Мили жестове към бременните жени

за съжаление аз не се сещам за такива жестове, освен ако някой познат ме видеше, все ми буташе нещо, я слива, я нещо друго, но това са от познати

Повече се сещам за познати и приятели.Корема ми е все още колебаещ се - дебел или бременен.Днес избирах подарък за приятели и докато ми пишеха гаранцията момичето след мое изохкване , че нямам сили и не издържам се обърна и попита дали не съм бременна.Аз конфузно  отговорих  с да и тя настоя да седна на бюрото и , а тя щяла да пише права.Аз й отказах , но тя толкова много настоя , че накрая се възползвах.Много мило ми стана, но и ми се доплака, не знам защо  .Може би защото не съм свикнала с това и сега това отношение ми е чуждо.Аз съм отстъпвала и правила мили жестове , а сега съм от другата страна 

Давали са ми безплатно ядене в ресторант, сливи на пазара, отстъпвали са ми място. Най-милият жест беше, че в стола на работата ми ми сипваха редовно почти двойна порция за същите пари, но когато шефът го нямаше. 

На мен вече 2 пъти ми се случва на опашки да ми отстъпят ред! Първия път беше,за да си платя тока,а втория беше вчера в една банка охраната ми даде неговия стол и и бях първата обслужена, въпреки,че хората чакаха доста отдавна,учудващо никой не протестира! Но това не ми се е случвало никога в прословутия гр. транспорт! 

Миналата седмица за пръв път в автобуса ми отстъпиха място, обаче аз вече имам доста голям корем. Досега не ми се е налагало да става някой, защото е имало места. Като сме били на гости на приятели са ми давали допълнително храна, за да има повече за бебето. Веднъж на една опашка една жена ме пусна пред себе си, за да не стоя много дълго да чакам.
По принцип тези жестове започнаха отскоро, но винаги ме карат да се усмихвам

Да, и аз като бях бременна, мъжът от охраната в една банка винаги ме пускаше да мина преди останалите. Много мило ми ставаше.
Сигурно е имало и други мили жестове, убедена съм, но засега просто не ми изплуват в мозъчето 

Днес в КАТ едно момче ми предостъпи "номерчето" си и взе моето. Той беше 76, а моят номер беше 221-и 
Лелята на гишето пък ми подаде от бейк-ролса, който хапваше, за да се почерпя.
Има много свестни хора, макар и лошотията и безразличието да преобладават.

Аз до момента не мога да се оплача,че например не са ми отстъпвали място в автобуса.Иначе на една опашка за тока две лелки ми казаха да минавам направо отпред а да не чакам,но на мен ми беше неудобно да се възползвам,а още повече че нямам проблеми да почакам на опашка.но те толкова настоятелно ме молиха да мина и аз естествено минах де. А друг случай за който се сещам е когато с моята кума бяхме на едно пазарче и се бяхме спряли на една сергийка за чехли,където продаваха 2 циганки,и те ядяха принцеси и като видяха че съм бременна веднага ми предложиха .......но аз казах че не обичам принцеси.Честно да си кажа ме беше гнус да ям - то не че ми се и приядоха ама......

Много такива са ми се случвали
Редовно минавах на всякакви опашки,чак ми ставаше неудобно   По едно време мъжа ми искаше само аз да ходя да плащам сметки,защото съм минавала без чакане

Иначе постоянно ме черпеха,давали са ми вода,една продавачка ми сложи стол в средата на магазина,защото съм пребледняла според нейните думи

Най-интересното е,че и сега,почти навсякъде като ме видят с детето пак ми се случва.

За съжаление са повече неприятните случаи.
Но, все пак най-милият жест, които е правил за мен непознат човек докато бях бременна беше в един автобус, когато едно момче на не повече от 20 г. ходеше от седалка на седалка да моли хората да ми отстъпят място, защото всеки се правеше, че не ме вижда.

За съжаление аз през цялата си бременност имах само един жест Бях около края на 6 месец и сутринта като пътувах за работа в маршрутката  едно момиче пиеше кафе и ми предложа да си пийна,но аз не пия кафе от много време Та това ми е единствения жест през цялата бременност за съжаление

Миналата седмица ходихме с мъжа ме на пазара и една жена ми напълни една торбичка праскови.Поисках да си ги платя , а тя отказа.В градския транспорт не се возя отдавна.Веднъж ми се наложи , но никой не благоволи да ми отстъпи място.Предполагам знаете какво е да се возиш в маршрутка.Дори се получи тъпа ситуация.Стояха момче и момиче и момчето като ме видя понечи да стане , а приятелката му каза"абе кво ши и ставаш на тая , като иска да седи да си хване такси.аман от такива като нея и пенсии"Аз само се усмихнах .Просто без коментар.Това беше ползването на гр.транспорт.Карам си колата и съм си добре.

От милите жестовете които няма да забравя докато бях бременна са два.Първият беше докаго чаках пред лекарски кабинет,от седящите имаше и млади хора( които се правеха,че не забелязват големият ми корем), но място да седна ми направи една възрастна жена; и втория случай беше на пазара - купих си ябълки ( беше м.януари) продавачката ми подари ягоди.

Супер сладка тема  дай Боже повече такива случай  Аз не мога да се похваля за сега,като дойде време и аз ще се разпиша тук   

само един случай имам бях вече в девети месец,като ми отстъпиха ред в бурлекса
и един много тъп случай,прибирам се от някъде не помня вече от къде ,влизам в паркинга няма нито едно място и си карам колата,напред - назад,докато един излезе и аз правя маневра вече да се паркирам и един тъпак ме изпревари,слизам от колата и му казах,че от около 15 мин. ,чакам да се паркирам,а той най нагло ме погледна и ми каза
"ще почакаш още малко" видимо в напреднала бременност

Не се сещам за такива жестове, винаги си чакам по опашки и до сега освен приятели и познати, никой не е правил мили жестове. По скоро съм срещала бездушие и злоба.

Здравейте момичета!Моята нормална бременност беше доста отдавна ,но сега се сещам за един случай с едни домати на пазара...пазарувам си доматки от един млад мъж и той като видя ,че "само дето не съм родила"ми подари една касетка с домати -каза ,че преди дни жена му е родила и иска да почерпи...(трябваше да извикам мъжът ми(вече бивш) да ме прибере...Сигурно е имало и други неща,но вече не помня(беше преди 14 години)...ако скоро забременея(дай Боже)  пак ще споделя... 

