Имате ли приятели?

За съжаление - не.
Всичките се стопиха с течение на времето, било поради завист и други подобни фактори, а с индивиди с които да си говорим "кой колко е напреднал","каква кола (джип) е купил" и др. подобни - не ми се говори, пък да не говорим за приятелство...

Не разбирам, какво всъщност питаш???
И аз имам приятели, живеещи в чужбина, имам и тук. Онези от чужбина, като си дойдат стават големи купони. После си заминават. С тези тук се виждаме от време на време, или когато някой нещо има нужда. Всички сме заети, времето не стига на повечето хора, затова не можем да се виждаме много често. Чуваме се по телефона и скайп и с едните и с другите. Теб какво те озадачава? Че твоите "приятели" (сама си ги сложила в кавички!) не са повторили да ти се обадят? Ами откъде да знаем ние защо?! Тях питай. С времето хората се променят, променят се интересите им, положението им, възгледите им.... Може би са решили, че вече имат малко нещо общо с вас. Или просто така се е случило. Какъв ти е проблема по-точно?

Имам приятели които се броят на едната ми ръка,но знам ,че са ми приятели и мога да разчитам напълно на тях.А познати за по кафе,или гости имам много.

Имаме приятели и честичко се събираме !Вярно ,че се броят на пръсти ,но знам ,че за всичко мога да разчитам на тях както и те на нас!Сега лятото с едни от тях сме заедно всяка събота и неделя на море !Цял ден карти след това купон!
 Тая тема ме подсети за една песен на Росица Кирилова :
......Приятелството не бар задушен
във който хора влизат и излизат.....
не се сещам в момента продължението ,но  текста на песента много ми харесва !

Ние и двамата с мъжа ми не сме родени в София и сме дошли тук сравнително късно - когато вече е късно да се създават нови истински приятелства. Може би след една определена възраст хората малко по малко стават по-интровертни и не са склонни към такива отношения. Имаме приятели в градовете, в които сме родени, които са ни от ученическите години още, но са малко

Еееее, ма недей така сега, не е вярно това!!! Имам няколко приятелки, с които сме заедно от деца. Щом досега приятелството ни е останало силно и здраво, не виждам и занапред защо да не е такова. Винаги си помагаме в нужда, имаме се и можем да разчитаме една на друга. Мъжът ми също има няколко такива приятели. Точно тези приятелства, продължаващи много, много години са истинските. Добри познати и просто приятелчета за кафе и кръчма имаме всички, но тях и да не ги видя никога повече няма да ми липсват. Истинските приятели може и години да не ги виждаш, но като ги видиш е все едно сте се разделили вчера. А ако ти не можеш да поддържаш приятелства, това вече си е съвсем друг въпрос.....

Не смятам, че някой тук има право да ме анализира.

[/quote]Не те анализирам, опазил ме Господ!!! Просто изразих предположение защо мнението ти за приятелството е такова.

Имам приятелка, един брой .

  Остави ме безмълвна.

Имам хора, които обичам и ме обичат - това са приятелите ми.
Да, някои от тях са в чужбина, собствения ми брат живее дори в чужбина от 10 години и се виждаме по 3  пъти годишно, както и с приятелите в странско. Нали има нет, връзката не прекъсва.
Имам и приятели, с които съм се запознала след 30-та си година. 

Приятели, за съжаление съвсем малко. Ценя ги, обичам ги, уважавам ги, но различния ни начин на живот ме раздели до голяма степен с тях.
Познати за излизане имаме в излишък. Едни отпадат, нови се присъединяват, но групата си остава голяма.

за истински приятели, ако става дума - не, нямам.

Много добре те разбирам какво питаш,защото и аз съм така-моите приятели живеят другаде,имам тук само познати,така и не направихме приятелства.

Приятели имам, но не са в чужбина.
Имам познати, които живеят в чужбина и като дойдат в БГ се държат като добрите западняци, които са дошли да свършат едно добро като облагородят диваците (разбирай българите, живеещи в Бг). Говорят само за къщи, коли, пари и др. Да са живи и здрави, това ги вълнува, за това говорят.
По-лесно ми е да общувам с чужденци, защото сме на едно ниво, обединяват ни общи интереси и никой не се опитва да ме поучава или да ме гледа отвисоко.

С времето останаха малко, но качествени... 

