Бащата-дали ще се осъзнае някога?

Не е имало такъв период станахме родители за първи път аз на 24, той на 23. И двамата искахме детето, въпреки че стана случайно. Винаги е бил много отговорен баща. Според мен осъзнаването си е до човек - някои са си цял живот неосъзнати, независимо майки или бащи. Но е хубаво и двамата да го искате, защото един от най-трудните периоди в една връзка е раждането на първото дете. Трябват ви много търпение и нерви.
От друга страна не можеш да очакваш един мъж да е в това очакване, в което е жената. При тях родителството идва малко по-късно.

не,той е по-голям(34г.)

Период на осъзнаване имаше - и за него, и за мен, естествено. Но никога не е и обелвал дума за аборт. Пък и аз забременях планирано, а не случайно.
Не знам какво точно да те посъветвам. Пробвай, например, да го вземеш с теб на лекар, да види бебето.
Стискам палци да се вразуми! 

Оххх, дано да се вразуми, защото започвам да изпитвам вина, че мисля само за себе си и че като не направих аборт го поставям пред свършен факт и го притискам .........

Ние бяхме точно колкото вас,първия път.Аz на 22,той на 24..Но детето беше планирано,zа аборт никой не е и помислил.И да,период на осъzнаване(точна дума си иzбрала)имаше,и zа него и zа мен,но след като се роди бебето.Окаzва се,че когато ти е zа първи път,колкото и да си чел или наблюдавал други хора с деца,никак даже не е същото.Струва ти се тежко,трудно и обвърzващо..(поне на мен тогава)..Имаше много сълzи,нерви..,но всичко си дойде на местата.Сега се надявам да не минаваме пак преz такъв период  
Дано всичко при теб се подреди,иzвинявай,ако вече си писала,но бебето планирано ли беше?

Това, което те е посъветвала Вилиана, според мен е много удачно!
Когато забременях бях на 21, мъжът ми - на 37г. И двамата много го искахме и когато стана, той беше безкрайно щастлив, а аз - объркана. Не знам, но всичко ми беше като насън. Радвах се, но някак не можех да повярвам и да го осъзная. Интересното дойде, когато малката ни дъщеричка се роди. Аз бях напълно осъзната, докато таткото се шашна   Колики, дундуркане - той стоеше отстрани и наблюдаваше. Едва сега, когато малката вече е на годинка, започва лека-полека да излиза от безвремието си, и то има какво още да се желае!
Така че, мила, напълно е вероятно това при вас да е период. Ще дойде време, в което той ще се чуди на сегашното си поведение и няма да вярва, че така се е чувствал.
Спомням си един много силен момент от бременността ми. С мъжа ми ходихме заедно всеки месец на консултациите и заедно гледахме бебчето на видеозона. Та бях в третия месец и като гледахме душичката, той така се разчувства, че аз направо се шашнах. Дни след това само повтяряше колко трогателно било малкото.  
Заведи го твоичикия, може би всичко ще се оправи отраз, като види пиленцето!  

Кофти ситуация!Аз съм на 19 ,а мъжа ми на 27г.,когато стана бебето по скоро аз бях изплашената,но за аборт не сме мислили,направо се оженихме.Аз през цялата бременност бях в страх,не знам от какво ,но не съм искала да го махам.А след като го родих ...никога не съм била по-щастлива,уверена и не съм обичала нищо и никои повече и не 1 и не 2-ма бих убила за него,без да преувеличавам.Сега си го гледаме само 2-та с таткото и сме щастливи.Мисля че ще е щастлив като родиш,но до тогава...не знам какво да те посъветвам!

При нас нямаше такъв период, но пък бяхме "по-големи" - и двамата на 29 г. Бебето ни беше планирано и много желано, а и стана много бързо.

Може би наистина е добре да го вземеш с теб на някой преглед. Има силна промяна у мъжете като видят малкото бебоче в корема ти. Започват да мислят за него като за живо същество, а не като за някаква абстракция.   

когато мъжа ми беше на 24 още не мислеше за дете, аз тогава на 21 може би имах желание, но не сериозно.... въпреки, че той винаги е казвал, че ако стане ще си го гледаме и дума не може да става за аборт! Сега вече съвсем съзнателно си го иска  Желая ти успех и съвета на момичетата е наистина много добър заведи го с теб на лекар  Някои мъже просто по-късно озряват за дете дано си изгладите нещата и да се радвате на малкото човече заедно   

Ами то решението за аборт не е само негово. Няма право да ти натяква постоянно защо не си направила аборт и т.н. Да вземе да порасне малко ...... Няма да му свърши "живеенето" с едно бебе. Като поотрасне малко пак ще може да излиза и да живее. Пък и освен това аборт вече не може да се направи и най-добре да свиква с мисълта и да не те тормози още повече че си бременна и не трябва да се ядосваш. Ще свикне с мисълта най-вероятно и след като се роди ще се чуди как може да не го е искал. Ти гледай да си спокойна и всичко ще бъде наред!     

Toй нормален ли е?   Как ще те кара да правиш аборт в 3-ти месец! При условие, че живеете заедно! Ако наистина те обича, ще се вразуми, ако не - не е последния мъж на Земята. Успех!

Нашият син е на 10 месеца, бебето беше желано и от двамата, но си мисля че още не се е осъзнал таткото като отговорен родител и мисли повече за работа, футбол и други неща, така че може би си е до човека, а  колкото до прегледите един едиствен път дойде с мен и щеше да припадне като видя видеозона, повече не повтори! 
Надявам се вашият татко по-бързо да си промени отношението и да е щастлив, а на теб леко бременеене!

