Предложи ми работа

При тая реклама дето си я направи ако бях работодател веднага те взимах
Но ти сама каза че си имала семеен бизнес. Не е ли по-добре все пак човек да работи за себе си а не за някой друг. Защото сега разбирам че искаш да работиш като наемен работник за някаква надница.

хм...  не те виждам - честно! 
Ако аз бях работодател, нямаше да те наема... особенно при условие, че имаш и семеен бизнес. Та ти ще мътиш водата във фирмата ми...

Ами,Борисе работата е там,че той семейният бизнес си върви и нямам намерение никакво да се отказвам от него.
Просто нуждата от мен вече не е толкова голяма/погрижих се по време на майчинството ми нещата да влязат в релси и да вървят добре/,пък и член на фамилията съблюдава процеса от близо /прозвуча мафиотски направо /
Освен това аз определено не искам да се оттеглям завинаги,дори напротив-представям си бъдещето точно там.
Просто ми се иска друга алтернатива и поне малко по-различен опит да натрупам.
И наистина се надявам,че поста ми не звучи никак рекламно,защото както вече отбелязах точно увереност ми липсва най-много.
Представи си го така:
Правил си едно нещо мнооого дълго време-влагал си цялата си енергия,желание,емоции,надежди в него,раздавал си се и си се затварял напълно за света около теб и сега изведнъж трябва да се насочиш в съвсем друга посока.
Малко е плашещо.

1. Това защо изобщо го споменаваш?
Винаги могат да те изхвърлят заради
дискриминационните си помисли. Кому
е нужно да се знае, че си бяла, че имаш
дете и че си омъжена. Голяма работа!!!

2. Какво разбираш под "добро ниво" английски?
Можеш ли да водиш кореспонденция, да водиш
презентации, да купуваш и продаваш на езика?

3. Какво разбираш под "компютърна грамотност"?
Умееш да пишеш във форума, това ясно. Друго?
Какви програми владееш и доколко?

4. Какъв точно частен семеен бизнес? Какво си правила?
Шикалкавене в продаването на краставици на пазара,
проституция, автокъщи, ресторантьорство, или какво???

Оставам с впечатлението, че искаш да работиш това,
за което си учила, но в английска фирма и само езикът
и липсата на стаж те правят слаба ракия, така ли?
Защо изобщо се буташ да почваш някъде, където хората
на твоите години вече те водят с няколко обиколки? Стани
държавен служител някъде, това е най-далаверистично за
омъжена и с дете, пък и няма значение, че трябва да почваш
от нулата, така и така следващото правителство ще си има
свои хора за твоето място. Или пък се развивай в областта,
където вече си натрупала стаж, контакти, самочувствие...

По първа точка-взимам си бележка.
По втора точка-с малко опресняване на знанията мисля,че ще се справя.Но ще трябва да се учи,ясно е.
По трета точка-знанията ми не се изчерпват само с форума,но определено тук ми е мазола

Бизнесът ми е специфичен и труден,свързан с особена терминология и доста учене в годините.
Имам самочувствието,че знам и мога,развивам го и се справям добре,но в сферата на търговията нещата се повтарят,работата става рутинна и понякога усещам,че губя тръпката,която имах в началото.
За мен работата винаги е била удоволствие и предизвикателство-никога не съм я приемала като задължение или нужда.
Просто искам нова искра.

може би е по-добра идея да помислиш какво е уникалното в теб, кое твое знание/умение е различно от обичайните, защото нещата, които си написала ще ги има в много други автобиографии. знам, че е трудно, но си заслужава усилието. понякога откриването на такова уникално нещо сочи и пътя, накъдето трябва да тръгнеш.

Значи не е за пари?
Тогава навий семейството да строите нова къща и се назначи консултант по съответствието със съществените ти изисквания.

Тъкмо да се замисля, какво мога да предложа и О!Изненадка:Ми... няма тогава.

Оспамихте ми темата-банда хейтъри
ЗеФсе,не ми търси слабите места в поста.
Може и да не съм се изразила правилно,може и ти да не си ме разбрал,но наистина не чакам предложения от работодатели,а съвети накъде да се насоча.
Ясно,че инфото няма да е пълно-не може да е по друг начин след като не ме познавате,но все пак интервюта за работа се провеждат след изпратена автобиография и мотивационно писмо,където  изложението на кандидата не е кой знае колко по-подробно,нали?
Одобрението или неодобрението за дадена длъжност вече идва след личният контакт,а тук не търсим такова.
За справка само:
Наличието на малко дете беше споменато,защото то предполага странична ангажираност и работно време не по-дълго от това на детската градина,както и почивни събота и неделя.

Нямам познати Търговски представители.
В какво се изразяват задълженията им най-общо и за какви заплати приблизително става дума там?
За Варна говорим,да поясня.

