Предложи ми работа

Нямам време да прочета цялата тема, само първия постинг и не вярвам на очите си - някой, който има семеен бизнес, иска да бъде служител, това абсолютно не се връзва. 

Аз мисля, че си позабравила какво точно е да си служител. Наличието на собствен бизнес променя много неща в мисленето.
Имам познати - трима на брой, които при наличието на собствен бизнес се пробваха и на друго място като служители. Еми напуснаха всичките до един още при първата простотия и конфликт в новата работа и пак си подхванаха бизнеса. Оказа се, че имат проблем с признаването на авторитети над тях. И още - както си говореха, че искат да опитат нещо ново и не отиват да работят за пари, изведнъж писнаха - много се работи, а заплатите са малки и за нищо не стигат, губим си времето...
Гледай си бизнеса и си го развивай, работи за себе си, от това по-добро няма. Не ти трябва на баир лозе.

       Когато започнах да преподавам италиански в учебен център (след 5 год. НЕзанимание с езика) бях в шок от самата себе си...как ще преподавам, след като две думи не мога да обеля!!! Тотална забрава. Другия проблем беше, че си знам езика, но не знам какво и как да обяснявам на курсистите. Е - бързо си влязох в релси и с течение на времето се и усъвършенствах. И начуих доста хора на италиански 
       Когато започнах да управлявам производство за ел клеми с 50 подчинени хабер си нямах що е то винт, месинг и ала-бала. Човек като има желание, намира начин.

И какво толкова се шашкаш, че английския ти не бил на ниво. Проба - грешка. Колкото повече умуваш, толкова по-сложно става. Дори и най-сериозните неща не трябва да се вземат прекалено на сериозно. А най-добре си гледай бизнеса и там намери искрата.

На 100% си права. На кой му се слиза надолу по стълбата, след като се е качил веднъж?!

На работа има един лаф, че който е завършил едно, а работи друго, се нарича експерт
Някак си ми киселее и не ми допада парадиране с истории за това как някой е почнал някаква работа без никаква идея за нея (на всичкото отгоре отговорна и/или ръководна). ЗВучи ми непрофесионално и ми е тежко, щото се сблъсквам с доста непрофесионализъм в работата си... Ама знам ли, аз си мисля, че е непрофесионализъм, пък то било сладка успешна история от форОма.
Някак си е показателно какво ни е дереджето. Щото в една друга ситуация, професионалисти не биха оставили непрофесионалисти, дори не и аматьори, да са им ръководители... Ама хората си пазят хляба... Щото в една друга ситуация, не биха взели незапознат човек да ръководи работата, ама явно е такава работата...
Дюкяновице, просто не се стърпях.
Сигур съм хейтърка.

За какво си му на работодателя като имаш семеен бизнес? Той иска наемен работник, който да заработва здраво заплатата си, защото тя му е единствения доход. Маркс не е бил глупак - наемният работник продава единственото,което притежава, свжите ръце и труд. Който веднъж е бил от другата страна на чертата и има откъде да печели няма да бъде дълго време доволен като наемен работник.

В името на истината, има такава тенденция в големите международни фирми. Ротация на висшия мениджмънт. И ето как, вчерашният финансов, се оказва днешен ...Мениджър направление. А за финансов се класира... някой инженер -химик, идващ от... някое направление. Не, че това не къса нерви! Та така.

Но да си служител при добри условия има незаменими предимства! Въпрос на вкус.

Аз съм магистър по филология, един ден не съм работила по специалността си и няма и да работя оттук нататък вероятно. Работя нещо, за което грам не съм учила и това никак не ми пречи. Може да изглежда странно, но понякога човек може да се справя успешно с неща, за които не е бил изобщо подготвян и това е факт.

Погледнато отстрани сигурно изглежда така. Но когато си учил нещо, ти не излизаш със стаж от училище/университет. И когато започнеш да го работиш много след като си учил...нормално е да се оплетеш като пиле в кълчища, поне в началото. Ако си  професионалист бързо ще се отаврезиш и ще дръпнеш напред. Ако не - язък, че си учил нещото. Това исках да кажа относно италианския ми.