Мила,desi manova  бебето не беше планирано.Пиех контрацептиви и може би затова сега не е подготвен. Преди сме говорили за бебе но в един по-късен етап от живота си, но явно си е божа работа и когато стане. Затова и се чувствам гадно, защото въпреки, че знам че не е подготвен искам това детенце от цялата си душа и сърце !!!!

Аз  бях на 21 когато забременях,а таткото на 31,не сме имали този проблем защото го искахме ,е малко ни изненада по-рано,но после вече свикнахме че ще ставаме родители.Дано да се вразуми таткото и на теб лека бременност.Успех!!!!

Ние не сме имали този проблем-и двамата бяхме на 21г - решихме,че искаме бебе повече от всичко и когато то стана бяхме много щастливи.
Дано вашия татко скоро започне да се радва от бременността ти

Аз забременях на 19 а той беше на 26...живеехме заедно повече от година и когато разбрахме бяхме много щастливи
...но все пак мисля че и двама преминахме през периода на осъзнаване...въпреки че заради тази бременност ме уволниха и имахме доста финансови проблеми никога не е ставало въпрос за аборт. Сега и двамата нямаме търпение да се появи малкото човече ... много е хубаво когато двамата легнете и започнете да мечтаете за това какво ще правите тримата заедно... и изобщо че тази промяна която предстои ще бъде най-хубавото нещо което ще ви се случи някога. Пожелавам ти от все сърце да можеш и ти с твоя партньор да изпиташ тези незабравими моменти  ...защото няма нищо по-хубаво от това да създадеш живот. 

Не мисля, че възраста има значение за "осъзнаването". Има мъже, които и на 40 се държат като 15 годишни и не искат да поемат никаква отговорност. Трудно ми е да те посъветвам, защото само ти можеш да прецениш приоритетите си.

Имаше период на "приемане на новината". Аз май бях по-стресирана в първият момент Мъж ми беше на 23. За аборт не сме мислили. През първата ми бременност само веднъж ме бяха гледали на видеозон, тогава заведох мъж ми с мен на прегледа. Почувства се горд татко

mi mila, аз забременях на 27, а мъжа ми беше на 30 и мислихме, че въобще не сме готови за бебе. Повярвай ми подготвихме се точно в мига, в който ни изсписаха от родилното. Докато не почнеш да сменяш памперси, няма как да си готов, ако ще и на 50г да си

И аз мисля, че възрастта няма никакво значение.
Моят много искаше детето.

Дали ще се осъзнае, само времето ще покаже, ако ти искаш детето - не се предавай



Като му наредиш в графика къпане, смяна памперс и др., много бързо ще ги забрави 

Ами да,явно наистина е "трябвало да стане"  .Но недей да се чувстваш виновна или гадно,не си го направила нарочно,zа да го притискаш..Дано скоро промени отношението си,още повече,че ти го искаш и го обичаш,а да не сте zаедно в очакването е много кофти.По тоzи начин ти ще се чувстваш подтисната и нещстна.
И да,въzрастта няма zначение(е,когато не си на 15,раzбира се    ),подкрепям мнението на останалите.Има чудесни родители на 20,и такива,които не стават дори на 40..
Въzрастта ви е чудесна от фиzиологична гледна точка,дано се справите ЗАЕДНО 

Всеки човек минава през период на осъзнаване , когато му предстой да стане родител. При нас т.нар. осъзнаване беше свързано с подреждането на приоритетите/най-вече при таткото и те бяха свързани с родата му /, а не със самото бебе, то беше планувано. Говори с човека до теб и го попитай как ще се чувства, когато един ден детето му разбере, че родният му баща е искал да го убие? След като сте искали бебе, какво значение има това, че то идва по-рано. Божа работа. Ако на бъдещият татко му се живее, да си живее, ти не можеш да го спреш, но поне трябва да си наясно още сега. Желая успех. Момичетата са прави вземи го на консултация, като види дребосъчето ще се осъзнае, защото ще види , че е реално. 

"Свършен факт" е това, което той е направил! Ако не е искал дете е трябвало да внимава повече. Аз мисля, че няма право да иска от теб да правиш аборт! Ако е искал да си поживее да не е живял с теб на семейни начала!  Така мисля аз, може и да не съм права, моля да ме извиниш! Иначе при нас не е имало период на осъзнаване, само таткото го беше страх малко от бебка - че е мъничка и да не я нарани. Та почти месец не смееше да я извади от креватчето Но вече мина този период и сега не мога да се докопам до нея.

Мила наистина си в много трудно положение , но мисля че той ще се осъзнае след като коремчето ти порасне и след като детенцето се роди.Като го поеме в ръце и му се подкосят краката ще запее друга песен.

Родих детето си на 22 г.Таткото беше на 29 г.Всичко беше планирано 

  Потвърждавам. И при нас, хем, че беше планирано, в момент, в който му го съобщих, ходи 2-3 часа като замаян.  Той човека не очаквал, че толкоз бързо ще стане ( декември спряхме да се пазим, януари имаше      ). Радваше се през цялото време, но чак като дойде на преглед и видя мъничето на видеозона (ръчички, краченца, атрибути...  ) някак осъзна, че е реално и вече сме трима. Беше много развълнуван след това. 

На нашия татко не му трябваше период на осъзнаване. Вярно, доста по-голям е на възраст от твоя приятел. Но почти на същата възраст мъжът ми е станал баща за пръв път и пак не е имал нужда от период на осъзнаване, напротив.
Моят съвет е да се опиташ да го придумаш да направите заедно няколко посещения при наблюдаващия те гинеколог и по-специално на прегледа с ехограф. Ще трябва наистина хич да не му пука, ако остане безчувствен пред звука на туптящото бебешко сърчице.