Тия дни и аз се замислих върху това .. и смея да кажа че имам малко но качествени .. знам че във всеки момент мога да разчитам на тях както и теб на мен (надявам се)! Страх ме е само да не се изгубим един друг по сте4ение на обстоятелства 

имам, 3 приятелки ... имам още 3 приятелки и приятел, които живеят в чужбина и по други градове, а познати имам бол но освен на кафе и раздумка за друго не си и помислям

Имам много малко приятели и страшно много познати. Това ме устройва.

Преди си мислех, че имам много приятели.
Сега, смело мога да кажа, че имам само една - с нея сме израстнала, познаваме се от бебета, вече 25 години.

И аз се сетих за една песен на Георги Христов:

Нямам нужда от много приятели -
стигат ми двама-трима,
ала само такива, които в сърцата си
рани от моите болки да имат.

Ала само такива, които
с радост те срещат, с радост изпращат,
в своите редки и трудни празници
моите песни те да запеят.

Ала само такива, които,
гръм ли удари, свят ли помръкне,
даже и в гроба да знаеш, че някой
рови земята, рови земята да те измъкне.

Аз също не съм имала намерение да спорим, просто споделих как е при мен и се зачудих защо е така при теб. Нищо повече. Извини ме, не съм искала да те засегна! Не зная каква е твоята представа за приятелство. Ако си била предадена от приятел или близък човек - това сигурно е много гадно и е естествено да си по-предпазлива занапред, разбираемо е. На мен, слава Богу, не ми се е случвало, надявам се и никога да не ми се случва! Знаеш ли, познавам хора, които нямат приятели. Много ми е било чудно защо така, как така никой пък не ги харесва и иска за приятелство. Обаче.....като съм ги поопознала с течение на времето, много добре ми става ясно защо нямат приятели. И аз не бих се сприятелила за нищо на света с такива хора. Лицемерни, завистливи, пълни егоисти, клюкари, духовно нечистоплътни, дават акъл за всичко, без да им го искаш, все те знаят най-добре, все те могат най-добре, критикуват, съдят всички според собствените си тесногръди разбирания, абе...... Как да се сближиш с такъв човек?! Мила Diksan, надявам се да не си помислиш, че смятам теб за такава, защото това не е вярно. Не те познавам и не мога да имам мнение за това какъв човек си. Намекът, че си била предадена някога, обяснява в голяма степен въпросът ти и темата изобщо. Ако ми позволиш, искам само да отбележа, че не всички хора са мръсници и предатели, има добри, свестни хора, които никога няма да направят подобно нещо. С такива именно е много хубаво да си приятел и от сърце ти желая да намериш и ти. Никога не е късно да се създаде приятелство, просто трябва да се срещнат подходящите хора. Но човек трябва да бъде отворен и добронамерен. Желая ти всичко на-хубаво!

Аз имам въпрос - какво мислите за хората, които всячески се стремят да се харесат на околните, дори са готови на лицемерие за това да се харесат на някои  Такива хора в началото са чудесни приятели - сякаш правят всичко за теб, представят се като идеалните приятели, а се оказва, че ти "гледат" в чинията, обсъждат, завиждат... НО това се разбира късно, може да продължи с години... Е точно заради такива хора, аз мога да твърдя, че имам много много малко приятели - тези от ученическите ми години. Толкова ми е неприятно, че се налага да се сблъсквам с подобни "хора". НО май е неизбежно

При вас как е?

Ние сме щастливци,защото имаме няколко приятелски семейства,с които сме наистина приятели.Знам,че за каквото и да ги помолим,ще направят всичко възможно да помогнат./изпитано е /И двамата с мъжа ми не сме от Варна,но това не ни попречи да създадем приятелства.И някои от тях  са създадени преди 2-3 години и не периода на познанство,а отношението помежду ни е причина да кажа за някой,че е истински приятел.

Имаме приятели, да!


Неизбежно е...Въпреки,че трудно мога да нарека подобни хора - приятели.......

Приятеля е този, който не ти бърше сълзите, а страда заедно с теб - Хванаха ни, хванаха ни.... - имаше един такъв виц,сега не се сещам точно как беше......

Преди години явно сме били доста наивни и сме си мислили , че всичките ни познати са ни истински приятели . Раздавали сме се за тях безрезервно , но когато ние изпаднахме в труден момент от всичките тези ни подадоха ръка само 2 приятелски семейства . Сега след 5-6 години мога да кажа , че са ми истински приятели , обожаваме да се веселим и да сме заедно в свободното време , както и в трудни моменти се подкрепяме .Общо взето с тези 2 приятелски семейства сме си като едно голямо семейство .Много си ги обичам  се моля на господ да ми ги пази живи и здрави .

