Как се чувствахте след раждането?

Не смятам, че са безумни. Както ти си се чувствала много зле след нормално раждане, така има майки, които трудно се примиряват с факта, че им се е наложило да родят секцио, както има и много случаи, в които лекарски действия довеждат до необходимостта от оперативно родоразрешение - и това е така по целия свят, дори лекар не би могъл да го отрече.

Имаш ли желание да кажеш защо нормалното ти раждане беше травмиращо?

1,7 и 8. Бях щастлива след раждането и веднага бях готова да родя отново 

1,7 и 9.
С две думи - бях щастлива. Пренасях и имах чувството, че никога няма да родя.

По скоро облекчена т.к. едва се разминах със секцио. Екипа действа адекватно. Доста време след раждането не можех и да си помисля за второ. Но всичко с времето си.

1. Физическото усещане - за нищо на света не бих се съгласила да го изпитам отново - болка, напъни и т.н.
2. Психическото усещане - бях (буквално) отвратена от случващото се. А по-късно (докато чаках втория път за секциото) в предродилна - една жена буквално роди пред очите ми. И досега сънувам гледката на излизащото от нея бебе (буквално виждах какво става между краката й - а не съм гнуслива или страхлива, дори при секциото гледах в операционната лампа цялата операция). Изпитвам изключително силно отвращение (вече) към "нормалното" раждане.
3. Момченцето ми почина - ако раждането беше секцио, щеше да има в пъти повече шанс да живее, защото нямаше да се налага да се бори да излезе от мен и така да губим ценно време, а щеше да се бори само за оцеляването си. Това не е мое мнение, а на лекарите.
Трудно ми е да напиша нещата и сигурно не става ясно какво имам предвид. Иначе, самото раждане мина много бързо и лесно - като изключим моите физически усещания. Психическите бяха по-страшни...

А секциото (ако не беше вид интервенция и не после не бях в реанимация) бих нарекла приятно (сериозно).

azaf, много съжалявам, че се е случило така с първото ти детенце 
Разбирам и нежеланието ти да родиш отново по същия начин.

Не разбирам чувството на отвращение, ама аз в това отношение сигурно съм необективна, защото съм лекар. За мен всичко това са наистина нормални неща.

Апропо, единствената операция, на която съм присъствала и ми е ставало лошо, беше именно едно секцио (в Германия) - опериращата лекарка беше доста неопитна, а спиналната упойка не беше хванала добре.

Родих вагинално и  не ми беше никак лесно,бях с болки 2 дни,въобще доста зор видях и накрая и шевовете, но раждането ми не беше травмиращо. Всичко това мина и спомена за изтърпяните болки по време на раждането избледня, щом взех в прегръдките си моето бебче.Мога да кажа,че това беше най-щастливият миг от живота ми.А екипа беше върха,много съм доволна от отношението им. Но бях травмирана психически много дълго и все още съм  от факта,че не ми дойде въобще кърма, изпаднах в депресия след като 2-3 дни не му давах АМ , по часове беше на гърдите ми ( дано да дойде чрез стимулация),а то пищеше от глад.Никога тази гледка няма да избледнее и винаги ще се обвинявам и няма да мога да се примиря, че моето съкровище не получи най-ценната за него храна,обвинявах се и все още се обвинявам ( особено когато видя майка да кърми своето бебче и винаги си задавам въпроса-защо аз не можах поне 1 месец?).Не ме е страх от самото раждане, а от това че може би пак няма да имам кърма и на този етап въобще не си и помислям за второ дете.

1-ва опция
родих нормално - бързо и лесно, а екипа веше върха

А сега, де?
Ти пишеш, че искаш да знаеш как се учвстват жените по време на вагинално раждане. Да видя аз как мога да се вместя в зададените параметри. Имах назначена дата за планово секцио. По желание, заради едро бебе над 4.5 kg и поради предпочитанията ми по принцип. Два дена по-рано ми изтекоха водите, почнаха ми контаркциите и се озовах в болницата. Хилех се като ряпа. Имах чувството, че ще родя много лесно, всяка втора "тъпа" акушерка го повтаряше. Пиша тъпа, защото доводите бяха - "с този задник като на крава" , и с "това дълго бедро, кон да играе по него", "я се погледни каква си млада и здрава". Ама не - с прорязваща глава, със силни контракции и без води не получих повече от сантиметър разкритие за десет часа. Направо се чувствах смазана, ненужно травмирана и притеснена. А отидох с най-доброто настроение на света.
Като влезнах най-накрая в операционната литнах, успокоих се, намерих си мястото, най-гадното беше, че не седях мирно докато ми поставяха спинална упойка и се чувствах виновна (луда работа  ). След раждането не знаех на кой свят се намирам - шашнах се, но още на следващия ден търчах като кон из коридорите и бих роидла още не знам колко деца. Секциото ми се видя песен пред едва започналото ми вагинално раждане, а не съм лигла. Впрочем раждането много вероятно щеше да си завърши при всички положения в операционната, бебето в последния момент се измести, "развали" си позата, уви си пъпната връв два пъти около врата. Лекарят-оператор само спомена, че имало много странно предлежание.
Доволна съм технически от секциото, и отношението на опериращите и анестезиолога, от акушерките в реанимацията. Иначе персноналът -  . А отношението им към вагинално раждащите -  
Много дълго стана, извинявайте. Сведох отговорите в анкетата до трети, четвърти и последен.

Шеста опция. Но въпреки това бях и щастлива.

и аз

Опция 7 и 9,бях щастлива и много благодарна на целия екип.Не бях травмирана,но още не бих се замислила за второ,а камо ли тогава

 Доволна съм от екипа за плановото ми секцио  и бих родила още веднъж по същия начин.Опция 9 

е, кое е ясно? секциото не е задължително да бъде травмиращо и да се чувствам след това ощетена и не знам оше какво. това ми е мисълта - да има равностойни опции за двата типа раждания - и положителни, и отрицателни.