Не говоря за битовите убийства /след пиянски скандал и други подобни/. Човек не се ражда престъпник, но средата, в която живее едно дете не може да не изиграе роля за изграждането на неговия характер. Особено, когато е дете и психиката му е силно податлива на всякакво влияние. Какъв човек ще стане от дете, върху, което системно е оказван физически и психически тормоз от някой член на семейството му. С месеци, с години дори.

Понякога проблемът е чисто мозъчно увреждане без задължителен източник- семейната среда.

Освен, че наводни темата си позволяваш да ме обвиняваш в неверни твърдения.

Много внимателно си прочетох гъбарския пост, в който ти никъде и по никакъв начин не фигурираш.

Спор с модератор и обиди, много ясно е посочено как се награждават.

Приятна почивка.
Излишното ще бъде почистено.

   Средата не е за пренебрегване, но не винаги е определяща. Във форума има жени, които са споделяли, как са били тормозени от родителите си и от всеки техен пост личи, че те са се превърнали в добри и грижовни родители въпреки издевателствата върху тях. Има я и обратната страна - при много добри и грижовни родители се срещат деца с изявена агресия. Несериозно ми звучи да приписваме всичко на родителите и обществото. Всеки носи глава на раменете.

 Мен мисълта ми беше по-различна, не, че всички, които са били подложени на някакъв тормоз като деца са станали престъпници или лоши хора. Това, слава богу, не е така. А, че престъпниците, посегнали върху деца, обикновено са преживяли тежка травма в детството. Освен това, човек може години наред да не осъзнава каква травма му е нанесена в детските години и съзнателно да не предприема нищо, за да превъзмогне случилото се. И в даден момент, може да е на 30,40,50 и т.н. мозъкът "отключва" миналите събития и става страшно. Затова е важно наистина да се работи с деца, преживели каквото и да е насилие.И особено, ако е от роднина. Но това е друга тема.

средата оказва влияние, дотолкова че дете израсло сред насилие има по-големи шансове да прилага насилие в действията си като възрастен
изключения винаги има, но те общо взето потвърждават правилото

а по темата - против смъртното наказание
ако ще съм за, значи трябва да мога да убия някой без това да тежи на съвестта ми
защото не върви да прехвърля на някой моралната тежест да вземе това решение - смъртна присъда, а аз да не мога
не вярвам да си променя мнението, независимо какво е извършил виновния човек
затова и ще бъда против

                     Ок, това можем да си го говорим принципно... Но ако децата са повече от едно - и двете/трите/четирите ли стават убийци/престъпници? Освен това често стават престъпници хора от добри семейства.

често децата на престъпници също стават престъпници
а повечето убийци в българия са цигани или алкохолици
съвсем тривиалните битови убийства
ниско образование, липса на морални ценности, промит от алкохола мозък
просто се пише повече за другият тип убийства - на известните

                       Бтв, хакерите в тая тема броим ли ги за престъпници?

Да, точно така-не съм на различно мнение. Не казах, че всички после стават престъпници. Казах, че повечето от извършителите посегателство върху дете, са преживели същото в детството си.

Тотално погрешно менение.
Няма да се впускам в подробности, но статистиката те оборва на 100%.

Чета ви и се хващам за главата 
Много е лесно пред компютъра да политиканстваш ...

                       Направи го заради мен, не съм се интересувала досега по въпроса, но съм много склонна да ти вярвам   .

Против! Твърдо!
1. Аз няма да:
гръмна, инжектирам с отрова, пусна ел.ток, сложа примката и пр.
на който и да е. Защо трябва да искам от някой друг да си слага този грях на душата, дори да не го осъзнава като грях
2. Твърдо съм против, не заради престъпниците, а заради нас, като хора и като общество. Защото убийството си  е убийство-  с узаконеното убийство хората  притъпяват своята чувствителност към ценността на човешкия живот. Ще напомня /без да искам да отклонявам темата в тази посока, а само като сравнение/ как се гледа сега на аборта - законно е, значи е нормално, морално и т.н.
Ако ние сме добрите, нормалните, почтените, толкова ли не можем да намерим сили в себе си да не се превръщаме в убийци?
Ако ни се разваля вечерята, защото сме чули по новините за жестоко, изродско убийство, ще ни се подобри ли настроението, ако по същия начин ни съобщят как точно са умъртвили убиеца? Съмнявам се.
За особено тежките престъпления има и особено тежки наказания.
Смъртното наказание не е намалило тежките престъпления в едно общество, това е мнение на много юристи, които се занимават с наказателно право.
Има два много хубави филма на тази тема. И докато в първия-"Двама мъже в града" с Ален Делон, става въпрос за грешка и героят на Ален Делон е симпатичен и пр., то във втория - "Осъденият на смърт идва" с Шон Пен става въпрос за наистина гнусно престъпление.
Посланията във филмите са много силни - гледайте ги.
Убийството е зло, независимо кой го извършва, а от злото - добро не може да стане.