Толкова е тъжно ... на 18 години
Моите съболезнования на родителите
за момчето останало завинаги на 18
Моите съболезнования на родителите
за момчето останало завинаги на 18
Съболезнования на опечалените родители.
- Публикувана: 25 юли 2008, 14:00 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2008, 10:00 ч.
Днес ми е мъчно, защото...6
Толкова е нелепо.
Съболезнования на опечалените родители.
вчера прочетох това:
,,светът е един за живи и мъртви .
няма друг свят , няма този и онзи.
живи и мъртви са заедно ,
ама едните не могат да видят вторите.
смъртта не е важна,човек си отива,
ама остава любовта.
обичал ли си някой,
ти си свързан с него
и когато той си отиде.
каквото имаш да му казваш,
кажи му го , той ще те чуе.
мъртвите са по-добре от живите-
когато умират, се потапят във вечно блаженство.
душата им лети ,рее се, чувства красоти,
дето ние , живите, не ги знаем."
винаги ще сте с нас.
,,светът е един за живи и мъртви .
няма друг свят , няма този и онзи.
живи и мъртви са заедно ,
ама едните не могат да видят вторите.
смъртта не е важна,човек си отива,
ама остава любовта.
обичал ли си някой,
ти си свързан с него
и когато той си отиде.
каквото имаш да му казваш,
кажи му го , той ще те чуе.
мъртвите са по-добре от живите-
когато умират, се потапят във вечно блаженство.
душата им лети ,рее се, чувства красоти,
дето ние , живите, не ги знаем."
винаги ще сте с нас.
Днес е било погребението на момчето...
Било е много тежко , просто незнам как ще се справят...
А на мен ми толкова мъчно, просто наистина не разбирам защо трябва да се случват тези неща?
Днес се сетих и за една друга майка, която загуби сина си преди почти 12г.Всеки път когато ме види очите й се пълнят със сълзи и въпреки всичко пак ме търси, за да ме види / синът й загина в катастрофа и аз бях в колата, оживяла съм на късмет - добре, че 4 та кола зад нас е била линейка, но той е загинал място/.
Та тази жена се справя някак си, но мъжът й се пропи, живота им беше на заем /заради делата- водихме ги почти 10 години/...И никога няма да й стане по-лесно.Мъчно ми е заради тези неща, които трябва да преживяваме...Не е честно
Все по-често се питам - Има ли Господ изобщо???И, ако има - то защо позволява да ни се случват такива тежки изпитания?
Няма по тежко нещо , от това да надживееш детето си!!!
Светът не е устроен така, децата ТРЯБВА да погребват родителите си, не обратното!
Просто не разбирам..........
Било е много тежко , просто незнам как ще се справят...
А на мен ми толкова мъчно, просто наистина не разбирам защо трябва да се случват тези неща?
Днес се сетих и за една друга майка, която загуби сина си преди почти 12г.Всеки път когато ме види очите й се пълнят със сълзи и въпреки всичко пак ме търси, за да ме види / синът й загина в катастрофа и аз бях в колата, оживяла съм на късмет - добре, че 4 та кола зад нас е била линейка, но той е загинал място/.
Та тази жена се справя някак си, но мъжът й се пропи, живота им беше на заем /заради делата- водихме ги почти 10 години/...И никога няма да й стане по-лесно.Мъчно ми е заради тези неща, които трябва да преживяваме...Не е честно
Все по-често се питам - Има ли Господ изобщо???И, ако има - то защо позволява да ни се случват такива тежки изпитания?
Няма по тежко нещо , от това да надживееш детето си!!!
Светът не е устроен така, децата ТРЯБВА да погребват родителите си, не обратното!
Просто не разбирам..........
http://save-darina.org/
защо отново Господи?!!!! Първата загуба никога няма да преживея, винаги когато видя снимката на Дари се разплаквам и още не вярвам, че не можахме да я спасим 
, мир на малката ни принцеса, липсваш ми, МанДаринке.................. после следваха победи, но не успях да се зарадвам истински на нито една............. да са живи и здрави дечицата, които имат успешно лечение!!!!!
Но после Цеци, Светльо, а сега и Александра.............. ужасно ми е мъчно....................... защо Господи отнемаш тези прекрасни цветя от майките им..........
Мъчно ми е и защото я има тази тема, и защото тук идват нови почернени майчици.............
и защото вярвах, че с Хриска всичко ще е наред, а тя отново се завърна тук, още не мога да повярвам, че пак се е случило
Ася, мъчно ми е за всички майчици, загубили нелепо децата си....... моята приятелка си остана на 17 точно при катастрофа, боли ме, но майчицата, милата ми каза: когато отида при нея ще се успокоя, тук няма живот за мен......... минаха 12 дълги години.............
защо отново Господи?!!!! Първата загуба никога няма да преживея, винаги когато видя снимката на Дари се разплаквам и още не вярвам, че не можахме да я спасим
, мир на малката ни принцеса, липсваш ми, МанДаринке.................. после следваха победи, но не успях да се зарадвам истински на нито една............. да са живи и здрави дечицата, които имат успешно лечение!!!!! Но после Цеци, Светльо, а сега и Александра.............. ужасно ми е мъчно....................... защо Господи отнемаш тези прекрасни цветя от майките им..........
Мъчно ми е и защото я има тази тема, и защото тук идват нови почернени майчици.............
и защото вярвах, че с Хриска всичко ще е наред, а тя отново се завърна тук, още не мога да повярвам, че пак се е случило
Ася, мъчно ми е за всички майчици, загубили нелепо децата си....... моята приятелка си остана на 17 точно при катастрофа, боли ме, но майчицата, милата ми каза: когато отида при нея ще се успокоя, тук няма живот за мен
......... минаха 12 дълги години............. 
и 
като чета .
-за теб мъниче .
от мен.
днес се навършват 3дълги и мъ4ителни месеца без моето съкровище ПРЕСИЯН.Трябва да отивам на работа а искам да отида в ада завинаги .Защо е толкова мъ4ително, кога ще намалее болката ,кога ще спра да пла4а гледайки децата по улицата,кога ще имам радост в този скапан живот????????????????