Имам позната, която към майка си се обръща по име, а към баща си по фамилия... винаги ми е било странно... 
- Публикувана: 2 авг. 2008, 15:16 ч.
- Последно мнение: 7 авг. 2008, 17:29 ч.
Мамо vs. име
Похвално,стига и към майка му обръщението да е на 'Вие'.
за мен е важно детето ми да е добре,да се обичаме и как се чуства с мен и баща си.не е толкова важно как ми вика.засега съм -мамо-.после след години предполагам ,че по друг начин ще ме нарича.няма да имам нищо против.както й е удобно,така.жевеем в 21век и не държа на фамилиарностите. 
към всекиго можеш да се обръщаш по име. Но само към един човек с "мамо".
Е, така мисля аз. Стремя се и моите деца да имат това усещане.
Е, така мисля аз. Стремя се и моите деца да имат това усещане.
И аз мисля така. Навремето в училище ми се смееха, че казвам "мама", а не "майка".
Ужасно се дразня на мъжът ми, който казва на майка си "Раши"(съкратено незнайно как от Райна). Но нито на него, нито на нея й прави такова впечатление като на мен. Въпрос на усещане.
Нека химията помежду ни да съществува, пък как ще ми вика, да решава по-късно.
Засега съм "мамо", понякога "маму"
Кефя се, защото засега няма кой друг да ми казва така.
По име и всичките му там трансформации ме нарича Сульо и Пульо.
Както навремето исках да имам братче, за да имали децата ми на кого да казват "вуйчо". Лели и чичовци имало предостатъчно.
От малка мисля трезво.
Засега съм "мамо", понякога "маму"
Кефя се, защото засега няма кой друг да ми казва така.
По име и всичките му там трансформации ме нарича Сульо и Пульо.
Както навремето исках да имам братче, за да имали децата ми на кого да казват "вуйчо". Лели и чичовци имало предостатъчно.
От малка мисля трезво.
Случвало ми се. Защото и моето дете го прави.
Аз държах да го науча така, защото на мен не ми харесва като питат едно дете как се казва мама или тати. И то да вдига рамене и да казва - "Ами... мама и тате".
Мама и тате също са личности сами по себе си и имат своя самоличност.
И искам утре да каже примерно аз съм син на Пламен, а не аз съм син на ... тати.
По същата логика държах той да знае и използва в определени случаи цялото си име, а не само както му викаме на галено. Че и такива прелести съм виждала - как се казваш - "Зайче". Защото детето не разбрало, че се казва Милена. Използвам имената само примерно.
Не виждам нищо странно. Той си ми вика и мамо. Знае, че съм неговата майка. И това, че ми знае името не смятам, че е лошо.
Аз държах да го науча така, защото на мен не ми харесва като питат едно дете как се казва мама или тати. И то да вдига рамене и да казва - "Ами... мама и тате".
Мама и тате също са личности сами по себе си и имат своя самоличност.
И искам утре да каже примерно аз съм син на Пламен, а не аз съм син на ... тати.
По същата логика държах той да знае и използва в определени случаи цялото си име, а не само както му викаме на галено. Че и такива прелести съм виждала - как се казваш - "Зайче". Защото детето не разбрало, че се казва Милена. Използвам имената само примерно.
Не виждам нищо странно. Той си ми вика и мамо. Знае, че съм неговата майка. И това, че ми знае името не смятам, че е лошо.
Нямам още деца,но на майка ми и на баща ми винаги и до сега им казвам "мамо" и "татко". На свекърва ми,обаче,и до ден днешен не мога да се пречупя да и кажа дори "майко". Нямам конкретно обръщение-пред други хора я наричам по име. м/у другото в детската градина в която работя децата наричат учителките с малко име или госпожо+малко име-не ми звучи странно.