Мили жестове към бременните жени

Често  ми се случваше непознати да ми отстъпват  място в градски транспорт, по опашки. Честно казано не съм срещала грубо отношение /или поне не си спомням за такова/ Аз вярвам в добротата на хората 

Много хубава тема, която показва, че все още има мили и отзивчиви хора. На мен ми се е случвало непозната жена да ми предложи от току що купената си порция пържена риба, когато минавах покрай едно заведение. Взех си една рибка и ми стана много приятно от милия жест, а и рибката беше вкусна  . На пазара са ми предлагали да си взема безплатно плод, защото "на бебето може да му се прияде". Сещам се и за още един мил жест-вече бях родила, но все още не ми беше спаднало коремчето и една циганка ми предложи да си взема от хлебчето и кебапчето, които ядеше. Аз й отказах, като й казах, че не съм бременна, а само изглеждам така, но също ми стана много приятно.

Почти не съм срещала лошо отношение досега ... Може би само когато чакам пред лекарски кабинет с хиляди баби и никой не ме пуска да вляза преди тях. Но това е единственото от което мога да се оплача. Иначе всички ми отстъпват място, излизат да пушат навън и сякаш се умиляват като ме видят ... Имат и някаква идея фикс с храната, всеки който яде нещо веднага почва да ми го тика в ръцете. Няма значение какво е, мен в повечето случаи не ми се яде, а те сякаш се обиждат като не си вземеш. Веднага спират да говорят за храна - на улицата две жени спряха да говорят за рецепти: "Тихо, бременна жена ...". На работа, когато е имало някакви проблеми не са ме занимавали много, ами само "Бебчо как си? Хапни си сладки ..." В болницата сестрата се разтапя направо: "Бременничка ли си? Няма таксичка ..."

Това е най-сладката част от бремеността. И през 3-те ми бремености хората са се отнасяли с много разбиране и мили жестове.
Скоро трябва да родя и това ще ми липсва. Но какво да се прави - след това започват да обръщат внимание на децата

През първата ми бременност закъснявах за зъболекар и взех такси. Но човека бързаше за адрес и ме закара набързо. Не пожела да му платя. Пожела ми леко раждане и да си оправя зъбите

С втората бременност си седях в къщи и не помня някакви такива случки. Но съм сигурна, че е имало.

А сега с третата - много често се случваха. В НАП една жена от охраната ме пускаше отпред, за да не чакам. В агенцията за пререгистрации на фирми ме пуснаха отпред тъй като исках само да попитам нещо, а никой не вдигаше телефоните. Ако не бях бременна щяха да ме изядат с парцалите. В Софийска митница 3 пъти жените  се отнесоха много човечно. Първия път ми дадоха колет, въпреки, че не работеха. Беше по време на взривовете и стъклата над митницата падаха. Бяха я затворили, но като видяха, че съм се разкарала до там ми потърсиха пакета и ми го дадоха А и ние живеем доста далеч от Митницата и ми спестиха още едно ходене.
Втория път ми взеха телефона и ми се обадиха, когато колета беше при тях. За да не се разкарвам да проверявам до там.
Трети път беше днес - жената имаше работа, а аз едва стоях. И я попитах дали може да ми даде колета. Тя ми каза, че трябва да изчакам, но като видя, че съм бременна остави всичко и ми донесе колета.

Шефа ми ми предложи да работя от нас и да ходя в офиса само 2 или 3 дни в седмицата. Винаги ми казваше, че ако не се чувствам добре мога да остана в дома си. Но аз изкарах до края.

Една сутрин си купувах от бутер соленките за закуска. Май че се казваха Форнети. И жената ми сложи 2 повече, за да имало и за бебето. И тн и тн.
В КАТ ми подготвиха документите за смяна  на колата за 15-на минути. Бях чакала цялата опашка и едва седях. И жената като ме видя ми се скара, че не съм минала отпред. След това помоли колежките си да ми направят документите веднага.