Няколко пъти са ми отстъпвали ред на опашките,но като цяло отношенията на хората към бременните жени не е добро

Мен такива жестове ме карат да се чувствам неудобно!!!

В банката винаги ме пускаха първа.
В магазините също бяха много любезни.
Най-мило ми беше, по малко неприятен повод.
Бях в 8 месец и катастрофирахме точно пред офиса. Докато чакахме кат, всички хора които минаваха ме питаха дали съм добре, охраната ми изкара столче и ми донесе вода, защото помагало като се стреснеш.
От съседното магазинче човека ми донесе шоколад 
Даже този който ни удари се суетеше и само ме питаше как съм.
После за каското ни направиха максимална оценка, човека каза, ако останело било за бебето
А майстора който правеше колата, пък обеща да я оправи максимално бързо, за да може мъжа ми да ни закара като зараждам.

И аз не съм загубила вярата си в доброто в хората!

Хубаво е, че някой се е сетил да повдигне тема за положителните неща в живота. Мисля, че това е стимулиращо.
Когато бях бременна, са ме пускали в банките пред чакащите. Отстъпвали са ми място в маршрутките или автобусите, но по "нареждане" на някой друг, например на шофьора. Във фирмата колежките от счетоводството редовно ме викаха лятото да ям сладолед с тях, когато купят. А в т.нар. стол готвачката правеше всичко, точно както го поръчам. Зареждаха ванилово капучино и бейк ролс специално заради мен.
Мъжът ми август месец обикаля по пазарите в София да търси череши, защото ми се бяха прияли. Свекърва ми ми купи веднъж шоколад Милка от големите, защото ми се беше прияло, въпреки че финансово не беше много добре, а тези шоколади са доста скъпи. А майка ми, когато отидох на Добрич на гости, се съобразяваше почти само с това какво на мене ми се яде и го готвеше.
Фактът, че помня всичко това, показва, че тези жестове са много мили.

И аз така мисля, но има хора и хора ( все още има много добри хора  ) !

Хм, за две бременности, май не мога да си спомня да е имало нещо мило в отношението на непознати към мен.
Я да отида в другата тема /с оплакванията/.

На днешно време май сякаш няма такива хора ,освен познатите ,приятелите и роднините ,на мен лично ми се е случвало да ме и пререждат на опашка  така, че даже съм възмутена !!!

Често ходех до пощата на Плиска, докато бях бременна - охраната винаги се разтичваше за стол, а служителките ме привикваха директно като ме видят, да не се редя на опашка.

Иначе от самата опашка само извръщаха погледи - само и само да не ги прередя.
А в градския транспорт веднъж една баба ме подкани да стана, че да седнело внучето й. 

Ихаааа. На мен пък вчера ми се случи.В Национална агенция по приходите.Една много любезна жена,явно шефка направо ме повика да ходя с нея,пита ме за какво чакам,заведе ме до гишето и каза на жените там да ме обслужат.Те бяха много мили.И после в един клон на ,,СИБАНК,, на ул.Раковска, и там също. 

И аз се чувствах така в началото на бременността ми, но после свикнах.
Най-милия жест, за който се сещам сега, беше през януари тази година, когато бях все още бременна. Шефът ми ме привика уж по работа, а накрая ме попита вярно ли е, че ако на бременна й се прияде определена храна, непременно трябва да я опита. Аз му отговорих, че и на мен ми се хапват диня и вишни, ама къде да ги търся в тоя студ. След около 3 часа, когато тотално бях забравила за този разговор, човека влезе в стаята ми с черно пликче и ми го подаде - вътре имаше диня, каза, че и вишни търсел, но не могъл да намери. Много мило ми стана!

Доста често ми се случват такива мили жестове.
Винаги като се кача в тролея ми се намира местенце.Дори има една контрольорка която дори не иска и парички за билет да ми вземе защото съм им симпатична.Когато се наредя на опашка ме пускат да мина първа.Влизаме с мъжът ми в едно магазинче и продавачката хапваше сладолед и взе ,че ми подари и на мен.Аз не исках но толкова много настояваше ,че няма как.Където и да идем с мъжа ми все някой гледа нещо да ми даде.Даже той се майтапти понякога ,че явно е супер да си бремнна и ,че всеки ти обръща внимание.
Разбира се има и неприятни неща ,но най вече са милите жестове .

Често  ми се случваше непознати да ми отстъпват  място в градски транспорт, по опашки. Честно казано не съм срещала грубо отношение /или поне не си спомням за такова/ Аз вярвам в добротата на хората 

Много хубава тема, която показва, че все още има мили и отзивчиви хора. На мен ми се е случвало непозната жена да ми предложи от току що купената си порция пържена риба, когато минавах покрай едно заведение. Взех си една рибка и ми стана много приятно от милия жест, а и рибката беше вкусна  . На пазара са ми предлагали да си взема безплатно плод, защото "на бебето може да му се прияде". Сещам се и за още един мил жест-вече бях родила, но все още не ми беше спаднало коремчето и една циганка ми предложи да си взема от хлебчето и кебапчето, които ядеше. Аз й отказах, като й казах, че не съм бременна, а само изглеждам така, но също ми стана много приятно.

Почти не съм срещала лошо отношение досега ... Може би само когато чакам пред лекарски кабинет с хиляди баби и никой не ме пуска да вляза преди тях. Но това е единственото от което мога да се оплача. Иначе всички ми отстъпват място, излизат да пушат навън и сякаш се умиляват като ме видят ... Имат и някаква идея фикс с храната, всеки който яде нещо веднага почва да ми го тика в ръцете. Няма значение какво е, мен в повечето случаи не ми се яде, а те сякаш се обиждат като не си вземеш. Веднага спират да говорят за храна - на улицата две жени спряха да говорят за рецепти: "Тихо, бременна жена ...". На работа, когато е имало някакви проблеми не са ме занимавали много, ами само "Бебчо как си? Хапни си сладки ..." В болницата сестрата се разтапя направо: "Бременничка ли си? Няма таксичка ..."