Няма как някой от форума да те познава до толкова, че да ти даде правилния съвет - накъде да се насочиш.
Поне, аз не бих търсила такъв съвет от форума. Не те упреквам!  Разбирам мисълта ти в темата, но не съм сигурна дали тук ще намериш отговор на въпросите си! Все пак, пожелавам успех!

Търговски представител е нещо като дистрибутор, продавач... - поне аз това знам. 

Знам Бо,но ако човек си представи за момент,че ТОЙ е АЗ за какво биха му стигнали самочувствието и знанията да кандидатства?

До момента само Лиска е дала практически приложими съвети.
Моето мнение е, че щом семейният бизнес се развива добре, трябва да продължиш в тази област и да помислиш за едвентуално разширяване например. Така ще имаш предизвикателство и няма да имаш усещането, че не се развиваш.

Развий си собствения бизнес.

А с кой акъл пусна тема, това ми е чуденката в момента.

Хакиба, ще изходя от личния си опит, за да се опитам да покажа, че понякога това, с което се занимаваш, може да няма НИЩО ОБЩО с това, което си завършил.
Аз съм филолог-френски, имам английски и холандски на около средно ниво, но за английския особено не страдам, защото съм търсена заради другите 2 езика. Допреди 7-8 години бях учител. Хуманитарни му работи, тъй да се каже.
Изключително комуникативен човек съм, не си пестя думите ......и почнах работа в сфера, в която това се цени много. Маркетингови проучвания. После почнах да се занимавам със съпорт, но не чак толкова сложен....но миналата година направих рязък завой. Софтуерна поддръжка за голям клиент от разстояние. Аз и информатика!!!! Магаре и космос!!!! Ако някой ми го беше казал преди време, щях да се изхиля.....сега знам, че ми е много интересно, предизвикателство ми е, а всеки разрешен случай сякаш е вкаран гол във вратата на Милан.
Та....защо разказах....понякога рязката смяна на сферите носи успех. Откриваш, че си имал и други способности.

Ами всеки човек е различен. Един може с минимални знания да познава себе си /да знае, че може бързо да се учи/ и да притежава необходимата смелост да кандидатсва. А друг с много знания при липса на смелост няма да може да се реализира никъде. Въпросът е ти от кои си и какво те влече..., нали търсиш тръпката 

Ще ми обясниш ли защо ти е толкова чудно

Жосефина,мерси 
Определено се надявах ти да се включиш
Надявам се разнородният ти опит и непрестанните търсения да дадат отговор на въпросите на много от питащите в стил:
"Защо искаш да изпуснеш питомното,та да гониш дивото "

И не,не държа непременно да работя по специалността си.
Всъщност тя дори е скучна и безинтересна.
Просто се питам ако сега не натрупам някакъв опит дали след 5-6 години примерно няма да е твърде късно да почна от нулата.
Бизнесът си стои и винаги мога да се върна към него.
Но когато погледна напред искам да виждам различни разклонения,не една и съща права,по която да вървя цял живот.

Ами защото в случая "дивото" при мене се оказа интересно.....а и търсено. Това е.
Сега даже сама си чета разни материали за ПС-та, Уиндъус и т.н.

Винаги съм се чудела на хората, които пускат... да речем сериозни теми тук. И се доверяват на "помощ от публиката".

Ами да,може и сериозна да се нарече темата.
Но нали правиш разлика между търсенето на мнение и събирането на идеи,и прилагането им на практика.
Далеч съм от мисълта да се хвана като удавник за сламка и да следвам буквално инструкциите на група непознати при взимане на решения за бъдещето ми.

Апропо и аз на много неща се чудя,но не съдя хората,които мислят различно от мен.
Тема от рода на :"В коя поза го правихте снощи?" ми носи много по-малко полезна информация от тема като тази

Доза надъхване от мене ! 
Това са ми възможностите ! 

Това е добре за Търговски представител! Ако имаш все пак някакви задължения към семейния бизнес, ще ти е трудничко да съвместяваш и представителството, особено, ако имаш повече за обикаляне. Зависи много и от това на какво си представител и какъв район обслужваш. Успех в търсенето.  Похвали се, като намериш нещо-то  Ще те ползвам после за консултант 

Хакиба, когато чете предложенията за работа, кое точно те стресна и спря - само английския ли? Това, че много от обявите звучат надуто, не значи че не можеш да се пробваш тук и там. Работодателите често са доста по-отчаяни от теб в търсенето, но те поне знаят какво търсят и не спят...
Ти всъщност на пазара ли си или само си мислиш и четеш?

Липсата на опит в конкретната сфера повече ме плаши.
Едни изисквания имат
Още мисля и чета.
Мога да започна работа след месец и половина,не по-рано/градината почива/.
Просто вече назря момента.

