Ей го на моят миндер, тук седя, пийвам чай и ви пиша....
- Публикувана: 4 авг. 2008, 02:06 ч.
- Последно мнение: 16 авг. 2008, 09:48 ч.
Златни утрини, горещи нощи; безкрайни приказки - ти спиш ли още? - 80та юбилейна
Горещото лято на 2000-та година приближаваше края си. Една буца заседна в гърлото ми и с всеки изминал ден ставаше по-голяма. Трябваше скоро да се върна към реалността, да напусна пустинната приказка и да стана пак практичния и прагматичен човек от предишния ми живот. А как не ми се искаше....
Оставаше да свърша нещо много важно - да отида до Кайро и да ивидя каквото мога. Пирамидите ги бях видяла още от самолета, но трябваше да ги зърна и отблизо. Речено- сторено, вечерта на 8.септември се качих на автубуса, пълен с немски туристи.Отивах на двудневно пътешествие, и аз като турист, наградата ми за вярна лятна служба. Разделихме се с Грит и хабибито, малко тягостно беше настроението, защото макар че изчезвах само за 2 дни, всички знаехме,че скоро истински ще си отида.
С целия си мозък се настаних най-отпред, където имаше някаква табла пред седалката (над стълбичките) и не можах да си протегна краката в продължение на 6 часа, та като слезнах в Кайро бях трета степен инвалид за известно време. Пътувахме през нощта, на развиделяване спряхме на някакво пусто място,където имаше нещо като за кафе.Туристите си носеха сухи пакети, аз - напротив (изобщо не ми беше минало през ума; ще каже човек, че за сефте пътувам).Гледах като сираче,но никой не ми обърна внимание и така гладна си откарах до обед. Слънцето бавно изгряваше и озаряваше пустинята. Беше безкрайно красиво и само изоставените тук-там военни машини и коли, напомняха за близкото минало,когато пустинята е била арена на военни действия. Отвреме-навреме се виждаха и малки казарми и бягащи сред нищото войници - опърпани и кльощави - да попаднеш в армията в Египет не е най-хубавото нещо,което може да ти се случи...
Към 8 часа наближихме Кайро, минахме през Суецкия канал - по-точно през тунела под канала. Не беше нещо забележително,но все пак повод за разкази на по-късен етап. Кайро ни погълна с трафика си, гидът (който седеше до мен и също се чудеше къде да си побере краката) се активизира и заразказва. Пътувахме по най-дългия мост в града - май 21км или нещо такова. Количеството коли беше колосално, вече знаех,че правила не се спазват и че повечето шофьори изобщо нямат книжки.Пешеходството е близо до самоубийство,когато трябва да пресечеш,но пък ти вдига адреналина до небесата и е вид забавление.
В 9ч. бяхме пред Музея. Пое ни Фатима - много приятна и отлично говореща немски египтянка. Разглеждането на музея беше пълноценно (доколкото позволиха 3-те часа) - невероятно количество старини и артефакти.Видяхме златото на Тут и т.н. След това беше обяда - на кораб,стациониран на брега на Нил. После спряхме в магазинче за злато и папируси.(Умишлено не се спирам на тези неща - толкова са туристически и толкова е писано за тях,че едва ли на някой му е интересно) Както си пътувахме из Гиза изведнъж пред очите ни се изправиха Пирамидите.Не можех да повярвам на очите си!Размерите са наистина нечувани, с думи не могат да се опишат.Стоях пред Великата пирамида и дъхът ми беше спрял. За съжаление нямаше с кого да споделя вълнението си,защото всички немци бяха по двойки и хич не ги беше грижа за мен.Така стоях там,гледах и се възхищавах.Тази пролет се върнах при Пирамидите, вече с компания,но вълнението вече не беше същото.Щастието никога май не е пълно...