Аз бях на 24, а мъжа ми на 22 когато решихме че искаме бебе, след година вече бяхме родители, така че не възрастта е определяща във случая. Когато разбрах че съм бременна се поуплаших ако трябва да съм честна, но мъжа ми беше на 7-мото небе като му казах Т.к. не успях да се стърпя му го съобщих по телефона  а той щеше да продъни слушалката с радостните си викове Всички в офиса после се чудех акакво е станало толкова
най добре си поговори сериозно с приятеля ти 

Не мисля, че има от какво да се чувстваш виновна. Важното е ти да си наясно с чувствата си - дали го искаш това дете или не. Ако го искаш, действай меко и тактично с мъжа си, прикотквай го, води го с теб на прегледите да види малкия човек. И аз си мисля, че не може да остане безразличен като види как мърда бебето.

При нас нещата станаха планувано-случайно - т.е. обработвах таткото 2 месеца, че искам дете и чаках търпеливо неговото решение. И той ми го съобщи, след морето, в едно заведение, пълно с деца. Да, ама тогава вече съм била бременна  без да сме знаели И въпреки че той ми каза, че иска дете, определено се шашна като му казах,ч е съм бременна. Беше мълчалив дни наред (не че е от много приказливите, де), но никога няма да забравя физиономията му, когато за първи път видя бебето на видеозона - щастлива усмивка  И после го беше страх д ами докосне корема, като рита, но после взе да се кефи ка бебо правеше салта вътре, а корема ми се местеше насам натам  И въпреки че сега ни е трудно, преминаваме през криза във взаимоотношенията, категорично мога да кажа, че много обича малкия.

Лека бременност и успех с мъжа ти (не забравяй,ч е мъжете понякога с апросто едни големи деца).

Бях в същото положение, но тогава и аз не бях готова да стана майка.Прекъснах бременността и след време от същия човек имам син.Не знам, дали за тогава сме взели правилно решени!.Сега си задавам въпросите"Ако го бях оставила, дали още щяхме да сме заедно ?".Това се случи в началото на връзката ни и ме беше страх, че все още не се познаваме добре.Но за това решение не беше виновен само таткото.Аз също не се чувствах готова, както съм написала по горе.Това си е твоето тяло и вашето дете, та решението си го взимате вие.
Втория път беше планирано и много чакано .
Желая ти успех  !!

Нашият татко с времето не си промеи отношението, нито като го видя. Все по-рядко и по-рядко идва да го види. Това при положение, че никога не ме е увещавал да правя аборт. Но хората са различни, вашият може да се окаже друг чешит и да си промени отношението .
И аз мислех, че ще се справя с майчинството, но през ум не ми минаваше, какъв ще е размерът на следродилната депресия, през която ще премина. Изпадах в тежка фрустрация всеки път, когато татковците на кварталните деца идваха да ги видят в градинката или някоя съфорумка или колежка заговореше за мъжа си или свекърва си. Който не го е изпитал, няма как да го разбере. Но и ти може и да си друг чешит и да не го приемеш по този начин. Ако имаш читави родители, на които можеш да разчиташ, а мислиш, че можеш да разчиташ и на себе си, хич недей да се двоумиш. На мъж не може да се разчита така или иначе, дори и след години!

Моят съпруг дори искаше повече от мен да имаме дете. Пред не е имало дилема да оставим или махнем бебето.

Разбира се,има период на адаптация,на "смилане" на новината,че ще става баща. Нормално е да се чувства притестен и несигурен,още повече,че сте толкова млади.Идеята да го вземеш със себе си на преглед е прекрасна,дано да сработи.В трети месец вече е късничко за аборт,така че ще трябва да приеме фактите,каквито са.В никакъв случай не трябва да се чувстваш виновна за нещо.Покажи му,че си сигурна в себе си,дори дълбоко в себе си да не си,че не те е страх от нищо,че всичко ще е наред.Ако те види спокойна и уверена,може би и той ще преодолее притесненията си.Успех!

За съжаление само времето ще покаже... ако наистина е искал аборт и свобода за себе си, съществува вариант да не се пренастрои никога. Важното е, че ти си искаш детето! На този мъж не се знае дали ще може да се разчита за в бъдеще, извинявам се ако звуча песимистично, дано не съм права!!!

Наистина възрастта не е от значение и според мен.

Не сме имали такъв период.И двамата искахме бебче и си направихме.
Не зная дали твоя човек ще се осъзнае  Това само времето ще покаже.
Но мисля,че щом види малкото човече ще му просветне,или поне се надявам 
А на теб,спокойствие и лека бременност. 

Осъзнаването при някои идва с възрастта, при други "пред свършен факт"... При нас таткото нямаше нужда от осъзнаване, защото той беше инициаторът на идеята за бебче! А на твоята възраст аз бях много далеч от мисълта за бебета и раждане - учих, ходих по купони и въртях гаджета  Пожелавам ти успех - бебето е най-хубавото нещо, което може да се случи... 

Честно казано- не. Бебето беше планирано.

Tess го е казала много добре

Много ми стана гадно като прочетох отговора на biboshka надявам се, че не всички мъже са такива. Иначе аз се навих преди 4 седмици за аборт, защото не исках постоянно да ми натяква, че съм го вързала и си записах час в болницата, но когато отидохме в уречения час той ме спря и тоооолкова ме трогна когато каза, че не иска да ми причинява това  Но сега незнам какво му стана та пак я запя старата песен Надявам се, че факта, че тогава ме спря означава, че действително го иска дълбоко в себе си ...... Вие как смятате?

Еее,това не е никак малко  .Значи може би просто му трябва време.Дано,дано е така  .Жалко zа Biboshka ,но не си мисли това,само ще се иzтормоzиш...

