- Публикувана: 7 авг. 2008, 14:21 ч.
- Последно мнение: 1 септ. 2008, 12:33 ч.
анорексия
Не искам да гледам линковете.
Огледайте се, по улици и заведения
е пълно с арматурно желязо, жал ми
е за всичките тези момичета, които
психясват дотолкова, че са готови да
умрат, само и само да намалят индекса.
И за дебелите ми е жал, ама е друга тема.
Впрочем, говори ли се по българската ТВ за
болните от анорексия, къде ги лекуват, как,
грижат ли се за тях психолози, родителите
как приемат хърбавото си дете, търсят ли я
помощта, или се радват, че ще го изпраска
онзи с прякора стоте манекенки, и толкова.
Огледайте се, по улици и заведения
е пълно с арматурно желязо, жал ми
е за всичките тези момичета, които
психясват дотолкова, че са готови да
умрат, само и само да намалят индекса.
И за дебелите ми е жал, ама е друга тема.
Впрочем, говори ли се по българската ТВ за
болните от анорексия, къде ги лекуват, как,
грижат ли се за тях психолози, родителите
как приемат хърбавото си дете, търсят ли я
помощта, или се радват, че ще го изпраска
онзи с прякора стоте манекенки, и толкова.
Впрочем, говори ли се по българската ТВ за
болните от анорексия, къде ги лекуват, как,
грижат ли се за тях психолози, родителите
как приемат хърбавото си дете, търсят ли я
помощта, или се радват, че ще го изпраска
онзи с прякора стоте манекенки, и толкова.
болните от анорексия, къде ги лекуват, как,
грижат ли се за тях психолози, родителите
как приемат хърбавото си дете, търсят ли я
помощта, или се радват, че ще го изпраска
онзи с прякора стоте манекенки, и толкова.
Преди време имаше някакво предаване, ама много смътно си спомням. За съжаление рядко се говори по тази тема, а тя наистина е сериозна.
Впрочем, говори ли се по българската ТВ за
болните от анорексия, къде ги лекуват, как,
грижат ли се за тях психолози, родителите
как приемат хърбавото си дете, търсят ли я
помощта...
болните от анорексия, къде ги лекуват, как,
грижат ли се за тях психолози, родителите
как приемат хърбавото си дете, търсят ли я
помощта...
Наскоро по Нова телевизия имаше много силно предаване на Мартин Карбовски за едно момиче с анорексия.
Иначе освен това предаване и един игрален филм преди време, нищо друго не съм срещала. Което е жалко, предвид значимостта на проблема.
А това???? http://www.youtube.com/watch?v=UKlSagF77SU&feature=related
И двете крайности ме ужасяват, но анорексията е по-скоро психичен проблем, а при затлъстяването до голяма степен са виновни родителите!
И двете крайности ме ужасяват, но анорексията е по-скоро психичен проблем, а при затлъстяването до голяма степен са виновни родителите!
Не се говори достатъчно. Не знам у нас доколко добре ги лекуват.
Имам лични наблюдения върху близка позната и смятам, че наблягат на антидепресанти, но с хапчета не се живее цял живот. Смятам, че в чужбина лекуват тези заболявания по-добре и укрепват психиката на болните, там е всъщност проблемът.
Имам лични наблюдения върху близка позната и смятам, че наблягат на антидепресанти, но с хапчета не се живее цял живот. Смятам, че в чужбина лекуват тези заболявания по-добре и укрепват психиката на болните, там е всъщност проблемът.
И за анорексията са виновни родителите-майката.
Другия фактор,който оключва проблема е изказване на значим за момичето човек,относно теглото му.Обикновено заболяването се развива в пубертетна възраст,когато човек е много чувствителен на тема външен вид.Нещо незначително може да окаже много лошо влияние-просто внимавайте какво говорите и как самите вие реагирате на забележки по повод външен вид.
Анорексията атакува момичета с ниво на IQ над средното.Заислете се над този факт.
Другия фактор,който оключва проблема е изказване на значим за момичето човек,относно теглото му.Обикновено заболяването се развива в пубертетна възраст,когато човек е много чувствителен на тема външен вид.Нещо незначително може да окаже много лошо влияние-просто внимавайте какво говорите и как самите вие реагирате на забележки по повод външен вид.
Анорексията атакува момичета с ниво на IQ над средното.Заислете се над този факт.
В БГ са начинаещи в тази област, може би са единици тези, които магат да окажат адекватна медицинска помощ, а "болните" са навсякъде, не само в големите градове. Тук масово за най- малкия стрес се пият успокояващи и антидепресанти, не се търси причината и от там да се изкорени проблемът. Да не говорим, че при тази болест вместо да търсят помощ, хората се захлупват , като "коне с капаци ", защото ги е срам и се притесняват от хорското мнение. Лично мнение-смятам, че хранителните разстройства не са единичен проблем, а минимум двустранен-т. е. покрай засегнатия винаги има и някой друг засегнат, но от друго....Много е сложно, както за разбиране, така и за обяснение.
Едно не разбирам обаче, защо толкова се мълчи за тези проблеми, сякаш е тема табу, като че ли рекламния бизнес ще залезе, ако някой разясни какво води до анорексия. Не разбирам и защо повечето лекари са некомпетентни, да не би преди 20 год., когато са били студенти ,тези "болести" да не са съществували....
Едно не разбирам обаче, защо толкова се мълчи за тези проблеми, сякаш е тема табу, като че ли рекламния бизнес ще залезе, ако някой разясни какво води до анорексия. Не разбирам и защо повечето лекари са некомпетентни, да не би преди 20 год., когато са били студенти ,тези "болести" да не са съществували....
Къде "навсякъде" ги виждате тези анорексички? Аз на улицата виждам предимно дебели млади момичета. против крайностите съм, но смятам, че затлъстяването е много по-голям проблем в момента.
против крайностите съм, но смятам, че затлъстяването е много по-голям проблем в момента.На същото мнение съм, аз на живо не съм виждала нито една, която да определя като такава.
Момичетата с манекенски вид, макар и от по слабичките за мен не са анорексички, дори и да се мъчат с постоянни диети.
Момичета с анорексичен вид съм виждала само в нета и по телевизията.
Цитат
Не разбирам и защо повечето лекари са некомпетентни, да не би преди 20 год., когато са били студенти ,тези "болести" да не са съществували....
Всъщност, не са. Това е сравнително младо заболяване. Психиатрията в България винаги е била в отвратително състояние, а за подобни психо-соматични разстройства да не говорим...Това масово се игнорира като проблем докато не се наложи да се спасява живот. Не е нужно да ги виждате скелетите ежедневно. Само влезте в някой форум за фитнес и отслабване и гледайте какво става. Вечния рев на някоя колко била дебела 40 и няколко килограмова.
И това не прави впечатление изобщо на никой като проблем. Дават и се безценни съвети как да сваля още. Обществото е превъртяло нещо. Хората не са нащрек за подобни неща. В училище не се следят изобщо. В тукашните училища всяко слабо момиче е наблюдавана изкъсо. Дъщеря ми на няколко пъти е пращана на беседи при сестрата въпреки че изобщо не е слаботелесна. По едно време напълня, пусна гадничко коремче и учителят по физическо и беше казал, че най-сетне си отдъхнал. 
А то мойто винаги яде като ламя и диети не може да пази. В България и на обществото, и на близките, и на училищата, на никой не му пука....Не е нужно да ги виждате скелетите ежедневно. Само влезте в някой форум за фитнес и отслабване и гледайте какво става. Вечния рев на някоя колко била дебела 40 и няколко килограмова. И това не прави впечатление изобщо на никой като проблем. Дават и се безценни съвети как да сваля още. Обществото е превъртяло нещо...
И това не прави впечатление изобщо на никой като проблем. Дават и се безценни съвети как да сваля още. Обществото е превъртяло нещо...Цитат
Не разбирам и защо повечето лекари са некомпетентни, да не би преди 20 год., когато са били студенти ,тези "болести" да не са съществували....
Всъщност, не са. Това е сравнително младо заболяване.
Защото критериите за красота са се променили.
