Тренировки или просто разтоварване?

Дияна в градината ходеше на латино танци и плуване. Харесваше й, беше за удоволствие. Иска да ходи на плуване отново.
Ще видя как е със заетостта в у-ще и ще помислим двете за някакви тренировки.

Дъщеря ми плува вече шест години, сега е на 12г. Малко преди първи клас започна. Ходила е на 4-5 републикански състезания - около 50 място е винаги от 200 момичета в нейната възрастова група. Плува страхотно всички стилове, има добра техника, а на мен ми доставя голямо удоволствие просто да я гледам (и снимам  ) как плува - наистина е нещо, което нито аз, нито баща й умеем толкова добре, колкото нея. Има страхотна фигура, не боледува. Но от нея ако зависи, да се е отказала досега. Вече плува с голямо неудоволствие на тренировки и много я мързи. На пубертета го отдавам. Иначе в морето и в басейни, където плуването не е задължение, й е приятна да си плува.
Другите ми две деца (на 5 и на 6 са) също ходят на тренировки от една година - единият плува с удоволствие, другият - не съвсем. За плуването, а и за всеки друг спорт се изисква малко повече настоятелност от страна на родителя в началото.

Големият ми син до преди една година / той сега е на 11/ ходеше да спортува само за разтоварване. Сменихме няколко вида спорт, защото аз не обичам да насилвам нещата. Щом не иска да ходи на тренировка не ходи, започва другия. Макар, че това никак не ми харесваше не му се месих. Ходи на айкидо, на плуване, на футбол.
Преди година почна тенис на корт и всичко пак на шега, само за удоволствие. Но сега вече ходи сериозно на тренировки. Събра си пари и си купи скъпа тенис ракета, специален екип за тенис, а сега събира за маратонки за тенис. Може би в един момент децата съзряват и приемат всичко по сериозно. Сега аз не настоявам, а той ме моли да му давам пари за тренировки. Първо ходеше 1път на седмица, сега ходи по 2 пъти, а ме моли да му позволя да станат 3 на седмица.
Малкия също ходи на тенис, но само за развлечение - днес ходи, утре не му се ходи.
Може би наистина трябва да са малко по-големи, за да ходят сериозно на тренировки, а не на разходки!

Предпочитам да е за разтоварване. Ако едно дете е изключително талантливо и амбициозно едновременно то самичко ще поиска да се занимава все повече и повече и ще стигне до професионалната работа.

Габриела тренира фигурно пързаляне. (За нея май трябва да пиша в темата за по-малки деца.) Започна се с отиване на пързалката да покараме за удоволствие и постепенно се превърна в голямата й любов, централната й мисъл и най-времепоглъщащото нещо в моята програма. С всяка следваща тренировка иска още. Понякога, ако й е много трудно, мрънка, че не иска повече да тренира, но веднага щом си почине и хапне, иска да е отново на леда. Бих я подкрепила в момента, в който реши, че повече няма да се занимава с това. Докато иска да се пързаля обаче, ще съм на 100% до нея.

Чисто разтоварване- полезно и приятно, не са ни нужни спортни успехи и класиране на състезания. Ходи редовно да плува, но не в школа и не с учител. Гмурка се /онзи ден на 4 метра- толкова беше най- дълбокото в басейна. Това лято вече поиска и да тренира от следващата учебна година плуване.
Никога не бих натискала за спортни занимания, ако детето само не пожелае.

Дъщеря ми тренира вече три години спортни танци, но откровено казано го прави повече под мое давление, отколкото по свое желание. Обикновено първата половина от учебната година ходи с удовлствие, но като се запролети започва едно голямо мрънкане. Аз настоявах точно за този вид занимания, защото ми е близо, не изисква разкъсване на времето и осигурява три пъти седмично физическо натоварване - време, което иначе дъщеря ми би прекарала пред телевизора или компютъра. Ако зависи от нея, тя би плувала по-активно, но пък воденето и взимането на мен ми създават трудности. Водим я на тренировки по плуване за по месец-два, колкото да задоволим временно желанията й. И с двата спорта идеята ни е да се движи, но не и да гони постижения и награди.