Значи момчето просто е объркано и преминава през труден период. Отидете заедно на прегледа с ултразвук, нека види мъничето вътре и чуе сърчицето му. Когато мечтаеш за времето, когато бебето вече ще се е родило, споделяй с него. Акцентирай върху хубавите моменти, които ще преживеете, когато вече ще сте трима  Изобщо говорете! Направи го съпричастен. Нека се чувства значим и да усети отговорност за теб и бебето. 

Около година преди да забременея, вече осъзнавах, че много искам бебче и съм готова да стана майка. Мъж ми въобще не си го и помисляше. Оженихме се, спряхме да се пазим...но никога не е показал желание да има дете. Все си мънкаше под носа, че не е готов. Аз обаче, бях сигурна и готова и когато правехме секс сме били с ясното съзнание, че правим и бебе. Стана много бързо. Беше изненадан, не шокиран, но определено не виждах щастието в очите му...онова, което всяка бъдеща майка би искала да види. Така, че...оттук нататък се започна едно адаптиране...Водих го на ехографията (не се е впечатлил особено), започнах да му възлагам повечко задачки, свързани с бременността - да ми занесе урината за изследвания, да пазаруваме вече винаги заедно, за да не нося тежко, да ми помага с домакинската работа...и т.н. Лека - полека почва да се осъзнава.  Не знам точно колко време ще му трябва, но съм сигурна, че всичко ще бъде наред.
Та, исках да ти кажа, ако мога да ти бъда полезна с моя опит...Че моят мъж ще става баща, заради мен. Защото ме обича и не иска да ме загуби...и защото знае, че аз ще бъда майка на децата му рано или късно, (просто....не си го е представял "рано" ) Всички отговорности отново поема, заради мен. Това, което е казала Тес е много вярно наистина. Но когато има любов, нещата могат да се променят. Успех ти желая от все сърце!  

mi_mila, ако веднъж те е спрял толкова трогателно да правиш аборта, а сега пак се надява на "свободата" си и ти го говори, при положение, че бебето ще се ражда, този твой мъж плаче за бой и нищо друго. Спирам, че да не се изкажа още по-остро. Ако имаш баща или брат, прати ги да поговорят с него, дано спре да те тревожи занапред и да се взима в ръце.

Не върви да е нерешителен точно в тази ситуация, ти си бременна и трябва да си спокойна, а не да му гадаеш настроенията. Дано се осъзнае човека, дано.

Ами защо някой не написа подобен пост, когато имаше тема за или против брак и бебе, защото тогава всички бяха щастливи живэщи на "семейни начала"... Той човека не е готов да стане съпруг, камо ли татко... съжалявам, но надявам се няма да го чакаш с години да стане готов. Имаш ли майка/баща/брат/сестра където можеш да отидеш при положение че той "не е готов и иска да си живee?"

Аз също съм на мнение, че ТИ трябва да си разгледаш приоритетите и да прецениш доколко държиш на този"мъж"  . Ако дори на 24 още не се е осъзнал... може би като родиш трябва да кърмиш и него, за да порастне. Просто му постави срок от 3 дни в които да реши какво той смята да прави, а и самата ти си изясни нещата в това време!
 Аз когато разбрах, че съм бременна бях убедена, че ще правя аборт и така постъпи годеника ми с мен. Даде ми 3 дни, в които да си изясня сама какво искам, но той ми обясни със сълзи на очи, че си иска НЕГОВОТО си бебче! Е, минаха 3те дни, и още 2 месеца след това, до сега, когато знам, че това бебенце си е наше и даже ме е страх да не се случи нещо с него! Пожелавам ти успех, но ТИ си човека, който познава "бащата" и може да реши какво ще прави с живота на детето си и своя!

 

Веднъж те е върнал,сега пак настоява...По-добре застани сериозно и му кажи,че по този начин излагаш на опасност и твоят живот-той не може да се съобразява с настроенията му.

Миличката   
той май не осъзнава  какво ти причинява това с криволичене "остави го , махниго" 
Вземи решение и каквото и да е то бъди по-решителна 
Също бих те посъветвала да потърсиш подкрепа при родителите си 



Мисли позитивно вс.ще се нареди   

Моя мъж беше на 23,когато забременях съвсем планирано обаче.Той не искаше дете,но му казах,че ако иска да е с мен-аз искам бебе,ако не иска да си хваща пътя.И така съгласи се планирахме кога ще започнем и 6 месеца по-късно забременях.Сега сина ми е вече голям,а мъжа ми го обича повече от всичко на света.Не вярвам да има чак толкова безчувствени хора,който да не обичат детето си.Просто му дай време да свикне с мисълта,че ще става татко.

Може би трети месец е още рано, предполагам и ти още не си съвсем наясно със себе си. И за тебе още е абстрактно. Но вярвяй - когато почне да ти проличава, когато почне да шава - всичко придобива нов смисъл.  И за него тогава ще почне да става все по реално. За сега на него му се представя сухия постен факт, че си бременна и какво значи това - никакви купони, никакви забави,   ти може би вече усещаш някакви промени - за него обаче съществуването на това бебе е толкова реално, колкото и  съществуването на извънземните. 
Опитай се да го накараш да се сприятели с мисълта, че ще става татко. Въобще  накарай го да си се представи в бащинска роля и да си представя хубави моменти с малкото сладко бебече.  Например да си представите как къпете заедно бебето...  и вметни нещо от рода на " Мене ще ме е страх да го къпя/повивам/ нещо си, ще трябва да поемеш ти нещата в свои ръце! " като смел  и силен татко от когото имаш нужда, така да се каже... малко пофантазирайте заедно - апетита идва с яденето   

Почти същото се случи и при нас - аз забременях на 21, таткото беше на 31, а бебка не беше планирана..смятахме след година да имаме бебе, а то ни изненада по-рано. Двата бяхме шашнати, но никой не си и помисли за аборт, всъщност казахме си "Е, една година по-рано или по-късно всъщност няма значение" и наистина добре се получи, че забременях именно тогава.., сега щеше да ми е по-трудно - местихме се, пътуваме много и т.н. Винаги ходехме двамата на контр. прегледи (той винаги много се вълнуваше да види бебка... ))  Божа работа...

