Сега за раждането (уточнявам в Шейново, нормално, без упойка).
Аз родих на обед, бях сред последните родилки, планирани за преди обяд и ме оставиха 2 часа на магарето, за да ме следят за евентуални усложнения. Бебето ми го дадоха да го гушна за 2 минути. Аз нямаше и да се сетя да я поискам, само си кривях врата, за да следя какво й правят. Добре, че докторката ми се сети да ми я подаде вече измита и покрита с едно леко чаршафче. Приличаше на малко мишленце и издаваше някакви много странни звуци . Като я гушнах, притихна. Направо не ми се искаше да им я връщам. След това я отнесоха с другите бебета.
Като минаха двата часа, ме прехвърлиха на една лежаща количка, за да ме откарат в стаята. В коридора ме накараха да си сменя нощницата. Попитах ги дали не мога да я сменя след като си взема душ, но ми отказаха. Закараха ме в стаята на тази много тясна количка, като през цялото време имах усещането, че ще излетя на някой завой . В стаята ме накараха да се прехвърля на леглото със сложен акробатичен номер - скачаш от количката на колена върху леглото. Попитах кога мога да стана, за да си взема душ. Казаха ми, че може и веднага, ако се чувствам добре. В това време дойде докторката и нареди да хапнем веднага шоколад за подсилване, така че е добре да имате в багажа. Малко е трудно да се надигнеш и да тършуваш в сака от легнало положение, защото шевовете доста болят и не можеш да сядаш. Почивах още около 1 час и след това станах. Направих една локва кръв на пода и тръгнах да търся санитарка да почисти. След като станах усетих най-ужасната слабост през живота си. Задъхвах се от най-малкото движение и имах чувството, че всеки момент ще падна. Предполагам, че беше заради по-голямата кръвозагуба и ниския ми хемоглобин, защото другите мацки не бяха така. Това състояние отшумя до следващия ден. Бебето ми го дадоха към 18-19 ч. По принцип ги носеха през 3 часа и стоят при мамите около 1 час. После имаш 2 часа да си направиш тоалет, да хапнеш нещо, да звъннеш 2-3 телефона, да дремнеш малко, да слезнеш до долу, ако някой е дошъл да те види и после пак идва време да ти носят бебето . Този режим напълно ме устройваше. Не знам как се оправят мамите в МД, където бебета са при тях. Хубаво е бебчо да си е при теб от самото начало, но поне първия ден си толкова изтощена от раждането, че не знам как можеш да се грижиш и за него.
Това е моят скромен опит Като мине раждането и всичко друго ти се струва толкова незначително, че поне на мен нищо не можеше да ми развали настроението.
Ели, по повод избора на вида раждане, моята докторка, която е върла противничка на секциото ми каза, че при нея няма искам нормално, искам секцио. Тя просто казва "налага се секцио" и това е положението. Не го мисли толкова, има още много време. Важното е да няма паника.
Шопи, браво, много се радвам . До края повече никакви притеснения.
Петенце, съгласна съм, че трудното идва след изписването. Надявам се, като имаме вече опит да е малко по-лесно.
И накрая на патерица, честит рожден ден на всичките ни рожденици . Да сте живи и здрави и ноември да гушкате най-сладките подаръци .