Това не бива да те плаши - опит се придобива с работа, и изобщо не се дърпай от това да учиш, ако се наложи и да го декларираш уверено пред работодател. Те са склони и да инвестират в работник, стига да видят насреща човек с желание.
Значи не си на пазара - грешка! Не стой като Циндил-Миндил, а си пусни СВ-то и ходи по интервюта - това е номера. Така теб ще те знаят и ти ще ги научиш. Само по писаните приказки не става и по тях впечатление за работодателя няма да получиш като хората.
А, и впрегни връзките си - приятели, роднини и пр.

Благодаря ти,взимам си поука
Циндил-Миндила го краднах(не,че знам буквално какво значи )

Подкрепям горното мнение.Пускай си Cv -то на повече места където ти допада длъжността.Другото ,което можеш да направиш изкараи един курс по-англииски.Успех.

Не ни казваш какъв е този частен бизнес и какъв е бил твоят ангажимент към него (или аз не съм прочела като хората, за което извинявай). Мисълта ми е че ако тръгнеш да пращаш СВ-та за обяви, които ти допаднат, е добре да обясниш на евентуалния работодател защо смяташ, че ще му свършиш работа. И без стандартните бла-бла от типа "през последните Х години на мен са ми били предоставяни задачи с нарастваща степен на отговорност", а съвсем простичко и конкретно.

Защото може и да си подходяща, но някой там ще получи камара от СВ-та, в които не вижда за какво да се "закачи" и просто ще ги класира в кръглата папка. Опиши си добре ангажиментите към частния бизнес без да наблягаш толкова на факта, че е частен - и действай. Този, който ще оценява СВ-тата ще търси конкретни неща и току-виж ги открил при теб. А и докато описваш може би сама ще стигнеш до извода с какво искаш да се захванеш.

Стигнах до коментарът на Лиска. Права е по всяка точка.
Поставям се на твое място и решавам, че най-доброто е работата в семейния бизнес.

Звучи скучно. Звучи така, сякаш си търсиш кво да е. А явно не е така, щом си готова да влагаш енергия и желание за развитие.
Като отчетеш изискванията си за работодател, възможности за развитие, контакт с хора, работно време.. и ще останат малко възможности...

Иначе, не съм съгласна, че частният бизнес е най-доброто място за теб в момента. Напротив, щом е лесно управляем и печеливш, инвестирай себе си в нещо ново, което ще те обогати. В добра позиция за търсене на работа си, не си търси "някой, който да те вземе", търси си някой, за когото ИСКАШ да работиш.

Това с изискванията ... ех, ако плащаха за всичко, което искат ....  ....

Какво можеш да дадеш ти на конкретен работодател, не става ясно от стандартно СВ. Само на интервю, при това много добре проведено, може да стане ясно един за друг ли сте 

Нямам време да прочета цялата тема, само първия постинг и не вярвам на очите си - някой, който има семеен бизнес, иска да бъде служител, това абсолютно не се връзва. 

Аз мисля, че си позабравила какво точно е да си служител. Наличието на собствен бизнес променя много неща в мисленето.
Имам познати - трима на брой, които при наличието на собствен бизнес се пробваха и на друго място като служители. Еми напуснаха всичките до един още при първата простотия и конфликт в новата работа и пак си подхванаха бизнеса. Оказа се, че имат проблем с признаването на авторитети над тях. И още - както си говореха, че искат да опитат нещо ново и не отиват да работят за пари, изведнъж писнаха - много се работи, а заплатите са малки и за нищо не стигат, губим си времето...
Гледай си бизнеса и си го развивай, работи за себе си, от това по-добро няма. Не ти трябва на баир лозе.

       Когато започнах да преподавам италиански в учебен център (след 5 год. НЕзанимание с езика) бях в шок от самата себе си...как ще преподавам, след като две думи не мога да обеля!!! Тотална забрава. Другия проблем беше, че си знам езика, но не знам какво и как да обяснявам на курсистите. Е - бързо си влязох в релси и с течение на времето се и усъвършенствах. И начуих доста хора на италиански 
       Когато започнах да управлявам производство за ел клеми с 50 подчинени хабер си нямах що е то винт, месинг и ала-бала. Човек като има желание, намира начин.

И какво толкова се шашкаш, че английския ти не бил на ниво. Проба - грешка. Колкото повече умуваш, толкова по-сложно става. Дори и най-сериозните неща не трябва да се вземат прекалено на сериозно. А най-добре си гледай бизнеса и там намери искрата.

На 100% си права. На кой му се слиза надолу по стълбата, след като се е качил веднъж?!