Обиколихме пирамидите, качихме се и на хълма над тях,за да ги снимаме и трите и докато се мотаехме там, видях няколко много шикозни камили, приближих се и попитах камиларя дали може да ги снимам. Докато се опомня вече бях на гърба на едната от тях, фотоапаратът ми се оказа в ръцете на камиларя, а аз - някъде в облаците - защото камилата беше нещо като Клаудия Шифър сред камилите - най-дългокракото чудовище,което можете да си представите. Вятърът ми разроши косата подобаващо,усмихнах се кисело,снима ме човекът и в резултат на настойчивите ми викове, ме свали мърморейки. Грабнах си фотоапарата, троснах му се и му връчих един паунд.Той прокле целия ми немски род (слава Богу бях му казала,че съм от Германия,така че проклятието не се брои) и се втурнах към групата. Пак се натоварихме в автобуса и докато се любувах на гледката изведнъж съзрях Сфинкса - съвсем бях забравила,че и той е там милият, доста емоции ми се бяха насъбрали (пропуснах да кажа,че слязох и в едната пирамида - много изтощително занимание предвид тяснотията и жегата).Хайде спряхме да разгледаме и Сфинкса и храмът до него и накрая се отправихме към хотела.Не беше далеч от Пирамидите. В момента, в който стигнах в стаята си, се хвълих под душа и после в леглото. Нямах сили за нищо повече, за никакви нощни разходки и телевизионни кули, който имаше сили, да ходи. Аз трябваше да спя!
На сутринта с бодра крачка поех към ресторанта. Това беше един от малкот случаи,когато храната в Египет не ми хареса - просто беше стара,суха,твърда и прочие. Денят започна с визита на някакви работилнички пак, после поехме към стъпаловидната пирамида в Сакара, разгледахме и Мемфис - старата столица. Пътуването дотам беше много приятно - по протежението на канал на Нил,който е създаден изкуствено с цел напояване на нивите наоколо.Районът беше земеделски, малки къщички, хора, превиващи гръб на полето, каручки и босоноги деца. Тук-там се виждаше по някое имение на богати египтяни - красиви къщи с големи дворове,заградени с високи стени.По този път са и килимарските училища - от деца се учат да тъкат,някои училища са отворени и за посещение от туристи.Тази пролет - осем години по-късно, от земеделски този район се беше превърнал в урбанистичен - завършени или довършващи се жилищни сгради, селяните продават земята си и изкарват малко пари,но губят препитанието си.Градът се разширява, многомилионните му жители имат нужда от жилища...
Обядът беше в малък типичен ресторант, много вкусно както обикновено.
Следобед ни заведоха на Цитаделата - едно от любимите ми места в Кайро - невероятна гледка към града, а за архитектурата на основната джамия - нямам думи. Чудесно поддържан комплекс от сгради и храмове,заслужаващ вниманието на всеки посетител на Кайро. След това ни заведоха на базара - там бях в стихията си, загубих се на 5-тата минута, пазарих се до смърт и купих страхотни неща и последни подаръци преди да се върна в Бг. Времето обаче напредна, аз изобщо нямах представа накъде е входът, тичешком се носех покрай сергиите,докато накрая все пак се ориентирах и с финален спринт стигнах до автобуса.Под недоволните погледи на немските туристи, заех кротко мястото си, извиних се,че съм задържала автобуса и се разплух на седалката.За мой късмет бях сама и можех да се попротегна.Слънцето залязваше, Кайро беше все така бълбукащ от живот, пред очите ми се сменяха различни картини докато не излязохме от града и не потънах в дълбок сън. Към 2-3 през нощта пристигнахме в Шарм.С раница, пълна с трофеи,се затътрих към стаята си.Беше хубаво да си си у дома, хабибито ми разказваше какво се беше случило през тези 2 дни,докато не заспах отново.На другия ден се събудих с адска настинка,беше ми лошо,тресеше ме.Всичко това - в резултат на климатика в автобуса,който поддържаше минусови температури и аз молех Аллах да ми прати по неговите си неведоми пътища една шапка.Обаче молитвите ми не бяха чути и така за малко да хвана минингит.С разни местни прийоми ме излекуваха за ден и нещо все пак, така че успях да се насладя на последните си дни там...