Цитирам по памет Чудомир - младо, напращяло, има-няма 80 кила, ама все кръв и мляко.
Къде "навсякъде" ги виждате тези анорексички? Аз на улицата виждам предимно дебели млади момичета. против крайностите съм, но смятам, че затлъстяването е много по-голям проблем в момента...
против крайностите съм, но смятам, че затлъстяването е много по-голям проблем в момента...Честно казано и аз виждам повече момичета с наднормено тегло, отколкото обратното, но ето онзи ден в тролея видях една жена, ако не болна от анорексия, то на една крачка - ръката й горе беше по-тънка от лакътя, а като се наведе й излязоха на кръста някакви кости, които аз, дето се водя слаба, (166, 45 кг) никога не съм си виждала.
А защо решихте,че всичи по-слаби момичета,които виждате по улиците са анорексички?Човек може да бъде болезнено слаб без задължително да е болен от анорексия.
Аз видях една анорексичка тази година на плажа - гледката беше потискаща
Има и слаби момичета,които не са непременно анорексички.Въпрос на обмяна на веществата,на ген.
Анорексията е в главата-точно затова е психично заболяване, а масово се започва лечение в късен етап.Когато й спре менструацията,започнат да се клатят зъбите.Те обикновено се прикриват много умело-носят широки дрехи,привидно ядат,саммо че с много малки хапки,прилежно разделят храната си.Много са активни,постоянно спортуват.Проблема е,че не осъзнават от един момент нататък,че имат проблем.В огледалото психиката им показва изкривен образ,виждат се дебели.
Анорексията е в главата-точно затова е психично заболяване, а масово се започва лечение в късен етап.Когато й спре менструацията,започнат да се клатят зъбите.Те обикновено се прикриват много умело-носят широки дрехи,привидно ядат,саммо че с много малки хапки,прилежно разделят храната си.Много са активни,постоянно спортуват.Проблема е,че не осъзнават от един момент нататък,че имат проблем.В огледалото психиката им показва изкривен образ,виждат се дебели.
А защо решихте,че всичи по-слаби момичета,които виждате по улиците са анорексички?Човек може да бъде болезнено слаб без задължително да е болен от анорексия.
Аз видях една анорексичка тази година на плажа - гледката беше потискаща
Аз съм слаба. А това, което видях беше тапициран скелет - в буквалния смисъл на думата. Убедена съм, че това не е било в резултат на някакво физическо заболяване, би изглеждала по друг начин. За мене беше потискащо, защото съм минала през началния стадий, и ми беше тъжно, че някой съзнателно си причинява това.
...Аз съм слаба. А това, което видях беше тапициран скелет...
А защо решихте,че всичи по-слаби момичета,които виждате по улиците са анорексички?Човек може да бъде болезнено слаб без задължително да е болен от анорексия.
Аз видях една анорексичка тази година на плажа - гледката беше потискаща
Аз съм слаба. А това, което видях беше тапициран скелет - в буквалния смисъл на думата. Убедена съм, че това не е било в резултат на някакво физическо заболяване, би изглеждала по друг начин. За мене беше потискащо, защото съм минала през началния стадий, и ми беше тъжно, че някой съзнателно си причинява това.
Къде "навсякъде" ги виждате тези анорексички? Аз на улицата виждам предимно дебели млади момичета. против крайностите съм, но смятам, че затлъстяването е много по-голям проблем в момента.
против крайностите съм, но смятам, че затлъстяването е много по-голям проблем в момента.Е, как да ги видиш, като не излизат от КМ?
Да, доста пълни момичета има по улиците, но не мисля, че техният проблем е по-голям. С малко воля много от тях могат да отслабнат и сами, докато при анорексичките не знам някоя да се е излекувала сама, без помощта на специалисти.
Тъй като напоследък вечер доста вися по градинките и много явно може да се види кой има проблем и кой си е просто слаб. Личи си по състоянието на кожата на лицето (имах лекции по време на следването върху тази тема).
напълно съм съгласна с написаното от xenia, че тук този голям проблем не се взема под сериозно внимание, което прави ситуацията много тежка. Вярно е, че заболяването се развива предимно в пубертета и намирам, че в България има утежнен фактор (вечни коментари по повод теглото и как изглежда човек. като се сетя аз какво съм чувала, когато бях дете...
).
Като учител в Холандия едно от задълженията е да следим как се хранят учениците по време на междучасията и ако има нещо нередно да сигнализираме. Имах едно момиче, което явно имаше проблем, тъй като редовно изхвърляше сандвичите си и го докладвах на класният, който продължи разговорите с нея.
напълно съм съгласна с написаното от xenia, че тук този голям проблем не се взема под сериозно внимание, което прави ситуацията много тежка. Вярно е, че заболяването се развива предимно в пубертета и намирам, че в България има утежнен фактор (вечни коментари по повод теглото и как изглежда човек. като се сетя аз какво съм чувала, когато бях дете...
).Като учител в Холандия едно от задълженията е да следим как се хранят учениците по време на междучасията и ако има нещо нередно да сигнализираме. Имах едно момиче, което явно имаше проблем, тъй като редовно изхвърляше сандвичите си и го докладвах на класният, който продължи разговорите с нея.
Не е така, личи си кога някой си е кльощав и кога е на прага на болестно състояние.
Например, виждала съм много момичета на 13-14-15, които са височки за възрастта си и са ужасно кльощави, само кожа и кости, но просто са израстнали много бързо и след 1-2 години ще се "оправят". И нямат болнав вид.Но да ти е изпито лицето и да ти личи всяка една кост вече не е нормално.
Но в нашите училища ще забележат, че нещо не е наред, след като някое момиче припадне за 5ти път сигурно.
Имах приятелка която мисля беше болна от Анорексия,макар техните да я пратиха в някаква клиника,където я натъпкаха с лекарства,и я върнаха съвсем не в час...Според мен симптомите си и бяха точно за Анорексия,но живееше сама от 14годишна,и на никой от родителите и,не му е пукало какво се случва с дъщеря им,докато не направи нервна криза,счупила един прозорец с ръка,и баща и я вкара в лудница...А истината е че по това време тя отказваше да пие дори минерална вода,с довода че била вредна...Не беше от прекалено слабите,но явно нервната и система е била по-лабилна,и не е издържала на глада,и се е сринала по-бързо...Но това си го спомням сега след години,след като от нея не остана нищо...А тогава сме били деца,и всички смятахме че тя е по своему ексцентрична...За това трябва да се говори много,за да не я последват и други момичета...
А иначе всички крайности са опасни!А затлъстяването като фактор?!Също и тези мускулестите момченца,тъпкани с анаболи?!И аз съм тренирала,но никога не съм си позволявала да се тъпча с боклуци,или въобще нищо да не ям...И пак имах перфектните форми-някога...С неядене,или със изкуственни храни тези неща не се постигат...Ох,много се отплеснах...Сори!!!
А иначе всички крайности са опасни!А затлъстяването като фактор?!Също и тези мускулестите момченца,тъпкани с анаболи?!И аз съм тренирала,но никога не съм си позволявала да се тъпча с боклуци,или въобще нищо да не ям...И пак имах перфектните форми-някога...
С неядене,или със изкуственни храни тези неща не се постигат...Ох,много се отплеснах...Сори!!!
В София мястото,където може да се потърси помощ е клиника"Св.Иван Рилски" по детска психиатрия.Там лечението е комплексно-с психотерапия и медикаменти.Иначе-всяка психиатрия провежда лечебен курс,но по своята същност е принудително захранване през системи и почти наркотично упояване с медикаменти,психиатрите не си дават май много зор.
По принцип,щом е усетен проблема от родителите обикновено е вече много надълбоко.Забързани в ежедневието,по колко време виждаме децата си на ден?Кога се храним по едно и също време с тинейджърите?Как да забележим промяната в хранителните навици,когато ние не сме запознати и не правим разлика от диета,вманиачаване да се свали непременно някой килограм преди море,и признаците на анорексия?
