Левски

да, така се говори в Карлово ,  - че и Ботев е роден там - баща му е бил учител в града , и има запазена къща дори
има и друга версия - че е роден във Врачанско

В Карлово е къщата на Даскал Ботю - бащата на Ботев. Твръдят, че там е роден и самият поет, но са се преместили в Калофер, когато е бил още бебе.
ana_karenina - писали сме заедно

Копирано от друго място:


След Първото Общо събрание на Българския революционен централен комитет в Букурещ Левски се завръща в България и с удвоена енергия продължава делото по изграждане революционната организация . Преоблечен ту като търговец, ту като мюсюлманин, ту като циганин, той обикаля села и градове, неуловим за турските власти. Но предателството го дебне сред най- близките му съратници...
През 1871 година от Букурещ като поредният помощник на Aпостола пристига Димитър Общи – неуравноесена личност с авантюристични наклонности. През месец октомври 1872 година по негово подбуждение комитетите в Тетевен и Орахние нападат турската поща с цел да вземат парите, която тя носи. Турското правителство, предизвикано от събитието, на много места започва арести на съмнителни младежи, заподозряни като патриоти. Скоро и Димитър Общи е заловен, но повреме на разпитите той издава членовете на комитета, както и революционното им дело. Комитетите решават, че е време за избухването на въстание, но Левски не се съгласява с тяхното решение и тръгва към Букурещ. По пътя се спира край Ловеч, (средище на ВРО) за да вземе документите на революционната организация и да провери как се изразходват комитетските пари. Но турците, тръгнали по дирите му, го залавят в Къкринското ханче – по информация на Поп Кръстъо – касиера на ловешкия комитет. Ханчето се намира близо до града и там предателят определя на Васил Левски среща. Нощта е мразовита и студена, след Коледа, а дълбоки преспи покриват земята. Под прекритието на нощта турската потерия обгражда ханчето. Безстрашен и хладнокръвен, както винаги дяконът се опитва да избяга, но пред него се изпречва висок и непристъпен плет. В момента, в който Апостола го прескача турците го раняват и за нещастие както е замаян от удара, цървулите му се закачат на коловете на плета и те го залавят. С него са заловени Христо Цонев и Николчо Бакърджията. Още на място в Ловеч турците го разпитват, ала той не се признава за Левски. След това го завеждат в Търново, окован целия във вериги, през нощта придружаван от много заптиетана коне. В Търново разпитите били много по-подробни и строги. За да не измъчват неговите приятели, дяконът си признава, че той е Левски. Но най-много го измъчвали да си признае двама българи. Затворен в конака, Левски се ползвал с уважението на турците. Търновският паша разговарял с Апостола и изразил дори съгласие с някои от идеите му. После наредил да донесат на Левски храна, защото от залавянето си не бил хапвал нищо. В същото време революционерите от търновския комитет се събират и разискват как да спасят Апостола. но на събранието те не достигат до общо съгласие и накрая решават да подпалят конака. Двама души отиват да хвърлят запалителни вещества, но не постигат нищо. На другата вечер се събират повече хора, но Левски вече не е в Търново. В ранни зори го повеждат към Плевен. Навсякъде турците се отнасят към него с уважение, превързват му раните. Турците получават заповед да изпратят дякона в София, за да бъде изправен пред съда там. Охрана от 20 заптиета се групират около талигата. На св. Василий – 1 януари те осъмват в град Севлиево. Тук постояват няколко часа и пак тръгват със същата бързина. В Ловеч остават до сред нощ, а в 4 часа потеглят от Ловеч, забързани още повече и със същата тайнственост, както от Търново. Скоро пристигат в Плевен, но и във всичките градове турците преглеждат раната му, не показват никаква лична ненавист към Левски. На 2 януари пристигат в село Луковит, а от там потеглят за Орхание ( дн Благоевград ), където 200 души войска-конница го чакат за да го съпровождат. В 5 часа по турски, комвоят потегля за София, придружен от 250 войници. Рано сутринта на 4 януари те пристигат в София. Тук Апостола окончателно е отделен от другарите си, като им дава някои разпореждания. Там е изпратена комисия и освен Манзарх паша, в нея участва и хаджи Иванчо хаджи Пенчович. Пред комисията Левски повтаря още по- смело отколкото в Търново, че той е Апостола.
След това започва съдебният процес. На процеса Левски се държи смело и с достойнство. По време на разпитите той не издава нито един участник от многобройните комитети, поема сам цялата отговорност. Когато Димитър Общи се е изправен пред съда и заявява, че това е Левски, дяконът го заплюл като предател, както го нарекъл обикновен хайдутин Цял месец дякона е подложен на строг разпит. Питали го за какво ли не, измьчвали го, но Апостола останал непоколебим в своята клетва. В края на процеса, заедно с турците и един българин Хаджи Иванчо Хаджи Пенчович спокойно подписва присъдата за обесването на Левски.
Рано сутринта на 6 ( 19 ) февруари в конака се забелязва извънредно движение. На една страна се нареждат в права линия заптиета, стегнати като за път. От затвора излиза вече позорната кола с Левски, заобиколена от стотина бойници с щикове и голи саби. Процесията се отправя кям отдавна подготвената бесилка. Всъщност когато Левски чува смъртната си присъда, в своята затворническа килия той удря няколко пъти в стената главата си и почти умира. И когато турците го водят на бесилото той е полумъртъв.
На 19 февруари българския апостол на свободата- дяконьт Васил Левски– познат под името Васил Иванов Кунчев умира на 35-36 годишна възраст. Неговите смъртни останки се предполага, че се намират в черквата св. Петка.
Подвигът на Апостола на свободата и неговата героична смърт вдъхновяват Ботев да напише безсмъртното си стихотворение “Обесването на Васил Левски” .
О майко моя, родино мила, защо тъй жално тъй милно плачеш...
Плачи, там близо край град София, видях
стърчи черно бесило...
И твоя единствен син Българио,
виси на него със страшна сила.
Смъртта на Левски е огромна загуба за цялата революционна организация. Оново се появяват разногласия за тактиката на борба, спорове и колебания. Лишена от своя създател организацията изпада в криза.

С подчертаното в червено не съм съгласна.

има и още нещо интересно - датата на раждане не е точна  и е много възможно Левски да е бил роден 6-7 години по-късно ,

ох историята - историята е "проститутката на политиката".

Не знам, информацията ми е много бедна. Дядо ми не е вече сред живите... Мога да черпя информация от други източници, но няма да стане скоро. Много е вероятно и да не е роден Ботев в Калофер, не мога да твърдя нищо със сигурност, но значи ли, че това променя в известна степен нещата?
Интересна е историята, тези личности заслужават повече внимание и време. Винаги има какво ново да се прочете и научи, макар и да не е истина 

Някой знае ли къде може да се прочете известното тефтерчена Левски?!Би ми било интересно да прочета мислите му...

http://ziezi.net/belezhnik/index.html

На фона на тресящата ни корупция и далавери,
Левски в това тефтерче е записвал дори нищожни похарчени суми от комитетските пари какво са похарчени.

Верно, ако има един Левски сега, сигурно много ще му се смеят и ще го обявят за looser.  По тази логика, може и 100 като него да има в БГ, ама няма да ги забележим.

Левски си е Левски-думите са излишни
Всичко което са напише е малко