Бащата-дали ще се осъзнае някога?

Мерси! Аз ти се извиних защото наистина не бях разбрала какво казваш... моя грешка. Яд ме е, че щом някой изрази мения различни от обшесвено-приетото, ела виж... но то за това е форума. Как е Иоханесбург? Можеш да ми пишеш на лични.

   Има ги, за съжаление - баща ми беше един от тях. Казвам беше, не защото се е променил или ме е потърсил, а просто вече не е между живите. Не е причината във възрастта - достаъчно зрял е бил, брак също е имало... Та не знам - май си е до човека в крайна сметка ??? 
   

Не съм казала, че авторката не трябва да се притеснява... Каквото и да пишем ние тук, тя ще си се притеснява...
И не съм очаквала, че lids_law ще ме разбере какво й казвам... Тя не успя да разбере съжителството без брак (далеч по добре звучи от кохабитиране - прекрасна дума  ) и в темата "Бебе без граждански брак... ЗА и ПРОТИВ", но не виждам защо трябва да пренася спора и тук...
lids_law не се ласкай, въпросите ти не са "неудобни", просто вече са скучни и са достатъчно предъвкани, питай нещо различно...

Погледнато така ,от тази гледна точка и по принцип -си напълно права.Аз може би пречупих всичко през моята си призма ,която е строго индивидуална.Така ,че наистина всичко е според нагласата ,зрелостта и убеждението на двойката.

                             Здравейте моми4ета.Много съм съгласна 4е има доста мъже,които изоставят бременни жени,защото не искат
                             отговорности.Аз ли4но познавам доста такива жени,които гледат сами децата си.Съгласна съм 4е зависи много от 4овека.
                             Аз съм дете на един баща ,който и до ден днешен не се осъзна.Въпреки 4е е жив той изобщо не знае нищо за мен,нито за сестра ми
                             през последните 5гдини.Просто не се интересува,никога не се е интересувал.Двете със сестра ми изкарахме тежко детсво
                             няма да изпадам в подробности,искам само да споделя 4е най-много страдат децата,а те нямат никаква вина.
                             Също така съм и свидетел на двоики където осъзнаването идва с раждането и таткото е най-щастливия мъж на света.
                             Ми мила искренно се надявам и с твоя татко да е така.И аз и моят мъж сме в период на осъзнаване, и 4естно казано малко
                             страх,защото не сме финансово стабилни.От време на време го усещам  4е е малко стреснат и ве4е няколко пъти
                             го взех с мен на лекар.Като видя бебето на екрана се по4увства най-гордия татко.Ако можеш и ти да го вземеш с теб
                             когато ходиш на док,може и да помогне,както са те посъветвали и по-горе моми4етата.Ако можеш и по някакъв на4ин
                             да го накараш да разбере 4е живота не свършва с появата на едно бебе,дори го прави по хубав.Ти го познаваш
                             най-добре и знаеш що за 4овеек е,но не позволявай в никакъв слу4ай детето ти да страда.
                             На дявам се да се похвалиш скоро 4е вси4ко е наред и те прегръщам силно.
                            
                            
                            

И двамата с мъжа ми станахме родители на по 27г, а бебчето беше планирано и желано.Дори си мислех че като родя той ще е по пасивен,но с радост заявявям че взема достатъчно участие при ежедневните грижи.Дано и при вас нещата се подредят така добре.

С мъжа ми се оженихме аз на 20,а той на 32!!Сега съм на 21-съответно той на 33 и очакваме първото си дете!!!Период на осъзнаване както авторката го е нарекла имаше и все още има но той е като че ли повече за мен!!Мъжа ми искаше детето безумно много/и продължава разбира се /а аз изпадах в съмнения и притеснения които и до днес имам!!Искам и обожавам детето но не съм сигурна дали ще се справя и дали ще съм добра майка!!Предполагам не зависи от годините за да се чувства човек така!!Съпружието го приема за даденост,мисли си че ще се справи с всичко,че е най-готовия човек на света....много се радвам че е толкова уверен в себе си, защото зная че ще имам нужда от помощ и подкрепа!!Той не рядко се шегува "как ще ви гледам две бебета" Искренно се надявам да продължи да е толкова уверен и самоотвержен и след като се роди малката ни дъщеря!!Чувала съм че за някои татковци тепърва започва периода на осъзнаване и в началото имат нужда да се окопитят Ами ще поживеем и ще видим дали ще ни се случи!

