Не ми харесва изобщо,не че робувам на предразсъдъци или нещо подобно,но истината е,че може би някога като поотрасне дребния ще се притеснява от името си.Например моята класна се казваше Плумка,на коя баба и защо!!!!!!!!
- Публикувана: 6 авг. 2008, 13:26 ч.
- Последно мнение: 9 ноем. 2008, 20:08 ч.
А какво ще кажете за Минко?
МоГа да ви кажа, че и на мен не ми харесваше това име. Мислех да си кръстя детето Момчил. Но сега изобщо не съжалявам, че се казва Минко. Много малко са останали истинските български имена. Все ги чужденеем.
Баща ми се казваше Минко. Беше прекрасен човек и велика личност, позната почти в цяла България. Остави след себе си голяма диря. Почина, когато малкия ми син Минко беше на 34 дена. Беше голяма трагедия.
Мога само да ви кажа, че сега с гордост казвам, че синът ми се казва МИНКО!!!
Баща ми се казваше Минко. Беше прекрасен човек и велика личност, позната почти в цяла България. Остави след себе си голяма диря. Почина, когато малкия ми син Минко беше на 34 дена. Беше голяма трагедия.
Мога само да ви кажа, че сега с гордост казвам, че синът ми се казва МИНКО!!!
Аз пък не разбирам защо се обсъжда дали дядото заслужава или не заслужава да се кръсти детето на него. В крайна сметка бебето не е предмет, който подаряваме на дядото заради неговите заслуги. Бебето е нов човек, който цял живот ще живее с името си. Имайте малко повече уважение към личността на самото бебе. То е човек, не предмет или разменна монета за заслуги.
Аз пък не разбирам защо се обсъжда дали дядото заслужава или не заслужава да се кръсти детето на него. В крайна сметка бебето не е предмет, който подаряваме на дядото заради неговите заслуги. Бебето е нов човек, който цял живот ще живее с името си. Имайте малко повече уважение към личността на самото бебе. То е човек, не предмет или разменна монета за заслуги.
Извинявай много, но не знам откъде ти хрумна, че примерно като кръстим детето си на някой, то значи, че не си зачитаме децата. Аз не гледам на детето си като на "ПРЕДМЕТ". Това, че съм го кръстила на татко не значи, че не гледам на него като на личност, а тъкмо обратното. Но това си е до разбиране. Не желая да се впускам в дисусии, кой си зачита или не си зачита децата.
Аз пък не разбирам защо се обсъжда дали дядото заслужава или не заслужава да се кръсти детето на него. В крайна сметка бебето не е предмет, който подаряваме на дядото заради неговите заслуги. Бебето е нов човек, който цял живот ще живее с името си. Имайте малко повече уважение към личността на самото бебе. То е човек, не предмет или разменна монета за заслуги.
Извинявай много, но не знам откъде ти хрумна, че примерно като кръстим детето си на някой, то значи, че не си зачитаме децата. Аз не гледам на детето си като на "ПРЕДМЕТ". Това, че съм го кръстила на татко не значи, че не гледам на него като на личност, а тъкмо обратното. Но това си е до разбиране. Не желая да се впускам в дисусии, кой си зачита или не си зачита децата.
Не става дума просто за кръщаването на детето на някого, а да се правят сметки дали дядото "заслужава". Това изглежда, все едно се дава едно или друго име на детето, за да се "награди" дядото за заслугите му, а не защото конкретното име е най-хубаво за самото дете. И приоритет се дава на чувствата на дядото, който да се гордее, че "са му кръстили" внуче, а не на чувствата на детето, което цял живот ще живее с това име.
verche, виждам, че детето вече се е родило. На кое име се спряхте?