На работа има един лаф, че който е завършил едно, а работи друго, се нарича експерт
Някак си ми киселее и не ми допада парадиране с истории за това как някой е почнал някаква работа без никаква идея за нея (на всичкото отгоре отговорна и/или ръководна). ЗВучи ми непрофесионално и ми е тежко, щото се сблъсквам с доста непрофесионализъм в работата си... Ама знам ли, аз си мисля, че е непрофесионализъм, пък то било сладка успешна история от форОма.
Някак си е показателно какво ни е дереджето. Щото в една друга ситуация, професионалисти не биха оставили непрофесионалисти, дори не и аматьори, да са им ръководители... Ама хората си пазят хляба... Щото в една друга ситуация, не биха взели незапознат човек да ръководи работата, ама явно е такава работата...
Дюкяновице, просто не се стърпях.
Сигур съм хейтърка.

За какво си му на работодателя като имаш семеен бизнес? Той иска наемен работник, който да заработва здраво заплатата си, защото тя му е единствения доход. Маркс не е бил глупак - наемният работник продава единственото,което притежава, свжите ръце и труд. Който веднъж е бил от другата страна на чертата и има откъде да печели няма да бъде дълго време доволен като наемен работник.

В името на истината, има такава тенденция в големите международни фирми. Ротация на висшия мениджмънт. И ето как, вчерашният финансов, се оказва днешен ...Мениджър направление. А за финансов се класира... някой инженер -химик, идващ от... някое направление. Не, че това не къса нерви! Та така.

Но да си служител при добри условия има незаменими предимства! Въпрос на вкус.

Аз съм магистър по филология, един ден не съм работила по специалността си и няма и да работя оттук нататък вероятно. Работя нещо, за което грам не съм учила и това никак не ми пречи. Може да изглежда странно, но понякога човек може да се справя успешно с неща, за които не е бил изобщо подготвян и това е факт.

Погледнато отстрани сигурно изглежда така. Но когато си учил нещо, ти не излизаш със стаж от училище/университет. И когато започнеш да го работиш много след като си учил...нормално е да се оплетеш като пиле в кълчища, поне в началото. Ако си  професионалист бързо ще се отаврезиш и ще дръпнеш напред. Ако не - язък, че си учил нещото. Това исках да кажа относно италианския ми.

Колкото до другия пример - зависи от фирмата, зависи от обстоятелствата. Не е задължително да си инженер, за да можеш да си ръководител на хора, занимаващи се със специфично производство.
Явно съм толкоз кадърна и начет3на мома, че всичко ми се отдава 

Това не е вярно. Някога беше така. Сега все си
мисля, че студентите по време на обучението си
правят практики, работят по специалността, имат
проекти, свързани с това, което учат, т.е. опит. И
изобщо не е нормално да се оплетат, започвайки
работа. Ако това все пак се случи, значи, че не са
оползотворявали времето си по време на обучение.

Смятам, че ако всички продавачки, сервитьори, да не
говорим за по-учените учени в България, бяха учили,
нямаше да е на такова дередже никоя сфера. Дори и
на лекарите често им личи, че не са учили. Учителите,
че и те. Да не говорим за транспортните работници.
И да не изброявам. Всеки прави нещо-си, щото искал да
сменя сфера, щото му писнало, щото имал връзки там и
там, щото не може да не се научи, нали е от отракан сой.
Лежерният ни непукизъм към всичко, включително и към
професията ни, осакатява и професионализъм, и всичко.

Дами, нещо задълбахте в световните проблеми - та Маркс, та световна тенденция...
То е ясно, че в БГ гъмжи от филолози и където погледнеш, само такива те консултират.
Какъв си мислите, че и е бил семейния бизнес, та сега да тръгне да си търси работа - често в малки фирми, собственика е повече от служител и става, ще не ще, специалист по всичко. Разликата е в мотивацията, естествено.
Хакиба, образованието ти /сега погледнах/ си е съвсем на място - ти си икономист. Използвай знанията си.
Защото, в тая връзка, от тенденция да завършим к`вото ни се падне, пък да работим к`вото ни се предлага, сега си берем по-горе споменатите плодове.

Така де, точно за мотивация става въпрос. Който има бизнес е достатъчно мотивиран да му върви бизнеса, а всяка друга работа би била повече хоби. Кой работодател ще иска работник, който гледа на трудовите си задължения като на хоби?

Ахам и аз това си помислих още от самото начало на темата, че аз не бих искала да наема такъв човек на работа при мен.
Един пример с учителка на едно от децата ми. Винаги казваше, че тя има достатъчно пари да си стои у дома. Тук / в училище/ е за да се разнообразява. Така и не научи имената на децата - цяла година.