Това е най-сладката част от бремеността. И през 3-те ми бремености хората са се отнасяли с много разбиране и мили жестове.
Скоро трябва да родя и това ще ми липсва. Но какво да се прави - след това започват да обръщат внимание на децата

През първата ми бременност закъснявах за зъболекар и взех такси. Но човека бързаше за адрес и ме закара набързо. Не пожела да му платя. Пожела ми леко раждане и да си оправя зъбите

С втората бременност си седях в къщи и не помня някакви такива случки. Но съм сигурна, че е имало.

А сега с третата - много често се случваха. В НАП една жена от охраната ме пускаше отпред, за да не чакам. В агенцията за пререгистрации на фирми ме пуснаха отпред тъй като исках само да попитам нещо, а никой не вдигаше телефоните. Ако не бях бременна щяха да ме изядат с парцалите. В Софийска митница 3 пъти жените  се отнесоха много човечно. Първия път ми дадоха колет, въпреки, че не работеха. Беше по време на взривовете и стъклата над митницата падаха. Бяха я затворили, но като видяха, че съм се разкарала до там ми потърсиха пакета и ми го дадоха А и ние живеем доста далеч от Митницата и ми спестиха още едно ходене.
Втория път ми взеха телефона и ми се обадиха, когато колета беше при тях. За да не се разкарвам да проверявам до там.
Трети път беше днес - жената имаше работа, а аз едва стоях. И я попитах дали може да ми даде колета. Тя ми каза, че трябва да изчакам, но като видя, че съм бременна остави всичко и ми донесе колета.

Шефа ми ми предложи да работя от нас и да ходя в офиса само 2 или 3 дни в седмицата. Винаги ми казваше, че ако не се чувствам добре мога да остана в дома си. Но аз изкарах до края.

Една сутрин си купувах от бутер соленките за закуска. Май че се казваха Форнети. И жената ми сложи 2 повече, за да имало и за бебето. И тн и тн.
В КАТ ми подготвиха документите за смяна  на колата за 15-на минути. Бях чакала цялата опашка и едва седях. И жената като ме видя ми се скара, че не съм минала отпред. След това помоли колежките си да ми направят документите веднага.

Има много човечни хора. Както и други - предимно позастарели мъже, на които не им пука, че ти едва стоиш. Но повечето хора, с които имах работа през бременността бяха много мили.

Аз съм от щастливките, които не могат да се оплачат от отношението на околните докато бях бременна. Толкова хубаво (и малко неловко) ми ставаше при всеки хубав жест. Изключвам това, че всеки ми тикаше храна под носа по всяко време, което малко ме дразнеше. Та:
Редовно ми отстъпваха ред в банката и дори, когато отказвах да мина най-отпред, служителката ме викаше лично.
В стола ми сипваха толкова много, та чак преливаше на моменти купата (само супи ядях).
Никога, ама никога никой не е отклонявал поглед от мен в градския транспорт и винаги ми правеха място да седна.
На една опашка в КАТ за подмяна на шофьорската книжка, чаках вече повече от половин час, а бяха минали само трима. Имаше още 12 човека на опашката и наближаваше времето за почивка. Едно момче просто ме издърпа да мина пред него (беше негов ред) и абсолютно никой не възрази, а тогава не ми личеше много.
В магазина, когато си събирах покупките, редовно се случваше друг клиент да хване едната дръжка на чантата, та да ми помогне.
Веднъж в автобуса (претъпкан), застанала съм почти до вратата и чакам да спре и да сляза. Млад мъж тръгна да ме избутва, защото бързаше да слиза. Аз му казах малко нервно, че и аз ще слизам, да не ме бута и той ми отговори рязко. Вече и не помня какво ми каза, защото като слязохме, той ме подмина и после се върна... за да ми се извини. Чак ми стана тъпо, че аз самата реагирах остро.
Пожелавам на всички повече хубави моменти и мили жестове, независимо дали сме бременни или не.

когато бях бременна (а бях огромна) ми правеха място в градския транспорт. най-интересното беше,че го правеха само майки с колички(малки деца) или баби. на мен ми бе страшно неудобно! другите просто се праавиха,че не ме забелязват

Най-интересното при мен беше, че срещах мили жестове предимно от мъже, а лошите случки бяха провокирани от жени. Една охрана щеше да си счупи краката да ми обяснява къде е една канцелария и почти насила заради него хванах асансьора за да отида от партерния на първия етаж, като той ме придружи. Такситата избягваха павираните улици и дупки, предлагали са ми стол, черпели са ме дребни неща от магазинчетата, в които пазарувах. Хората са се радваха още повече като научаваха, че чакам две деца. Но няма да забравя и лошите случки - в един магазин, докато чакам да ни напишат фактура за мебелите, които купуваме, ми стана зле и седнах на един от изложените в магазина столове. Едната продавачка скокна като ужилена и каза, че тези столове не са за сядане, а за продажба и ме накара да стана (бях доста видимо бременна). Бях толкова стресната, че даже не успях да се скарам, направо изумях и загубих дар слово....Другата случка пак с жена - служителка в НОИ - бях се наредила тихо на една опашка да си внасям невнесени осигуровки и тя изведнъж си вдигна главата от бумагите (обслужваше човека пред мен и аз бях следващата) и ми каза да излезна отвън, защото имало много хора и тя не можела да работи. В залата, където бяхме,  пред различните гишета чакаха над двадесет души по различни опашки и сигурна съм, че бях последната дето пречеше в този момент - просто не и се занимаваше повече и се чудеше как да си разкара хората дето чакат за нея. Там обаче вдигнах голям скандал, чак се притесних колко силно и много мога да викам.
След раждането обаче стана още по-хубаво - навсякъде ни се радваха с двойната количка, все ни черпят, правят ни отстъпки по магазини, детски въртележки....Искрено доброто отношение често няма материален израз - дстатъчна е мила дума, жест, усмивка, за да ми стоплят сърцето и да ме накарат да се чувствам специална и горда - майка.

