Трудно ли се гледа дете без баби и дядовци???

Мнооого е трудно. Защото колкото и да се организираш, като няма на кой за 15 мин. да го оставиш е кошмар. Таткото си ходи на работа. Това е означава, че го няма в по-голяма част от времето.
НО!!! Пък когато съм изнервена, а не може без такива моменти, да ми се "мотае някой в кракака" и да ми дава акъл, е това не мога да го издържа. Предпочитам да съм сама!!!
Кураж! Само здраве да има!

ние сме с породени. нямаме баби и дядовци околовръс. оправяме се не-зле, мисля.

гледаме си го сами... или по често само аз с таткото  ( или с бабата както е в момента от около 3 месеца)...
 трудно е без баба... и с плачливо бебе
но се справя човек и така се изгражда по силна връзка баща-дете
 детегледачка не сме наемали все още( не знам дали ще се пречупя да имам достатъчно доверие на външен човек) и е трудно, че с мъжа ми оставаме сами само когато малкият спи... но след 10-15 години ще си живеем живота ( е и мама като ни идва на гости)

   Не знам , дали е трудно понеже това е единствения вариант , който знам - тоест ако можех да правя сравнение можеше да кажа - да това е трудно , а иначе е лесно...
    Не , не е трудно- напълно посилно е , когато човек се организира от самото начало и двамата родители споделят всички отговорности. Има и моменти , в които ти докривява, идва ти в повече , но ако се замисля това не е било в случаите в които не имало на кой да оставя сина ми , а в случаите , когато е бил болен и съм била страшно притеснена , или просто някой труден период , надали бабите биха помогнали много в такъв момент...
   Не мисля , че е редно да не позволяваш на бабите и дядовците да прекарват време с внуците си , само защото теб те изнервят или не одобряваш подходите им - просто трябва повече комуникация... повечето от тях така милеят за малките човечета, и каквито и грешки да правят ги правят от любов , но се поставям на мястото на тях - ако синът ми един ден не ми позволява да прекарвам време с детето ...Нищо лично- това си е индивидуално , просто споделям мнението си...
  Може би съм пристрастна з-то моята майка не доживя да види внука си, а баща ми е далеч. Родителите на съпруга ми са много възрастни и вече са изгледали 15 внука и въпреки това умират за малкия- ей така само да го зърнат за 5 минути макар - за помощ не става въпрос...
  Напълно съгласна съм с baibibi, че средата е много важна- и при нас е така- хората , с които контактуваме са малко или много в същото положение като нас и дори няма нужда да си обясняваме - всички се съобразяват с типичните особености на " семейство с дете, което е неизменно с нас" и дори нещата изглеждат много естествено. И точно обратното - ако се наложи да контактуваме със семейства или роднини с доста по- големи деца или без деца - е доста трудно- хората забравят или просто нямат навика да се съобразяват или да влезнат в положение ( един прост пример- поне за 2 4аса за които ние присъстваме там , може да не се пуши на поразия например )
  Така , че - организация и подходяща среда- и не на последно място- заслужава си...
     

Не, не е трудно да се гледа без помощ. Поне до годинката ти е излишна такава. С татито може да се справите без проблем. След годинката може да си наемете баба и дядо под наем. Без майтап.  Детегледачката на Стефан е толкова готина баба, с която си поддържам взаимоотношения, че само да звънна и е дотърчала. А мъжът й е страхотен и мил дядо. Стефан официално е приел баба Р. за трета баба. А майка ми и свеки само лятото мога да разчитам на тях, принципно работят и живеят на другия край на БГ.

Хората са различни, затова има различни отговори. За жена, майка, която иска да продължава да се развива, е изключително трудно сама да гледа детето си. Тези с две-три деца съвсем ще ме разберат. Дори за книга не остава време. За разговор със съпруга не остава време. Детегледачките са изключително ценни, ако се наемат за малко. Децата си почиват от родителите си и родителите - от децата. И ние им омръзваме. Имат нужда от контакт с други хора. Поне докато спи детето, може да оставя на друг човек, според мен. Не разбирам родители, които са само с детето, говорят само за детето и дори си лягат вечер с детето. В един момент няма да имат друго и ще поискат детето да им върне вниманието, но...не става така.