Да, някога беше така. Моята практика по счетоводство беше пълна пародия. А в България много хора не работят по специалността си не защото искат разнообразие. Искат пари. Учил си нещо. Излизаш подготвен кадър, но се оказва, че нямаш реализация. И естествено търсиш работа в друга сфера, която за момента е по-добре платена. Щото сиренето с пари.
Иначе си права. Цялата ни система е сбъркана. И бъка от непрофесионалисти.

Хващам се за този пост/но благодаря на всички за мненията  /,защото намирам голяма доза истина за себе си тук.
Първо да кажа,че всъщност аз никога не съм била служител в пълният смисъл на думата .
Когато се занимавах с реклама бях консултант на свободна практика,без заплата,без щат.
Сама си определях задачите и си организирах ангажиментите и изцяло от мен зависеше да ми вървят добре нещата.
Работата беше благодатна и приятна,много доходна и предполагаща наличие на свободно време.
После дойде семейният бизнес,където по подразбиране съвместявам доста длъжности и отговорности.
Има си и предимства и недостатъци това сам да си си шеф и нещата да зависят от теб,но наистина това с признаването на авторитетите е фактор,който не е за пренебрегване при едно бъдещо служителство
Решила съм въпреки всичко да опитам,пътя обратно го знам.

А относно мотивацията и заплащането...
Зависи от човека.
Аз съм от тази странна порода хора,които се раздават във всичко,което правят,поемат отговорности и обичат да контролират нещата.
Вярвам,че никога не бих работила в стил "ден да мине,друг да дойде..,тя заплатата да върви".
Имам примери пред очите си на хора,които и за малко,и за много пари пак не си дават особено зор...
Човек или го има,или го няма,та в тази връзка не винаги нещата са само финансово измерими.

Една от причините,поради които ми се иска нова работа е за да сменя средата,да общувам с нови хора.
Искам да ходя на тийм билдинг ,да излизам с колеги..,такива ми ти простички неща
Към момента общувам с всичко на всичко 2ма души на работното място/като изключим търговци,дистрибутори,снабдители,които са по дузина ежедневно /.

Изобщо не мога да ти вляза в положение. Това, което искаш от работата, съм го изпитала с пълна сила и повече не искам да повтарям. Мога да ти кажа само, че наистина каквото сам си направиш, никой друг не може да ти го направи, ако някога станеш служител, ще ме разбереш. Успех от мен!

Аз съм супер щастлива, че вече съм далеч от тиймбилдингите 

Hakiba

аз те разбирам много добре.

За съжаление, не мога да ти дам конкретни съвети, но ти пожелавам успех. Дано да намериш работа, която да те удовлетворява! В крайна сметка, ти нищо не губиш, имаш път назад, така че, давай смело!

Hakiba , насока в търсенето ти не мога да дам, но се включвам, за да те окуража. Имам точно две приятелски семейства, които започнаха собствен бизнес, а когато бизнесът им стъпи на крака жените се оттеглиха на държавна административна служба с регламентирано работно време - хем жените смениха средата, което очевидно търсиш, хем не се претовариха и им оставаше време за децата. С две думи отново всичко е строго индивидуално и не трябва да се отказваш априори

И после се оплакват, че на държавна служба било лошо. Лъжат! 

Отдавна й предложих на Хакиба
да стане държавна служителка.
Ама тя не, та не. Може и гадже да
си намери от скука, предполагам.

Не съм отказала бре.
Ама с това последното ме аргументира вече

Глас в подкрепа на Хакиба
Работа не мога да ти предложа, но правилно са те посъветвали - прехвърляй обяви, ходи на интервюта, огледай се за познати и бивши колеги какво работят, доволни ли са, интересна ли им е работата.

Вие сериозно ли възразявате срещу желанието й за нещо ново Нормално е да търси промяна, нови предизвикателства, нова среда. Та тя е на 32 години!!! Според повечето от вас излиза, че щом почне човек някъде и се окопава там и не мърда до пенсия
Не учудвате, изумявате ме!

И какво значи - да си стои в бизнеса и да го разширява!? След като нещата там са влезли в релси и вървят добре и без нея, и щом има желание за нещо различно !? Май никоя от въпросните съветнички не е работила с мъжа си, свекъра, девера, снахата. И не се е гледала със съпруга по 24 часа и не се е карала с него заради работа. Някои го предпочитат, други - не.

Не съм срещала работодатели, които да отхвърлят кандидат за работа, само защото семейството (съпругът, бащата) има собствен бизнес.

А по въпроса за госпожата, ненаучила имената на децата цяла година - не е поради финансовата й обезпеченост. Жената просто си е мръхла. Човек винаги работи по-добре, по-спокойно и с по-голямо желание, когато не работи само заради едните пари, а защото му е интересно и заплатата в края на месеца е повече признание за труда му, отколкото хляб за детето.