"Битът определя съзнанието", уви. Като хора вероятно не сте се променили, но просто ежедневието ви разделя - различни проблеми, различни решения, различни възможности (не говоря само за финансови), различни интереси. И под интереси нямам предвид буквалното значение на думата. Да речем, съвсем примерно,  всички харесвате една и съща литература, но ти имаш достъп само до излезлите в БГ заглавия, а те само до тези в страната Х - логично общите ви теми намаляват. И ние имаме приятели по целия свят и с годините сякаш се отдалечаваме все повече един от друг. При сладка среща и раздумка нещата са уж както преди, но тези срещи стават все по- и по-редки. И е нормално да е така. Ежедневната въртележка е намалила контактите ни дори с хората, които са тук.

И една поговорка "Далече от очите - далече от сърцето".

Иначе аз имам две истински приятелки от ученическите години. Останалите са добри и много добри познати, но не и приятели.

Приятеля е този, който не ти бърше сълзите, а страда заедно с теб - Хванаха ни, хванаха ни.... - имаше един такъв виц,сега не се сещам точно как беше......
[/quote]

""Приятел е не този, който ти бърше сълзите, а който не ти ги създава""

Да имам приятели, за радост и в България и в чужбина.
Ние сме една голяма компания и се събираме много често.Децата ни са почти на една възраст, и се разбираме чудесно.

Много са малко приятелите ни на които може да разчитаме ,но виж познати колкото щеш.....

Старх ме е да си призная, но и при мен е така.
Мислех си, че имам една приятелка, но след като преди няколко месеца се преместихме да живеем в чужбина разбрах, че съм сбъркала в преценката си за нея.

Слава на господ имам две приятелки,които са били с мен в тежки моменти. Аз съжалявам за изгубените приятелства,поради отдалеченост и липса на време... Трябва да се поддържа приятелството и нищо ,че аз ще съм тази ,която все напомня за себе си.

Имам. Много. Някоко (по-малко от 5) изключително близки.
Като ученичка имах две големи приятелки, но след завършването живота ни развя в различни посоки и с времето се поотдалечихме. не сме се виждали...не знам от кога. Сега пак имаме какво много да си кажем, много ни е приятно заедно, но...някакси го няма онзи уют от едно време.

Едната ми приятелка е г-жа Галантерия от този форум, която рядко се вясва тук. С нея се познаваме от 24-25 години. Заедно порастнахме, заедно правихме магарии, заедно се оженихме (мъжете ни също се знаят от малки); тя е по-голяма от мен с 9 месеца, нейния син е по-голям от моя с 9 месеца, тя е 77, аз 78, съответно децата ни са 97 и 98  И имената ни са почти еднакви по букви и по звучене. Напоследък нещо сме се отчуждили, но може би е нормално. До преди 1-2 години бяхме денонощно заедно дет се вика. Явно сме си поомръзнали и е врем за почивка.
С другата се познаваме от 10 години. Още от ппървия ден станахме много близки, все едно цял живот сме се познавали. Многоуважаемата пенелопа.сан, която също не се мярка много тук (и двете аз ги вкарах във форума  ).
Още 4-5 приятелки, близки, но не чак толкова.
И мнооого добри приятели/познати.

Имаме:) Наистина познатите за по кафе са повече, но все пак...

Все пак важното според мен е,не дали имаш много приятели,а качествени ли са.Хората са казали "Приятел в нужда се познава".Нещото,което разбрах през годините е, че тази стара максима не изпълва изцяло съдържанието на приятелството.Приятелят и в радост се познава-онзи,който умее искрено да се зарадва с теб на хубавото,което ти се е случило-независимо от какъв характер.На пръстите на едната ми ръка са тези хора в живота ми.Да са живи и здрави!

Особено в днесшно време повечето "приятели" с радост и искрено помагат в трудни моменти. Но все по-рядко се радват на щастието ти от сърце. А много по-често завиждат. За съжаление.

След като завърших университет по стечение на обстоятелствата се оказах отново в родния град, където се и омъжих. Старите ни приятели са или в по-големите градове или в чужбина. Рядко намираме такива тук на нашето ниво. Имаме си само едно приятелско семейство

Слава богу имам доста.

Слава Богу, все още имам... Истински, да. Явно нито съм поумняла, нито съм се озлобила толкова...
Имам на кого да разчитам както в хубавите, така и в тежките моменти.