Оставаше да свърша нещо много важно - да отида до Кайро и да ивидя каквото мога. Пирамидите ги бях видяла още от самолета, но трябваше да ги зърна и отблизо. Речено- сторено, вечерта на 8.септември се качих на автубуса, пълен с немски туристи.Отивах на двудневно пътешествие, и аз като турист, наградата ми за вярна лятна служба. Разделихме се с Грит и хабибито, малко тягостно беше настроението, защото макар че изчезвах само за 2 дни, всички знаехме,че скоро истински ще си отида.
С целия си мозък се настаних най-отпред, където имаше някаква табла пред седалката (над стълбичките) и не можах да си протегна краката в продължение на 6 часа, та като слезнах в Кайро бях трета степен инвалид за известно време. Пътувахме през нощта, на развиделяване спряхме на някакво пусто място,където имаше нещо като за кафе.Туристите си носеха сухи пакети, аз - напротив (изобщо не ми беше минало през ума; ще каже човек, че за сефте пътувам).Гледах като сираче,но никой не ми обърна внимание и така гладна си откарах до обед. Слънцето бавно изгряваше и озаряваше пустинята. Беше безкрайно красиво и само изоставените тук-там военни машини и коли, напомняха за близкото минало,когато пустинята е била арена на военни действия. Отвреме-навреме се виждаха и малки казарми и бягащи сред нищото войници - опърпани и кльощави - да попаднеш в армията в Египет не е най-хубавото нещо,което може да ти се случи...
Към 8 часа наближихме Кайро, минахме през Суецкия канал - по-точно през тунела под канала. Не беше нещо забележително,но все пак повод за разкази на по-късен етап. Кайро ни погълна с трафика си, гидът (който седеше до мен и също се чудеше къде да си побере краката) се активизира и заразказва. Пътувахме по най-дългия мост в града - май 21км или нещо такова. Количеството коли беше колосално, вече знаех,че правила не се спазват и че повечето шофьори изобщо нямат книжки.Пешеходството е близо до самоубийство,когато трябва да пресечеш,но пък ти вдига адреналина до небесата и е вид забавление.
В 9ч. бяхме пред Музея. Пое ни Фатима - много приятна и отлично говореща немски египтянка. Разглеждането на музея беше пълноценно (доколкото позволиха 3-те часа) - невероятно количество старини и артефакти.Видяхме златото на Тут и т.н. След това беше обяда - на кораб,стациониран на брега на Нил. После спряхме в магазинче за злато и папируси.(Умишлено не се спирам на тези неща - толкова са туристически и толкова е писано за тях,че едва ли на някой му е интересно) Както си пътувахме из Гиза изведнъж пред очите ни се изправиха Пирамидите.Не можех да повярвам на очите си!Размерите са наистина нечувани, с думи не могат да се опишат.Стоях пред Великата пирамида и дъхът ми беше спрял. За съжаление нямаше с кого да споделя вълнението си,защото всички немци бяха по двойки и хич не ги беше грижа за мен.Така стоях там,гледах и се възхищавах.Тази пролет се върнах при Пирамидите, вече с компания,но вълнението вече не беше същото.Щастието никога май не е пълно...
Обиколихме пирамидите, качихме се и на хълма над тях,за да ги снимаме и трите и докато се мотаехме там, видях няколко много шикозни камили, приближих се и попитах камиларя дали може да ги снимам. Докато се опомня вече бях на гърба на едната от тях, фотоапаратът ми се оказа в ръцете на камиларя, а аз - някъде в облаците - защото камилата беше нещо като Клаудия Шифър сред камилите - най-дългокракото чудовище,което можете да си представите. Вятърът ми разроши косата подобаващо,усмихнах се кисело,снима ме човекът и в резултат на настойчивите ми викове, ме свали мърморейки. Грабнах си фотоапарата, троснах му се и му връчих един паунд.Той прокле целия ми немски род (слава Богу бях му казала,че съм от Германия,така че проклятието не се брои) и се втурнах към групата. Пак се натоварихме в автобуса и докато се любувах на гледката изведнъж съзрях Сфинкса - съвсем бях забравила,че и той е там милият, доста емоции ми се бяха насъбрали (пропуснах да кажа,че слязох и в едната пирамида - много изтощително занимание предвид тяснотията и жегата).Хайде спряхме да разгледаме и Сфинкса и храмът до него и накрая се отправихме към хотела.Не беше далеч от Пирамидите. В момента, в който стигнах в стаята си, се хвълих под душа и после в леглото. Нямах сили за нищо повече, за никакви нощни разходки и телевизионни кули, който имаше сили, да ходи. Аз трябваше да спя!