Защо никой работодател да не не предложи работа щом има семеен бизнес. Тъкмо ще е разбрала какво точно се иска от наемния работник (нали го е изисквала). Вече ще е оценила точно и негативите на собствения бизнес и няма постоянно да гледа само колко печели шефа, а ще знае и колко му струва това.

А някой познава ли жена, която да участва в добър, работещ семеен бизнес и след това да е станала наемен работник в частния бизнес (изрично подчертавам, частен бизнес, а не държавна канцеланрска работа)? Защото аз не познавам. Никой началник не обича да му гледат в паницата, а който веднъж е бил от другата страна и може да прецени кое колко струва прави точно това - гледа в паницата на шефа. Много наивно разсъждават някои като мислят, че на работника му пука колко му струва на шефа развиването на бизнеса. Няма как да стане единият да съчувства на другия. Това е изначално противоречие.

За мен няма бизнес, който "да се движи сам", но щом Хакиба е открила формулата, нека стане служител на друг човек и да движи чужди задачи, щом те са за нея по-важни от тези на собствения й бизнес  За мен това е лишено от всякаква логика, единственото обяснение, е че тя иска да работи не за пари, а за удоволствие, нови запознанства, купони и т.н., но не виждам защо да се търси чак работа за тази цел... и приятелите вършат работа в този случай.

Успех от мен, аз се впечатлих от темата и си взех поука от нея 

Моята ситуация беше аналогична.
Завършила съм Международни отношения, като средното си образование съм завършила в чужбина и владея перфектно английски и говоря свободно френски език.
Никога не съм работила по специалността.
Когато се омъжих, започнах да помагам на мъжът ми в неговият бизнес (бизнес,като дума хич не ми харесва), като продължих да го правя по време на бременността и така докато детето навърши 9 месеца.
 От три месеца имам нова работа, от която преди това нямах и понятие. Никакво- много далеч от това което съм правила.
Първите два месеца ми се ревеше. Сега ми е трудно, но стискам зъби, а и със всеки изминал ден нещата стават все по-добре.

Честно казано не ми се четяха 4стр, погледнах темата още в началото, сега и последната страница.

Щом искаш разнообразие, подавай си документите навсякъде, където смяташ, че отговаряш на изискванията. Все от някъде ще те поканят на интервю. Така хем ще имаш разнообразие, хем ще се пробваш в това как те оценява отсрещната страна, а може да ти излезе късмета и да те наемат на работа.

Моето мнение също е, че няма бизнес, който да се движи сам, всяко нещо изисква голямо внимание и т.н. и винаги има проблеми за разрешаване.
Но ако това ти е писнало винаги можеш да подхванеш някакъв друг вид бизнес, да разшириш дейността на вече създаденият.
Можеш да се захванеш и с малко благотворителност например, като искаш нови контакти и т.н. Така хем ще помогнеш на някого, хем ще се чувстваш и удовлетворена от това, което вършиш.

И аз мисля така.
Ако в някой прекрасен момент построя комунизма в бизнеса си - веднага ще седна да мисля нещо друго.
Докато имам възможност не бих се върнала да работя за друг. Не и вече като съм видяла разликата.
Тъй като не си работила реално никаква истинска работа, мога да ти кажа само едно - тревата в чуждия двор винаги изглежда по-зелена.... Това ми го каза първият ми шеф, който напуснах, след това се върнах и работих при него. Винаги когато са ме напускали хора, на които държа, и това им е било първата работа, им казвам това. След време - винаги съм била права.
Наистина тревичката в чуждия двор изглежда по-зелена. Отстрани обаче.

Защо под собствен бизнес разбирате, че непременно са надиплили пачките, надвили на харчовете и с частен самолет летят, та към благотворителност я ориентирате? Разбирай, занимание за скучаеща богаташка! Лошо няма в благотворителността, но на жената й се работи, и то и се работи нещо ново.

Че " не се движи сам" един бизнес е ясно, но явно техният вече няма нужда тя да му дава рамо.
Имам чувството, че се дразните от това, че си имат"семеен бизвес", пък видите ли, иска на други да се пречка.

Какво означава "комунизъм в бизнеса си" и "истинска работа"?

Птица е права.
Не случайно в предния си пост споменах,че думата бизнес за мащабите на BG нещо не ми харесва.
Освен това, Hakiba казва, че има член от семейсвото, който спомага за работата.
Мъж ми,като има три магазина, аз продавачка ли трябва да стана, за да ни е по-зелена тревата?

Лиске, не се сдържах .

Защо си мислиш, че държавните служители чоплят семки от скука?

Знаеш ли ( поне в сферата, в която работя аз  - ... на лични ), какъв е обема на работа и колко е съответно заплащането?