Тц,само двама.Не се сприятелявам лесно,аз съм малко чешит ,по родопски инджа човек.

и аз мисля така

Не точно такива каквито бих искала,но пък мъжът ми е най-големият приятел така че не се оплаквам

И при мен е така, но повече не ми трябват. По-добре малко но истински! 

За жалост след като си купихме нова къща, някой от приятелите ни се отдръпнаха. Но пък се появи едно друго семейство, с което имаме общи интереси. Завистта е велико чувство, което за мен е необяснимо. За жалост, в днешно време тя влияе много отрицателно. А и от многото ми приятелки, останаха само 2-3, някой не са в БГ. Но принципно с мъж ми сме си най-добрите приятели.

И при нас така се получи....от както се преместихме в наше жилище и поканихме малко по малко всички приятели и приятелски семейства,завистта надделя над добрите отношения и се започна една злоба и едно чудо.....Затова съм си казала,по-добре 5 приятели но истински,отколкото 10- които не стават за нищо

Накрая толкова и остават - максимум 5-6 човека.

Имам само 2 истински приятелки, такива  пред които спокойно мога да плача и да се смея, да седим една до друга и да не си говорим, да се скараме и после да се сдобрим и през цялото това време всяка от нас да е наясно с другата. Едната ми е от детството, другата познавам от една година. Но се появи в много важен за мен момент, когато осъзнавах как злобата и егоизма на хората рушат с пълна сила. Тъкмо се сблъсквах с модела "приятелка съм когато си ми удобна и ми е удобно" и се появи това момиче, което не прави нищо повече от това да те кара да се чувстваш добре.
Имам и двама приятели от мъжки род, които са живото доказателство , че дори да се сваляме през цялото време няма нищо по ценно от приятелството, което сме решили да не разваляме със секс.

Нямам приятели, ими поне не са близо до мен. Не знам това ознавача ли че аз не съм качествен човек? Имам една приятелка,която в момента е в чужбина, другата ми си живее живота,намери си приятел, живеят заедно и се промени. Но като си дойде се виждаме.
Мъжът ми /все още ми е само годеник/ има един приятел,който с времето се отдръпна от нас, незнайно защо. Май беше влюбен в мен?
Имам приятелки от следването, всъщност целия курс, ние бяхме 18 човека, е те веча наистина са приятели, големи, сега да им звънна за нещо веднага ще ми помогнат. Но са далеко и ми е мъчно бих искала да се виждаме по-често, разговорите по телефона не са достатъчни.
Защо хората сме толкова завистливи? Не стига, че живота вече е толкова труден, ами и ние сами си го правим всичко това.
 

С времето виждам, че редиците им се разреждат все по-осезателно. А тези, които остават голяма част започват да стават все по-отчуждени. Нови почти не създавам. А съм страшно контактен човек и чак се учудвам на себе си. И аз се променям и те и това е гадно. Осъзнавам, че след време съвсем ще останем сами.

Аз по едно време даже започнах да търся причина в себе си, с нас...за това много добри наши приятели да се отдръпват от нас. Но сега виждам, че всичко е една голяма злоба и завист.
Иначе се сетих, че всъщност имам само една добра приятелка пред която плача, смея се, всичко си знаем. Заедно сме от гимназията, после в Универистета и в чужбина--един вид минали сме и през Ада и през Рая заедно с нея. И много си се обичаме. На нея не може да й повлияе това, че съм обвързана, имам дом и ще създам семейство преди нея, защото знае, че и тя ще го постигне (пожелавам й го най искрено) когато й дойде времето.
На тези, които завиждат, мога само да кажа--със завист няма да постигнете това, което мислите, че нямате. Понякога може да имате много повече отколкото хората около вас, но завистта Ви пречи да го идите.
Аз съм за искреното приятелство, без задни мисли...Дано то да надделее.

често мисла по тази тема. майка ми все ми казваше,че с течение на времето приятелите си хващат пътя по света,всеки с проблемите си и изчезват постепенно. така докато не се  окажеш сам. не й вървах,но май е права жената.по една или друга причина приятелите ми,приятелските ни семейства и приятелите на мъжа ми уредяват. по едно времи си мислех,че нещо нас не ни бива и затова се получава така.търсех вината в нас.обаче просто живота си е такъв.познати колкото искаш,за по кафе,за маса и т.н..истинските приятели май вятъра ги отвя. жалко. останаха няколко,но кога и те ще си тръгнат???.......

Имам приятели.

