Приятелства може да имаш, ако си израснал в един град и после продължиш да си живееш там, става от самосебе си, но тръгнеш ли да се местиш ,адаптацията е много по-трудна и завързването на приятелства също 
- Публикувана: 30 юли 2008, 16:45 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2009, 20:31 ч.
Имате ли приятели?
За жалост след като си купихме нова къща, някой от приятелите ни се отдръпнаха. Но пък се появи едно друго семейство, с което имаме общи интереси. Завистта е велико чувство, което за мен е необяснимо. За жалост, в днешно време тя влияе много отрицателно. А и от многото ми приятелки, останаха само 2-3, някой не са в БГ. Но принципно с мъж ми сме си най-добрите приятели.
За жалост след като си купихме нова къща, някой от приятелите ни се отдръпнаха. Но пък се появи едно друго семейство, с което имаме общи интереси. Завистта е велико чувство, което за мен е необяснимо. За жалост, в днешно време тя влияе много отрицателно. А и от многото ми приятелки, останаха само 2-3, някой не са в БГ. Но принципно с мъж ми сме си най-добрите приятели.
Имам само 2 истински приятелки, такива пред които спокойно мога да плача и да се смея, да седим една до друга и да не си говорим, да се скараме и после да се сдобрим и през цялото това време всяка от нас да е наясно с другата. Едната ми е от детството, другата познавам от една година. Но се появи в много важен за мен момент, когато осъзнавах как злобата и егоизма на хората рушат с пълна сила. Тъкмо се сблъсквах с модела "приятелка съм когато си ми удобна и ми е удобно" и се появи това момиче, което не прави нищо повече от това да те кара да се чувстваш добре.
Имам и двама приятели от мъжки род, които са живото доказателство , че дори да се сваляме през цялото време няма нищо по ценно от приятелството, което сме решили да не разваляме със секс.
Имам и двама приятели от мъжки род, които са живото доказателство , че дори да се сваляме през цялото време няма нищо по ценно от приятелството, което сме решили да не разваляме със секс.
Нямам приятели, ими поне не са близо до мен. Не знам това ознавача ли че аз не съм качествен човек? Имам една приятелка,която в момента е в чужбина, другата ми си живее живота,намери си приятел, живеят заедно и се промени. Но като си дойде се виждаме.
Мъжът ми /все още ми е само годеник/ има един приятел,който с времето се отдръпна от нас, незнайно защо. Май беше влюбен в мен?
Имам приятелки от следването, всъщност целия курс, ние бяхме 18 човека, е те веча наистина са приятели, големи, сега да им звънна за нещо веднага ще ми помогнат. Но са далеко и ми е мъчно бих искала да се виждаме по-често, разговорите по телефона не са достатъчни.
Защо хората сме толкова завистливи? Не стига, че живота вече е толкова труден, ами и ние сами си го правим всичко това.
Мъжът ми /все още ми е само годеник/ има един приятел,който с времето се отдръпна от нас, незнайно защо. Май беше влюбен в мен?
Имам приятелки от следването, всъщност целия курс, ние бяхме 18 човека, е те веча наистина са приятели, големи, сега да им звънна за нещо веднага ще ми помогнат. Но са далеко и ми е мъчно бих искала да се виждаме по-често, разговорите по телефона не са достатъчни.
Защо хората сме толкова завистливи? Не стига, че живота вече е толкова труден, ами и ние сами си го правим всичко това.
С времето виждам, че редиците им се разреждат все по-осезателно. А тези, които остават голяма част започват да стават все по-отчуждени. Нови почти не създавам. А съм страшно контактен човек и чак се учудвам на себе си. И аз се променям и те и това е гадно. Осъзнавам, че след време съвсем ще останем сами.
Аз по едно време даже започнах да търся причина в себе си, с нас...за това много добри наши приятели да се отдръпват от нас. Но сега виждам, че всичко е една голяма злоба и завист.
Иначе се сетих, че всъщност имам само една добра приятелка пред която плача, смея се, всичко си знаем. Заедно сме от гимназията, после в Универистета и в чужбина--един вид минали сме и през Ада и през Рая заедно с нея. И много си се обичаме. На нея не може да й повлияе това, че съм обвързана, имам дом и ще създам семейство преди нея, защото знае, че и тя ще го постигне (пожелавам й го най искрено) когато й дойде времето.
На тези, които завиждат, мога само да кажа--със завист няма да постигнете това, което мислите, че нямате. Понякога може да имате много повече отколкото хората около вас, но завистта Ви пречи да го идите.
Аз съм за искреното приятелство, без задни мисли...Дано то да надделее.
Иначе се сетих, че всъщност имам само една добра приятелка пред която плача, смея се, всичко си знаем. Заедно сме от гимназията, после в Универистета и в чужбина--един вид минали сме и през Ада и през Рая заедно с нея. И много си се обичаме. На нея не може да й повлияе това, че съм обвързана, имам дом и ще създам семейство преди нея, защото знае, че и тя ще го постигне (пожелавам й го най искрено) когато й дойде времето.
На тези, които завиждат, мога само да кажа--със завист няма да постигнете това, което мислите, че нямате. Понякога може да имате много повече отколкото хората около вас, но завистта Ви пречи да го идите.
Аз съм за искреното приятелство, без задни мисли...Дано то да надделее.
често мисла по тази тема. 
майка ми все ми казваше,че с течение на времето приятелите си хващат пътя по света,всеки с проблемите си и изчезват постепенно. така докато не се окажеш сам. не й вървах,но май е права жената.по една или друга причина приятелите ми,приятелските ни семейства и приятелите на мъжа ми уредяват. по едно времи си мислех,че нещо нас не ни бива и затова се получава така.търсех вината в нас.обаче просто живота си е такъв.познати колкото искаш,за по кафе,за маса и т.н..истинските приятели май вятъра ги отвя. жалко. останаха няколко,но кога и те ще си тръгнат???.......
майка ми все ми казваше,че с течение на времето приятелите си хващат пътя по света,всеки с проблемите си и изчезват постепенно. така докато не се окажеш сам. не й вървах,но май е права жената.по една или друга причина приятелите ми,приятелските ни семейства и приятелите на мъжа ми уредяват. по едно времи си мислех,че нещо нас не ни бива и затова се получава така.търсех вината в нас.обаче просто живота си е такъв.познати колкото искаш,за по кафе,за маса и т.н..истинските приятели май вятъра ги отвя. жалко. останаха няколко,но кога и те ще си тръгнат???....... 
И а все се замислях дали пък ние с нещо не ги провокираме да се отчуждят. Виждам, че явно навсякъде преминават такива мисли и манията за самообвиняване е повсеместна. Да, за съжаление, озлоблението взема връх и приятелствата се разпадат. Все пак в основата си всеки човек е егоист
Има и добра новина - разбираме кои са наистина верните ни приятели. Представяш ли си да хабиш години и усилия да поддържаш някакво приятелство, а накрая да се окаже, че няма такова?
Може би от друга страна не сме свикнали да сме различни. Докато сме били деца или в училище сме расли в икономически и социални, че и междуличностни условия не като днешните и в относителна безметежна сигурност. Преходът не е само икономически и политически феномен, а засяга и отношенията между хората, включително и най-близките.
Може би от друга страна не сме свикнали да сме различни. Докато сме били деца или в училище сме расли в икономически и социални, че и междуличностни условия не като днешните и в относителна безметежна сигурност. Преходът не е само икономически и политически феномен, а засяга и отношенията между хората, включително и най-близките.