...хайде да емигрираме!

Ще е кофти, ако се окажа, че се е изхвърлял и там живее по-зле и от тук. Затова казам - първо да го направи и после да говори ...

И аз като повечето българи имам доста познати които живеят в чужбина. От всички само един не успя да се реализира там и се върна с приказки колко са лоши американците към емигрантите. Само дето отиде там нелегално и без да знае езика. Такъв и в БГ няма да го посрещнат добре. Представете си как се срещате с негър или китаец, дошъл тук да мие чинии в ресторант с 2-3 деца и жена и как ви пита нещо на развален български. Как ще се отнесете? Каква е вероятността  да се отнесете демонстративно пренебрежително към него и зад гърба му да изкоментирате че китайците са ни наводнили и ни вземат от работата. Това е което ще ни посрещне където и да сме по света. Още повече ако трябва да вземат от данъците ни за да върнат китаеца и цялото му семейство в Китай или пък ако са дошли легално да вземат от здравните ни осигуровки за да се лекуват. Даже бих казала че в редица страни най-вероятно са по-либерални от нас. Към специалистите и въобще към реализиралите се по някакъв начин хора всички и навсякъде се отнасят с уважение. Въпросния мой познат не се реализира и тук. Както се казва и тук не си тежи на мястото. Повечето ми познати заминаха от тук с език и търсена специалност. Естествено се реализираха отлично и не съм чула оплаквания че не ги уважават достатъчно. Моя близка роднина замина нелегално преди 5 години да гледа възрастни хора в Италия. Работи упорито, научи езика бързо и сега е легално там, взима доста добра заплата и има трудов договор и осигуровки.
С две думи - който иска намира начин, който не иска намира оправдание.
За себе си аз мисля че бих заминала лесно и бързо. Съпруга ми обаче е ходил доста в чужбина и е на мнение че тук живеем добре. Имаме работа и какво да сложим на масата. Това е важното. И аз се дразня на политиците, здравеопазването и какво ли не още, но не съм чула да има идеални политици и перфектно здравеопазване. Тези поне ми е лесно да ги псувам защото на български знам най-много псувни.

И ние го обмисляме сериозно...Всички казват че мъж ми с тези златни ръце,ще изкарва много пари в чужбина...Тук в нашият занаят конкуренцията е много голяма,но се конкурират не качество,а ниски цени...От което много хора си патят,но нас това не ни грее...

И ме влудява най-вече апатията на българина!И аз все се боря за някаква кауза,но безразличието унищожава и мен...Ей за това ще замина!!!

А иначе ние и тук сме сами...И на никой,за нищо не разчитаме...Борба...И пак борба...Вече ми се иска да отдъхна малко...Дано някъде там под слънцето,успея да съградя домът за който съм мечтала!!!А той е просто дом който ще бъде малък,успретнат,но наш,наша крепост...И нито един роднина няма да искам да влезе в него...Това е!!!

е, то нали сме затова сънародниците, ще си поплаче после евентуално на нашите рамене, ние ще го успокоим и така.
докато не се хвърлиш във водата никога няма да се научиш да плуваш, нали.

и не забелязах да се изхвърля, просто е много огорчен. нормално.

Отдавна, отдавна страните в Европа не са еднонационални или двунационални. Един пример само ще дам с Германия - освен немци, голям процент от населението представляват турската и италианската общности. Във всеки голям град италианците си имат консулски отдел!
Бариери няма, стига да знаеш поне малко езика, да уважаваш местните и да ги оставиш да те уважават - успеха ти е вързан в кърпа, пък бил си по паспорт немец или българин.

Фиате, успех, където и да си тръгнал!

А, да си дойдем на думата.Казали са ти, че са били унижавани и отритнати от обществото.Там са били никой, а тук видиш ли в Бг са някой.Ми то народа го е казал-Като си пръв на село, няма нужда да ходиш в града да ставаш последен!(в никакъв случай не искам да обиждам на село и т.н.-просто такава е поговорката)
Едно е да си изпитала унижение на гърба си, съвсем друго е да са ти го разказали.....и то...разказано от българи...  
Не, че нещо, ами доста от българите преувеличават малко като говорят разни неща.

Не можах да разбера поканата за дружно емигриране.
Сигурно е платена реклама, от Татти, с цел временно намаление на потребителите докато той отиде на море.

Фиатаджия, преди всичко ти желая много късмет и хъс. щом знаеш езика (а можеш да наблегнеш и още на него до заминаването), това ще ти помогне много.

само ще те посъветвам (моя лична преценка), ако имаш възможност, замини първо за европейска държава. и разстоянията са по-малки, в някои държави и манталитета не е толкова далечен, и начинът на живот и много други неща. като се закрепите там, винаги можеш да тръгнеш за държава с емиграционна програма като Канада, Австралия, Щатите, Нова Зеландия. знам, че има хора, които са отишли направо в далечни страни, но аз мисля че ще ви е по-лесно в Европа в началото.

с деца заминават много хора. особено тези, които тръгват към Северна Америка, често заминават всички. справят се хората, може да не им е лесно, но се справят.

и хич да не ти пука ако един ден решиш да се върнеш. никой няма да е живял твоя живот, та да знае как и защо. важното е ти и семейството ти да се чувствате добре, където и да сте  

Не ми звучи така веселяшки, уви.
Ако човек на средна възраст, изведнъж по някакви причини установи, че животът му не го удовлетворява, и то благодарение на огромна лавина външни фактори - ами нормално е да си много огорчен. И да "свериш часовника" - само ти ли така се чувстваш, правилно ли преценяваш ситуацията, обективен ли си.
Аз поне така го схванах.

А по-вероятно е да го е хванала кризата на средната възраст и да се чуди каква щуротия да направи. Някой решава да си хване любовница, друг си купува нова кола, трети може да реши да емигрира. 

Няма да коментирам мотивите за емиграция. Ще споделя  
През 90-та наши близки приятели заминаха. Ние останахме по някакви странни емоционални  причини. Възрастни родители, Родина... Дъра, дъра...
Нашите приятели са по-полезни за родителите си, подкрепят ги морално и материално.
Ние сме до г*за на родителите си и не можем да направим това за тях.
Децата на нашите приятели получиха своя шанс и възможност за избор, нашите не дотам...
Така че ако си млад и можещ просто си длъжен да пробваш! Ако не се получи винаги можеш да се върнеш, но ако не си опитал може цял живот да съжаляваш. Домът на човек е там където се чувства щастлив.

Ако иска - нека пробва. Но никой не е длъжен да го прави. Това не е като игра на карти - щом си обявил и трябва да го играеш.

Това ме кара да мисля в посока емиграция.
Ако нямах дете, нямаше и да ми мине през ума да бягам - живеем добре.
Но искам детето ми да има повече шансове.
Тук ме влудява повсеместната липса на мозъчна дейност. На всякакви нива.
Като си дам сметка колко време и енергия хабя и в ежедневието и в работата си за елементарни казуси, просто ме втриса.

Най-лесното е да подвиеш опашка и да бягаш

Ми писна ми да ми е трудно пък.