И при нас беше така.

Познавам едно момиче, чиито баща се е държал подобно на твоя приятел. Ситуацията е била много сходна, защото бебето е било оставено само заради опасността, която представлява късният аборт. Сега този баща направо плаче за дъщеря си, толкова я обича.

Всеки човек си е за себе си и никой не може да гарантира, че приятелят ти ще постъпи по един или по друг начин. Мой съвет обаче е да му дадеш шанс да си събере мислите, защото, от него може и да излезе великолепен баща.

Ако пък не, ти сама ще разбереш, че раждането на това бебе ще е най-голямата радост в живота ти.

Всичко ще се нареди. Бъди спокойна, не пришпорвай събитията излишно и мисли позитивно.

  Мъж ми обожаваше да идва на прегледи с мен... Освен това след един месец има вероятност да разберете пола на бебето, след още два-три месеца ще го усещаш да рита и покрай теб таткото ще влезе в час... Сега сте малко поуплашени и объркани и двамата, но всичко ще се оправи... 

По-скоро мислиш за още един човек, за който в момента ти отговаряш, понеже в твърде малък за да си каже.
Съвета да го заведеш с теб на лекар определено подкрепям, ако чуе и сърцето още по-добре

Казват, че бременността е 9м, за да имат време родителите да свикнат 

   Смятам, че  е много уплашено момчето, но това че те е спрял да го направиш говори добре.Значи го иска, просто в момента е много объркан.Поговори с него и му кажи че имаш нужда от разбирането му.Все пак тези емоции на искам го, не го искам се отразяват на теб и бебето и никак не са добри

     Maktub ти го е казала много хубаво.Успех и пиши след прегледа

Така е Maktub!
mi mila, от това, което пишеш , мисля ,че при твоя човек има много голям шанс да се промени след месеците бременност и още повече след появата на бебето!
Не е добре , че те разиграва, но факта , че те е спрял все пак е надежда!
Много е важно да не се чувстваш виновна. И това , че искаш детенцето толкова силно е много много добре, защото от теб то разбира какво е обич още преди да излезе на бял свят!
Бъдете здрави и кураж!

Първо, задай си въпроса колко време си струва да го "чакаш да се промени." За съжаление, ние жените, понеже сме майки и имаме инстинкт за градивност, все ни се иска "да го променим." За съжаление, времето прекарано в размисъл какво точно в мен привлече такъв незрял човек е по-продуктивно от това "да го променяш," и супер по-продуктивно от това да се притесняваш "да не го притискаш." Хе става въпрос за чувство на вина, а за един самоанализ, заобградена с хора които те обичат и от чиито житейски опит искаш да черпиш. Дано имаш такива до себе си, също така учение, работа, хоби, които те правят щастлива.

Съжалявам, но какво значи "да не го поставям сред свършен факт." Той по никакъв начин не ли участвал в този "свършен факт?" Мило момиче, дано един ден се оцениш, че ти си ценен човек и придобиеш самочувствието, че ти не трябва да "трепериш" да не си тръгне някой който за съжаление никога не е имал намерението да остава. Не забравяй, че майките на следните личности са били в твоето състояние, но за щастие (на цялото човечество) не са потънали в самосъжаление или размисли за аборт:

http://en.wikipedia.org/wiki/Barack_Obama

http://www.whitehouse.gov/history/presidents/bc42.html

http://www.flickr.com/photos/21615944@N02/2448738980/

http://media.putfile.com/Irina-tchatchina---you-will

http://www.ellafitzgerald.com/index.php?option=com_content&t … =12&Itemid=28

При нас не е имало  такъв период на "осъзнаване".Аз бях на 21 ,а той на 24г.За мен ,ако двама наистина се обичат за какво осъзнаване става дума,та нали това е плод на тяхната любов.

Нали може да ти отговоря на този въпрос... 
Когато детето не е планирано и двама души нямат брак, всичко е един вид игра, в смисъл те са гаджета (спомняте си тийнейджърските години) и могат да "скъсат" когато си поискат... С бебето нещата се променят, в лицето ги удря мисълта, че нещата вече са сериозни, ако се разделят няма да е леко и безболезнено, защото има бебе... Замислят се дали се обичат достатъчно за да споделят целия си живот, да приемат добрите и лошите си страни въпреки всичко и да продължат напред заедно... Естествено идва и финансовата част, когато не работиш само за себе си, за да си угаждаш с глезотийки, ами за да се грижш за друго човешко същество, което не може да е самостоятелно... Времето също няма да е твое, не може да ходиш нанякъде, когато си поискаш... Такива неща, тривиални, но важни, защото се променя целия ти живот... Когато детето е планирано, тези всичките неща са минали на дневен ред и са премислени... Та за мен на човека просто му трябва малко време, объркан е, лута се, но ще се оправи... 

Браво stelt77 , много добре си го казала!
mi mila пожелавам ти една лека бременност и цялата любов на човека до теб.Дано скоро излезете от тази ситуация, той бързо да се осъзнае и заедно да се наслаждавате на последните ви месеци като двойка, защото скоро ще сте вече тройка 

Дано се оправи!!!! Искрено го пожелавам.

