Трудно ли се гледа дете без баби и дядовци???

  • 18 799
  • 215
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 4 596
до колко ще е трудно зависи и от самото дете има си деца които просто са си лесни за гледане
но каквото и да е си е изнервящо по 24 часа да си с детето ,това започва да се отразява дори на него,всеки човек има нужда да има лично време  не може на 100%да се откажеш от всичко което си правил за да бъдеш само  до детето си
колкото и да са отдадени двамата родители ,все пак ако нямат нито една свободна вечер не може да не се отрази
и ние нямаме баби и дядовци до нас , но  не мисля че е по добре без тях
проблема е там че не става въпрос само за 2,3 години ами за доста години и това се нартупва
вярно че има детски занимални , летни училища, ясли , градини и гледачки но освен че е свързано с пари друго си е да има баба на разположение

Последна редакция: пт, 18 юли 2008, 00:51 от yasmina

# 31
  • Мнения: 1 896
И ние баби не употребяваме и на градини не ходят засега. Мен пък не ме кефи бабите да ми гледат децата. На свеки вижданията са остарели, а майка ми пък вечно ми пили за някви неща и никога не е съгласна с мен за нещата, които правя. Като съм си сама най-добре се организирам и завсичко имам време. А пък когато и мъжът ми е вкъщи хармонията е пълна.

# 32
  • Мнения: 4 596
а да това е много важно- бабата да си е на място
по съвременна и пъргава , че иначе пак не става

# 33
  • Мнения: 4 629
Ами намира се начин разбира се. Все някак ще се настроите да се справяте. Животът ви ще е по-различен от този на приятелите ви, които получават помощ от бабите, но това не значи, че ще е по лош.

Аз не съм точно в твоята ситуация, защото има на кого да оставя сина си, когато много ми се налага все пак. Но пък не мога да разчитам на някой да го гледа, за да отдем на кино, на гости или на бар. В началото ми беше криво, но сега така сме си натъкмили ежедневието, че да ни е приятно  Heart Eyes

# 34
  • Мнения: 5 255
Дъщеря ми е на 4г.
Гледаме я основно аз и баща и. Когато излизаме - навсякъде е с нас.
Не съм искала помощ от баби и дядовци - не ми е нужна до този момент.

И отговор на въпроса от заглавието на темата - НЕ, не се гледа трудно  Peace

# 35
  • Мнения: 455
Ами ... какво да ти кажа? - ние също гледаме сами децата си - двамата със съпруга ми. Бабите и дядовците са много далеч ..... С големия син ни беше доста трудно в началото, но постепенно нещата си дойдоха по местата и в един момент не можехме да си представим какво е без него - миналото лято за първи път го оставихме за две седмици при свекървата и свекъра и като се прибрахме у дома ....... почнахме да се питаме "И сега какво да правим?" - до такава степен бяхме свикнали с присъствието му, че не знаехме какво да правим сами.  Laughing Като цяло детето е много спокойно и кротко и е удоволствие да е около нас. Бързо се нагодихме едни с други и живота си потече както обикновено.
Сега, с две хлапета, историята е същата - пак няма на кой да ги оставим а и вече имаме "богат" опит с баткото та ни е добре така. Макар и уморени повече от обикновено - справяме се. Човек знае две и двеста, нали?!
А в и почивните дни винаги можеш да оставиш хлапето в някой ДЦентър за час - два и да отдъхнеш /е, когато е по-голямо, разбира се а не както е при вас - бебенце/.
Повече кураж и ще се справите!

# 36
  • Мнения: 81
Трудното идва когато стане на 1г и 4-5 м и трябва да го дадеш на ясла. Там като почне едно разболяване и няма кой да взема болнични се прибягва до детегледачка иначе .....................