Колкото до другия пример - зависи от фирмата, зависи от обстоятелствата. Не е задължително да си инженер, за да можеш да си ръководител на хора, занимаващи се със специфично производство.
Явно съм толкоз кадърна и начет3на мома, че всичко ми се отдава 

Това не е вярно. Някога беше така. Сега все си
мисля, че студентите по време на обучението си
правят практики, работят по специалността, имат
проекти, свързани с това, което учат, т.е. опит. И
изобщо не е нормално да се оплетат, започвайки
работа. Ако това все пак се случи, значи, че не са
оползотворявали времето си по време на обучение.

Смятам, че ако всички продавачки, сервитьори, да не
говорим за по-учените учени в България, бяха учили,
нямаше да е на такова дередже никоя сфера. Дори и
на лекарите често им личи, че не са учили. Учителите,
че и те. Да не говорим за транспортните работници.
И да не изброявам. Всеки прави нещо-си, щото искал да
сменя сфера, щото му писнало, щото имал връзки там и
там, щото не може да не се научи, нали е от отракан сой.
Лежерният ни непукизъм към всичко, включително и към
професията ни, осакатява и професионализъм, и всичко.

Дами, нещо задълбахте в световните проблеми - та Маркс, та световна тенденция...
То е ясно, че в БГ гъмжи от филолози и където погледнеш, само такива те консултират.
Какъв си мислите, че и е бил семейния бизнес, та сега да тръгне да си търси работа - често в малки фирми, собственика е повече от служител и става, ще не ще, специалист по всичко. Разликата е в мотивацията, естествено.
Хакиба, образованието ти /сега погледнах/ си е съвсем на място - ти си икономист. Използвай знанията си.
Защото, в тая връзка, от тенденция да завършим к`вото ни се падне, пък да работим к`вото ни се предлага, сега си берем по-горе споменатите плодове.

Така де, точно за мотивация става въпрос. Който има бизнес е достатъчно мотивиран да му върви бизнеса, а всяка друга работа би била повече хоби. Кой работодател ще иска работник, който гледа на трудовите си задължения като на хоби?

Ахам и аз това си помислих още от самото начало на темата, че аз не бих искала да наема такъв човек на работа при мен.
Един пример с учителка на едно от децата ми. Винаги казваше, че тя има достатъчно пари да си стои у дома. Тук / в училище/ е за да се разнообразява. Така и не научи имената на децата - цяла година.

Да, някога беше така. Моята практика по счетоводство беше пълна пародия. А в България много хора не работят по специалността си не защото искат разнообразие. Искат пари. Учил си нещо. Излизаш подготвен кадър, но се оказва, че нямаш реализация. И естествено търсиш работа в друга сфера, която за момента е по-добре платена. Щото сиренето с пари.
Иначе си права. Цялата ни система е сбъркана. И бъка от непрофесионалисти.

Хващам се за този пост/но благодаря на всички за мненията  /,защото намирам голяма доза истина за себе си тук.
Първо да кажа,че всъщност аз никога не съм била служител в пълният смисъл на думата .
Когато се занимавах с реклама бях консултант на свободна практика,без заплата,без щат.
Сама си определях задачите и си организирах ангажиментите и изцяло от мен зависеше да ми вървят добре нещата.
Работата беше благодатна и приятна,много доходна и предполагаща наличие на свободно време.
После дойде семейният бизнес,където по подразбиране съвместявам доста длъжности и отговорности.
Има си и предимства и недостатъци това сам да си си шеф и нещата да зависят от теб,но наистина това с признаването на авторитетите е фактор,който не е за пренебрегване при едно бъдещо служителство
Решила съм въпреки всичко да опитам,пътя обратно го знам.

А относно мотивацията и заплащането...
Зависи от човека.
Аз съм от тази странна порода хора,които се раздават във всичко,което правят,поемат отговорности и обичат да контролират нещата.
Вярвам,че никога не бих работила в стил "ден да мине,друг да дойде..,тя заплатата да върви".
Имам примери пред очите си на хора,които и за малко,и за много пари пак не си дават особено зор...
Човек или го има,или го няма,та в тази връзка не винаги нещата са само финансово измерими.

Една от причините,поради които ми се иска нова работа е за да сменя средата,да общувам с нови хора.
Искам да ходя на тийм билдинг ,да излизам с колеги..,такива ми ти простички неща
Към момента общувам с всичко на всичко 2ма души на работното място/като изключим търговци,дистрибутори,снабдители,които са по дузина ежедневно /.