Малко встрани от темата - за съжаление съвсем не всички мъже се трогват от видеозони, бебенца и т.н. Ако беше така, нямаше да има толкова изоставени бременни жени. Не знам как пишете, че не можело да има толкова безчувствени хора, които да не си искат собственото дете, аз лично съм виждала такъв екземпляр, който изостави бременната си приятелка да се оправя сама, а в родилното до мен едно момиче оставяше бебето си за осиновяване, защото беше непълнолетна и гаджето й беше избягало в чужбина. Подобни мъже са абсолютно безотговорни, но ги има, съществуват и си живеят живота. Искрено се надявам мъжа на авторката да не е един от тях!

Когато разбрахме, че съм бременна, и двамата с мъжа ми не смятахме, че сега е моментът да имаме дете. Бяхме 29-годишни, живеехме без брак, на семейни начала. Аз обаче реших, че ще задържа бебето и ще го гледам. Говорих с мъжа ми и му го съобщих. Тогава той каза, че не му остава нищо друго освен да се съгласи с мене.
Някои мъже го осъзнават, други - не.

Ако приятелят ти има сериозни намерения относно вашата връзка, преосмислете наново всичко, поговорете и решете. Ако ти наистина си готова да понесеш всякакви последствия, сързани с раждането на вашето дете, роди го, гледай го, но бъди наясно, че можеш в един момент да се окажеш самотна майка. Въпросът не е само в това, дали ти можеш да се справиш с гледането на бебе и ученето, а и в това, че това дете може да расте без баща.

Аз съм на малко по-особено мнение.... Не бива така да се пренебрегва мнението на мъжа за или против запазването на детето.Все едно насила да те правят родител и дори да не си готова за дете и да искаш да правиш аборт, бащата да ти забрани и да ти наложи да ставаш майка.
В случая бих приела,че приятелят ти не е готов за дете, казал го е по сто начина, млад е, живее му се, взимали сте предпазни мерки.Защо да е виновен? Не бих се успокоявала от истории как някой друг мъж бил реагирал отрицателно, па полсе размислил и детето му станало много мило.Защото историята познава много други истории,при които такова изнудено родителство кара мъжа да си хване шапката и да не поема никаква отговорност за детето,дори да не го вижда с години.
На твое място щях да задържа детето само ако съм убедена, че ще се справя с това да съм самотна майка.Може бащата да размисли,но на тази кълка не бих лежала, за да не си бия после главата ама как и защо.Как бил реагирал при назначения час за аборт нищо не означава... тя тежестта е на твой гръб,не на негов, защо да не се покаже загрижен за твоите чувства.Това, че щял да се разчувства като видел корема и т.н. е женско мислене, мъжете мислят по друг начин.

Всичко е много индивидуално в такива ситуации.  Някой хора са готови рано, други по късно.  Аз съм на 27 той е на 30, при новината за Бебов той беше по щастлив от мен.  Аз не бях много сигурна, че съм достатъчно отговорна за дете, но си го искаме и двамата.
А когато съм била на 24 изобщо не съм и искала деца.  Но има хора готови още от ранните 20.  Приятелят ти е прав за себе си.  Ситуацията ти е малко сложна.  Все пак ти го чувстваш вече твое си бебето, но мъжете не могат да го почувстват така.  Заведи го да види Бебо при доктора, може да му се отрази добре. 
Успех 

Ами дай да го убием, защото някой "не е готов." Имам бъпрос: защо всички са "готови" да живеят "на семейни начала" и никога нямат проблеми, когато правят секс, а винаги имат проблеми или не са готови, когато резултатът е на лице...

И при нас е подобна каринката. Макар че през бременността идваше на всички прегледи, след раждането работа, компютри и тренировки са по-важни от отделеното време за бебка. Не съм сигурна дали с времето нещата ще се оправят, но надеждата умира последна . Нашето бебе си е планирано. Аз съм на 28, той на 26, не че това има значение , по-скоро си е въпрос на характер

Не съм казала да убива детето.  Даже не ми е минало през ума.  Въпроса е как да накара таткото да го иска.  Различно е когато не си на семейни начела.

Не вярвам да си промени отношението, щом се чувства така.  Такива хора не се променят никога. С или без деца, всичко се върти в периметъра на личната им свобода, удобства и егоизъм.
Ти трябва да избереш дали да продължиш живота си с такъв човек.  И дали той заслужава да го направиш татко. 

Мерси Албена, не те бях разбрала! Аха, различно е, съгласна съм .  Виждаме го и от постовете на мамите, които имат семейства, че като дойде изненадата, татковците може да не са на седмото небе, ама го приемат... При кохабитирането обаче явно нещата при много случаи не е така.

lids_law направо ме убиваш с тези въпроси...    Отпусни се малко де, какво си ги хванала тия "семейни начала" и ги разнасяш във всичките теми... Имам приятелки, които на по 14 години живееха с гаджетата си, така им харесва... Какво има да си готов, нанасяш се, като не ти хареса или се скарате - изнасяш се... Лесно е... Както вече казах, с бебето нещата се променят, какво толкова сложно има за разбиране...  

Айде стига вече...    Кохабитиране, медитиране... Естествено, че е различно, та човек като се омъжва осъзнава, че нещата вече са сериозни и че ще има и деца, без значение дали е планирана точната дата и час...

Що бе Стелт?

 
Има и такива мъже.  Не е всичко еднакво.  Ако погледнеш колко много мъже не приемат децата си, ще се убедиш.  И авторката има право да се притеснява.  Ами млада, бременна, а той сега не иска и бебето.  Аз щях да се притесня доста.  Различно е когато се появи бебето.  Трябва да си готов.  И моите родители са се оженили заради мен но следва развод...  не е така лесно да си излезеш ако не става и то с детенце.