# 37
  • София
  • Мнения: 607
На моменти е трудно, особено ако трябва спешно да отидеш някъде, а няма за 5 минути на кого да оставиш детето....Но ако двамата с мъжа ти си разпределите задълженията - не е страшно.
Нашите баби и дядовци са на 500 км от нас. Ние с мъжа ми отгледахме Боби, живот и здраве и другото бебе ще изгледаме.
За мен най-трудно е прибирането от яслата/градината. Вечер да пътуваш от другия край на София, за да си вземеш детето е кошмар. Но пък часовете с детето са незаменими!!! А и знаем, че двамата сме го възпитали както сме искали и никой не ни се е месил.
Само лятото го пращаме във Варна при нашите. Тогава истински си почиваме!  Hug

# 38
  • София, център
  • Мнения: 3 455
Предполагам, че би ти било по-трудно, ако си свикнал с помагачи и те изведнъж изчезнат. Ако обаче, по стечение на обстоятелствата си свикнал да се справяш сам, просто приемаш ситуацията за нормална, и толкова!

# 39
  • Мнения: 14 133
Не, ако двамата с татито с разпределяте задълженията. Дори е по-добре, защото няма да има кой да ви се меси във възпитанието. Остава и да случите на разбрани работодатели, за да можете да взимате спокойно болнични, ако се разболява, като тръгне на ясла, градина.

Последна редакция: пт, 18 юли 2008, 12:46 от chibi

# 40
  • Мнения: X
благодаря ви момичета за отговорите-кои окуражителни, кои не чак толкова  Wink.  но може би не всички сте ме разбрали правилно, или аз не съм се изразила като трябва-аз не търся кой да ми гледа детето, далеч съм от мисълта, че бабите и дядовците са длъжни да ми го гледат, при мен с пълна сила важи приказката "който си има деца-да си ги гледа!", става въпрос точно, когато например вече е на ясла/градина и се разболее (често), а аз или мъжът ми не можем да вземем болнични/отпуска от работа или когато ни се налага да свършим нещо и няма на кой да го оставим.....а не да излезем вечер, да ида на фризьор или един господ знае къде!

# 41
  • Мнения: 2 220
Само на моменти е трудно, но и в най-трудните такива ми е било добре, че сме сами, от самостоятелността по-хубаво нещо няма!

# 42
  • Мнения: 24 467
Не е нито по- трудно, нито по- лесно, просто е по- различно. Затрудненията са от характера на това, че ако ги няма наоколо не можеш да се наспиш и да свършиш повече работа и по- качествено. Ако се навъртат пък редовно или живеете заедно ще има задължителните затруднения от характера на намеса и нежелани мнения.
Лично аз предпочитам да не ми помагат, имам бавачка за целта, която се съобразява с нашите /моите и на съпруга ми/ виждания и решения. Бабите и дядовците си остават чисти баби и дядовци в този случай, не ги смесвам с гледачи на децата ми и запазвам чисти отношенията си с тях.

# 43
  • Мнения: 592
На мен лично ми е трудно през времето когато сме на работа - няма такива екстри като излизане вечер, събота и неделя без нея, но за компенсация получават всяко година внучка си за по 2м. Mr. Green Тогава пък ми е много мъчно за нея, но такъв е живота при нас....

# 44
  • Мнения: 851
Ние сме така. Габи е на 1,9г. Майка живее близо, но не може да я гледа, защото и тя ходи на работа. Взима я веднъж в седмицата за няколко часа. Колкото на едно кафе да отидем. Това е! На мен досега не ми е било трудно. Приятно ми е да сме навсякъде с детето. Не е същото, но виждам, че с времето ще става по-добре. Тя става по-независима, ще почне да ходи да се заиграва с други деца без да е нужно нон стоп да съм до нея, ще бъде по-самостоятелна, ще ме разбира и ще можем да постигаме някакви малки споразумения и така. Освен това така се формира дух на семейство. Когато хората са заедно навсякъде. Е хубаво е да излезеш за няколко часа отвреме на време, да се почувстваш необременен, но като поотрасне ще можеш да каниш свекито за ден два и да й я оставяш за 2-3 часа или за вечерта. Зорът е първите 2 години, ама то се издържа, какво са 2 години на фона на цял живот Mr. Green А какво да кажат хората в чужбина...съвсем сами и сред чужди, така че гледай от добрата страна и ще се почувстваш по-добре!

Общи условия

Активация на акаунт