Вече ви писах,момичетата стават враг на себе си,не искат помощ,опияняват се от мисълта,че са над тези баналности-храната,че нещо могат да контролират в живота си,оттам е целия проблем при анорексичките.Много е сложно,помощ искат едва когато не могат от омаломощаване да станат от леглото.
По принцип,щом е усетен проблема от родителите обикновено е вече много надълбоко.Забързани в ежедневието,по колко време виждаме децата си на ден?Кога се храним по едно и също време с тинейджърите?Как да забележим промяната в хранителните навици,когато ние не сме запознати и не правим разлика от диета,вманиачаване да се свали непременно някой килограм преди море,и признаците на анорексия?
Вече ви писах,момичетата стават враг на себе си,не искат помощ,опияняват се от мисълта,че са над тези баналности-храната,че нещо могат да контролират в живота си,оттам е целия проблем при анорексичките.Много е сложно,помощ искат едва когато не могат от омаломощаване да станат от леглото.
А защо решихте,че всичи по-слаби момичета,които виждате по улиците са анорексички?Човек може да бъде болезнено слаб без задължително да е болен от анорексия.
Мда. Може да е булимия. Може да е метаболитно заболяване. Може да е от системно недохранване. Може да е .........., дори не искам да го напиша.
Никой не може да ме убеди, че да изглежаш като скелет е просто резултат на ген. Да бе.
Много е сложно,помощ искат едва когато не могат от омаломощаване да станат от леглото.
Точно затова е много важно родителите да говорят с децата си за тези проблеми и да им ги обяснят още от малки.
Дъщеря ми на 9 години вече знае какво е това, какво го причинява и до какво води. И сега, когато самата тя има малък проблем с килограмите (по скоро натрупване на тлъстини по корема заради сладкишите на баба), единственото допустимо средство в борбата с надебеляването е ежедневната гимнастика (по малко, но често), и никакво ограничаване на яденето. Ако трябва, просто ще спрем сладкишите
Никой не може да ме убеди, че да изглежаш като скелет е просто резултат на ген. Да бе.
Възможно е. Аз бях 38 кила без никакво заболяване (доказано с изследвания). Проблемът се появи след раждането, когато държах на всяка цена да си върна същите килограми. И го постигнах. Сега съм все още с поднормено тегло, и го поддържам с цената на здравето си - обожавам да ям, и се тъпча като прасе, но имам сериозно хормонално заболяване, в резултат на което оставам слаба. Не пия лекарства, защото не искам да напълнея. Наясно съм, че това може да има фатален край, но не ми пука. Психическата ми нагласа е абсолютно анорексична, единственото ми предимство е че не се лишавам от храна
Никой не може да ме убеди, че да изглежаш като скелет е просто резултат на ген. Да бе.
Възможно е. Аз бях 38 кила без никакво заболяване (доказано с изследвания). Проблемът се появи след раждането, когато държах на всяка цена да си върна същите килограми. И го постигнах. Сега съм все още с поднормено тегло, и го поддържам с цената на здравето си - обожавам да ям, и се тъпча като прасе, но имам сериозно хормонално заболяване, в резултат на което оставам слаба. Не пия лекарства, защото не искам да напълнея. Наясно съм, че това може да има фатален край, но не ми пука. Психическата ми нагласа е абсолютно анорексична, единственото ми предимство е че не се лишавам от храна
Jarrita, най-вероятно хормоналното заболяване си го имала още преди раждането, но просто не е било открито. По принцип хормоналните заболявания са с клинична картина, която се припокрива с много други заболявания и не е лесно понякога, да се диагностицират. Имам позната, която след 5 години изследвания, най-накрая разбра от какво страда. И не беше ходила при случайни лекари.
Не пия лекарства, защото не искам да напълнея. Наясно съм, че това може да има фатален край, но не ми пука. Психическата ми нагласа е абсолютно анорексична, единственото ми предимство е че не се лишавам от храна
Ти си за сериозно лечение тогава при психолог. Не мога да си представя, че жена която е майка, може да направи подобно изказване, че не и пука дали ще остави детето си без родител, заради факта, че от лекарствата може да качи някой и друг килограм.
Хормоналното заболяване се появи, след като се роди детето, правени са ми изследвания по време на бременността и тогава всичко беше перфектно (поисках изследвания, защото през пубертета имах проблеми със щитовидната жлеза).
Все се каня да отида на изследвания ама така мразя да ходя по лекари.......
Ти си за сериозно лечение тогава при психолог. Не мога да си представя, че жена която е майка, може да направи подобно изказване, че не и пука дали ще остави детето си без родител, заради факта, че от лекарствата може да качи някой и друг килограм.
Проблемът не е психологически, просто ми писна от лекари, които лекуват следствието, а причината си остава. Хапчетата, които ми предписваха, ми съсипваха имунната система, а проблемът си оставаше. Сега редовно си правя изследвания, и пия хапчета само когато наистина имам нужда от тях. И докато не намеря добър ендокринолог, няма начин да се тровя за тоя, дето духа (че и да трупам килограми отгоре).
Хормоналното заболяване се появи, след като се роди детето, правени са ми изследвания по време на бременността и тогава всичко беше перфектно (поисках изследвания, защото през пубертета имах проблеми със щитовидната жлеза).
От всичко, което си написала, още повече си затвърждавам мнението, че здрав човек под 40 кг. няма. Изключвам случайте, когато височината е под 155 см.
Уф много лошо. Пък аз съм 50-51 кила, мисля се за дебела,тормозя се и се тегля всеки ден по няколко пъти, но не мога да спра да се тъпча. 
И само се измъчвам от угризения, прилагам си мои тактики за редуциране на теглото, но основно вниманието ми е насочено към това колко тежа. 
И само се измъчвам от угризения, прилагам си мои тактики за редуциране на теглото, но основно вниманието ми е насочено към това колко тежа.
Проблемът не е психологически, просто ми писна от лекари, които лекуват следствието, а причината си остава. Хапчетата, които ми предписваха, ми съсипваха имунната система, а проблемът си оставаше. Сега редовно си правя изследвания, и пия хапчета само когато наистина имам нужда от тях. И докато не намеря добър ендокринолог, няма начин да се тровя за тоя, дето духа (че и да трупам килограми отгоре).
Не знам всъщност дали наистина си прекалено слаба, защото това с килограмите е много относително, не само височината а и структурата на костите също е от значение. При примерен ръст от 165 см, могат да са приемливи кг както 45 така и 55 кг, но за различни жени. А ти на аватара както си в лицето направо си с бузки.
Аз която съм едра жена, /не пълна/ но лицето ми е по слабо от твоето. Все пак при такъв сериозен проблем, наистина се опитай да намериш добър лекар в тази сфера да ти изпише адекватно лечение.
...Но да ти е изпито лицето и да ти личи всяка една кост вече не е нормално...
... Просто ми беше период, и не беше пуберско, щото бях над 25... Но сега осъзнавам, че на снимките изглеждам доста плашещо... И не, от нищо, нищо, нищо не съм била болна, просто работех на две места, над 18 часа дневно и ме беше срам да хапвам на работа. Тъпо пате. Хапвах, ако намеря някакво време уикендите, а живеех доста активно. Пък шефа ми ме съжаляваше и ми купуваше закуски всеки ден 
.
Не е задължително момичето да е "скелет", за да има такъв проблем.
Аз съм на 22 год., тази година завършихме университета... и виждам проблема твърде често - толкова, че да се запитам какво става с нас?
Отказът от храна, постоянното броене и мислене какво има в чинията, "забранените" храни, чувството за вина, срам и неудобство, "надпреварата" коя яде по- малко... Удоволствието, "превъзходството" от отказа от храна... Ужас от тъпчене, повръщане, разхлабителни... И най- вече - вечната несигурност, страхът от огледалото, от образа в него.
Не, не е задължително да си слаб - достатъчно е и просто ежедневно, години наред тези мисли да те побъркват, да не те оставят намира отново и отново. Защо? Нямам обяснение, но пък си спомням вечните подмятания от приятели и роднини, за това как изглеждам... Колко е "престижно" в днешно време девойката да е слаба, а момчето "силно".