Има много човечни хора. Както и други - предимно позастарели мъже, на които не им пука, че ти едва стоиш. Но повечето хора, с които имах работа през бременността бяха много мили.

Аз съм от щастливките, които не могат да се оплачат от отношението на околните докато бях бременна. Толкова хубаво (и малко неловко) ми ставаше при всеки хубав жест. Изключвам това, че всеки ми тикаше храна под носа по всяко време, което малко ме дразнеше. Та:
Редовно ми отстъпваха ред в банката и дори, когато отказвах да мина най-отпред, служителката ме викаше лично.
В стола ми сипваха толкова много, та чак преливаше на моменти купата (само супи ядях).
Никога, ама никога никой не е отклонявал поглед от мен в градския транспорт и винаги ми правеха място да седна.
На една опашка в КАТ за подмяна на шофьорската книжка, чаках вече повече от половин час, а бяха минали само трима. Имаше още 12 човека на опашката и наближаваше времето за почивка. Едно момче просто ме издърпа да мина пред него (беше негов ред) и абсолютно никой не възрази, а тогава не ми личеше много.
В магазина, когато си събирах покупките, редовно се случваше друг клиент да хване едната дръжка на чантата, та да ми помогне.
Веднъж в автобуса (претъпкан), застанала съм почти до вратата и чакам да спре и да сляза. Млад мъж тръгна да ме избутва, защото бързаше да слиза. Аз му казах малко нервно, че и аз ще слизам, да не ме бута и той ми отговори рязко. Вече и не помня какво ми каза, защото като слязохме, той ме подмина и после се върна... за да ми се извини. Чак ми стана тъпо, че аз самата реагирах остро.
Пожелавам на всички повече хубави моменти и мили жестове, независимо дали сме бременни или не.

когато бях бременна (а бях огромна) ми правеха място в градския транспорт. най-интересното беше,че го правеха само майки с колички(малки деца) или баби. на мен ми бе страшно неудобно! другите просто се праавиха,че не ме забелязват

Най-интересното при мен беше, че срещах мили жестове предимно от мъже, а лошите случки бяха провокирани от жени. Една охрана щеше да си счупи краката да ми обяснява къде е една канцелария и почти насила заради него хванах асансьора за да отида от партерния на първия етаж, като той ме придружи. Такситата избягваха павираните улици и дупки, предлагали са ми стол, черпели са ме дребни неща от магазинчетата, в които пазарувах. Хората са се радваха още повече като научаваха, че чакам две деца. Но няма да забравя и лошите случки - в един магазин, докато чакам да ни напишат фактура за мебелите, които купуваме, ми стана зле и седнах на един от изложените в магазина столове. Едната продавачка скокна като ужилена и каза, че тези столове не са за сядане, а за продажба и ме накара да стана (бях доста видимо бременна). Бях толкова стресната, че даже не успях да се скарам, направо изумях и загубих дар слово....Другата случка пак с жена - служителка в НОИ - бях се наредила тихо на една опашка да си внасям невнесени осигуровки и тя изведнъж си вдигна главата от бумагите (обслужваше човека пред мен и аз бях следващата) и ми каза да излезна отвън, защото имало много хора и тя не можела да работи. В залата, където бяхме,  пред различните гишета чакаха над двадесет души по различни опашки и сигурна съм, че бях последната дето пречеше в този момент - просто не и се занимаваше повече и се чудеше как да си разкара хората дето чакат за нея. Там обаче вдигнах голям скандал, чак се притесних колко силно и много мога да викам.
След раждането обаче стана още по-хубаво - навсякъде ни се радваха с двойната количка, все ни черпят, правят ни отстъпки по магазини, детски въртележки....Искрено доброто отношение често няма материален израз - дстатъчна е мила дума, жест, усмивка, за да ми стоплят сърцето и да ме накарат да се чувствам специална и горда - майка.