На първо място е майка ми - най-добрата ми приятелка. След това са останалите близки роднини.

После идват 4-5 приятелки и двама приятели.

Имам малко, но достатъчно.

  И а все се замислях дали пък ние с нещо не ги провокираме да се отчуждят. Виждам, че явно навсякъде преминават такива мисли и манията за самообвиняване е повсеместна.

Да, за съжаление, озлоблението взема връх и приятелствата се разпадат. Все пак в основата си всеки човек е егоист 

Има и добра новина - разбираме кои са наистина верните ни приятели. Представяш ли си да хабиш години и усилия да поддържаш някакво приятелство, а накрая да се окаже, че няма такова?
Може би от друга страна не сме свикнали да сме различни. Докато сме били деца или в училище сме расли в икономически и социални, че и междуличностни условия не като днешните и в относителна безметежна сигурност. Преходът не е само икономически и политически феномен, а засяга и отношенията между хората, включително и най-близките.

Иконома,шофьора и домашният персонал броят ли се?

Винаги съм имала малко на брой, но верни приятели, сега имам много приятели, но верни не..

"Добрият приятел ще те измъкне от затвора -ако трябва , а истинският ще стой до теб и ще шепне -оплескахме я "

Добри -нямам , истински -само 1 приятелка от 20 г. Приятелски семейства - много е сложно .....  тая пуста завист ,интриги , хора без работа , избиване не комплекси .......с течение на годините всички се разпиляха нанякъде  , напоследък приятелски семейства  са ни семействата на колегите ни -мой те и на мъжът ми . Но , пък някой по горе беше казал ,че така разбираш навреме кой са "приятелите ти "и се отърваваш навреме  Жалко е  , но това е самата истина .

имам все по-малко приятели. с течение на времето всички те вдигат телефона само, за да започнат с изречението "ще ми свършиш ли една услуга" или "можеш ли да ми дадеш пари на заем", но никога, за да те попитат "как си"...

имам един приятел, голям приятел, който ме познава от времето, когато бях 14 годишна. и до днес това е най-близкият ми приятел. достатъчен ми е

имам много познати, за майтап, за купон, но всички тези "приятели", за които "приятелството е начина, по който имат полза от теб и до колко могат да те използват"...от тях ми се повдига и отиват към графата игнор...

добре ни е с мъжа ми, това е моят човек, във всяко едно отношение. останалото около нас е полезни бизнес връзки, забавни хора за купон и лаф и завист, много завист...

Приятелите ни се броят на пръсти!И за съжаление кръгът от такива все повече се стеснява!

Имаме достатъчно приятели, да.  Аз харесвам естествените неща и не драматизирам , ако в някой период се чувствам по-самотна, от друг. Използвам времето, за да си почина. После по естествен начин се намират хора според ситуации, места.
Не вдигам високите летви на 'истинското приятелство" пред всеки, който познавам.  Имам много верни приятели, благодарна съм на Бог, че са винаги зад мен, повече ако дойдат са добре дошли, но не са ми цел. Много често ни е приятно с хора, заради място и ситуация, след което ни разделя живота. Нормални неща.

Толкова разочарована се чувствам от хора, които мислех за близки, за добри, за приятели верни. Не, не съм съгласна в днешно време няма приятели. Всеки гледа интересите си, облагите, които може да извлече от другия в даден момент в който има нужда и когато този човек вече изведнъж ти е непотребен те ритват един път отзад и ти си остани наранен и тъжен. Проблемът при мен е обаче, че не мога да се науча да не се привързвам към приятелка с която съм имала дълбока привързаност и силно приятелство спореед мен допреди седмица, но явно не и според нея никога.Когато и да е поискала нещо от мен, което съм могла да направя е било винаги направено, но явно това е било важно за нея, в онзи даден момент, но не и аз. Не мога да си обясня как е възможно да има толкова силно лицемерни хора. В един момент, да ти се радват, и да ти се правят на приятели, а в следващия вече не си нищо за тях и без никаква причина ти казват не искам да те виждам.

Имаме приятели, да.
А напоследък изключително много ме радва фактът, че възобнових контакти с близки на сърцето ми хора, които бяха прекъснати за дълго. Оказа се, че един разговор и търпение вършат повече работа, отколкото сама съм си представяла някога.
Приятелството е капризна работа. Има хора, при които е подобно на любовта - виждате се, познавате се, родни души ли сте, химия ли има... и аз незнам какво, но се случва и усеща. Има и друг вариант, когато трябват бая усилия. Ама си струва де