Дъщеря ми тренира спортни танци в началото когато започна беше на 9 (сега е на 12) ходеше само защото и харесваше самя спорт. Но треньорът и ги събра с едно момченце което започна заедно с нея и станаха двойка. Бих казала че обича да танцува но мързела е голям и ако няма побутване от време на време сигурно да се е отказала, въпреки че ходи по сътезания имат вече и добри постижения но пубертета е нямам думи. А техните тренировки понякога са доста натоварваши има дни тренират по 4-5 часа на ден. И след това настава едно мрънкане но после преминава и пак продължава.

Кирил - почти на 7, тренира от няколко месеца спортна гимнастика. Аз го наблюдавам от няколко години и бях убедена, че  е много подходящ за този спорт. Трудно му беше да възприеме, какво означава да тренираш нещо и ми отказваше, дори да отиде да разгледа залата. Но в един момент реши, че иска, отидохме, хареса му и го записах. Ходеше с голямо удоволствие, дори когато му е било трудно. Ще ходи, докато той иска, не смятам, да го правя активен спортист, освен ако той не го желае.
Ния играе балет, по нейно желание, ще танцува, докато и е приятно и го иска.

Моите са запалени по спорта, но и това е нормално за разбиранията ни.
На карате ги записах аз - особено големия е много запален и вече и доста напреднал. Малкия засега повече ходи на тренировки за да изразходва енергия, отколкото сериозно да е напреднал, но все пак е едва на 6 години.
Всяка зима са на ски - има ски училище при нас и треньора е прекрасен, запали ги - сега щом падне снега и са всяка неделя там и така до пролетта.
Баткото по свое желание ходи и на баскетбол - влюбен е в този спорт и доброволно не би пропуснал тренировка.
Малкия пък имаше занятия по плуване в училището и много ги обичаше, ходеше и на футбол пак там - не е бил особено възторжен по повод футбола, но и не прояви желание да спре да ходи.
Ако зависи от мен не бих ги правила професионални състезатели, но ако решат да навлязат по-навътре в спорта ще ги подкрепя на 100%.

 Предпочитам да е за разтоварване, но се оказва, че при нас не е така. А синовете ми имат нужда от изразходване на енергията и повече движение. Особено през зимата, когато не тичат навън, както сега. По-големият ми син обожава футбола, има данни, отдава му се(гледам го на площадката, като играе с по-големите деца), но възможностите, които му предлага училището и школата извън училище, са такива, че ще отнемат твърде много време. В школата са ежедневни,доста продължителни тренировки, с часове, и няма да има време за другите неща, с които се занимава, пък и за учене(включвам и отиването, и връщането от стадиона), а в училището му е специална паралелка, в която обаче не се набляга много-много на ученето(държат само децата да имат успех поне 4). Намерихме компромис със записването на карате, но нито много му харесва, нито му се отдава много-много. Гледа на това като на нещо полезно, както се опитвам да му внушавам аз. Но си е тренировка, знам това. Засега ходи с удоволствие, но съм в процес на търсене на друг спорт, на който да ходи, без да му отнема твърде много време, но и (най-вече) да му е наистина приятно. Ако намеря по-добра възможност за футбол-ще го запиша веднага и знам, че ще е доволен. Той, така или иначе, не иска да е спортист. Има едни такива гръмки мечти за себе си, свързани с това къде и какво ще учи, но ще я видим тая, като стане време за това (сега е само на 8 години) . Знам, че трябва да се дават на децата максимално възможности да опитват най-различни неща, за да "намерят себе си" в някое от тях, затова не насилвам за нищо децата ми, но ги насърчавам да се занимават с най-различни неща, като се старая да им предлагам възможности. Ако нещо им хареса наистина и решат да се занимават по-сериозно с него (независимо дали е спорт, изкуство някакво или каквото и да е друго), ще помагам с каквото мога.
 

