Комшийски терор

Хм,  не сме мълчали винаги, повярвай, мъжа ми се отрови с тях.И знаеш ли какъв беше ефекта?
  Значи, когато  строяха въпросната ограда, комшийката поискала на моя платно за бетона.Той и дал една голяма ламарина, защото нямаме платна.И след около 2 месеца  ние правим ремонт и чакаме да ни докарат хоросан/доста/.Моя отишъл у тях, а те си държаха портата към улицата отворена  докрай.Влязъл и  я викнал по име.Ама я намало , а излязла дъщеря й, бременна в 8-ия.И той докато да й каже за какво е дошъл, тя  взела да крещи истерично и да го пъди като куче.От яд, че не им даваме да паркират пред дома/тя, мъжа й, баща й, майка й- всички си паркираха пред дома, убий ме, не зная защо /.Оня дето паркираше  в двора ни е друг комшия.Та  разкрещяла се тая и моя  казал- "Млъкни да ти кажа защо идвам, бе!",а тя , не , та не. Вечерта идва у нас полиция  в 22:00, защото тия лудите подали жалба, че щял да се саморазправя.А те знаят, че той ръка на никого досега не е вдигнал, камо ли на бременна жена, че са и израстнали заедно.Полицаите  я  прецениха  на момента к'ва е и ни казаха да пуснем и ние жалба.Но ламарината така и не си я видяхме И после да си начешат злобата всички комшии се събрали  и пуснали друга жалба, при това скалъпена.Явно  са решили, че две е по-добре от едно, за по-сигурно.Забравих да кажа, че те са една голяма рода и  ние живеем в оня прословут квартал на Русе, който отказа да приеме децата от Могилино, а тия са си кореняци.Направо ужас! Моя го привикаха в кметството да му покажат жалбата.Хората там го познават и недоумявали защо, даже той каза, че видял точно кои са се разписали.Разписали са се дори  братовчедите им, с които винаги сме били в добри  взаимоотношения Страшна манипулация.Моя написа жалба в отговор, но ефект нямаше, даже се съмнявам, че са получили и предупреждение.Бюрократщина.  Аз обаче не им говорих, направо ги отрязах от раз,  все едно са  празно пространство.Това видимо ги стресна, за тях моя е лошия/не, че е , но казва, каквото мисли и направо/.Сега ми мечат.Това не пречи на едните да ме окадяват видимо.Но на другите им взехме страха, не паркират вече у дома и в пределите на  къщата ми.Всичко обаче, не  с помощта на полицията.Проблема е , че не се знае докога ще е така
 

   Определено ,съобразителността не е сред завидните ни качества.То кое ли е за завиждане, така , като се позамислиш, май няма . Например аз изпадам в ужас, че все ще дойде ден, когато ще сме си оправили спалните, а те са откъм улицата.Тя е супер отдалечена от каквито и да било главни пътища, я бръмнат 5-6 коли за деня , я не.Но  дядото насреща, сякаш има график- зиме и лете  още в ранни зори  започва да  си вади каруцата и магарето/те са малко тука, рядкост/ , а как кънти да не ви говоря.По три-четири пъти на ден я вади тая каруца, просто си няма работа и  за един чувал трева ходи с магарето.Че то и с пазарска количка пак може, ама  не.На 200 метра отива, но да е с каруцата, да го видят всички колко е работен.Дядовска му работа.Ти пък, ако можеш спи, особено в почивните дни и ако е лято, съвсем.Добре поне, че детето го приучих да спи на всякакъв шум, да не ми белее  главата Все съм си мислела, че като живееш в къща  си по-отделен от околните шумове, не като в  апартамент.Да, ама не съвсем.Явно звука се разпространява още по-яко м/у къщите, особено, когато има и голям наклон.Например, когато комшиите се карат или си говорят на по-висок тон, у дома се чува перфектно, а  те са на поне 20-30 метра.А те се карат, че и се бият, даже