Иначе аз нямам сериозен проблем, но поредният пример от последните няколко дни за това явление ме хвърли в истински потрес - за това така емоционално говоря за това. Поне ми олекна.
Аз съм на 22 год., тази година завършихме университета... и виждам проблема твърде често - толкова, че да се запитам какво става с нас?
Отказът от храна, постоянното броене и мислене какво има в чинията, "забранените" храни, чувството за вина, срам и неудобство, "надпреварата" коя яде по- малко... Удоволствието, "превъзходството" от отказа от храна... Ужас от тъпчене, повръщане, разхлабителни... И най- вече - вечната несигурност, страхът от огледалото, от образа в него.
Не, не е задължително да си слаб - достатъчно е и просто ежедневно, години наред тези мисли да те побъркват, да не те оставят намира отново и отново. Защо? Нямам обяснение, но пък си спомням вечните подмятания от приятели и роднини, за това как изглеждам... Колко е "престижно" в днешно време девойката да е слаба, а момчето "силно".
Иначе аз нямам сериозен проблем, но поредният пример от последните няколко дни за това явление ме хвърли в истински потрес - за това така емоционално говоря за това. Поне ми олекна.
Долу вляво на страницата
Все още обаче няма качен на сайта безплатния материал. Това е от Отечествен фронт, днес го четох във вестника. Ще го сканирам и утре ще пусна материала.
Все още обаче няма качен на сайта безплатния материал. Това е от Отечествен фронт, днес го четох във вестника. Ще го сканирам и утре ще пусна материала.
Ако едно момиченце играе с тая кукла, а друго - с тая,
в чие канченце ще се набие идеята, че да си слабичка е ценно качество и признак на неземна хубост?
Или от четяща КМ девойка, и четяща уроците си девойка?
Няма значение, причини винаги могат да се намерят, даже в народното творчество "на снага тънка топола"
в чие канченце ще се набие идеята, че да си слабичка е ценно качество и признак на неземна хубост?
Или от четяща КМ девойка, и четяща уроците си девойка?
Няма значение, причини винаги могат да се намерят, даже в народното творчество "на снага тънка топола"
Вълкът, дъщеря ми играе и с двата вида кукли. еднакво си ги обича.
по твоята логика излиза, че половината от нея ще бъде анорексично слаба, другата половина - нормално изглеждаща.
идеята не е само с какво играе едно момиченце, а как възприема играчките. като модел за подражание или просто като нереални кукли.
по твоята логика излиза, че половината от нея ще бъде анорексично слаба, другата половина - нормално изглеждаща.
идеята не е само с какво играе едно момиченце, а как възприема играчките. като модел за подражание или просто като нереални кукли.
Знаеш ли, няма дете, на което можеш да обясниш нещо, без то да се вживява. Независимо дари става въпрос за анимационен филм, игра, или играчка.
На пазара в неделя - беше пуст, видях едно дете на около пет години. Срещу нето, отстрани идваше голям коталак. Хлапето разпери едно тесте магически карти Юги Йо, избра една, и с протегната напред ръка заплашваше котарака, докато се разминат.
Та дядо ми ме учеше, да търся причините. Това, че пръста ми е разбит и съм го припикал за дезинфекция, не е достатъчно. Разбил съм го, защото съм броил гаргите в небето, а не съм гледал къде вървя.
Все има причини за анорексията. Трябва да има. Ти кои казваш че са?
На пазара в неделя - беше пуст, видях едно дете на около пет години. Срещу нето, отстрани идваше голям коталак. Хлапето разпери едно тесте магически карти Юги Йо, избра една, и с протегната напред ръка заплашваше котарака, докато се разминат.
Та дядо ми ме учеше, да търся причините. Това, че пръста ми е разбит и съм го припикал за дезинфекция, не е достатъчно. Разбил съм го, защото съм броил гаргите в небето, а не съм гледал къде вървя.
Все има причини за анорексията. Трябва да има. Ти кои казваш че са?
Ааа, аз предпочитам втората - първата е много ръбеста и не можеш да я мачкаш.
Но съм имала барбита и те са последното, което ме е подтиквало към идеята, че трябва да съм слаба на всяка цена.
Други са факторите.Уф много лошо. Пък аз съм 50-51 кила, мисля се за дебела,тормозя се и се тегля всеки ден по няколко пъти, но не мога да спра да се тъпча. И само се измъчвам от угризения, прилагам си мои тактики за редуциране на теглото, но основно вниманието ми е насочено към това колко тежа.
И само се измъчвам от угризения, прилагам си мои тактики за редуциране на теглото, но основно вниманието ми е насочено към това колко тежа. Спортуваш ли?
Вълкът, далеч съм от мисълта, че децата не бива да се вживяват. или че могат да играят, без да го правят.
няма да са деца тогава.
мисълта ми е, че момиченцето може да играе с барбито и то да е майката в нейната игра. да възпроизвежда модела на семейството.има едни малки куклички, които са децата. има още една, която е госпожата от детската градина. това е игра, в която момиченцето се идентифицира с модела на майката като такава, а не с конкретната кукла с определени форми.
другата кукла като модел е бебе. момиченцето идентифицира себе си като майка, а куклата е нейното дете. отново ролева игра.
паралелно с това вървят обясненията, че и двете кукли имат нереални и несъразмерни тела. и че не е необходимо майката да изглежда като барби, за да е хубава. още повече, че има модела на сбствената си майка, която е твърде далеч от визията на барбито./ поне в къщи е така, но има и майки-барбита /
слава богу, моята дъщеря обича да рисува и това помага, като правим паралел между нарисуваното човешко тяло, изследваме пропорциите му и това на куклата барби, която с дългите си крака е всичко друго, но не и реално съразмерна.
а що се отнася до причините - не знам точно кои са. психолозите знаят.
но една такава може да бъде липсата на достатъчно внимание и отношение към детето.
няма да са деца тогава.
мисълта ми е, че момиченцето може да играе с барбито и то да е майката в нейната игра. да възпроизвежда модела на семейството.има едни малки куклички, които са децата. има още една, която е госпожата от детската градина. това е игра, в която момиченцето се идентифицира с модела на майката като такава, а не с конкретната кукла с определени форми.
другата кукла като модел е бебе. момиченцето идентифицира себе си като майка, а куклата е нейното дете. отново ролева игра.
паралелно с това вървят обясненията, че и двете кукли имат нереални и несъразмерни тела. и че не е необходимо майката да изглежда като барби, за да е хубава. още повече, че има модела на сбствената си майка, която е твърде далеч от визията на барбито./ поне в къщи е така, но има и майки-барбита /
слава богу, моята дъщеря обича да рисува и това помага, като правим паралел между нарисуваното човешко тяло, изследваме пропорциите му и това на куклата барби, която с дългите си крака е всичко друго, но не и реално съразмерна.
а що се отнася до причините - не знам точно кои са. психолозите знаят.
но една такава може да бъде липсата на достатъчно внимание и отношение към детето.
Напълно подкрепям тезата, че за анорексията не се говори и че става социален проблем. Но да погледнем на въпроса от друга гледна точка:медиите, модата, средата. За да възникне идеята за идеалната фигура у едно момиче, то трябва да бъде подтикнато към нея, т.е. стериотипите за перфектната външност и 90-60-90! не може всяка жена или момиче да е като излязло от ботилка, гените са си гени и си оказват влияние. Яд ме хваща на майки, който казват на дъщерите си, че са дебели , защото съм чувала и такива реплики.
Ами средата - децата са жестоки и подигравките "свиня, дебелана...." са огромен стимул за гладуване, макар че напоследък сякаш по-рядко го чувам и Слава Богу!
Ами медиите - да сте виждали манекенка с различни мерки от стандарта? Навсякаде се пропагандира, че мъжа и жената трябва да се с перфектна фигура
Проблема е твръде дълбок и обществото има вина за това, семейството има вина, но факта, че се обсъжда в общодостъпен форум е добро начало за разрешаването му.
Нека бъдем естествени
, защото съм чувала и такива реплики. Ами средата - децата са жестоки и подигравките "свиня, дебелана...." са огромен стимул за гладуване, макар че напоследък сякаш по-рядко го чувам и Слава Богу!