Не мисля , че си права в случая

На хората на държавна работа им изнася това, че по КТ им се спазват всички точки и запетайки, особено за майките с деца. Нямат проблем с болнични, отпуски, осигуровките им вървят. Всички тези благинки се компенсират с ниската заплата. Няма чорбаджията да им мрънка, че не може да им даде цялата отпуска или че няма кой да ги замести заради ПАК болните им деца, защото е свил броя на работниците до санитарния минимум. Ето за такива работи става въпрос. Само който не е работил в частна фирма, само той не знае какъв гърч е, особено ако става въпрос за проблеми с малки деца. Е, който не вярва да прочете други теми, където се обсъждат майчинството, болничните и отпуските.

Мда, много ме касае това, че някой има семеен бизнес, но иска да работи другаде 

Просто за мен е нормално човек да иска да работи за себе си, в случай че има такава възможност, а не на 30 години за първи път да тръгва на работа с нормирано работно време и шеф над главата. Но тъй като явно нищо не разбирам от психиката на трудовия човек, си затрайвам вече 

Хакиба, не визирам лично теб, казвам мнението си по принцип. Когато не си бил служител, доста неща изглеждат супер интересни, но после се вижда, че не са точно такива, каквито си си ги представял...

Искам да те уверя, че до този момент съм работила  само в частни фирми.
И да, наистина е така. Спазват се точките и запетайтите ( за държавна работа става въпрос), но нима това е лукс?

Напротив, така трябва да бъде навсякъде.

За трябване - трябва. Ама дали го спазват е друг въпрос. И накрая ти казват да се оплачеш на Арменския поп, ако не ти изнася.

Птица много добре ме е разбрала

И наистина като казвам "бизнес" то с тази дума обобщавам дейността,която извършваме.
Бизнес може да се нарече и примерният продавач на краставици за който говореше Лиска,нали?
Става дума за търговия-голям магазин/един/...,представителство на марка за региона,обслужване и поддръжка...
Доходите от него са достатъчни за да поддържат нормален стандарт/всеки го разбира различно/на едно домакинство,но в никакъв случай не е извор на неограничени богатства.
Аз съм в него от 8 години,баща ми се занимава с това от 35.
Както обича да се шегува един приятел-той е господаря,аз съм командира
С мъжа ми слава богу не работим заедно/като се знам колко съм взискателна и властна нищо чудно да сме се изпокарали на първата седмица /.
Той си има съвсем друг бизнес/също собствен/,в който нямам желание да се бъркам освен ако не ме помоли за помощ,контакт,връзка,защото това са нещата с които мога да съм полезна,естеството на работата ми е повече от чуждо и непонятно.
С роднини се работи както трудно,така и лесно.
Има си безброй предимства това,че мога сама за всичко да взимам решения и да правя промени,както и това,че мога сега да звънна и да кажа,че съм решила да отида за 10 дни на почивка без предварително предупреждение.
Напълно осъзнавам,че това е нещо,което няма да мога да правя в позицията си на служител.
И за да не ме разберете погрешно ще кажа пак,че си обичам работата,смятам това да е заниманието ми и за в бъдеще,но просто ми се иска да опитам и нещо различно.
Като в секса е-ако си бил само с един партньор/пък бил той и любовта на живота ти/ цял живот,все ще се питаш какво ли си изпуснал

Тess,не се притеснявай ,нито приемам коментарите толкова лично,нито търся нотки на завист в някой от постовете.
Приятно ми е да чета и да отсявам мнения  

И между другото някой спомена за чуждото канче...
Откакто ми се налага да правя сметки и баланси,да плащам и да продавам,да сравнявам цени на стоки и да следя конкуренцията не мисля,че съм си позволила да направя "сметката"на друг търговец.
Между покупната и продажната цена на една стока разликата не е печалбата за търговеца.
Затова и често се дразня от коментари от рода на :..."купуват го за 12 лева,пък го продават двойно".
Знаенето на неща от кухнята могат да накарат един да разсъждава по този начин,друг да уважава и цени труда и риска на предприемача .

Само да запитам кога последно си работила държавна работа , та така вещо се изказваш?

В началото на демокрацията и то в производството. Но имам приятелки и познати, които и сега са на държавна работа, някъде из администрациите и имат деца. Веднъж не са се оплакали. Допълнително, колкото и тук мненията да не са представителна извадка се припокриват с това, което пиша. Само един бърз поглед по някои теми, особено в онези от стачката се вижда как стои въпросът.

Аз писах за канчето. Известно ми е какво представлява разликата между доставна и продажна цена. Не ги ям доматите с колците.

 yaz , тя има право.

Аз например, когато започнах да работя като държавен служител, бях меко казано потресена ( в добрия смисъл ), че като ти дойде времето за почивка, приключваш.
Да, просто си прибираш папките, ставаш и ходиш да почиваш
Както казах обаче, преди това съм работила само при частници и такъв лукс не бях и сънувала.

