Еднакво ли се обиЧат децата?

Както впрочем и моята! 
Няма по-голяма обич на тоя свят! 

Много обичам дъщеря си и преди да се роди синът ми не можех да си представя, че мога да обичам друго дете колкото нея. Оказа се, че е възможно. Обичам ги много и еднакво силно.

За сега имам само едно момченце което обичам безкрайно и не мога да дам личен пример, но мога да коментирам близките около мен.
Например моята свекърва си дели двамата сина-незнам дали ги обича еднакво, но не се държи еднакво към тях. А от там дели и внуците си-едните ги извежда на разходки всеки ден, интересува се за състоянието им, а детето на "другия" син се вижда 2-3 пъти в месеца и то ако се срещнем случайно (при все, че живеем през един етаж)!
Дори и да се обичат еднакво децата щом отношението и вниманието е различно, детето няма как да се чувства обичано...

И при мен е така .
Малката е залепена за мен и ми е малко трудно да отделям внимание и на двамата еднакво, но винаги показвам на баткото, че го обичам толкова, колкото бебето.

Напълно съм съгласна с вас.
Аз като дъщеря усещам разлика в отношението на моите родители към мен и към сестра ми.Е,има разлика.Не в моя полза,
но там нещата са много сложни.Не ревнувам,но е грозно и недостойно,според мен.Не се заричам,но никога не бих делила обичта
си м/у децата си!!!И винаги се старая да им показвам колко много ги обичам,особено на Мира,защото на нея доста често и се карам,
но смятам,че с основание.

Аз си ги обичам еднакво и не правя разлика.

Обичам и тримата еднакво.
И аз имах големи притеснения дали мога да обичам някой друг повече от 1-я, след това от 2-я.
За съжаление има майки които правят разлика между децата си.
Мога да дам пример, но ще се въздържа

Убедена съм, че има много родители, които не обичат еднакво децата си. То не става дума за обич, а по - скоро за отношение, въпреки че отношението към даден човек до голяма степен се определя от обичта ти към него.
Аз имам само едно дете и не мога да взема лично отношение по темата, но си мисля, че бих обичала еднакво много и двете си деца.
Обаче, за огромно съжаление, съм свидетел на различната обич и отношение на много родители към децата им. Типичен пример са свекърва ми и свекър ми и обичта им към техните синове. Очевадна е разликата, повярвайте ми. Най-лошото е, че тази разлика и различна обич са пренася и към внуците им - сина ми и племенника ми.
Подобно "явление" наблюдавам и в отношението и обичта на снаха ми към двамата ми племенника.
Така беше и при баща ми - той обичаше повече мен и всички го знаеха, но това не беше за сметка на брат ми.
Бащата на свекърва ми е обичал повече нея, отколкото брат й и не го е крил.
Мога да посоча още доста примери.
Най-лошото е, че когато това се случва, страдат децата, и то не толкова, че са по-малко обичани, а защото започват да се карат със своите братя и сестри заради майка си например.
Гледах преди няколко месеца един български филм - хванах го почти към края, така и не разбрах, как се казва. Разказваше се за двама братя, от които големият убива малкия, защото майката обичала повече малкия. И през цялото време пренебрегвала големия си син. Един ден, след убийството в къщата при майката отива следователка или журналистка, не разбрах. Тогава майката разказва цялата история, откъде, всъщност, е започнало всичко. И майката казва на жената, че няма майка, която да обича еднакво децата си. Всъщност, цялата вина е на майката, то е ясно защо.

За сега имам само едно, но мисля че колкото и деца да имам ще ги обичам еднакво

Чудя се как можеш да предпочиташ едно от децата си и дано не го разбера никога. Обичам ги еднакво, еднакво са ми мили и двечките. Друг е въпросът, че подхода към децата зависи от тяхния характер, възраст и т.н., но това едва ли означава, че предпочиташ някое от тях. Аз никога не съм почувствала разлика в отношението на родителите ни към нас. Надявам се и децата ми един ден да се похвалят със същото.

Обичам ги еднакво силно, но изразявам майчината си обич по различен начин-така, както всеки един от тях би я почувствал истински.

Аз чакам първото си дете и от части причината да искам само едно е и тази.Наблюдавам близки и тяхното отношение към децата им и никой не може да ме убеди , че родители обичат еднакво децата си .Напротив разликата е огромна и в отношения и в подялби и във всичко.Наблюдавам и отношения на родители на неголеми деца и пак има разлика явна в чувства , отношение , разбирания ... ..Жив пример е мъжа ми и неговата обичана сестра , така че за жалост разлика винаги се прави!

Чувствам, че ги обичам еднакво.Но около мен наблюдавам такива предпочитания спрямо едното или другото дете.Честно да си призная страхувам се когато порастнат и аз да не се превърна от тези родители, които делят децата си.
Майка ми винаги е толерирала и обгрижвала сестра ми повече и това ме кара прецизно да преценявам думите и постъпките си към децата, за да не чувстват разлика в отношението ми към тях.

Моята прабаба, която е родила 6 деца, често повтаряше:"На ръката си имаш 5 пръста. Ако ти отрежат два от тях, кой повече ще те боли? Еднакво, нали?!" Сега я разбирам! Имам 3 деца и не мога да ги деля. И аз съм си задавала въпроса дали мога да обичам един от тримата повече, но постоянно стигам до извода, че не мога. Обожавам ги и тримата.