Ами медиите - да сте виждали манекенка с различни мерки от стандарта? Навсякаде се пропагандира, че мъжа и жената трябва да се с перфектна фигура
Проблема е твръде дълбок и обществото има вина за това, семейството има вина, но факта, че се обсъжда в общодостъпен форум е добро начало за разрешаването му.
Нека бъдем естествени
Абсолютно съм сигурен, че не си права. Какъв е проблемът в такъв случай майката в ролевата игра да е с реални, срещани в живота параметри?
Как я виждаш Барби като майка? Прилича ли ти на жена, мъкнеща пазарски чанти? Или кърмеща? Сменяща надрусан памперс?
Ама не, тая барби за в бъдеще ще продава. Дрехи, козметика, услуги.
Как я виждаш Барби като майка? Прилича ли ти на жена, мъкнеща пазарски чанти? Или кърмеща? Сменяща надрусан памперс?
Ама не, тая барби за в бъдеще ще продава. Дрехи, козметика, услуги.
аз и да не я виждам, дъщеря ми я вижда точно като майка. в нейните игри барбитата правят това, което си описал - кърмят, готвят, пазаруват /не обувки "Прада"/.....
няма проблем майката да е с реални пропорции. има проблем, че не я произвеждат. поне аз не съм видяла такава кукла.
барби поне има нормална глава.
ами братц? /не знам дали такава и беше марката, няма в къщи таква кукла/
няма проблем майката да е с реални пропорции. има проблем, че не я произвеждат. поне аз не съм видяла такава кукла.
барби поне има нормална глава.
ами братц? /не знам дали такава и беше марката, няма в къщи таква кукла
/
Не мисля, че проблема е в куклите. Когато момиченцата са във възраст да играят с кукли все още не се замислят как изглеждат. Това става далеч по късно.
Нито можеш да обясниш на едно дете на 3 - 4 - 5 години, че това са само играчки и няма нищо общо с действителността.
Виждала съм много дундести момиченца да играят точно с такива Барбита и изобщо да не се притесняват от собствените си коремчета / за които майките им определено би трябвало да се позамислят, но това е друга тема /.
Аз самата съм била доста пухкава като малка и съм се тормозила много от това, но не съм станала анорексичка, нито булимичка. Защо ли? И аз съм играла със слаби кукли и съм искала да съм като манекенка. С много усилия от моя страна съм се привела и поддържам добър и здрав вид.
Анорексията определено е страшна и преди всичко психическа болест, но не мисля, че ако се забранят Барбитата проблема ще изчезне. Още повече, че затлъстяването при децата е много по чест проблем, отколкото прекалената дори и неанорексична слаботия.
Нито можеш да обясниш на едно дете на 3 - 4 - 5 години, че това са само играчки и няма нищо общо с действителността.
Виждала съм много дундести момиченца да играят точно с такива Барбита и изобщо да не се притесняват от собствените си коремчета / за които майките им определено би трябвало да се позамислят, но това е друга тема /.
Аз самата съм била доста пухкава като малка и съм се тормозила много от това, но не съм станала анорексичка, нито булимичка. Защо ли?
И аз съм играла със слаби кукли и съм искала да съм като манекенка. С много усилия от моя страна съм се привела и поддържам добър и здрав вид. Анорексията определено е страшна и преди всичко психическа болест, но не мисля, че ако се забранят Барбитата проблема ще изчезне. Още повече, че затлъстяването при децата е много по чест проблем, отколкото прекалената дори и неанорексична слаботия.
А това???? http://www.youtube.com/watch?v=UKlSagF77SU&feature=related
И двете крайности ме ужасяват, но анорексията е по-скоро психичен проблем, а при затлъстяването до голяма степен са виновни родителите!
И двете крайности ме ужасяват, но анорексията е по-скоро психичен проблем, а при затлъстяването до голяма степен са виновни родителите!
Съгласна! И в клипчето се вижда как набиват сандвичи, пица и пържени картофки! Милото дете!
По своята същност анорексията е бунт.Но на човек,който не смее да се разбунтува срещу този,който го подтиска,не го зачита,не го одобрява.
Начина на хранене е единственото,което зависи от самата нея,нищо друго наоколо не й изглежда възможно да промени.С отказа от храна тя се чувства силна,доказва на себе си,че нещо в живота си решава тя,нещо владее.
Психологията твърди,че за анорексията на едно младо момиче е виновна майка му.За това и се тества как изглежда майката в очите на анорексичката,кое в нейното поведение е отключило болестта.Друг фактор за заболяването е отношение на значим за момичето човек,който й е направил забележка за фигурата й.Ако е податлива на внушение тя се фиксира върху определени негови изказвания,игнорирайки положителния смисъл.Зацикля в тази тема и не можейки да преодолее "лошото "отношение,решава,че отслабвайки,ще го спечели,ще го впечатли.
Начина на хранене е единственото,което зависи от самата нея,нищо друго наоколо не й изглежда възможно да промени.С отказа от храна тя се чувства силна,доказва на себе си,че нещо в живота си решава тя,нещо владее.
Психологията твърди,че за анорексията на едно младо момиче е виновна майка му.За това и се тества как изглежда майката в очите на анорексичката,кое в нейното поведение е отключило болестта.Друг фактор за заболяването е отношение на значим за момичето човек,който й е направил забележка за фигурата й.Ако е податлива на внушение тя се фиксира върху определени негови изказвания,игнорирайки положителния смисъл.Зацикля в тази тема и не можейки да преодолее "лошото "отношение,решава,че отслабвайки,ще го спечели,ще го впечатли.
Доколкото знам, анорексия развиват децата-перфекционисти. Отличнички, грижещи се за по-малките си братя/сестри, въобще деца за пример. Само че вече не могат да направят разлика докъде трябва да спрат със стремежа към съвършенство. И да приемат, че могат да бъдат обичани дори и несъвършени.
Да внимават както майките, така и бабите, когато се опитват чрез дъщерите или внучките си да постигат това, което те самите не са успели. Приказките от сорта "Ти можеш повече", "Ти трябва да си първа", от проява на болни амбиции се превръщат в болестна проява у детето.
Анорексия се лекува и с хомеопатия. Била съм свидетел. Отнема повече от година, но поне не наблъсква организма с успокоителни или с хормони.
Да внимават както майките, така и бабите, когато се опитват чрез дъщерите или внучките си да постигат това, което те самите не са успели. Приказките от сорта "Ти можеш повече", "Ти трябва да си първа", от проява на болни амбиции се превръщат в болестна проява у детето.
Анорексия се лекува и с хомеопатия. Била съм свидетел. Отнема повече от година, но поне не наблъсква организма с успокоителни или с хормони.
А това???? http://www.youtube.com/watch?v=UKlSagF77SU&feature=related
И двете крайности ме ужасяват, но анорексията е по-скоро психичен проблем, а при затлъстяването до голяма степен са виновни родителите!
И двете крайности ме ужасяват, но анорексията е по-скоро психичен проблем, а при затлъстяването до голяма степен са виновни родителите!
Съгласна! И в клипчето се вижда как набиват сандвичи, пица и пържени картофки! Милото дете!
Потресе ме клипчето и потърсих повече информация за горкото дете.Все пак май ще завърши историята щастливо:
http://img257.imageshack.us/img257/51/fatkid1db8.jpg
http://img169.imageshack.us/img169/9449/fatkid2yx1.jpg
http://img169.imageshack.us/img169/7594/fatkid3pg9.jpg
За който не разбира англ , сега детето тежи 50 кг след лечение в клиника и остава да у премахнат оперативно излишната кожа.