На сутринта с бодра крачка поех към ресторанта. Това беше един от малкот случаи,когато храната в Египет не ми хареса - просто беше стара,суха,твърда и прочие. Денят започна с визита на някакви работилнички пак, после поехме към стъпаловидната пирамида в Сакара, разгледахме и Мемфис - старата столица. Пътуването дотам беше много приятно - по протежението на канал на Нил,който е създаден изкуствено с цел напояване на нивите наоколо.Районът беше земеделски, малки къщички, хора, превиващи гръб на полето, каручки и босоноги деца. Тук-там се виждаше по някое имение на богати египтяни - красиви къщи с големи дворове,заградени с високи стени.По този път са и килимарските училища - от деца се учат да тъкат,някои училища са отворени и за посещение от туристи.Тази пролет - осем години по-късно, от земеделски този район се беше превърнал в урбанистичен - завършени или довършващи се жилищни сгради, селяните продават земята си и изкарват малко пари,но губят препитанието си.Градът се разширява, многомилионните му жители имат нужда от жилища...
Обядът беше в малък типичен ресторант, много вкусно както обикновено.
Следобед ни заведоха на Цитаделата - едно от любимите ми места в Кайро - невероятна гледка към града, а за архитектурата на основната джамия - нямам думи. Чудесно поддържан комплекс от сгради и храмове,заслужаващ вниманието на всеки посетител на Кайро. След това ни заведоха на базара - там бях в стихията си, загубих се на 5-тата минута, пазарих се до смърт и купих страхотни неща и последни подаръци преди да се върна в Бг. Времето обаче напредна, аз изобщо нямах представа накъде е входът, тичешком се носех покрай сергиите,докато накрая все пак се ориентирах и с финален спринт стигнах до автобуса.Под недоволните погледи на немските туристи, заех кротко мястото си, извиних се,че съм задържала автобуса и се разплух на седалката.За мой късмет бях сама и можех да се попротегна.Слънцето залязваше, Кайро беше все така бълбукащ от живот, пред очите ми се сменяха различни картини докато не излязохме от града и не потънах в дълбок сън. Към 2-3 през нощта пристигнахме в Шарм.С раница, пълна с трофеи,се затътрих към стаята си.Беше хубаво да си си у дома, хабибито ми разказваше какво се беше случило през тези 2 дни,докато не заспах отново.На другия ден се събудих с адска настинка,беше ми лошо,тресеше ме.Всичко това - в резултат на климатика в автобуса,който поддържаше минусови температури и аз молех Аллах да ми прати по неговите си неведоми пътища една шапка.Обаче молитвите ми не бяха чути и така за малко да хвана минингит.С разни местни прийоми ме излекуваха за ден и нещо все пак, така че успях да се насладя на последните си дни там...
Далка, тои теста започва така... Вървиш по една пътека. Отвсякъде край теб е зелено, полянка. Леко в далечината виждаш ручей. Как си го представяш - водата бърза или бавна е , прозрачна или мътна.. Продължаваш напред. Постепенно преминаваш към скалиста местност. Има един единствен мост, по който трябва да минеш - как го виждаш - въжен ли е , железен? Минаваш по този мост, а надолу зее огромна пропаст, а най - отдолу пак има река. Какви са водите на тази река? Ти как си я представяш?
Минаваш вече и тази пропаст, навлизаш в гора. Какви чувства те обземат, какви дървета изграждат гората и въобще - как си представяш обстановката? Продължаваш...
Минаваш вече и тази пропаст, навлизаш в гора. Какви чувства те обземат, какви дървета изграждат гората и въобще - как си представяш обстановката? Продължаваш...
Както си вървиш спокойно срещаш един звяр. Какъв е звяра, и как ще се справиш с него - ще избягаш ли, или ще се бориш? А може би друго??
