Ами той не ревнува но аз да 
- Публикувана: 3 авг. 2008, 01:08 ч.
- Последно мнение: 3 окт. 2008, 16:17 ч.
Татковци, я кажете ревнувате ли и защо?!
Хе, примерът с целувката на публично място може и да изглежда много мило отстрани, но когато си част от тази игра на ревнивеца, изобщо не е приятно. Изприщвам се като се сетя за вечнопреметнатата ръка през рамото или кръста ми, демонстрираща чия жена/ разбирай собственост/ съм. Също така вечната намеса във всеки мой разговор или целувките, дето са само за навън. 
Винаги има нещо гнило, когато дългогодишна двойка прави такива демонстрации.
Винаги има нещо гнило, когато дългогодишна двойка прави такива демонстрации. 
Хе, примерът с целувката на публично място може и да изглежда много мило отстрани, но когато си част от тази игра на ревнивеца, изобщо не е приятно. Изприщвам се като се сетя за вечно преметнатата ръка през рамото или кръста ми, демонстрираща чия жена/ разбирай собственост/ съм. Също така вечната намеса във всеки мой разговор или целувките, дето са само за навън. Винаги има нещо гнило, когато дългогодишна двойка прави такива демонстрации.
Винаги има нещо гнило, когато дългогодишна двойка прави такива демонстрации.Има гнило и кое е,
двойката ми е много близка, освен че само мога благородно да им завидя, че толкова години се обичат и сега чакат второ бебче. На приятелката ми определено не и не неприятна тази игра на "ревнивеца". 
Хора, приемете, че има и различни хора от вас , с различно светоусещане.
Това, че на теб ти е неприятно да си нечия жена, на друга може да и носи удоволствие факта , че е нечия.
Всеизвестно е, че първоначалната необуздана страст улегва след време и като се опитваш да набиваш на хората в очите нещо такова, просто прикриваш някакъв проблем. Не говорим за обикновена целувка за посрещане/изпращане, а за любовна такава на публично място. Типично е за пресни гаджета, които имат нужда да съобщят на целия свят, че са се открили.
Ревнувайки ти обиждаш човека, който уж обичаш, защото допускаш мисълта, че той може да те лъже с друг/а, т.е. проявяваш недоверие към него.
Ревнувайки ти обиждаш човека, който уж обичаш, защото допускаш мисълта, че той може да те лъже с друг/а, т.е. проявяваш недоверие към него.
Ревнувайки ти обиждаш човека, който уж обичаш, защото допускаш мисълта, че той може да те лъже с друг/а, т.е. проявяваш недоверие към него.
И аз искам да ме обиждат по този начин.
Май си единствената тук, на която недоверието й е приятно. Доверието е съществена част от добрата връзка, но както казало кучето:"Всеки с вкуса си!" и се облизало под опашката.
Не съм само аз, но и да бях единствена, това никога не е ме притеснявало, влиянието на масата е непонятно за мен.
Водя се единствено от собствените си чувства и това, което прави мен щастлива. Дали на някой му харесва или не, не е мой проблем.
Питане:А защо трябва да прави нещата от ревност не може ли да ги прави от любов.
Защото в любовта е малко като на война, затова. Но любовта е и изкуство
Тя не си е самодостатъчна, а напротив. Трябва постоянно да бъде подхранвана. Остави ли се на себе си, тя започва да линее, да мъждука, а накрая умира от отегчение и досада / или пък отлита в друга посока/. Любовта върви ръка за ръка със загадката, с изненадата. Те са онези, които създават тръпката и я поддържат жива. Дори и след двадесет години брак, ако съществува загадка, рутината няма да е взела превес. И тогава ще говорим за тръпчива любов, страсна, а не любов приятелство и привързаност. Чиято най-голяма характеристика е навика. И зад която се крият всички онези двойки при които страстта отдавна си е заминала. За съжаление обаче те преобладават. Малко са онези другите, усвоили изкуството на любота
Питане:А защо трябва да прави нещата от ревност не може ли да ги прави от любов.
Защото в любовта е малко като на война, затова. Но любовта е и изкуство
Тя не си е самодостатъчна, а напротив. Трябва постоянно да бъде подхранвана. Остави ли се на себе си, тя започва да линее, да мъждука, а накрая умира от отегчение и досада / или пък отлита в друга посока/. Любовта върви ръка за ръка със загадката, с изненадата. Те са онези, които създават тръпката и я поддържат жива. Дори и след двадесет години брак, ако съществува загадка, рутината няма да е взела превес. И тогава ще говорим за тръпчива любов, страсна, а не любов приятелство и привързаност. Чиято най-голяма характеристика е навика. И зад която се крият всички онези двойки при които страстта отдавна си е заминала. За съжаление обаче те преобладават. Малко са онези другите, усвоили изкуството на любота
Привет на всички 
При нас нещата са по особенни. Аз не ревнувам съпругата си, тъй като не виждам смисъл в това. Тя ако е с мен ще бъде с мен, ако не няма да е. А и съм привърженик на тезата, че забранените неща са най-сладки, и че свободната птичка винаги ще се върне при теб и то щастлива. За това и не го правя, няма смисъл да си утежнявам живота и без това е тегав. По добре е да сме щастливи и да си имаме доверие - нали така се гради един дълготраен семеен живот?
Вижте, жената е пълна противоположност, тя ме ревнува и от сянката ми. Няма основание за това и не мисля да правя забежки за сега
, но тя е готова да 
всяка жена която ме доближи. Наистина не я разбирам по някога, но си е такъв човек, приемам я с всички кусури....
При нас нещата са по особенни. Аз не ревнувам съпругата си, тъй като не виждам смисъл в това. Тя ако е с мен ще бъде с мен, ако не няма да е. А и съм привърженик на тезата, че забранените неща са най-сладки, и че свободната птичка винаги ще се върне при теб и то щастлива. За това и не го правя, няма смисъл да си утежнявам живота и без това е тегав. По добре е да сме щастливи и да си имаме доверие - нали така се гради един дълготраен семеен живот? Вижте, жената е пълна противоположност, тя ме ревнува и от сянката ми. Няма основание за това и не мисля да правя забежки за сега
, но тя е готова да всяка жена която ме доближи. Наистина не я разбирам по някога, но си е такъв човек, приемам я с всички кусури.... 
Абе мъжете , с които съм обградена винаги казват , че са над тези неща ама като опре ножа.... не мислят така.И моя уж не ме ревнува , но аз знам кога му трепва нещо вътре.Личи му и по изражение и по тон и по постъпки , но никога не си позволил да ме натоварва с това и аз се съобразявам съответно с тези неща и не го изнервям допълнително 
Препоръчани теми