Не, не идват и ние не ходим без предупреждение. С преспиване пък съвсем 
Кумовете ни са в София и винаги ни канят с преспиване, но аз предпочитам да отидем на хотел. Достатъчна им е хамалогията да ни посрещат за вечеря, остава и да ги притеснявам с преспиването. Веднъж ми се случи приятели да се обадят, че ще дойдат да видят бебето на следващата вечер. Видях се в приключение 
Мъжът ми на работа, бебето рева цял ден, аз трябваше да ходя да пазарувам с количката, да готвя, че и килим да пера, защото Дима повръщаше на фонтан тогава и оповръща всичко. Вечерта, като дойдоха гостите, не можех да си кажа името от изтощение Оттогава съм казала, че искам да знам поне два дни предварително, че ще имаме гости.
Колкото до парите, отдавна сме стигнали до заключението, че на заведение излиза почти толкова скъпо, колкото и вкъщи, но си спестявам доста работа
Моят мъж винаги кани около 30-40 души на Гергьовден, но винаги на заведение. Просто не ми се мисли какво ще ми струва да се приготвя за толкова гости у дома, че и после 2 дни да оправя къщата
Кумовете ни са в София и винаги ни канят с преспиване, но аз предпочитам да отидем на хотел. Достатъчна им е хамалогията да ни посрещат за вечеря, остава и да ги притеснявам с преспиването. Веднъж ми се случи приятели да се обадят, че ще дойдат да видят бебето на следващата вечер. Видях се в приключение Мъжът ми на работа, бебето рева цял ден, аз трябваше да ходя да пазарувам с количката, да готвя, че и килим да пера, защото Дима повръщаше на фонтан тогава и оповръща всичко. Вечерта, като дойдоха гостите, не можех да си кажа името от изтощение Оттогава съм казала, че искам да знам поне два дни предварително, че ще имаме гости.Колкото до парите, отдавна сме стигнали до заключението, че на заведение излиза почти толкова скъпо, колкото и вкъщи, но си спестявам доста работа
Моят мъж винаги кани около 30-40 души на Гергьовден, но винаги на заведение. Просто не ми се мисли какво ще ми струва да се приготвя за толкова гости у дома, че и после 2 дни да оправя къщата 
Бе, викам, как така бе, ни питат може ли, не може ли, удобно ли е, не е ли, нямаме ли някакви планове.....?! Ми, казва мъжа ми, не мога да им откажа. Почти се скарахме заради тая глупост, а иначе въобще не се караме за нищо. Както и да е, дойдоха, спаха, свършиха си работа и си заминаха, но на мен ми остана неприятното чувство, та вече със сигурност няма да ми хрумне и да ги поканя. Нямам нищо против хората и нямам нищо против да помогна, но просто не се прави така, както те постъпиха. Че после идваха още веднъж по същия начин, което затвърди мнението, което си бях съставила за тях. Просто втория път реших да не се ядосвам и да не си правим неприятности в семейството за такива неща, но забелязах, че и на мъжа ми не му беше приятно вече. Та така. Аз лично придпочитам да се виждам с приятели на заведение. Гости каня рядко, не обичам много-много и да ходя по къщите на хората, хеле пък да оставам да спя. 