Вече бях в 9-ия месец и огрооомна... Излизах от китайски ресторант, а стълбите отвън бяха току що измити от една чистачка китайка (много симпатично младо дребно момиче). Та като ме видя, че се глася да слизам по мокрите стълби, та като се спусна към мен и като ме прихвана през кръста в желязна хватка  Няма начин, оставих се на нейните грижи докато слизам, въпреки че едва дишах - така яко ме беше награбила  Но разбира се, стана ми много мило  Същото го правеше и чистачката на входа ни!!!

  жестове само от познати

Повечето такива случаи са след като родих. По време на бременността имах само един случай с един готин дядо на опашката за ток. когато отидох имаше 2-3ма пред него и си чакаме всички. Междувременно пристигна още едно бременно момиче. Като дойде реда на дядото ни прати и двете преди него. А сега, с количката почти навсякъде ми отстъпват ред, помагат ми за стълбите. Е точно комшиите рядко помагат, но в учреждения - винаги. В една аптека на 2 много дълги опашки падна голямо увещаване да мина отпред. Аз, понеже още не бях свикнала, отказах, те пак, аз пак отказах и казах, че за никъде не бърза - време бол. Накрая около 20 човека почнаха задружно да ме убеждават да мина отпред /страшен цирк беше/ и аз кандисах, но ми стана неудобно и набързо купих половината неща и излязох. Тези които не бяха спешни или трябваше да разпитвам повече, просто ги пропуснах. Стори ми се нагло да ми дадат ред и аз да вися 5-10 минути.

Много хубава темичка.
Аз като бях бременна,редовно непознати хора ми даваха по нещо.
Тъкмо ми беше проличало коремчето и с моя мъж се разхождахме по центъра и влязохме в един магазин.Продавачката беше младо момиче и черпеше с бонбони.Като ме видя,веднага почерпи мен и мъжа ми и обясни,че има рожден ден.
Друг път,пак като бременна пазарувахме праскови.Един човек се приближи и ми подаде голям пъпеш.Казах на мъжа ми да го плати,но човека само се усмихна и каза,че е подарък за мен.
Мил жест беше и като се качихме в градския транспорт и седнах по посока обратна на движението.Срещу мен стоеше възрастна жена и ме попита,ако ми е по-удобно,да си сменим местата.
Последно беше една седмица преди да родя.Бяхме на Бачковския манастир и една жена си обядваше кебапче със салатка.Даде и на мен.Аз отказах,защото винаги ми е било неудобно,но тя каза:''Ти не искаш,но бебето си иска.''
Хубаво е да има и такива хора.

Наистина хубава тема! Дано жестовете към бременните и майките с деца са повече!

На мен до момента не ми личи много коремчето. За сега само ми се е случвало като тръгна да припадам в автобус (вече 2 пъти ми се случва) да ме подхващат непознати хора и веднага да ме сложат да седна.  А иначе познатите покрай мен са винаги много мили и внимателни с мен 

Сега се сещам че ме пускаха първа на опашките,а във фирмата колегите ми носеха най-различни неща за ядене.А да и бях бременна в 8-ми месец когато на връщане от Банско хванах ме началото на един от протестите против Натура 2000 и щеше да ни се наложи да чакаме бая време без вода в колата ,а нямаше как да обърнем защото бяхме първа кола ,а зад нас се образува за минути километрична колона.Тогава охраняващите полицаи започнаха да разбутват протестиращите за да направят път на колата и да нечакаме,напук на тия хора, които бяха готови да им скочат на бой заради това.

За жалост почти не мога да се похваля с  някакви особени мили жестове насочени към мен. Единственото е ако ми задържат вратата на магазина за хранитеелни  стоки, от който пазарувам. И то защото ходя със сина ми и количката вътре, а вратата не е автоматична. Да ви кажа повече мога да пиша за другата тема. 

и при двете ми бременности неочаквано за мен ,много непознати /то за познатите и близките е ясно/са се държали мило с мен.На работа, в институции ,в община,в бонницата ,в магазина,в ресторанта ....много често жестовете на внимание към мен са били изненадващи.Първоначално и на мен ми беше неудобно  но с хубавото се свиква.Дори в погледите на много хора усещах умилението /най вече на възрастни жени и мами с дечица/.

Направо се разплаках от омиление към милите жестове! 
За жалост и с двете си бременности се сблъсквам с ужасни хора. Имам един мил жест от първата си бременност. Пътувам аз в маршрутката август месец, а аз бях тогава 7 и с огромен корен. Естествено никой не ми стана, но бях свикнала и не ми пукаше. Две спирки преди нас ми прилоша и тогава помолих да стане някой, за да не слизам. Никой не поиска, а само се извъртяха настрани хората, а аз си седнах насредата на пътеката!    Шофьора спря и свали всички пътници. Върна им парите и отиде да ми купи вода. Накрая като капак ме закара до нас!

За 9 месеца почти никой не ми отстъпил мястото. Но пък мой близки толкова ми се радваха и като ме видеха винаги ме питаха как съм, дали тя рита или не, а много клиентки в салона идваха да пипнат за късмет. Едно момиченце на 2г  с майка си ме попита бебето дали ме слуша и дали може да го погали. Толкова мило ми стана 

Ехеееей супер темичка   
Аз съм в 7ми месец и да ви кажа навсякъде срещам разбиране и добро отношение.
Сещам се за много случаи ...веднъж в трамвая седя си аз права и си чакам спирката, а 3 седалки по-назад един дядо, ама много възрастен ,седи и се взира за да му срещна погледа(аз знам ,че иска да стане за да седна ,и избягвам погледа му-беше много стар )...та на следващата спирка той слиза връща се назад и застава точно срещу мене.Погледна ме,усмихна ми се ,благодари ми с поглед (явно е усетил)и му се насълзиха очетата...трамвая тръгна ,а той ми помаха ...ей такива неща не се забравят никога 
Има разбира се и доста други случаи,но това ще го помня цял живот.
Вярвам,че доброто у хората го има

нека и аз да се включа, макар, честава дума за "особена" помощ. Бременна съм, с доста голям корем, и ми се налага да пренеса един кашон от багажника на колата. И така, заемам се със задачата и тъкмо съм вдигнала кашона , гледам едим млад мъж ще си счупи краката да тича към мен.
- Чакайте, чакайте , да ви помогна!- казва, и затваря капака на багажника!!!
 Паднах от изненада, после реших, че и това е помощ- нямаше нужда да се навеждам, за да оставя на земята кашона, за да заго затворя аз...

