"Чудото наречено СВЕКЪРВА"

 

Аз не съм зълва и няма да ставам, но ще отговоря за майка ми, която е зълва. Тя винаги е била бърза помощ за снаха си, с всичко много и е помагала. Отношенията им от години са прекрасни и винаги се разбират като сестри. Особено, когато се разболя. Майка ми всеки ден търчеше до болницата да и занесе нещо сготвено и да и дава кураж. Така че си е до човека.

А добрее! Реших, че  "знаеш" световната статитистика, колко на колко процента са виновни свекървите спрямо снахите си! 

   Не мога да кажа, че свекърва ми е чудовище. Карала съм се с нея много пъти - винаги, когато нещо, което е направила или казала и съответно ме е обидило или подразнило. Винаги обаче е готова да ми помогне за къщната работа, ако я помоля, да гледа детето, когато имам нужда. Идва да го види и без повод - просто за да му се порадва, шие му дрешки, купува му играчки. Но много често се опитва да ми каже какво да правя и ако не се разбере с няколко думи от моя страна се стига до скандал. Явно и двете сме си свикнали. В повечето случаи ибаче не намесвам сина й. Това обаче не знам дали е добра идея.   

   Майка ми също е свекърва. Не защото ми е майка, но мисля, че е добра такава. Ясно е, че сигурно и тя дразни отвреме навреме снаха ми, но никога не им се бърка какво да правят и как да го направят. Племенника ми всяка събота и неделя е при баща ми и майка ми (това още от малък), а когато е ваканция постоянно. Явно на него много му харесва там, а снаха ми им има пълно доверие. Много пъти е защитавала снаха ми, когато брат ми не е бил прав.

      По- сприхав , злобен и заплитащ интриги човек от свекито не бях срещала. НО понеже жената е болна и всичко трябва да й се прощава, но че всичко е плод на доста образован и всичкия си акъл човек това никой не го гледа.Милата направо да е жалваш.

Когато родих(със секцио) и беше човешко и близо до ума на нормалния човек да гледа бебето през първите две-три вечери,каза,че не издържала на безсъние.Но трябваше да я видите как преди това правеше компания на двамата си синове до 5 часа сутринта на масата .Помолих я да напусне дома ми.Сега,естествено вижда внучето си ,когато а реша.

Аз съм и снаха и зълва и майка и съпруга. И във всичките си роли съм понякога и добра и лоша а друг път съм мила или зла....угодия няма. Важното е че съм си АЗ и че няма да се променя, а тези които ме обичат ще ме приемат такава каквато съм. Дали свекърва или майка, жените все намираме нещо или някой да ни пречи.....ние сме си виновни, мислим си че мъжът ни е само наш и , че видиш ли по добре от мен за него никой не може да се погрижи.....да ама не, факт е че човекът си има и майка, която също го обича, сестра а понякога си имат и любовници, които без да знаем също добре се справят с грижите за мъжете  
Колкото да нашите мйки, които също са свекърви......за нас са чудесни, но в ролите си на свекърви .....   е там нещата стоят по друг начин.... аз лично го виждам със собствените си очи.  Относно моята свекърва, не сме първи приятелки, но и не е необходимо, уважаваме се ,разбираме се, гостуваме си и няма как да е, имаме общи неща    На някой мъж на друг син. 
За един мъж се хващат за косите тези жени,  коя му готвела по добре, коя го перяла по хубаво, или пък коя от двете чистела по добре.......    неща все от сферата на "обслужването" .....  Нека бъдем повече дами и ги накараме тези мъже ,те да спорят за нас.

Моята е много властна личност , държи винаги нейното мнение да се зачита ,иска всичко и всички да контролира понеже оглавява семейната фирма и е свикнала всички да се съобразяват с нея ,държи се  официално във и извън работа, трудно е  да имаш някакви лични отношения, обича да опекунства не ми харесва тая нейна властнност предпочитам да я отбягвам ,иначе почваме да спорим и стават големи неприятности ако някой има подобна съдба пишете и ми дайте съвет    

Колко ми е до болка познато? Незнам за съвет, но ми е много спокойно когато не я виждам, не я чувам, само това е начина да не ми се меси и да ми разваля семейството. Далече, далече.....