Въобще не си разбрала какво говоря.
Никой не говори за вашата трева, а как ти изглежда отстрани чуждата...
Въпрос на виждане - като продавачка на мъжа ми, примерно, мога да направя толкова, колкото всичките му продавачки наведнъж не могат. Но хората са различни и затова спирам.
Схванах за какво говорите.
Разлика има да участваш в един бизнес и той да зависи от теб. От небето до земята.

Не знам каква държавна работа работиш , но си ударила явно шестица от тотото. Аз напуснах държавната работа защото просто не се издържаше . От 8.30 до 17 , официално , а после си доработваш , докато си свършиш работата (а тя край няма). Болнични не можеш да излизаш , отпуск не ти дават когато ти трябва. Вярно имаш голма отпуска , но не можеш да я ползваш. Само за осигуровките сте прави .
Имам наблюдения в доста държавни институции и най-вероятно има и лешперски от тях . Но определено не мога да се съглася , че всички са такива.
И по темата ако  е държавна работата , задължително да е проверена и желателно е да имаш гръб (или да си мислят , че имаш гръб) , защото колкото и да работиш няма да те оценят и издигнат в йерархията.

Моя съвет е - дерзай! Опитай различни неща и ще откриеш себе си! Не се плаши от това, че "има много специалисти с няколко обиколки преди теб", както някой се изрази (цитирам по памет).
От личен опит ти казвам, че съм успявала там, където много специалисти с голям опит не са могли. Твърдя, че в последно време  средно големите западни фирми търсят неутвърдени специалисти, с гъвкави умове и желание за обучение. За да успеят да се "впишат" в начина на работа в конкретната фирма, а не да са от сорта " едно си баба знае, едно си бае".
Относно английския - моя  е на талибанско ниво. В смисъл - правя много граматически грешки, обърквам времена, мо мога да говоря и да водя кореспонденция. С тези знания се справям доста успешно. Работя като логистик. В задълженията ми влизат импорт и експорт на голям поток стока (краен продукт и суровини) Имам постоянна кореспонденция с чужденци, оформям много документи на английски език, а шефа ми не е българин. Това е втората международна фирма, в която работя и до сега шефовете ми са били много доволни от работата ми. И аз нямам стаж по специалността, която съм завършила - Публична администрация и не работя в тази сфера.
Не се плаши, а опитай .Това, че се страхуваш е нормално. И мен в началото винаги ме е било страх, а и не само в началото, а и при всяка нова задача, но тръпката е да се пребориш със страха, да го преодолееш и да успееш!
Желая ти успех и няма невъзможни неща

Има си и предимства и недостатъци това сам да си си шеф и нещата да зависят от теб,но наистина това с признаването на авторитетите е фактор,който не е за пренебрегване при едно бъдещо служителство
Решила съм въпреки всичко да опитам,пътя обратно го знам.

А относно мотивацията и заплащането...
Зависи от човека.
Аз съм от тази странна порода хора,които се раздават във всичко,което правят,поемат отговорности и обичат да контролират нещата.
Вярвам,че никога не бих работила в стил "ден да мине,друг да дойде..,тя заплатата да върви".
Имам примери пред очите си на хора,които и за малко,и за много пари пак не си дават особено зор...
Човек или го има,или го няма,та в тази връзка не винаги нещата са само финансово измерими.

Една от причините,поради които ми се иска нова работа е за да сменя средата,да общувам с нови хора.
Искам да ходя на тийм билдинг ,да излизам с колеги..,такива ми ти простички неща
Към момента общувам с всичко на всичко 2ма души на работното място/като изключим търговци,дистрибутори,снабдители,които са по дузина ежедневно /.
[/quote]
  Напълно съм съгласна с теб! Когато човек обича да довежда нещата до край и да влага всичко от себе си, той ще го прави, а когато си е немърлив и бизнеса му няма да върви и никъде няма да се впише. Аз живея в малък град и много пъти съм си мислела да започна да развивам собствен частен бизнес. Нямам проблем при договаряне на цени на стока и с доставки,  или пък в продажбите, но...Друго е да работиш за голяма фирма, а друго само за един магазин. Първо тръпката е друга, после усилията, които влагаш, когато работиш за себе си са многократно повече, за да успееш. Риска също е по-голям. В големите фирми има цели отдели за маркетинг, продажби, логистика и т.н., за да успеят. В малкия магазин това зависи от шепа хора. Мащабите на опита и развитието са други. А и в нашия малък град, ако започнем собствен бизнес със съпруга ми дали ще имаме печалба поне колкото са заплатите ни сега - около  2200 лв на месец, които да ни остават чисто? Не съм сигурна...
Лично мнение, но под бизнес разбирам само големия бизнес, който е в хиляди или милиони.