Спасила си се от звяра, продължаваш напред. Тук е мястото на езерцето. Ти си спокойна, какво правиш? Ще поплуваш или ще погледаш? Ще се позабавляваш ли и как??
Отминаваш езерото, а напред се откроява една голяма красива къща. Къщата има ограда. Достигаш до портата, и забелязваш, че вратата е леко открехната, а пазачът е заспал. Какво ще направиш? Ще го събудиш ли, или ще влезнеш тихичко да поразгледаш вътре. Много искаш да разгледаш...как ще се справиш??
След като вече си минала къщата - продължаваш в гората, а насреща ти една огромна дълга, незнайно колко дълга стена - преграда. Какво правиш? Търсиш начин да я преодолееш - как?? Или се връщаш??
Тук, ако преминеш тази ограда - се озоваваш от другата страна. Какво виждаш зад оградата??
Минаваш натам и продължаваш напред, а пред теб, на огромна поляна виждаш стадо коне да тичат... Какво е отношението ти към конете?? Ще се приближиш ли?? Какви чувства предизвикват у теб?
Това е самия тест.
Интерпретацията.... после
Отивам да чета приказката на Спорти
шехи много здраве и щастие на майка ти 
Belbey добре дошла ,аз също живях година и нещо у свеки,но после се изнесохме-дани и при вас да се уредят нещата
моми4ета-помолете се за една моя приятелка-дано докито да потвърди бременността
а гледахте ли новините за 14 годишната която изненадващо за вси4ки е родила/моми4ето не е от малцинствата,и е от добро семейство/,ужас моята голямата след няколко дена става на 13,в такива моменти се радвам 4е не живеем в БГ-поне са опазени от наркотици,алкохол и прекалено ранното запо4ване със секса.
ина4е сме добре,вси4ки градинки са наши
,и да се похваля -не съм ка4ила нищо досега 
,въпреки 4е не се лишавам от нищо 
ели за аква парка 4ух ,ама нямаме кола,а с 3 деца е трудно по автобусите
http://www.youtube.com/watch?v=3MoL3jRRuKc&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=0akO35IxzDM
http://www.youtube.com/watch?v=pcAGyJ-TxKY&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=HydKMnwtxPQ
Belbey добре дошла
,аз също живях година и нещо у свеки,но после се изнесохме-дани и при вас да се уредят нещатамоми4ета-помолете се за една моя приятелка-дано докито да потвърди бременността
а гледахте ли новините за 14 годишната която изненадващо за вси4ки е родила/моми4ето не е от малцинствата,и е от добро семейство/,ужас моята голямата след няколко дена става на 13,в такива моменти се радвам 4е не живеем в БГ-поне са опазени от наркотици,алкохол и прекалено ранното запо4ване със секса.
ина4е сме добре,вси4ки градинки са наши
,и да се похваля -не съм ка4ила нищо досега ,въпреки 4е не се лишавам от нищо ели за аква парка 4ух ,ама нямаме кола,а с 3 деца е трудно по автобусите
http://www.youtube.com/watch?v=3MoL3jRRuKc&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=0akO35IxzDM
http://www.youtube.com/watch?v=pcAGyJ-TxKY&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=HydKMnwtxPQ
Привет,момичета 
Belbey,,добре дошла :hug
Дани,мерси за рецептата,днес я изпробвахме,много вкусноДори си присвоих и още една твоя с патладжани 
Олд спорт,да е жива и здрава майка ти.На един дъх прочетох последния ти раzкаz.Ами нямам детенце,надявам се един ден и това да стане 
Но явно имам двойничка,която има 
Дтти,не съм чула за конкретното момиче,но тук в Германия не е рядкост,деца на тази възраст да забременеят
за съжаление.
Water Lilly,oчакваме раzвръzката по случая с певицата.
Лека вечер
Belbey,,добре дошла :hug
Дани,мерси за рецептата,днес я изпробвахме,много вкусно
Дори си присвоих и още една твоя с патладжани Олд спорт,да е жива и здрава майка ти
.На един дъх прочетох последния ти раzкаz.Ами нямам детенце,надявам се един ден и това да стане Но явно имам двойничка,която има Дтти,не съм чула за конкретното момиче,но тук в Германия не е рядкост,деца на тази възраст да забременеят
за съжаление.Water Lilly,oчакваме раzвръzката по случая с певицата.