За пръв път ми се случи  преди седмица! Остъпиха ми място в магазина...даже в началото докато ни побутваха не разбрахме какво става с милото..та добре че момчето зад нас тръгна и то да се предрежда за да кажат хората че защото съм бременна за това минаваме отпред..е пак навреме разбрахме и благодарихме...иначе почти никакви жестове не са ми правили, а и аз не се натискам!

На мен ми се случи нещо много мило, точно като беше почнало да ми личи.Бяхме в Пловдив и влязохме в една аптека.Купихме каквото ни трябваше и излязохме.След като направихме няколко крачки обаче,се сетихме,че сме забравили нещо и се върнахме.Купихме и това и след като платихме,аптекарката (млада жена),ни предложи кутия шоколадови бисквити.Аз си помислих,че има повод и черпи за нещо,а тя отвърна,че защото съм бременна,пък като сме влязли втория път,тя ядяла бисквитите.Дори не бях забелязала,но наистина ми стана много мило.
Не живеем в БГ и тогава си казахме с мъжа ми: 'Друго си е тук!На хората просто им пука и са по-човечни.'От вас за съжаление разбирам,че не е така.Но все пак хубаво,че такива дребни неща са факт.

Мили жестове не съм получавала.

Много пъти ми се е случвало познати да ми подадат плод или нещо друго за хапване. Място в автобуса са ми отстъпвали, но честно да си кажа повечето пъти не с огромно желание, а по-скоро защото така трябва... Почти не ми се е случвало мъж да ми отстъпи място, обикновено ми отстъпват жени и то на възраст да кажем от около 30 до 45 години, рядко млади хора. Най-неприятно е когато хората извъртат поглед и се правят, че не ме виждат.

Но стига сега за неприятните емоции, най-приятният и неочакван за мен мил жест беше, когато един господин ми подаде ръка, когато слизах от автобуса. Беше изключително кавалерско и мило от негова страна, почувствах се повече жена отколкото бременна (не че двете неща могат да бъдат отделени  ).

Поздрави на всички и ви желая повече мили и приятни емоции и жестове   

За съжаление не съм срещала добро отношение към бременните. Най ме заболя, когато в тесния коридор на поликлиниката пред консултацията стояха бременни жени в напреднала бременност (вкл. аз самата), а разни чичковци бяха заели всяко възможно местенце за сядане(не казвам, че не са имали нужда, но все пак ми си видя грозно).

Докато бях бременна милите жестове така ме разплакваха все едно са ме напсували - ама хормони, та ето едни от тях:

Сядаме на кафе с мъжа ми, той си поръчва кафе и кола, а аз минерална вода - сервитьорката носи поръчката и на мен също донесе късметче за кафе, въпреки, че не си бях поръчала!

Сядаме на друго кафе и с поръчката получаваме чиния с мандарини с думите: "За вас"

В КАТ чакам, защото имах проблем с регистрацията на колата - една полицайка ме видя и ме съпроводи по всички гишета - минах за 20 минути!

и още имаше като се сетя ще пиша (ох, пак ми се бременее)!!!

Не съм получавала специално внимание,докато бях бременна,а това стана в чужбина.

За съжаление хората са много озлобени, но все пак се случват и хубави неща. Истината е, че мъжете са по-човечни или поне при мен така се е случвало.

Бях в началото на бременността си и ми личеше малко. Качихме се в трамвая с една баба (беше доста възрастна) и на нея и отстъпиха място - не знам въобще дали ме видяха. Аз застанах близо до нейната седалка. В момента, в който тя забеляза коремчето ми, веднага тръгна да ми отстъпва място и дори да се извинява Стана ми неудобно, тъй като тя определено имаше повече нужда от мен да седи. Тя настоява, аз пък съм непреклонна, че мога да стоя права  Идва време тя да слиза и казва: "Хайде седнете сега, за да съм спокойна". Беше изключително мило.

Не ползвам градски транспорт много често, но все пак са ми отстъпвали място. Е, разбира се, голяма част от хората (особено млади жени) се правят, че не те забелязват.
Това, което ме натъжава, е, че продавачката например в кварталното магазинче, от което редовно пазарувам и си говорим, веднъж не се е сетила да прояви мило отношение. Не че бих приела нещо без пари, но важен е жестът. В квартала има един магазин за плодове и зеленчуци. Там е по същия начин. Дори веднъж ми се бяха прияли круши и отивам да питам продавачката дали има (магазинът си е неин) и тя казва, че има само една останала за 3.50. А тя беше почти развалена.

Докато бях бременна в повечето случаи съм получавала адекватно мило отношение от хората, независимо дали съм била в градския транспорт или на опашки (като се замисля, май повечето са били в градския транспорт  ).

Случаите, обаче, който ще разкажа са свързани с магазини:

1. Миналата година точно преди Великден отиваме с мъжа ми да купуваме агнешко в един арабски магазин на Женския пазар. Влизаме и питаме любезно дали имат агнешки комплекти. Жената зад щанда (българка) отговори, че се продавали само ако се купи и месо. В този момент отзад излезе (явно) собственика на магазина (арабин) и каза, че няма значение как ги продавали по принцип - след като съм бременна за мен имало. Тогава ми стана едно такова мило ... 

2. (случката се развива тази година, но на мен не ми се беше прибрал корема и ме помислиха за бременна  ) Отивам пак на Женския пазар и виждам тесто за мекици. Поръчах един пакет. Продавачката ми отговаря, че е останал само изложения пакет, но тъй като съм бременна ще ми го даде. (ГОЛЯМ СРАМ) Беше ми едно такова скофузно да обяснявам, че детето ми вече е почти на година - благодарих и го взех.

3. В НОИ когато съм ходила бременна винаги са ми отстъпвали място да вляза първа

4. На няколко пъти ми е правило впечатление, че в градския транспорт са ми отстъпвали място роми

Имам още много случки за мили жестове докато съм била бременна, имам и сега когато много хора ми помагат когато съм с количката.