---------------------
А за анорексията.. мн ми е болна темата,защото съм имала такъв период, повече от година и едва се измъкнах.Сега съм в другата крайност,но това е друга тема. Откакто се помня, майка ми се въртеше пред огледалото и все казваше, че задника й бил 2 декара и трябва да е на диета (при ръст 168/тегло 50-55). Все ме питаше дали била дебела. Вкъщи през целия ми пубертет се ядеше само суха храна -- сандвичи, полуготови пици и пържени картофи, много шоколади и сладки неща. На майка ми не й се отразява това хранене, но аз на 14 бях достигнала 80 кг при ръст 168.Тогава нямаше много информация за диети и майка ми все ме успокояваше,че аз съм си била едра, нямала съм нужда от диети. Даже се сърдеше, ако някоя от приятелките й подмяташе нещо и после ми разказваше как ме била защитавала пред тях. Най обичаше да ме сравнява с някой много дебел човек в моя полза - казваше "ти се мислиш за дебела,но ето да знаеш еди кой си колко е дебел!". Явно го приемаше, че ми прави комплимент. Така и не знам, кое е по-ужасно, майка ти да ти натяква че си тлъст или да не те забелязва и да те оставя да се свиниш.
За подигравките от децата няма нужда да пиша,толкова се бях наслушала на свини,крави, прасета и така нататъка,че......
После се откъснах от вкъщи и започна втора фаза на кошмара. Изпаднах в много стресова ситуация и започнах да ограничавам храните.Първо вредните с идея за здравословен живот. Оставих пърженото, газираното, сладкото. После нещата започнаха да излизат от контрол и включих към не-тата тестяното, картофите, ориза, част от месата, после останалата част от месата, после почти всичко.Ядях по малко през ден,през два, през четири и не изпитвах глад, а приток на нечовешка енергия.Нямаше кой да ме контролира. Спортувах и не ми ставаше лошо,не се чувствах човек. Не се теглех, но дрехите ми висяха и се налагаше да ги преправям.За съжаление са ми слаби думите да опиша какво невероятно е чувството,но колко голяма е цената.
От това състояние излязох с много зор, за да влеза в кръговрати на булимия,преяждане и какво ли още не.Но няма да ви отегчавам.
Нещата са много сериозни,ще ми се да помоля всички мами да внимават с диетите и най-вече с това на какво учат момиченцата си.Аз на майка ми никога няма да й простя неадекватното и направо вредно отношение по въпроса.Осакати ме за цял живот.
летящата франзела, впечатлена съм, че сама си успяла да излезеш от това състояние! знам, колко е тежко и трудно. желая ти успех, по пътя към намирането на спокойствие и равновесие! 
ще имам предвид съвета ти относно фръцкането пред огледалото и пустосването на килограмите. да си призная, хем го правя по инерция, хем се дразня, когато дъщеря ми мрънка по същия начин за себе си. и се притеснявам, когато плодовете и сготвената храна стоят в хладилника, а се хапват само набързо разни сандвичи.
размишлявам над поста ти и се чудя само откъде идва "притокът на нечовешка енергия"? нали уж "рЪната прай борбЪта"? толкова много енергия ли губи тялото ни за преработката на храна, че в момента, в който спре да се храни се чувства енергично?
ще имам предвид съвета ти относно фръцкането пред огледалото и пустосването на килограмите. да си призная, хем го правя по инерция, хем се дразня, когато дъщеря ми мрънка по същия начин за себе си. и се притеснявам, когато плодовете и сготвената храна стоят в хладилника, а се хапват само набързо разни сандвичи.
размишлявам над поста ти и се чудя само откъде идва "притокът на нечовешка енергия"? нали уж "рЪната прай борбЪта"? толкова много енергия ли губи тялото ни за преработката на храна, че в момента, в който спре да се храни се чувства енергично?
Някой беше писал по-горе, че една реплика може да "отключи" тази болест. Аз съм преминала през това. Е слава Богу до анорексия не се стигна, но натам беше тръгнало. Особено важна е реакцията на родителите. В моя случай репликата беше "Приличаш на як немски кон, а тя е като кристална фигурка", думите бяха казани от близък възрастен на когото аз отчаяна исках да се харесам. Няма да коментирам подробности, но на крехките 14 години това действа като отрова. Спрях да ям. Оправдавайки се, че имам много за учене, исках да се храня в моята стая и прибирах храната по разни пликчета, които после изхвърлях. Мразех отражението си в огледалото. Заловиха ме и с много такт и любов нещата се оправиха.
Мисълта ми е, че понякога родителите и близките могат да помогнат преди да се стигне до клиники и лекарства, но за целта трябва добре да познават децата си и да се интересуват от живота, настроенията и проблемите им.
Мисълта ми е, че понякога родителите и близките могат да помогнат преди да се стигне до клиники и лекарства, но за целта трябва добре да познават децата си и да се интересуват от живота, настроенията и проблемите им.
размишлявам над поста ти и се чудя само откъде идва "притокът на нечовешка енергия"? нали уж "рЪната прай борбЪта"? толкова много енергия ли губи тялото ни за преработката на храна, че в момента, в който спре да се храни се чувства енергично?
Ооооооо, тялото има способността да свикне с толкова малко храна, че не сте в състояние да го разберете, ако не сте опитали. А "енергията" идва от психиката. Никакъв глад не може да те събори, ако виждаш в огледалото резултата, който искаш.
Аз имам щастието да се справя с този проблем много по леко от летящата, като гледам лентичката и, виждам, че през много периоди на отслабване и напълняване е минала. Разбирам я. Много силна воля и трезв разум се иска да не се изгубиш в желанието си да изглеждаш добре. Особено когато си все още дете. Аз успях веднъж и завинаги, без да минавам през периоди на булимия и драстично казване на кг. Честно казано гледайки майка ми и баба ми от по 100 кг, такъв стимул са за мен, че не можете да повярвате. Може да ви звучи тъпо, но на 35 изглеждам по добре отколкото на 15 и никой, който не ме е познавал от дете не би предположил, че съм ималa някакви проблеми в това отношение.
Бих искала да споделя и аз своето виждане и мнение по въпроса.
От много малка съм в сферата на модата и съм доста навътре в нещата.Когато си заобиколен от изключително слаби момичета(имам предвид момичета в тинейджърска възраст) няма как да не се повлияеш от това.Бях в Милано по време на "fashion week-a" и повярвайте ми по улиците беше направо страшно....високи по 178см,може би към 50 кг максимум....адски слаби...краката им бяха тънки като моята ръка....няма как да не ти се отрази психически всичко това,особено ако си амбициозен да постигнеш нещо ....да припечелиш някой лев...та аз съм 174 см,тежах 48кг,нормално изглеждаща в сравнение с повечето...искам само да отбележа,че не всички бяха болно слаби,включително аз....анорексията и булимията са част от живота на повечето моделки...дали период или постоянно,почти няма модел ,който да не е минал по този път....Слава Богу аз успях да се контролирам,въпреки че имах труден период....сега само се моля Господ да пази децата ми и да не се влияят до такава степен от холивудските звезди и моделите та да бъде застрашено здравето им...
Но това чувство дали си слаб и изглеждаш добре все още е неизменна част от ежедневието ми...предполагам,че е професионално изкривяване....
От много малка съм в сферата на модата и съм доста навътре в нещата.Когато си заобиколен от изключително слаби момичета(имам предвид момичета в тинейджърска възраст) няма как да не се повлияеш от това.Бях в Милано по време на "fashion week-a" и повярвайте ми по улиците беше направо страшно....високи по 178см,може би към 50 кг максимум....адски слаби...краката им бяха тънки като моята ръка....няма как да не ти се отрази психически всичко това,особено ако си амбициозен да постигнеш нещо ....да припечелиш някой лев...та аз съм 174 см,тежах 48кг,нормално изглеждаща в сравнение с повечето...искам само да отбележа,че не всички бяха болно слаби,включително аз....анорексията и булимията са част от живота на повечето моделки...дали период или постоянно,почти няма модел ,който да не е минал по този път....Слава Богу аз успях да се контролирам,въпреки че имах труден период....сега само се моля Господ да пази децата ми и да не се влияят до такава степен от холивудските звезди и моделите та да бъде застрашено здравето им...
Но това чувство дали си слаб и изглеждаш добре все още е неизменна част от ежедневието ми...предполагам,че е професионално изкривяване....
Lilibon много ти благодаря за пожеланието, дано.