Не се заяждам ,но откъде събра толкова пари ?
Една хубава тенис ракета е поне 200 лева и нагоре.
Специалните екипи също са скъпи ,маратонки за тенис трудно се намират под 100 лева.
Нали става въпрос за 11 годишно дете?
По темата- синът ми опита няколко вида спорт ,последният беше киокошинкай карате .
Започна с голям ентусиазм, яви се и на два изпита, на третия не можа ,защото тогава кандидатстваше след седми клас .
Е, отказа се под предлог, че не иска да тренира с малките .
Сега ходи на фитнес.
Дъщеря ми девет години тренира тенис на корт .
До 14 годишна ходеше по състезания, печелеше купи ,медали  ,тренираше всеки ден.
Постепенно започна да изостава от децата ,които се занимаваха по няколко часа на ден и накрая се отказа от състезанията.
Сега тренира за удоволствие и поддържане на форма.
Ако целта е да се покоряват върхове ,то детето трябва да е отдадено на спорта .

Дъщеря ми ходи на модерен балет от 6 годишна. Сега е на 9. Много и харесва, и в къщи непрестанно подскача. А синът ми седи на компа. Сега ще бъде 8 клас.

Аз подкрепям идеята да се опитват различни спортове, ако самото дете има качества и желание да стане спортист, то се вижда. Иначе синът ми е опитвал различни спортове - карате в детската градина, баскетбол и футбол в у-ще, плуване по мое настояване, оказа се че насила нищо не става и отказа плуването, търсейки спорт в удобно време и място и достъпен като цена стигнах до хокей на лед, започна,  хареса му и  ходи всеки ден на тренировки сухи и лед,  засега всичко е наред. Не смятам, че ще стане велик спортист въпреки, че много му се иска. Предложих му да пробва водна топка - отказа. Не знам дали се разтоварва като ходи на тренировки, но смятам, че му е полезно. Зимата кара ски за удоволствие .

Синът ми /8г./ откакто е проговорил иска да бъде състезател. За съжаление автомобилен,а тук в България е почти невъзможно. Непрекъснато иска да се състезава и да печели. Досега говорех, че на състезания се ходи за да се забавляваш, не съм разбрала явно аз. На последното състезание всички деца и родители бяха толкова нахъсани да спечелят на всяка цена, че се почуствах не на място с моите наставления да се забавлява пък каквото стане - резултата: 15-ти от 20 деца. После бърсах сълзи и обяснявах колко е страхотен...Догодина ще мисля за някой спорт и сериозни тренировки. Заслужава си отделеното време да е за спорт, а не за компютър или телевизия. Някак си принадлежайки на един отбор се чувстват ангажирани, съпричастни... не знам как да го кажа... значими. Определено мисля, че не е само разтоварване спортът. Ако реши да се откаже - ще се опитам да го разубедя. Не желая да се отказва пред трудностите, но дали ще стане професионален спортист...малък е да взима решения, времето ще покаже, но все пак ми се иска изборът да е негов.

Тренира ръгби-с голям ентусиазъм, според мен се разтоварва от напрежението в училище с това. Страхувам се единствено за здравето му , когато имат мач.

Къде тренира?
Моят пък искал да става професионален състезател по ръгби Тайно се надявам да му дойде друг акъл Но ще го подкрепя за каквото си избере - хубаво е, когато децата се стремят към нещо и полагат усилия да го постигнат. Дори и желанието да е временно.
А спортът специално те учи на важни неща.

Според мен детето на първо място трябва да харесва дадения спорт , за да го тренира .  Пример моя син беше на 5 години когато започна да тренира куокушинкай карате . Тренира 1 година , но явно беше още малък и тренировките са доста натоварващи и прекъсна . Докато сега пак тренира същото от  година и половина  казва , че това е неговия спорт в момента е на 9 години . Ходил е на 2 състезания и съответно на финала с 2 златни медала .

Не е от пубертета.Или базата или треньора не са достатъчно добри за да ги амбицират.Щом си ходила по състезания сигурно си виждала момичетата на Ирис- Русе.Моята дъщеря е една от тях.
Толкова са амбицирани,ходят на тренировки всеки божи ден с огромно желание.Всички са отличнички в елитни училища.Спорта ги направи много организирани и дисциплинирани,което мисля, че ще им е от полза в живота

Да, Ани, като се замисля - права си - наистина нито базата, нито тренера са достатъчно амбициращи...
А момичетата от Ирис-Русе ги знам, как да не ги знам - нали на всяко състезание обират медалите, за което    . В подписа ти виждам, че дъщеря ти е набор '96, значи е пряка конкуренция на моята, която е същия набор и тренира в Славия-София  .