Вече бях в 9-ия месец и огрооомна... Излизах от китайски ресторант, а стълбите отвън бяха току що измити от една чистачка китайка (много симпатично младо дребно момиче). Та като ме видя, че се глася да слизам по мокрите стълби, та като се спусна към мен и като ме прихвана през кръста в желязна хватка  Няма начин, оставих се на нейните грижи докато слизам, въпреки че едва дишах - така яко ме беше награбила  Но разбира се, стана ми много мило  Същото го правеше и чистачката на входа ни!!!

  жестове само от познати

Повечето такива случаи са след като родих. По време на бременността имах само един случай с един готин дядо на опашката за ток. когато отидох имаше 2-3ма пред него и си чакаме всички. Междувременно пристигна още едно бременно момиче. Като дойде реда на дядото ни прати и двете преди него. А сега, с количката почти навсякъде ми отстъпват ред, помагат ми за стълбите. Е точно комшиите рядко помагат, но в учреждения - винаги. В една аптека на 2 много дълги опашки падна голямо увещаване да мина отпред. Аз, понеже още не бях свикнала, отказах, те пак, аз пак отказах и казах, че за никъде не бърза - време бол. Накрая около 20 човека почнаха задружно да ме убеждават да мина отпред /страшен цирк беше/ и аз кандисах, но ми стана неудобно и набързо купих половината неща и излязох. Тези които не бяха спешни или трябваше да разпитвам повече, просто ги пропуснах. Стори ми се нагло да ми дадат ред и аз да вися 5-10 минути.

Много хубава темичка.
Аз като бях бременна,редовно непознати хора ми даваха по нещо.
Тъкмо ми беше проличало коремчето и с моя мъж се разхождахме по центъра и влязохме в един магазин.Продавачката беше младо момиче и черпеше с бонбони.Като ме видя,веднага почерпи мен и мъжа ми и обясни,че има рожден ден.
Друг път,пак като бременна пазарувахме праскови.Един човек се приближи и ми подаде голям пъпеш.Казах на мъжа ми да го плати,но човека само се усмихна и каза,че е подарък за мен.
Мил жест беше и като се качихме в градския транспорт и седнах по посока обратна на движението.Срещу мен стоеше възрастна жена и ме попита,ако ми е по-удобно,да си сменим местата.
Последно беше една седмица преди да родя.Бяхме на Бачковския манастир и една жена си обядваше кебапче със салатка.Даде и на мен.Аз отказах,защото винаги ми е било неудобно,но тя каза:''Ти не искаш,но бебето си иска.''
Хубаво е да има и такива хора.

Наистина хубава тема! Дано жестовете към бременните и майките с деца са повече!

На мен до момента не ми личи много коремчето. За сега само ми се е случвало като тръгна да припадам в автобус (вече 2 пъти ми се случва) да ме подхващат непознати хора и веднага да ме сложат да седна.  А иначе познатите покрай мен са винаги много мили и внимателни с мен 

Сега се сещам че ме пускаха първа на опашките,а във фирмата колегите ми носеха най-различни неща за ядене.А да и бях бременна в 8-ми месец когато на връщане от Банско хванах ме началото на един от протестите против Натура 2000 и щеше да ни се наложи да чакаме бая време без вода в колата ,а нямаше как да обърнем защото бяхме първа кола ,а зад нас се образува за минути километрична колона.Тогава охраняващите полицаи започнаха да разбутват протестиращите за да направят път на колата и да нечакаме,напук на тия хора, които бяха готови да им скочат на бой заради това.

За жалост почти не мога да се похваля с  някакви особени мили жестове насочени към мен. Единственото е ако ми задържат вратата на магазина за хранитеелни  стоки, от който пазарувам. И то защото ходя със сина ми и количката вътре, а вратата не е автоматична. Да ви кажа повече мога да пиша за другата тема. 

и при двете ми бременности неочаквано за мен ,много непознати /то за познатите и близките е ясно/са се държали мило с мен.На работа, в институции ,в община,в бонницата ,в магазина,в ресторанта ....много често жестовете на внимание към мен са били изненадващи.Първоначално и на мен ми беше неудобно  но с хубавото се свиква.Дори в погледите на много хора усещах умилението /най вече на възрастни жени и мами с дечица/.