Мъжът ми стана тати за първи път на 27 и имаше период на осъзнаване докато детето не стана нна около 2месеца, но беше планирано и желано.

Трогна ме това което написа-да го накарам да разбере, че живота не свършва с едно бебенце. Дотук прочетох доста противоречиви мнения и коментари и ясно се убеждавам че от човек до човек има голяма разлика - като характер и поведение. Надявам се нашия татко да се зарадва на очакваното бебе по-скоро. Аз лично предприех тактиката да не го притискам- даже го " карам" да излиза по-често с колеги и приятели, да прави неща, които го разсейват и са му забавни. Нека така види, че живота продължава.... просто всеки има нужда от време когато нещо се променя в живота му  Стискам си палци всичко да е наред 

само това"животът не свършва с едно бебе"ми звучи някак си меко  казано неприятно!!!

                                  Daninka, защо това което съм написала ти се струва толкова ужасно.Имах впредвид  съвсем позитивно нещо.
                                  Ако продължиш да 4етеш изре4ението ще видиш,4е е написано ,4е дори бебето прави живота по хубав.
                                  Така поне разсъждавам аз.Поне за мен живота е по- пълноценен с появята на едно дете.Или си имала нещо друго
                                  впредвид,незнам.4естно казано нямам търпение да изкараме първата си по4ивка,коледа,рожден ден или нова
                                  година заедно с беб4ето.Да някои неща от предишния живот като свободен и без отговорности се забравят,
                                  но не минаваме ли вси4ки по този път.Ве4е времето ще покаже.     

Ей това вече наистина ми харесва.За другото -просто не ми прозвуча добре ,но ми е ясно че не си вложила такова послание ,каквото ми се стори на първо четене. 

И аз съм съгласна, че си е до човек, но моя мъж 9-те месеца си му трябваха за осъзнаване. Той си излизаше, докато аз бях с шкембето, повечето неща за бебето сама си пазарувах или ако беше с мен, то го карах да идва, едва ли не, насила. На видеозон си идваше (чат-пат), ама и там не се впечатляваше особено. Дори веднъж като му показвах каква пижамка съм купила за бебето имаше коментар-" Айде стига с тва бебе вече!!!".
ОБАЧЕ, когато малкия се роди баща му буквално се влюби в него. Разнасяше го навсякъде, къпе го, облича го, храни го и по-щастлив мъж не съм виждала. Така че нашето осъзнаване беше, когато бебо се появи и най-искрено ти желая и вашия тати да го удари същата светкавица, когато си види бебето.

Позитивното е, че приятелят ти МИСЛИ за бъдещето и що годе го вижда реално. Има мъже, които не осъзнават каква отговорност е едно дете. Че и жени дори. Искат си деца и си ги раждат за собствен кеф без да мислят как ще ги гледат после.
Никой от тук не знае как ще приеме детето, дори самият той. Може би ти по-скоро най-добре знаеш, защото го познаваш предполагам добре. Какво ти казва разумът и интуицията в комплект това може би е отговорът на въпроса ти. Има всякакви мъже. Моят баща е от неискащите деца. Въпреки че ги е правил после е искал да ги праща в приют и изобщо не ги е гледал. Но ако питаш мен майка ми сама си е виновна, защото не е обърнала достатъчно внимание на него като качества, а си е живеела с нейни си илюзии и си е правила сметки без кръчмар. На мен баща никога не ми е липсвал в интерес на истината. Не знам защо казват, че децата страдат от липсата на баща, аз не съм страдала хич, даже си ми беше супер. На майка ми и е било по-трудно, но ако е живяла с баща ми щеше да е още по-зле щото щяха да се избият. Така че това се е оказал най-добрия вариант за всички. Щом искаш детето си го роди. Кажи на приятеля си за решението си и от тук натам го остави сам да реши какво иска - да живее с жена си и детето си или да си развява байрака. Доколкото разбирам нито един от двама ви не е виновен, защото се е получило въпреки контрацептивите (въпреки че на упътването им пише, че не дават 100% гаранция за предпазване). Кажи му примерно, че бебето е Божа работа и не искаш да се бъркаш в Божийте дела. Той ако оплаквания и възражения да се обърне към Господ 

  Беше по-готов и от мен!