Да споделя и аз. Снощи към 22.00 часа свършиха батериите на дистанционното за телевизора То Милото гледаше излегнат лежерно на дивана когато изведнъж - край . 
Изпаднах в паника, да тичам 1-1.5 км до денонощния магазин или да остана да сменям каналите, че интересни неща дават, Олимпиада е! Милото реши да остана и аз с радост започнах "совалките" между ъгъла на хола и телевизора "първа, втора, пета, първа, усили, намали, втора.." чувах медения му глас. Отначало беше добре: забързвах се,внимателно протягах ръка, сменях канала и се оттеглях, 2 минути почивка, и пак отново,хем се движа (имам някое кило да свалям) хем гледам непрекъснато Милото в очите, така колкото пъти е нужно .Малко по-напечено ставаше когато започваха рекламните блокове, скоростта на смяната на каналите рязко се повишаваше и аз едвам успявах да изпълня моментално желанието на Милото, но най много се притесних, когато станаха 2 часа в интензивни разходки до телевизора и той ми даде да разбера, че това изричане на командите леко го е изморило и аз с риск сега да ме порицаете, помолих детето да сменя каналите и с най-голямата възможна скорост (пуша да му се не види, излезе ми душата) отпраших към магазина.По -късно като се върнах потна, изтощена и с вече неподходящи дрехи,напълних душата си с един поглед към блажената усмивка на Милото, която ми отпрати и не ми оставаше нищо друго освен, да ида да се изкъпя, оправя прическата, гримирам...нататък го знаете.
Изпаднах в паника, да тичам 1-1.5 км до денонощния магазин или да остана да сменям каналите, че интересни неща дават, Олимпиада е! Милото реши да остана и аз с радост започнах "совалките" между ъгъла на хола и телевизора "първа, втора, пета, първа, усили, намали, втора.." чувах медения му глас. Отначало беше добре: забързвах се,внимателно протягах ръка, сменях канала и се оттеглях, 2 минути почивка, и пак отново,хем се движа (имам някое кило да свалям) хем гледам непрекъснато Милото в очите, така колкото пъти е нужно .Малко по-напечено ставаше когато започваха рекламните блокове, скоростта на смяната на каналите рязко се повишаваше и аз едвам успявах да изпълня моментално желанието на Милото, но най много се притесних, когато станаха 2 часа в интензивни разходки до телевизора и той ми даде да разбера, че това изричане на командите леко го е изморило и аз с риск сега да ме порицаете, помолих детето да сменя каналите и с най-голямата възможна скорост (пуша да му се не види, излезе ми душата) отпраших към магазина.По -късно като се върнах потна, изтощена и с вече неподходящи дрехи,напълних душата си с един поглед към блажената усмивка на Милото, която ми отпрати и не ми оставаше нищо друго освен, да ида да се изкъпя, оправя прическата, гримирам...нататък го знаете. 
А международни? Или само българското Мило заслужава? 
Най-добре ще е да се допитаме до НЕГОВАТА МАЙКА МИЛА