Аз си имам майка на която да казвам мамо.А свекито колкото и да е добра не мога да и казвам мамо.Майката е една.Какви са тези отживелици - да се казва на свекървата "мамо".Живеем в 21 век все пак.

Aз смятам, че в България прекалено сме близки с родителите много след като сме се отделили от тях. А някой дори не се отделят. Ще Ви дам пример с братовчед ми и жена му--англичанка. Живеят с майка й в един град, ходят си на гости само на по-големите празници. Иначе тя ходи на пазар с нея един път в месеца. Не да си напазаруват--да се видят и обядват. Навън.

И аз мисля нашите отношения с родителите на мъжа ми да са такива след като сключим брак и ми станат официално такива. Сега сме си просто познати...какво да кажа.

Имала съм лоши моменти с тях, имала съм и добри. И го реших за себе си. За моите не се притеснявам, те са в друг град. С тях се виждаме само на празници. Така ще стане и със свекърва ми и свекъра--само на празници или един път в месеца.

И вместо да има такива теми, ще има по-жизнерадостни.

Аз от един час рева от нея,търся форум,в който да ме разберат и утешат по някакъв начин!Толкова добре се чувствах -в 8-я месец съм,пазарувахме с мъжа ми дрешки...тая злоба винаги дебне сутрин на кафе да ме захапе за нещо.Още сънена ме пита днес дали съм си направила ГЕНЕТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ!Преди да купим миялна,за немитите ми чинии,днес-как да подреждам СОБСТВЕНИТЕ СИ ЧИНИИ в СОБСТВЕНАТА МИ МИЯЛНА МАШИНА.Някой оставил чиния не където трябва.Аз казах,че нямам намерение да вървя след всеки и да му оправям нещата.Тя :"Ще ти стане навик Няма си никаква работа,дебне да не би да оставя за секунда повече от необходимото прането си на простора и хуква "загрижена" да го събира,опипвайки и разглеждайки бельото ми...каза ми като ми умалеят гащите да не ги оставям за парцали, а да й ги давам да ги НОСИ Разпитва ме какво смятам да готвя,после тайно опитва манджите-ту загорели били,ту сурови,ту-приличали на каша...Знае че за моето си семейство си готвя лично аз и ме манипулира,че само за себе си не можела да готви и като й позволя да сготви веднъж,тя се развихря и готви по цяла седмица и то едни и същи работи и като не й ги ядем почва да злобее и да ме дъвче.Баща ми как имал възможности за печалба, а нещо не ми бил дал и.т.н.С диагноза "Заплашващ аборт "трябва да й чистя къщата-не само в стаите,където ние живеем,за тях ми помага мъжът ми,а за общите части,в които трябва да се редуваме все пак-почистване кухня,коридори и.т.н.И натяква,че било мръсно.Като дойдох да живея там имаше 2 пръста прах и мръсотия.Да сме били изхвърлили декоративната си рибка в Марица!А аз нея искам да хвърля там.
Най ми е съвестно,че като страдам,това сигурно се усеща от бебето-днес съм за пръв път толкова разстроена.Заради тази вещица то страда.И мъжът ми страда,че няма собствен апартамент или достатъчно финанси да живеем самостоятелно за момента.Само заради него я търпя,защото той е душа и може да се разчита на него,което тя много добре и хитро знае и използва.
Мъжът й отдавна се е развел с нея и тя е живяла в самота.
Помогнете ми! Утре смятам да имаме суров разговор,но като не съм способна да говоря на нейното грубо и просташко  ниво?Жена с изкуствоведско образование,израснала и живуща в центъра на Пловдив!С възпитание на селянка от 19 век,не искам да ги обиждам.Искам да стана груба и невъзпитана и аз!

Не разбрах?Твоят баща не ти е дал нищо.Ами тя да даде на сина си средства за негов самостоятелен дом.Днес май е модерно жената да осигурява жилището.От собствен опит го зная.

EХ, дете! Как да ти помогнем с такова чудо. От разговор не знам дали ще има полза. Явно жената е себична и егоистична. Има такъв тип ревниви майки, които не искат да "делят" синчето си. Още повече във вашия случай след като е живяла сама с него. Образованието не прави човека. Гледай да се ядосваш, не и обръщай внимание и не се превръщай в слугинче. Като не иска да поддържа дома си сама, да си наеме жена да и чисти. Ти си съпруга на сина и, а не безплатна домашна помощница.