За детето ти не знам какво да те посъветвам.. в моето семейство бих се постарала да запиша децата си на спорт, плуване например, и бих се старала да не е практика консумацията на вредни храни,без да ги забранявам напълно.Би трябвало да е достатъчно.
А за енергията много съм се чудела и нямам отговор. Не знам дали при всички неядящи е така. И без храна ми стигаше енергията и за спорт , и за учене, и за много обикаляне пеш, и за творене (рисуване), при това го вършех качествено,без претупване. Винаги съм била поспалива, но в този период можех да спя по 4-5 часа,да се будя без будилник и да не изпитвам сънливост (без кафета) по цял ден. За съжаление чувството е по-скоро приятно -- свръхчовешко (всички ядат,спят,а ти си супер работоспособен)-- и оттам трудно да се откажеш от него. Непрекъсато се изкушаваш да поемаш по-големи предизвикателства. Аз достигнах до десет дена без нито хапка храна и без понижаване на енергията,за да разбера,че граница няма(поне там).Звучи ненормално, невъзможно,но е факт. За съжаление със странични ефекти-- чувство за нереалност, откъснатост от тялото. Няма как да е хубаво,за мен анорексията си е прикрита форма на самоубийство,желание да се свиеш пространствено до пълно изчезване и несъществуване.
А за енергията-- представям си я като ластик. Опъваш, опъваш, опъва се повече от очакваното, но накрая винаги се къса.....
Сега като чета написаното и ме е срам да го публикувам, звучи като писания на побъркан човек и ме е срам, че бях стигнала дотам. Но ми се иска със споделеното да съм от полза на някой.
За детето ти не знам какво да те посъветвам.. в моето семейство бих се постарала да запиша децата си на спорт, плуване например, и бих се старала да не е практика консумацията на вредни храни,без да ги забранявам напълно.Би трябвало да е достатъчно.
А за енергията много съм се чудела и нямам отговор. Не знам дали при всички неядящи е така. И без храна ми стигаше енергията и за спорт , и за учене, и за много обикаляне пеш, и за творене (рисуване), при това го вършех качествено,без претупване. Винаги съм била поспалива, но в този период можех да спя по 4-5 часа,да се будя без будилник и да не изпитвам сънливост (без кафета) по цял ден. За съжаление чувството е по-скоро приятно -- свръхчовешко (всички ядат,спят,а ти си супер работоспособен)-- и оттам трудно да се откажеш от него. Непрекъсато се изкушаваш да поемаш по-големи предизвикателства. Аз достигнах до десет дена без нито хапка храна и без понижаване на енергията,за да разбера,че граница няма(поне там).Звучи ненормално, невъзможно,но е факт. За съжаление със странични ефекти-- чувство за нереалност, откъснатост от тялото. Няма как да е хубаво,за мен анорексията си е прикрита форма на самоубийство,желание да се свиеш пространствено до пълно изчезване и несъществуване.
А за енергията-- представям си я като ластик. Опъваш, опъваш, опъва се повече от очакваното, но накрая винаги се къса.....
Сега като чета написаното и ме е срам да го публикувам, звучи като писания на побъркан човек и ме е срам, че бях стигнала дотам.
Но ми се иска със споделеното да съм от полза на някой. 
Сега като чета написаното и ме е срам да го публикувам, звучи като писания на побъркан човек и ме е срам, че бях стигнала дотам. Но ми се иска със споделеното да съм от полза на някой.
Но ми се иска със споделеното да съм от полза на някой. Няма как да е хубаво, за мен анорексията си е прикрита форма на самоубийство,желание да се свиеш пространствено до пълно изчезване и несъществуване.
Това изречение обобщава всичко, което съм прочела и чула за това заболяване. Кратко и ясно.
И аз съм впечатлена от разказа на летящата франзела!
Не мога да преценя доколко е разпрастранен проблемът, но според мен психозата е масова. Например, когато бях на 16 се смяташе, че една жена, висока 165, трабва да тежи между 55 и 65кг.
Малко по-нагоре компетентно беше пояснено, че при 165 см ръст, можеш да изглеждаш добре и ако си 45 и ако си 55кг. За 20 години нещата неусетно са се променили дотолкова, че някои крайни състояния се приемат вече за норма, а за крайност се считат състояния, наистина граничещи със смъртта.
Моята колежка непрекъснато говори за диети и килограми, а в никакъв случай не може да се каже, че е пълна. Много й се дразня, защото го приемам като груб намек към моята външност (в сравниние с нея съм направо дебела). Сега обаче, след като прочетох темата, си мисля, че може и да има проблем в главата.
Не мога да преценя доколко е разпрастранен проблемът, но според мен психозата е масова. Например, когато бях на 16 се смяташе, че една жена, висока 165, трабва да тежи между 55 и 65кг.
Малко по-нагоре компетентно беше пояснено, че при 165 см ръст, можеш да изглеждаш добре и ако си 45 и ако си 55кг. За 20 години нещата неусетно са се променили дотолкова, че някои крайни състояния се приемат вече за норма, а за крайност се считат състояния, наистина граничещи със смъртта.
Моята колежка непрекъснато говори за диети и килограми, а в никакъв случай не може да се каже, че е пълна. Много й се дразня, защото го приемам като груб намек към моята външност (в сравниние с нея съм направо дебела). Сега обаче, след като прочетох темата, си мисля, че може и да има проблем в главата.
...Не мога да преценя доколко е разпрастранен проблемът, но според мен психозата е масова...
. Анорексия, булимия... Всяка се беше справила някак, без помощта на специалисти. В момента изглеждат напълно нормално и никога не бих допуснала, че може да са били анорексични в миналото 
. Тъй че явно е доста разпространен проблем ...
В България основна тема на разговор между жените са килограмите. Едва изчезнала някоя колежка, бива обсъдена от всички останали /ама много е отслабнала, надебеляла и пр /. Подготовката за среща с хора, които не си виждал отдавна минава през намирането на онази дреха, която ще те направи да изглеждаш най-прекрасно вталена /да се пукнат от яд тия, дето даже и деца нямат, а са със сланини по корема /.
Дотолкова ни е обременено обществото с този безкраен разговор за слабо-дебело, че усещам и по себе си, че правя безумни състезания с фигурата си да я докарам до размери, за които тя никога не е била пригодена. Имала съм залитане по булимията, в студентските години, но дори не ми се е налагало да се боря, знаех си, че правя глупости и спрях. Още повече, че винаги съм спортувала много и съм се движела, а това в много случаи е решение.
Казват, че хранителните разстройства показват чрез отношението ти към храната отношението към хората. Булимичките се отдавали на общуването, приемали другия близко от себе си, но после го изхвърляли набързо от страх той самият да не си отиде. Анорексичките се вкопчавали в храната, искали да сведат до минимум зависимостта от нея, така като правят и с хората.
Според мен нещо някога в детството се е случило. И вина за това носят преди всичко родителите . Собствените комплекси често се пренасят на децата и ги вкарваш в схема, която доброволно те никога не биха участвали. И да, куклата Барби е част от тази схема, и виковете за втората филия хляб, която не трябва да се яде. Като не си създал хранителни навици, когато трябва, какво е виновно едно дете, че сега иска това, на което е научено?
Нагледала съм се на бременни, които пушат по кутия цигари на ден и ядат само солети, за да не напълнеят.
Една майка, родила преди две седмици, беше пуснала тема в съседния подфорум за връзката между голямо бебе и дебел възрастен.
/. Дотолкова ни е обременено обществото с този безкраен разговор за слабо-дебело, че усещам и по себе си, че правя безумни състезания с фигурата си да я докарам до размери, за които тя никога не е била пригодена. Имала съм залитане по булимията, в студентските години, но дори не ми се е налагало да се боря, знаех си, че правя глупости и спрях. Още повече, че винаги съм спортувала много и съм се движела, а това в много случаи е решение.
Казват, че хранителните разстройства показват чрез отношението ти към храната отношението към хората. Булимичките се отдавали на общуването, приемали другия близко от себе си, но после го изхвърляли набързо от страх той самият да не си отиде. Анорексичките се вкопчавали в храната, искали да сведат до минимум зависимостта от нея, така като правят и с хората.
