Кратко и ясно е станало при теб Ла Бомба 
- Публикувана: 24 юли 2008, 15:27 ч.
- Последно мнение: 27 ян. 2009, 19:00 ч.
"Брак" - кой първи подхвана темата
Честно да си призная като малка винаги съм искала годежден пръстен с голям бял камък, който да ми подари клекнал на колене и голяма сватба , а аз да съм с онеци "тортените" рокли и огромен воал...класика нали. Да, ама като видях, че света не е най-прекрасното място за живеене - тия и много други идеалистични ми мечти останаха в миналото...за сметка на новите, които секи ден набъбват 
Нас може би обстоятелствата ни притискаха, както и насаденото "трябва". Предложи ми брак пред съвета, но ей така висящ във въздуха, детска работа, като хипотетична идея. Ходихме 2-3 години и като се видя, че един брак ще уреди доста от нещата за самостоятелен живот взехме , че се бракувахме. След няколко месеца от "кумова срама" ни направиха родителите и сватбата... Както казах, детска работа.....И както и предполагах още тогава, когато взаимната изгода приключи и бракът го очаква същото. Само , че не предвидихме в цялата работа , къде стоят децата и влошените взаимоотношения....
Сега смятам, че може да се живее много по-пълноценно и без брак, бракът е една хартийка, която може да създаде в даден момент доста затруднения, но пък урежда статута на децата.ко не ти идва от вътре.....отпиши го отзи брак, на сила хубост не става..
Сега смятам, че може да се живее много по-пълноценно и без брак, бракът е една хартийка, която може да създаде в даден момент доста затруднения, но пък урежда статута на децата.ко не ти идва от вътре.....отпиши го отзи брак, на сила хубост не става..
То една тема беше при нас..."Виж,аз заминавам,ще се омъжиш ли за мен?""Ами добре"
И аз да продължа в същия дух.
В кръчма около полунощ всеки реши, че ще хваща пътя на някъде и останахме сами на масата. Тъкмо се канех да го питам какво ще правим и той ми изтърсва:
-Ще станеш ли майка на децата ми?
Реших, че не съм го разбрала и точно така си стоях няколко секунди. Чак му стана кофти. И пак той:
-Е?
-Ами...да. А ще подписваме ли?
-Както искаш.
-Ще подписваме.
И така точно след 2 месеца на същата дата се бракувахме.
И така вече почти 3г.
В кръчма около полунощ всеки реши, че ще хваща пътя на някъде и останахме сами на масата. Тъкмо се канех да го питам какво ще правим и той ми изтърсва:
-Ще станеш ли майка на децата ми?
Реших, че не съм го разбрала и точно така си стоях няколко секунди. Чак му стана кофти. И пак той:-Е?
-Ами...да. А ще подписваме ли?
-Както искаш.
-Ще подписваме.
И така точно след 2 месеца на същата дата се бракувахме.
И така вече почти 3г.
То една тема беше при нас..."Виж,аз заминавам,ще се омъжиш ли за мен?""Ами добре"
b]Продължение:прибирам се в къщи,и казвам:ще се женя!Ама за кого?-и двамата ще припаднат.Ееее,няма го в момента,но като се прибере от София,ще дойде да се запознаете.Пак те:ама ти наесен си студентка първа година,малка си,как ще се справиш?Бракът е нещо много сериозно тралала-тралала....Аз:Е,чудо голямо,един брак!как няма да се справя!!!
[/b]
[/b]
Това да не става през 1997, юни месец
Само, че при нас репликата беше: ми тогава защо ходи днес да кандидатстваш. 
Не сме подписвали, но и моят само мрънкаше за дете и семейство, докато ходехме. Аз имах вече опит с едно и затова отлагах.
Казвах: "Има време, дете лесно се прави, ама трудно се гледа после! Дай да си походим, да си купонясваме, щото дойде ли детето, години наред няма да можеш да мръднеш накъдето ти скимне, както сега."
А той: "Еее, голяма работа! На мен ми е омръзнало от купони и запивки, искам вече спокоен живот! Ако толкова ми е зор да ходя някъде, ще си го водя с мене!"и тн
Докато един ден, бях зачела нещо за овулацията и му казвам полунашега:"Ако искаш дете, сега е момента да го направиш!"
А той го взе съвсем насериозно и наистина стана от раз, което беше и добър повод да заживеем заедно.
След като отидохме "с деца на море" обаче, се закани, че повече няма да го води с нас, докато не стане поне втори клас!
Казвах: "Има време, дете лесно се прави, ама трудно се гледа после! Дай да си походим, да си купонясваме, щото дойде ли детето, години наред няма да можеш да мръднеш накъдето ти скимне, както сега."
А той: "Еее, голяма работа! На мен ми е омръзнало от купони и запивки, искам вече спокоен живот! Ако толкова ми е зор да ходя някъде, ще си го водя с мене!"и тн
Докато един ден, бях зачела нещо за овулацията и му казвам полунашега:"Ако искаш дете, сега е момента да го направиш!"
А той го взе съвсем насериозно и наистина стана от раз, което беше и добър повод да заживеем заедно.
След като отидохме "с деца на море" обаче, се закани, че повече няма да го води с нас, докато не стане поне втори клас!
Най-интересното беше,че наистина се справих-учех ,родих и отгледах бебе почти без помощ.Само когато ходех на лекции,родителите ни се гржеха за бебето.Баща ми беше инструктиран всеки божи ден да ми го носи,и с колегите си го подхвърляхме като топка това дете.А то беше супер доволно.Да,когато си на 19 е лесно и просто.
Прибира се една вечер от работа бившия ми и мъкне огромен букет. Взимам го и гледам вътре картичка с написано нещо за сватба.
- Ама каква сватба? - питам
- Ми наща! - отговаря
Аз мигам на парцали недоумяващо.
- Ще се омъжиш ли за мен?- пита той
- Ми незнам трябва да си помисля. - отговарям аз
Последва яко сърдене, а аз след няколко дена бях забравила че имам въпрос за мислене.
Не се оженихме, няколко години след това се разделихме.
- Ама каква сватба? - питам
- Ми наща! - отговаря
Аз мигам на парцали недоумяващо.
- Ще се омъжиш ли за мен?- пита той
- Ми незнам трябва да си помисля. - отговарям аз
Последва яко сърдене, а аз след няколко дена бях забравила че имам въпрос за мислене.
Не се оженихме, няколко години след това се разделихме.
Най-интересното беше,че наистина се справих-учех ,родих и отгледах бебе почти без помощ.Само когато ходех на лекции,родителите ни се гржеха за бебето.Баща ми беше инструктиран всеки божи ден да ми го носи,и с колегите си го подхвърляхме като топка това дете.А то беше супер доволно.Да,когато си на 19 е лесно и просто.
Наскоро стигнахме до извода, че никой от нас не е искал да се жени за другия. Стана някак на шега - тръгна от там , че ми се правеше парти, после започнахме да гледаме разни дрехи... и ни стана интересно. Според него аз съм искала, според мен - той. Не знам защо, бяхме си добре без брак, имахме дете, имахме всичко. Сега имам халка. Една година след брака още не ми е ясно защо се оженихме. Исках да бъда булка, мина ми мерака, не бих повторила...скоро 