За съжаление такива мили жестове рядко получавах докато бях бременна.Вярно отстъпваха ми място в автобуса и на опашката в магазина но по настояване на продавачката и шофьора а не заради добросъвестното отношение на останалите.Дано хората се променят и бъдат по мили и спонтанни.

Бяхме с мъжа ми на пазара и пазаруваме плодове-всякакви видове,но не и череши/бях яла много и не исках да ги погледна вече/тръгваме си с мъжа ми на края ,аз доволна,а той натоварен като магаре и той ми казва"дръж тези череши ,че ще ги смачкам вече"а аз  и гледам,той дъжи 4 черешки в ръка.Продавачката му ги дала и казала"вземи сега,че довечера,ако и се прияде,няма да има" Много мило ми стана!
А пък в нашия градски транспорт ,да ви кажа,където основно възрастни пътуват,никой не се усеща,даже ме гледат нахално в корема и ниииищо Така веднъж се бях качила в препълнен автобус,вися си аз няколко спирки права и по едно време един мъж дръпна едно момче/момче на 20 години / за рамото и му каза да стане.Момчето естествено стана,но ми стана много обидно,защото момчето беше в група с още три младежа и на никой не му дойде на ум,че трябва да стане .

Ето и моята случка - отидох при моята фризьорка, но понеже беше само за бретона без записан час. Такмо беше започнала някаква жена, аз си седнах и казах, че ще изчакам, а тя: "Ааа, в тая жега и с тоя корем нищо няма да чакаш!" и помоли другата жена да стане и първо мен направи

Бяхме в магазин от типа на "Практикер". Искахме да ни отрежат две дъски по размер. Човекът, който трябваше да направи това каза, че услугата е спряна временно, но на една бъдеща майка няма как да откаже.  След нас двама мъже се молиха и тяхната поръчка да изпълни, но нямаха шанс. Други случки не си спомням.
В градския транспорт не винаги ми отстъпваха място и когато това ставаше го правеха все жени, които явно знаеха какво е да стоиш права, когато си в напреднала бременност.

Ох, колкото и да се опитвам, не мога да си спомня... Всички мили жестове, които са ми правили, са били от роднини, приятели и познати. Ааа, сетих се! В СУ, когато чаках на опашка при секретарката на специалността, служител излезе от кабинета и пред цялата опашка каза да вляза аз първа, след като видя корема ми. И секретарката после ми спести няколко ходения нагоре-надолу по етажите на Ректората, като се обади от кабинета. 

Аз писах в другата тема - отрицателната...сега виждам тази и ще пиша и в нея
Качвам се в една маршрутка...още преди да съм платила на шофьора дори млад мъж скача от седалката, за да седна аз. Веднага след като седнах, разбрах, че момченцето, което седи до мен на седалката е синът му, защото малкият беше прилежно инструктиран : "сега трябва да си много внимателен и да пазиш бебето в корема на тази леля  " Е няма по-мила случка.
Малко след това се освободи друга седалка и се преместих, за да седят баща и син заедно

Мил жест единствено в аптека:продавачката Да мине първо бременната!

Въпреки разочарованието ми от хората в Градския имам доста мили жестове...
1. Циганка ядеше геврек в трамвая и доста настоятелно ме караше да опитам поне... Като видя, че няма да си взема най-възпитано си го прибра в чантата и изчака да сляза, за да си го дояде.
2. Възрастен, скромно НО много чисто и спретнато облечен циганин (с очила) успя да устои на напъна на два пъти по - голям и дебел от него българин, за да ми запази място и ме извика от доста далеч да седна. Доплака ми се - преди да сляза специално отидох да му благодаря - усмивката му стопли деня ми...
3. Чаках в банката и охраната черпеше с вафли - почерпи момичетата по гишетата и си ги прибра. Едно от девойките обаче веднага изскочи от гишето си и отиде да шушне нещо на охранителя - милия малко притеснен дойде да почерпи и мен - отново ми се доплака от умиление...
4. Кауфланд е близо до нас и винаги когато се окажа на щанда с нарязаните колбаси мога и да не вечерям  .Получавам от почти всички сухи меса и колбаси поне по 1 парче...
5. В НОИ ме пуснаха най - отпред на опашката за болнични (а тя никога не е малка).
6. Седя в трамвая и се качват Жена и дъщеричката й. Малката ме гледа озадачено в корема и папка солети. Майка й й обяснява, че ще си имам бебе и то в момента е в корема ми и за да не плаче трябва да ме почерпи със солета. Малката хич не хвана вяра..., но ме почерпи детето.

Със сигурност има и още много, но ще допълвам... Всъщност сега като се замисля наистина отрицателни емоции са ми носили само отношенията в градския транспорт - "набих" възрастен мъж след като ме бутна в корема; не ми беше добре и помолих не чак толкова възрастен мъж да стане от мястото за бременни и майки с деца и той ме "насоли" здраво...

Очарована съм от отношението на хората в Пловдив! Аз съм от Благоевград, но там не усетих някакви мили жестове от непознати
Няколко пъти (всеки път) охраната на Пощенска банка на Главната в Пловдив ме канеше да мина отпред на опашката.
В ДСК пак на Главната един охранител ми даде да мина с ранен номер ("по бързата писта" както се изрази) без да чакам по опашките.
Непознати хора са ми правили път на опашките.
На пазара са ми подарявали плодове, зеленчуци и ядки.
Една непозната жена на тротоара ме почерпи с тиквени семки:) Стана ми много мило, защото наистина ми се беше прияло, като я гледах как си хапва.