Ами да не задаваме "неудобни" въпроси тогава, щом за това е форума. Не дай си боже някой да изкаже неудобно мнеие. Не, не съдя никого, защото кой в Бг защитава семейството? Православната Църква? Държавата? Фактът, че има такива теми говорят, че не е толкова лесно това "ами като се скарат да се изнесат, и толкова..."

Семействата живеят на семейни начала, кохабитантите кохабитират... сори.

И не знам какво лошо съм казала, пожелах и успех и да си гледа детето. А за твое сведение иди в темата за вегетарянците и виж какви обиди се леят към хора, които на никого нищо не пречат, но никой не ги трие, нали... ех, де и ние да си имахме модераторка вегетарянка, нямаше вегетарянците да се чувстват като престъпници...

Лидс съгласна съм.  Не си казала нищо лошо.  Все пак всички даваме мнение.  Не се обиждай, хора всякакви.

Мерси! Аз ти се извиних защото наистина не бях разбрала какво казваш... моя грешка. Яд ме е, че щом някой изрази мения различни от обшесвено-приетото, ела виж... но то за това е форума. Как е Иоханесбург? Можеш да ми пишеш на лични.

   Има ги, за съжаление - баща ми беше един от тях. Казвам беше, не защото се е променил или ме е потърсил, а просто вече не е между живите. Не е причината във възрастта - достаъчно зрял е бил, брак също е имало... Та не знам - май си е до човека в крайна сметка ??? 
   

Не съм казала, че авторката не трябва да се притеснява... Каквото и да пишем ние тук, тя ще си се притеснява...
И не съм очаквала, че lids_law ще ме разбере какво й казвам... Тя не успя да разбере съжителството без брак (далеч по добре звучи от кохабитиране - прекрасна дума  ) и в темата "Бебе без граждански брак... ЗА и ПРОТИВ", но не виждам защо трябва да пренася спора и тук...
lids_law не се ласкай, въпросите ти не са "неудобни", просто вече са скучни и са достатъчно предъвкани, питай нещо различно...

Погледнато така ,от тази гледна точка и по принцип -си напълно права.Аз може би пречупих всичко през моята си призма ,която е строго индивидуална.Така ,че наистина всичко е според нагласата ,зрелостта и убеждението на двойката.

                             Здравейте моми4ета.Много съм съгласна 4е има доста мъже,които изоставят бременни жени,защото не искат
                             отговорности.Аз ли4но познавам доста такива жени,които гледат сами децата си.Съгласна съм 4е зависи много от 4овека.
                             Аз съм дете на един баща ,който и до ден днешен не се осъзна.Въпреки 4е е жив той изобщо не знае нищо за мен,нито за сестра ми
                             през последните 5гдини.Просто не се интересува,никога не се е интересувал.Двете със сестра ми изкарахме тежко детсво
                             няма да изпадам в подробности,искам само да споделя 4е най-много страдат децата,а те нямат никаква вина.
                             Също така съм и свидетел на двоики където осъзнаването идва с раждането и таткото е най-щастливия мъж на света.
                             Ми мила искренно се надявам и с твоя татко да е така.И аз и моят мъж сме в период на осъзнаване, и 4естно казано малко
                             страх,защото не сме финансово стабилни.От време на време го усещам  4е е малко стреснат и ве4е няколко пъти
                             го взех с мен на лекар.Като видя бебето на екрана се по4увства най-гордия татко.Ако можеш и ти да го вземеш с теб
                             когато ходиш на док,може и да помогне,както са те посъветвали и по-горе моми4етата.Ако можеш и по някакъв на4ин
                             да го накараш да разбере 4е живота не свършва с появата на едно бебе,дори го прави по хубав.Ти го познаваш
                             най-добре и знаеш що за 4овеек е,но не позволявай в никакъв слу4ай детето ти да страда.
                             На дявам се да се похвалиш скоро 4е вси4ко е наред и те прегръщам силно.
                            
                            
                            

И двамата с мъжа ми станахме родители на по 27г, а бебчето беше планирано и желано.Дори си мислех че като родя той ще е по пасивен,но с радост заявявям че взема достатъчно участие при ежедневните грижи.Дано и при вас нещата се подредят така добре.

С мъжа ми се оженихме аз на 20,а той на 32!!Сега съм на 21-съответно той на 33 и очакваме първото си дете!!!Период на осъзнаване както авторката го е нарекла имаше и все още има но той е като че ли повече за мен!!Мъжа ми искаше детето безумно много/и продължава разбира се /а аз изпадах в съмнения и притеснения които и до днес имам!!Искам и обожавам детето но не съм сигурна дали ще се справя и дали ще съм добра майка!!Предполагам не зависи от годините за да се чувства човек така!!Съпружието го приема за даденост,мисли си че ще се справи с всичко,че е най-готовия човек на света....много се радвам че е толкова уверен в себе си, защото зная че ще имам нужда от помощ и подкрепа!!Той не рядко се шегува "как ще ви гледам две бебета" Искренно се надявам да продължи да е толкова уверен и самоотвержен и след като се роди малката ни дъщеря!!Чувала съм че за някои татковци тепърва започва периода на осъзнаване и в началото имат нужда да се окопитят Ами ще поживеем и ще видим дали ще ни се случи!

Мъжът ми стана тати за първи път на 27 и имаше период на осъзнаване докато детето не стана нна около 2месеца, но беше планирано и желано.