И аз така мисля. Все пак всеки има нужда от поне няколко часа само за себе си. Не мисля, че е фатално ако тези няколко часа или един ден в месеца детето остане при баба си и дядо си. На децата и на бабите им е приятно, стига, обаче, бабите да спазват всички правила за възпитанието на децата, които майката е наложила.

Не бих казала, че е трудно и тежко. Но много зависи от децата и от финансите на семейството.

Ще отговоря от позицията на опита. Големият ми син е на 17 години, т.е. вече не се нуждае от гледане от баби и дядовци. Мога да кажа, че винаги ми е било добре дошло да го вземат някои от бабите и дядовците, просто да не е в къщи, да мога да си почина, да е спокойно, добре подредено. Никога не съм се страхувала, че ще го разглезят, а съм ги приемала като помощници във възпитанието. Детето има нужда да общува и с други хора от семейството, освен с майка си и баща си. С бабите и дядовците взаимно се допълваме.  Сега имам малко дете на 1 година и за съжаление няма баби и дядовци. Просто са на възраст и нямат сили, а и желание вече да го гледат. Знам, че ще ми бъде трудно, независимо от това, че таткото помага, въпреки, че е много заета с работата си и има нужда от почивка.

Да попитам: откъде ги намирате тези приятели, познати и други подобни, на които да оставите детето си за няколко часа. Нямам такива приятели или съседи. Ако ми е нужно - викам детегледачка почасово. Друго си е да ти го вземе баба за половин ден. Не мислиш за храната на детето, за точния час, когато да отидеш да си го вземеш от нея. Това за по няколко часа - 3-4 - да го оставиш на гледачка, нещо не ми е достатъчно, за да си почина. Освен това, таткото все работи и работи. Друго си е да отидеш някъде из България или в чужбина, дори и с детето. Тогава имаш много нови впечатления, чувстваш се освежен.

Да, трудно е. Поне два- три дни седмично разчитаме на баба му. Да е жива и здрава.
Нямаме друг избор, освен един от двамата да напусне работа, което не е за предпочитане.

Трудно е, особено в София, предвид разстоянията и времето, за което се изминават. Както е казала Тонита - ако искаме дете без баби/дядовци-единият трябва да спре да работи. Не е невъзможно.....но никак не би ми се искало да съм изцяло зависима от мъжа ми.
Аз съм погалена от съдбата, имам свекърва, която е просто злато!!!А и ми е на една ръка разстояние. Станислав спи и у дома, и у тях, според ангажиментите и натовареността на всички ни. В момента са заедно на планина, от 10 дена, сами.
Но!
Аз и имам безкрайно доверие и нямам никакво съмнение в начина, по който го гледа.

Бих казала, че е трудно,защото така сме свикнали(а нали знаете,че човек лесно свиква с хубавото). Всички баби и дядовци са  на една ръка разстояние и винаги отзоваващи се, даже прекалено От всички мои близки майки с деца една-две са тези,за които съм сигурна,че са нон-стоп с бебетата от как са се родили.Но,като няма друг начин човек се научава да живее всякак

За мен не е трудно въпреки,че съм с две деца

Не, не смятам, че е трудно. Гледаме сина си сами, предимно аз де  . Е, естестевено и мъжа ми доста помага, когато не е на работа. Не бих казала, че ми е трудно. Когато беше по-малък имах повече работа около него - преваряване на вода, изпаряване на шишетата, дори и пюретата си правех самичка, но тогава детето предимно лежеше и аз се занимавах през това време. Сега вече е по-голям и нямам толкова ангажименти.
Всичко зависи от това, как сам ще си организираш времето и ангажиментите.