Лека вечер
Честит Празник- 15.08Много здраве и щастие на майката на Шехи , а на самата Шехи -
за интересните истории ,които споделя с нас.Другарче-имаше едно Другарче.....едно време...
Дтти -дано да е бременна твоята приятелка...
Супер музика си ни пуснала Ра-мерси за теста...Жалко че тези дни си заета
Ще ти пиша на лични и за втората част.....как си представям нещата-интерпретацията до тук силно ме впечатли!
Секси- твоята приятелка в школа ли танцува?
Лили-не вярвам и аз да излезе така истината-има ли богаташ или политик в историята...все си го отнася някой по-простоватичък....
Белбей-сигурно е жега сега при теб.Темата със свекитата...направо не ми се почва-че ще ми почерни лятото,ама не се вързвай много -много.....защото тъй и тъй угода нема-поне според мен! Предполагам какво ти е с езика-и с мен беше така-арабски не знам,а те френския пък едвам го говорят.Как се запозна със съпруга си?Как реагира твоето семейство на тази женитба? Пиши ,как минава денят ти,научи ли се на арабските гозби-какво най ти харесва ...и какво не ти харесва!Аз ще ти кажа -на мен най ми хареса да ходя на пазара , да разглеждам. Най-не ми хареса че никога ама Никога не ме оставяха сама и все ме поучаваха в грижите за детето ,макар че виждаха че правя нещата точно,ама точно както казват! Разпитват ли те за България-мен много ме питаха .Любопитстват ли да им сготвиш нещо от нашата кухня?
Рени-и аз да благодаря за превода на песничката
много ми харесват арабските песни ...ама все не разбирам за какво се пее ,алжирските ги търся в един сайт и им намирам преводите на френски ...ама повечето други ги няма!Поздравче и от мен с EL BARAH(Yesterday)EL BAHDJA -стара алжирска песен
http://es.youtube.com/watch?v=Ng9FPus_ISI&feature=related
Олд-Да е жива и здрава майка ти!
Иман С извинение за закъснението-Да ти е жив и здрав Тарик и много да те радва и слуша!
Белбей-добре дошла сред нас!
Кате Мар.,до къде докарахте нещата ?Твоя приятел Яси е станал невъзможен.Днес играеше на площадката навън с братята и изведнъж се мушна в храститe,хукнахме с баща му да го търсим-няма го.Обиколихме блока,един наляво,един надясно,братята с колелата,приятелчета...викаме ,търсим,нашия го няма..Какво ли не ми мина през главата...накрая Хамуди влиза в близкото кафене и какво заварва-Яси се настанил на маса,поръчал ми кафе,взел си чипс и сок и чака...
Иначе отпочинахме набързо тези дни.Пообиколихме насам-натам,но беше бизнес и почивка с три деца,та няма много с какво да се похваля.Вчера изпратих кръщелницата с майка и в Тунис при Марси,ама чак сега прочетох за сиропа на Линда...Ходих и по доктори с майка ми,за сега няма да и правят операция.Ще пътешества спокойно,а октомври ще направят нова ехография.На всички много поздрави от Сабинка,изкарали са супер във Варна.
Абра ,при теб какви са новините???
Деси за хубави новини от твоята приятелка.А на теб,браво за кантара,то и аз се поотпуснах тези дни,ама всичко ми се лепи,въпреки тичането след Ясин,та от сутринта компенсирам с чистене и миене на прозорци.
за хубави новини от твоята приятелка.А на теб,браво за кантара,то и аз се поотпуснах тези дни,ама всичко ми се лепи,въпреки тичането след Ясин,та от сутринта компенсирам с чистене и миене на прозорци.Дала,как е снахата?Къде прекарват ваканцията с брат си?Раянчо какви ги върши?
На всички много и спокойна нощ!
и спокойна нощ!
4естито на вси4ки именни4ки
лек и успешен ден на вси4ки
и един поздрав от Даяна
http://www.youtube.com/watch?v=Yr16JudR7U4&feature=related
X
Реклама