Трогна ме това което написа-да го накарам да разбере, че живота не свършва с едно бебенце. Дотук прочетох доста противоречиви мнения и коментари и ясно се убеждавам че от човек до човек има голяма разлика - като характер и поведение. Надявам се нашия татко да се зарадва на очакваното бебе по-скоро. Аз лично предприех тактиката да не го притискам- даже го " карам" да излиза по-често с колеги и приятели, да прави неща, които го разсейват и са му забавни. Нека така види, че живота продължава.... просто всеки има нужда от време когато нещо се променя в живота му  Стискам си палци всичко да е наред 

само това"животът не свършва с едно бебе"ми звучи някак си меко  казано неприятно!!!

                                  Daninka, защо това което съм написала ти се струва толкова ужасно.Имах впредвид  съвсем позитивно нещо.
                                  Ако продължиш да 4етеш изре4ението ще видиш,4е е написано ,4е дори бебето прави живота по хубав.
                                  Така поне разсъждавам аз.Поне за мен живота е по- пълноценен с появята на едно дете.Или си имала нещо друго
                                  впредвид,незнам.4естно казано нямам търпение да изкараме първата си по4ивка,коледа,рожден ден или нова
                                  година заедно с беб4ето.Да някои неща от предишния живот като свободен и без отговорности се забравят,
                                  но не минаваме ли вси4ки по този път.Ве4е времето ще покаже.     

Ей това вече наистина ми харесва.За другото -просто не ми прозвуча добре ,но ми е ясно че не си вложила такова послание ,каквото ми се стори на първо четене. 

И аз съм съгласна, че си е до човек, но моя мъж 9-те месеца си му трябваха за осъзнаване. Той си излизаше, докато аз бях с шкембето, повечето неща за бебето сама си пазарувах или ако беше с мен, то го карах да идва, едва ли не, насила. На видеозон си идваше (чат-пат), ама и там не се впечатляваше особено. Дори веднъж като му показвах каква пижамка съм купила за бебето имаше коментар-" Айде стига с тва бебе вече!!!".
ОБАЧЕ, когато малкия се роди баща му буквално се влюби в него. Разнасяше го навсякъде, къпе го, облича го, храни го и по-щастлив мъж не съм виждала. Така че нашето осъзнаване беше, когато бебо се появи и най-искрено ти желая и вашия тати да го удари същата светкавица, когато си види бебето.

Позитивното е, че приятелят ти МИСЛИ за бъдещето и що годе го вижда реално. Има мъже, които не осъзнават каква отговорност е едно дете. Че и жени дори. Искат си деца и си ги раждат за собствен кеф без да мислят как ще ги гледат после.
Никой от тук не знае как ще приеме детето, дори самият той. Може би ти по-скоро най-добре знаеш, защото го познаваш предполагам добре. Какво ти казва разумът и интуицията в комплект това може би е отговорът на въпроса ти. Има всякакви мъже. Моят баща е от неискащите деца. Въпреки че ги е правил после е искал да ги праща в приют и изобщо не ги е гледал. Но ако питаш мен майка ми сама си е виновна, защото не е обърнала достатъчно внимание на него като качества, а си е живеела с нейни си илюзии и си е правила сметки без кръчмар. На мен баща никога не ми е липсвал в интерес на истината. Не знам защо казват, че децата страдат от липсата на баща, аз не съм страдала хич, даже си ми беше супер. На майка ми и е било по-трудно, но ако е живяла с баща ми щеше да е още по-зле щото щяха да се избият. Така че това се е оказал най-добрия вариант за всички. Щом искаш детето си го роди. Кажи на приятеля си за решението си и от тук натам го остави сам да реши какво иска - да живее с жена си и детето си или да си развява байрака. Доколкото разбирам нито един от двама ви не е виновен, защото се е получило въпреки контрацептивите (въпреки че на упътването им пише, че не дават 100% гаранция за предпазване). Кажи му примерно, че бебето е Божа работа и не искаш да се бъркаш в Божийте дела. Той ако оплаквания и възражения да се обърне към Господ 

  Беше по-готов и от мен!

Оххх, дано Защото вече губя надежда, че някога ще му дойде акъла. Как не проумява, че детето е най-хубавото нещо, което може да ти се случи. Когато отидах на преглед във вита лекарката ми каза, че направо се е уплашила колко много майки чакат за ин витро именно защото на 20 години не са били готови или бащата не е бил подходящия и са направили аборт и че е грехота да махнеш едно човече, защото си се уплашил:(  Та ако се плашехме от всичко в жовота, значи никога да не живеем ..........

Аз те подкрепям успех и лека бременост!

И двамата с мъжа ми бяхме на по 23 години,когато родих.По-щастлив човек от него нямаше Пожелавам ти успех и леко бременеене,защото според мен е късно за аборт вече.Ще видиш,че нещата ще се оправят

Мили, мами, чудя се дали да не потърся подкрепа в семейството му. Със сестра му и майка му се разбирам доста добр и сме в хубави отношения, но се чудя той как би реагирал, ако тръгна да се оплаквам на роднините му. Дал иняма да ми изиграя лоша шега това и да се обърне срещу мен. Но в крайна сметка става въпрос за дете, а не обикновенно скарване. Какво бихте ме посъветвали

Не сме имали подобни периоди. Просто сме подхождали отговорно към това и сме чакали подходящият момент, когато и двамата сме се почувствали готови - не съм го сюрпризирала с новината, беше планирано, чакано и желано, когато според нас за нас дойде времето за това. Така смятам, че е редно и правилно да се подхожда. Разбирам и теб за желанието ти, но разбирам и него. Решението е да седнете, да си поговорите трезво, кротко и разумно и да вземете компромисно решение. Нещата насила не водят до нищо добро, знаеш. Успех