шемет, тренира в училище, имат зала и треньор , по някаква програма им се осигурява това. Имат и състезания през годината. Тогава много се вълнува, рядко има нещо друго, което така да изсмуква силите и енергията му.

Браво, успех! И по-малко травми!
Наистина е спорт, в който трябва да се раздаваш изцяло.

Само за удоволствие и разтоварване.Дъщеря ми тренира 5 г. х. гимнастика .Записах я на 5 г. защото сама поиска.Много й харесваше.Ходеше всеки ден на тренировки , а преди състезание по 6-7 часа.Цяло лято децата пред блока , а тя в залата.Много й харесваше. До едно състезание , когато разбра,че дори и при децата всичко е нагласено и няма смисъл да блъска за нищо. Тренировките започнаха да влияят и на училището.Нямашеи време за уроците,пътя да не говорим в задръстванията и това,че ядеше по улиците и се прибираше по нощите. Сега ходи на танци и много й харесва. Прави го за кеф и за да пъддържа форма.

Като прочетох последното мнение си казах, че и аз съм си мислила колко много взема спорта от децата. И ние тренираме плуване всеки ден от 3 години вече - то е постоянно бързане, писане на домашните късно вечер, понякога се налага да караме на сандвичи по обяд. Натрупа се вече една умора и нямаме това желание за тренировки, което имахме в началото. Мисля си дали ако ги разредим няма да ходим с повече желание и съответно да постигаме по-добри резултати.

Набор 98 сме и в нашата възрастова група има 2 много силни състезатели от клуба, за който стана въпрос по-горе в темата Ирис Русе, имат хъс тези деца. Браво на децата и треньора!

Моите деца спортуват само за удоволствие. Склонна съм да ги записвам и отписвам толкова пъти, колкото им се иска. Въпросът е да се раздвижват за удоволствие.

Вероятно тренираме на едно и също място, но не със същата честота, колкото вие. Как успявате всеки ден?
Просто от 15.09 не сколасваме да сме всеки ден на басейна. На състезания не ходим, може и да не проходим никога  ... тренира от началото на това лято, тренерът го хвали постоянно ... предполагам, че го прави с всички, за да ги поощрява.
Плува красиво и ми е кеф да го гледам.
Силно се надявам спортът да го организира, но тази седмица за първи път е втора смяна и нямам идея как ще става. Давам всичко от себе си: през уикенда давах зор да си помогне с домашни и уроци за вторник и сряда; довечера ще го метна да си помогне още; започвам работа в 10.00, за да мога в 9.30 да го закарам до басейна .... много искам да плува и да не изчезне неговото желание. Както и искам сам да започне да си дава зор, защото това: "хайде сядай да пишеш, хайде сядай да четеш, хайде сядай да закусваш" просто ме изморява УЖАСНО 

Освен големия, водя и малкия си син на плуване 3 пъти в седмицата и понеже са в различни смени и малкия ходи 3 пъти в седмицата в тези 3 дни сме на басейна и сутрин, и следобед. Иначе като сме 2-ра смяна задължително пишем домашните вечер след училище, като аз постоянно подканям към това. Много е трудно, но не се отказваме засега. 

 Моят син тренира плуване.Сериозно се захвана в 3 клас, от втория срок започна да ходи всеки ден.Огромно желание,много труд, винаги е успявал да се справи и с домашните. От миналата година започна да печели медали - вярно ,на малки състезания,но са си медали  . За съжаление се оказва ,че сме започнали твърде късно, за да успяваме в големите състезания.Колкото и да тренира, добрите състезатели от неговата възраст са с 2-3 год. преди него. Сега правим график на извънкласните занимания.Ще продължава да ходи 3-4 пъти седмично ,основно заради спорта. От няколко седмици се записа и на волейбол, засега му харесва пък ще видим.
 Днес  говорих с треньорката ,и записах малчо на плуване .На 5 год. е , та ще видим как ще се справи
 Аз съм на принципа - да се занимава с много неща, за да няма време за глупости!Победите са само за да се чуства удовлетворен.
 