Според мен нещо някога в детството се е случило. И вина за това носят преди всичко родителите . Собствените комплекси често се пренасят на децата и ги вкарваш в схема, която доброволно те никога не биха участвали. И да, куклата Барби е част от тази схема, и виковете за втората филия хляб, която не трябва да се яде. Като не си създал хранителни навици, когато трябва, какво е виновно едно дете, че сега иска това, на което е научено?
Нагледала съм се на бременни, които пушат по кутия цигари на ден и ядат само солети, за да не напълнеят.
Една майка, родила преди две седмици, беше пуснала тема в съседния подфорум за връзката между голямо бебе и дебел възрастен
. В някакво предаване бях чула, че в България няма къде да окажат адекватна медицинска помощ на болните от анорексия 
съм.Малките момичета почват да пазят диети и да се зомбират от изкривения модел за красота още от 10,12 годишни.Работа е ма майките да ги научим да бъдат жени и да обичат себе си.
Знаете ли какво е да не си повръщал цели 4 месеца и снощи нещо се разстроих и отворих хладилника и се натъпках зверски,просто неможех да се спра,после беж до кенефа,да ама случайно погледнах огледалото в банята и се заблях в него и почнах вътрешна борба да не повръщам.Търчах до кантара,теглих се-плюс 1,700 представете си колко съм натъпкала,пак до кенефа,пак викам абе 4 месеца изкара не се проваляй.Пак на кантара,докато накрая му извадих батериите и отидох да пера на ръка(имам пералня)само и само да не мисля за храна и кг.Като дрога е храната.Лоша работа.
Не е и само това,като видиш кг плюс следва прием на големи дози разхлабителни,дни на вода и една ябълка,пиене на диуретици...как досега не съм попадала в болница незнам.Да речем аз съм вече възрастен организъм примерно,не съм в период на растеж.Ама има и тийнове на моето дередже
Не е и само това,като видиш кг плюс следва прием на големи дози разхлабителни,дни на вода и една ябълка,пиене на диуретици...как досега не съм попадала в болница незнам.Да речем аз съм вече възрастен организъм примерно,не съм в период на растеж.Ама има и тийнове на моето дередже
Решение е за някой.Повечето неразбират ,че не ям защото съм гладна,ям защото храната е като дрога за мене.
Цаката е изобщо да не стигаш до тъпкане.Ям точно определено количество в точен час.Нищо излишно и нищо по-малко от определеното.Слагам в една голяма плоска чиния и като си изям порцията бавничко слагам чинията в миялната и не влизам повече в кухнята.До следващия час за ядене.
Гледам да не мисля за храна,за рецепти за храна,карам кростренажор,гладя,мия пода,правя коремни преси,танцувам.Само да не мисля за храна.
Имало е дни преди, да стана сутринта,да почна да правя някое супер засукано ястие часове с ясната идея накрая да го оплюскам цялото и да го повърна...
Цаката е изобщо да не стигаш до тъпкане.Ям точно определено количество в точен час.Нищо излишно и нищо по-малко от определеното.Слагам в една голяма плоска чиния и като си изям порцията бавничко слагам чинията в миялната и не влизам повече в кухнята.До следващия час за ядене.
Гледам да не мисля за храна,за рецепти за храна,карам кростренажор,гладя,мия пода,правя коремни преси,танцувам.Само да не мисля за храна.
Имало е дни преди, да стана сутринта,да почна да правя някое супер засукано ястие часове с ясната идея накрая да го оплюскам цялото и да го повърна...
Има и мъже анорексици да.Само че доста по-малък процент.Мъже към жени са около 3 към97 за жените.Те явно не се стремят толкова да изглеждат перфектно,или обичат себе си незнам.Според мен налагането на странни модни критерии еба майката на жените.То бива бива ама не всеки е с ген да е 50 кг на 180 и така.Или с голями цици.Ей на и операциите за слагане на силикон вече са масово явление,нещо като да се лакираш или сложиш червило.
За мъжете е въпрос на чест да покажат добре отгледано бирено шкембе. Символ на приятно изкарване с приятели. От друга страна жените им галят любовно шкембаците и им повтарят колко прекрасно им стои. А бащи подаряват на завършващите средно образование дъщери силиконов бюст като вход в света на възрастните.
Благодаря за отговора Рибозом. Аз искам и друго да попитам, за дъщеря ми. Тя яде много, предимно сладки и тестени неща и все слабее.Само се мери и все реве, като види, че пак е свалила, вместо да качи.Няколко пъти и мерих кръвната захар с моя апарат и все и е много ниска - 3, 3.4 и все е така и то след като е яла, когато би трябвало да и е повишена. И това ли е някакво заболяване.Мислех, че може да е от щитовидната,защото е и много нервна, но всички изследвания са и перфектни. Тя е и с гастрит и почти не яде готвени храни заради него - получава киселини и повръща, когато яде готвено. А за сладко направо човек може да убие, ако няма.
Незнам Тайна,питай някой лекар.Аз получавам киселини когато ям сладки тестени неща.А ако готвиш и правиш запръжки може и да я дразни готвеното.Не запържвам нищо и готвя с много малко мазнина,основно пека.И аз съм с гастрит,сама си го направих.Опитай с прости манджи,манджа с пиле и картофи,малко домат и чушка,лук и леки подправки.Вариш на бавен огън и чак като оттеглиш от котлона слагаш малко масло.Хубаво е и не дразни стомаха.А аз умирам за лютичко...откога не съм яла,лошо ми е на стомаха после.
Благодаря за отговора Рибозом. Аз искам и друго да попитам, за дъщеря ми. Тя яде много, предимно сладки и тестени неща и все слабее.Само се мери и все реве, като види, че пак е свалила, вместо да качи.Няколко пъти и мерих кръвната захар с моя апарат и все и е много ниска - 3, 3.4 и все е така и то след като е яла, когато би трябвало да и е повишена. И това ли е някакво заболяване.Мислех, че може да е от щитовидната,защото е и много нервна, но всички изследвания са и перфектни. Тя е и с гастрит и почти не яде готвени храни заради него - получава киселини и повръща, когато яде готвено. А за сладко направо човек може да убие, ако няма.
Такава кръвна захар не е нормална след хранене изобщо...има диабетици около мен и мисля, че се правеха някакви тестове - един ден ходиш в определени часове, преди/след хранене, за да ти следят захарта дали е в нормите...за здрав човек трябва да е около 5-6 след хранене, доколкото знам, 3 е мнооого ниско.
Но дали има връзка с килограмите, нямам идея, със сигурност, обаче, има някакъв проблем.
Serendipity, благодаря!Това ,което описваш е профил за диабетици. Имаше някакво друго изследване, когато хем ядеш много сладко, хем ти е ниска захарта, но не знам кое е.
Брат ми беше така преди 2-3 години - по 15 сникърса или Nestle Lion на ден, жабката в колата му беше пълна само с такива неща. Много слаб, докато един ден не му станало много лошо и сам успял да се закара до 2-ра Градска в София, където му казали, че е бил с хипогликемична криза и ако се беше забавил с още само 15-20 минути в тогавашното си състояние, е щял да изпадне в хипогликемична кома и айде, чао, нямаше да е вече между живите. Оказа се, че е стресов диабет, оттогава докато е жив, ще е на инсулин. Февруари ще стане на 35, тогава беше на 32 май. Яде като разпран, а е не повече от 50 кг, при ръст от около 170
Що се отнася до невероятния прилив на енергия при гладуващите четох в някаква книга навремето, че това е само усещане, а не реалност. Мозъкът изпитва глад за глюкоза, а мускулите се отпускат, за да му я осигурят, затова човек има нереалното и пагубно усещане за здраве, енергия и лекота за спортуване и учене Иска ми се да мога да помогна с нещо на тези заблудени нещастни души, които се съсипват така, не знам дали има в БГ някаква асоциация, която се занимава с този и сходни проблеми, но с удоволстиве бих се включила 
...