 Да разкажа една по-скоро забавна, отколкото трогателна случка    Преди около седмица излизам да пазарувам и си вървя покрай магазинчетата в квартала,а срещу мен върви едно момче(на около 25год. може би).Не му обърнах внимание,но когато мина покрай мен направи     (малко тъпо го написах,но няма как да обясня).Помислих си,че е някой познат,но не съм го познала като е вървял пред мен(въпреки че никога не ми се случва),не допусках,че някой ще се закача така с бременна жена.Погледнах момчето и продължих да го гледам след като се разминахме,опитвайки се безуспешно да го позная  И така,докато се отдалечавахме и гледаме,той започна да ми се извинява:Извинявай,не видях,че си бременна...      Чак тогава беше забелязал корема ми,а аз го гледам учудено и докато асимилирам какво ми говори,той продължава да ми се извинява    Е,явно простотията има край и той е там,където започва милото отношение към бременните 

Всъщност и при двете си бременности, а и изобщо почти не мога да се оплача от лошо отношение... може би защото не съм злопаметна, може би защото съм усмихната, не знам, но това е положението    :hug: не си спомням лошо отношение.
докато бях бременна и вече ми личеше винаги са ми правели място да седна в градския транспорт/може би трябва да уточня че става дума за центъра на софия, не за кварталите/, когато съм имала нужда са ме пускали отпред на опашки, спирали са коли да мина бременна или с децата. но никога не съм смятала че са ми длъжни, може би и затова им е било густо да го правят.
Искам да споделя един много мил жест наскоро - вече бях родила и заведохме със сестра ми децата в детския кът в новия мал вйв варна0 нали бил най-големия на балканския полуостров, да се налудеят. Хубаво но бебето огладня, то и зъбките го мъчеха, и трябваше да го накърмя в МОЛ-а. Избрах една крайна и поусамотена маса до прозореца, обърнах стола с гръб към залата и с лице към прозорците, покрих бебето със слинга и всичко си беше ОК.

Това което наистина ме трогна е че една от хигиенистките, явно е видяла количката с мрънкащото бебе и й е светнало за какво иде реч като ме е видяла че съм го гушнала и съм завъртяла стола с гръб към всички. Жената и дойде и настоятелно ме почерпи с картофки защото сигурно ми е гладно да кърмя и да знам какво угощение става в залата зад гърба ми. Чак после си дадох сметка че най-вероятно специално е отишла да ги купи, защото като премина първоначалнаата изненада, и жената се отдалечи, осъзнах че току преди това беше минала с количката с парцала и не носеше храна, а и пликчето с картофките беше топло и непокътнато.
Разбира се приех и й благодарих. Много е лошо да не откликнеш на спонтанната добрина на другия, дори и да се притесниш. Следващия път може да не посмее да я покаже, за да не му откажат.
Човек трябва да умее да казва БЛАГОДАРЯ и да приема това което му дават от сърце и да се доверява да доброто в другия.

Отидох да си купя захарен памук, както всяка година по панаира в нашия град. Това е нещо като традиция за мен, само по това време успявам да се навия да си взема. Мирише много вкусно. Продаваше ги една циганка. изкарах си левчетата за памука, а тя не ги взе. Молих й се 10 мин, неуспешно. Стана ми много мило. Благодарих 100 пъти. Може да е 1 захарен памук, но няма да го забравя цял живот.

Аз рядко ползвам градски транспорт, но в почти винаги някой става, за да седна аз. Дори един човек стана веднъж в трамвая при свободна седалка пред него. Когато ходя някъде да пазарувам доста често ми се случва някоя жена да ми пожелае леко раждане и ми казват да не се притеснявам и че всички хора така са се появили на бял свят. Даже преди няколко дни, когато отидохме да си купим диня продавачката не ме пусна да си тръгна докато не си взема поне малко грозде (естествено без да плащам за него). Като цяло срещам добро отношение от хората, не мога да се оплача. Май само от медицинските служители съм видяла по-кофти отношение  , но чак ужасно.

1.Наложи ми се три пъти поне с корема да ходя и да се редя на опашките пред Новия Търговски Регистър-и трите пъти бях буквално избутана най-отпред и пусната да мина първа, въпреки нервността на хората иначе от условията на прекрасната ни държавна бюрокрация.
2.Много ми се прияде дюнер и минах да си  взема един. Арабчето, което ги правеше след като ми подаде дюнера ми подари и едно фалафелче потопено в сос с усмивка и поглед към коремчето-все едно искаше да каже "това е за бебето".

Заглавието ме разсмя
Нищо подобно не ми се е случвало, нито съм била свидетел на подобни жестове

Някой може ли да пусне линкче за другата тема, отрицателната? Моля да пусне, че не мога да я намеря   Благодаря предварително 

Мимето,ето линк http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=310173.0

Танче-много мерси 

Вчера и днес ми се случиха първите подобни случки, които малко ме изненадаха. Първо да уточня, че въпреки че аз си виждам коремчето и усещам по дрехите си напълняване, при добре подбрани дрехи непознат човек мисля, че не би разбрал, че съм бременна, а би ме помислил за по-закръгленка - едва в края на 3 месец съм 

Вчера обаче в автобуса една жена се опита да ми отстъпи мястото си. Аз бях толкова изненадана, че… отказах. Бях с дънков гащеризон - пола, дълъг до земята.

Изглежда, че тази дреха ме прави да изглеждам особено бременна, защото днес в магазина пак ме “разконспирираха”. Поръчах шунка и сирене и тъкмо се канех да поискам и кашкавал, продавачката реши, че трябва да облужи първо друга жена, която чакаше за сирене, и след това да ми даде кашкавал. Аз не бързах за никъде и само се усмихнах, докато изчаквах. Другата жена обаче, след като взе сиренето си, се обърна, огледа ме и се скара на продавачката “не виждате ли, че момичето е бременно?”. И продавачката само дето не ми се извини…

Вчера, като слизах от рейса един дядо ми подаде ръка да ми помогне да слезна.

Прекрасна тема-др.негативната не е много приятна и като я четох разбрах защо-даже там майките се карат.
Винаги съм правила мили жестове на бременни, майки, или възрастни-не да им предлагам храна, но да отстъпвам  на опашката да им държа вратата, а мъжа ми спира на всеки тръгнал да пресича и пуска аварийните за да видят и хората отзад и за това може би почти навсякъде срещаме и мило отношение.
Аз съм от скоро бременна и още не ми личи много, но миналата седмица отидохме до близкия балкан на разходка,а та не се намират много тоалетни-преди да си тръгнем отидохме до едно малко барче купихме си вода и попитах за тоалетна-човека ме опъти, даде ми ключа и аз отидох-а там пишеше не работи и такса 0,50ст.Нито ми взе пари нито ми отказа да отида.
Аз съм от Пловдив и доста чест ми се случваше до скоро да пътувам в гр.транспорт, но не съм забелязала да пренебрегват майките с деца и бременните-дори напротив-само да видят майки с колички и ще си счупят краката кой да помогне.