Споделям мнението, че спортуването не бива да е задължение. Моите играят футбол от 5 годишни. Големият е много по- запален от малкия. Дори му предлагам да смени спорта, ако мисли че другаде ще му е по- интересно, но той не иска, просто въпрос на темперамент. Виктор тренира 4 пъти седмично, а Емо 2 пъти. Никого не карам насила, важното е децата да се развиват правилно и да са здрави!

Дъщеря ми тренира спортни танци с голямо удоволствие.От 4 годишна гледаше тренировките.Когато стана на 6 г. вече я записахме.Две години беше без партньор.На 8 годинки вече играеше с момче на нейната възраст.След година тръгнаха по турнири.Печелиха няколко призови места.Сега са в 11 годишните(втора възрастова група в спортните танци).Много са нахъсани и двамата, въпреки че има големи нагласации и там.

Да ви попитам:
1.Къде е удачно да го запиша моя (7г) на плуване. В Лозенец сме. Във Варна миналата година си ходеше редовно 2 пъти седмично, но сега от половин година не е стъпвал. Почва да забравя, а и да се окръгля..)
2. Иска да го запиша и на футбол?
Идея си нямам къде в района?

Моля за помощ!

Можете ли да ми кажете къде мога да тренирам волейбол.Търсих на няколко места,но имаше места само за момчета .Чух,че в Славея има.Някой да е ходил.

Моята по-малка дъщеря тренира художествена гимнастика от 6 годишна. Записването беше по мое желание, в началото беше в група за разтоварване. Много и допадна, имаше и данни, и желание. До 2 месеца я прехвърлиха в група за по интензивна подготовка. Разбира се, със съгласието на цялото семейство.Сега тренира 4/5 пъти в седмицата, през ваканциите почти няма почивка, включително и лятната. Никога не е казала не ми се ходи, а точно обратното. Имаме случаи, когато не е нейния ден за тренировка, да се обажда на треньорката, за да пита дали може да отиде. Има няколко медала от състезания. Последният,преди месец, зае 1 място на регионалния турнир. Скоро и предстои ново състезание.

Още малко за художествената гимнастика.
Наясно съм с натоварванията в този спорт. Голямата ни дъщеря също тренираше художествена гимнастика 9 години. Отказа се в като навлезе в пубертета. Уважихме решението и. Три години след това съжaляваше много. Резултатите от толкова години труд сега се изразяват в  хубавата фигура, грациозната походка и самоконтрол. Но двете имат различни характери, малката поне за сега е по-сериозна, и учудващо, но не се притеснява от излизания пред публика.

Най-близо ви е Спартак. За не толкова близки басейни - басейна на Ту, и Дианабат.

Имам пресни и недобри впечатления от басейна на Дианабад - студано вода в басейна, студена на душовете  ибеше доста мръсно в съблекалните.
Този на Техническия университет  е по-амортизиран, но аз съм по-доволна от него и ходим там.

Дария тренира ушу в ДГ - много и харесва и след завършването ще продължи. През лятото ходи на плуване, спря по моя инициатива, защото се притеснявах да не се разболее, през май започва отново. Ходеше на балет, но когато за първия спектакъл видя пачките, каза че тя "такова" няма да облече и се отказа. Обича да язди, ходи често, но активна тренировка там след като стане на 10 год. На всичко сама изявява желание да ходи, аз не я задължавам и смятам, че след време ще реши кой точно е нейния спорт.

Ако имаш пред вид квартал Лозенец в Сф, няма нищо по-логично от това да проверите на басейн Спартак, там има много групи и със сигурност ще си намерите час, който да ви е удобен. 

Смятам че е много полезно за дъщеря ми от всичките й репетиции. Забавлява се и се разтоварва, освен това е голямо движение. Играе народни танци.

По свое желание голямата ми дъщеря пробва и плуване и балет, но и на двете не издържа дълго. Балет 2 месеца, плуване 3! Случайно отидохме на фигурно ноември месец, на шега едва ли не и до ден днешен сме всеки ден там. Незнам колко ще трае тази и страст, но докато иска ще ходим. Мин седмица дори и рождения си ден отпразнува на леда,  явно много и харесва