Дано все хубави неща да ви се случват.

Аз май няма да ги доживея тия мили жестове, защото в 4 месец още и следа от корем нямам, сигурно ще ми проличи чак в седми, а тогава ще съм навлечена с куп дрехи...   

Не мога да се фръцкам наляво-надясно с огромния корем, както ми се иска...

На мен постоянно ми отстъпваха място в автобуса, постоянно ме хранеха с какво ли не по улици и магазинчета и много ми се усмихваха по улиците. Сега с количката пак е много мило. 

 Моят АГ винаги като трябваше да ставам от магарето или от леглото ми подаваше ръка. Отначало си мислех че е признак на добро възпитание, но в последните месеци разбрах колко полезна е една подадена ръка. Всеки път ми ставаше много мило.

Аз пък да кажа прясна случка от днес. Качвам се в достатъчно пълен трамвай, че да са заети всички места и всички ме гледат естествено и "ми се радват", но веднага след това всеки се прави на "приятно разсеян".След потупване по рамото се обръщам и познайте от всички-млади стари, кой ми става-една ромка. Така че както беше казала една дама тук във форума-явно те наистина имат по-топли сърца от нашите  , а толкова много ги плюят хората.

Днес,до като чаках автобуса,една жена,седяща до мен на пейката,ме попита,дали ми пречи нейната цигара.
Качвам се в претъпкан автобус,смазана от ходене и с мазоли от затворените обувки,които днес обух за първи път.Един мъж веднага стана ,но какво се случва ,тъкмо тръгвам да сядам и жената,която седеше на другата седалка,почна да си вика детето-сигурно втори клас,което стоеше право,за да седне
Мъжът обаче се ядоса и веднага каза,че заради мен е станал.Тя веднага се съгласи,но ми стана хем гадно ,хем хубаво.

Аз в понеделник отивам на преглед при една лекарка и пред кабинета, както винаги беше пълно с пациенти. Сядам аз в чакалнята и питам: "Кой е последен", а всички мълчат. Тогава жената до мен каза: "Вие ще влезете". Стана ми много приятно. Естествено, им благодарих и си спестих доста чакане. 

След като забременях ме обзе едно невероятно спокойствие и все си ходя с една блажена усмивка. Не знам дали е заради това или защото от 5-ти месец съм с огромен корем, но хората наоколо са ужасно мили - продавачите винаги ми вадят плодове из зад щандовете, за да избирам; на опашки всички ме пускат напред; в градски транспорт винаги има място за мен; като ме видят с покупки редовно някой ми предлага да носи торбите и т.н. В 7-ми месец паднах и си навехнах крака, не можех да мърдам от болка. Една жена спря с колата си и ме закара до нас просто ей така. Всеки път, когато някой е мил с мен, го приемам с огромна благодарност и се надявам и другите бременни да имат възможност да усетят това отношение.

Браво за хубавата, усмихната темичка. На мен още не ми личи, но се надявам и към мен да има такова отношение

Хубава тема, но аз виждам, че на почти никого не правят наистина мили жестове, такива, които се правят не само от култура и възпитание, а заради желанието и доброто в човек. Това да ви отстъпят място и ред ли е най-милото, което трябва да правят? Та това по принцип трябва да се прави! За жалост и на мен не са правили истински жестове през бременността, а ред на опашките са ми отстъпвали 2-3 пъти всичко на всичко и то ако има някой възрастен да се развика на хората от опашката. Силно се надявам това да се поправи и хората да станат по добри 

Истината е че вече няма хора!Всичко е злоба и завист.И за това няма и мили жестове нито към бременните нито към никой 

На мен един продавач на пазара ми беше подарил резен диня, като онези от детските години, с които се наклепваш до уши. В градския транспорт винаги ми отстъпваха място, още от четвъртия месец, когато само зорко око можеше да забележи коремчето. На опашки в магазините никога не са ме оставяли, без да мина най-отпред, даже ми ставаше неудобно да пререждам всички. И бабите редовно ме заговаряха, за да се усведомят за пола, месеца и т.н.  При това си живея в София  Може би просто съм имала късмет, но докато бях бременна, наистина вярвах, че хората са си добри. За сметка на това сега редовно ми се случва да пуфтя, докато свалям количката на ръце по подлези, и "кавалери" да ме подминават като малка гара... 

Не се сещам за такива... освен една две жени, които стана за да седна и то едната стане даже в деня, когато родих, така че... Виж за лошо един каза, че ще ме пребие, защото излезнах от др. изход в Кауфланд, въпреки, че и на двата пише, че са изходи... и още един ми каза да пометна, защото мъжа ми не му беше оставил метър разстояние да си влезне в колата, а само 50 см. За жалост в колата бях аз...

Dai4eto   лелеее как може бе .......

Единият беше в едно кафе.Седиме си ние с мъжо и приятели и лафим,на съседната маса срещу нас сяда управителката с една тава нарязана диня.В момента в който ме вижда се провиква на сервитиорката пред всички клиенти "Дай една чинийка!!!" Подава ми тя два резана диня а аз така  Намазах без дори да очаквам 
 После в Скай Сити - наредили сме се с мъжо за царевичка и мъжа пред нас ни отстъпи реда си с думите "сигурен съм че никой не се сеща!"   

Ето колко мило нещо ми се случи днес 

Напоследък забелязах, че всеки път като се настаня на ксерокса да снимам документи (това ми се случва по няколко пъти на ден), Буболечко започва много да се бунтува и силно да рита. Споделих с колежката ми, с която съм в екип, и тя веднага предложи да снима каквото е нужно, докато съм все още на работа (остава ми близо месец). Много ме трогна с вниманието си - все пак ще отнема от своето време, за да ме облекчи

Моите колеги докато работех бяна много толерантни- вършехя някои неща вместо мен; питаха ме какво искам от магазина и тн, но на обществени места само веднъж и то чак след като влязох в 9-я месец едно момиче на каса каза на висок глас на хората пред мен да ми направят място да мина отпред, друг път така и не ми се случи 
Аз самата винаги съм ставала и отстъпвала място на бременни жени и ще продължа да го правя!