анорексия

  • 12 292
  • 89
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 229

Не е така, личи си кога някой си е кльощав и кога е на прага на болестно състояние.  Naughty Например, виждала съм много момичета на 13-14-15, които са височки за възрастта си и са ужасно кльощави, само кожа и кости, но просто са израстнали много бързо и след 1-2 години ще се "оправят". И нямат болнав вид.
Но да ти е изпито лицето и да ти личи всяка една кост вече не е нормално.
Но в нашите училища ще забележат, че нещо не е наред, след като някое момиче припадне за 5ти път сигурно. newsm78

# 31
  • Мнения: 1 470
Имах приятелка която мисля беше болна от Анорексия,макар техните да я пратиха в някаква клиника,където я натъпкаха с лекарства,и я върнаха съвсем не в час...Според мен симптомите си и бяха точно за Анорексия,но живееше сама от 14годишна,и на никой от родителите и,не му е пукало какво се случва с дъщеря им,докато не направи нервна криза,счупила един прозорец с ръка,и баща и я вкара в лудница...А истината е че по това време тя отказваше да пие дори минерална вода,с довода че била вредна...Не беше от прекалено слабите,но явно нервната и система е била по-лабилна,и не е издържала на глада,и се е сринала по-бързо...Но това си го спомням сега след години,след като от нея не остана нищо...А тогава сме били деца,и всички смятахме че тя е по своему ексцентрична...За това трябва да се говори много,за да не я последват и други момичета...

А иначе всички крайности са опасни!А затлъстяването като фактор?!Също и тези мускулестите момченца,тъпкани с анаболи?!И аз съм тренирала,но никога не съм си позволявала да се тъпча с боклуци,или въобще нищо да не ям...И пак имах перфектните форми-някога... ConfusedС неядене,или със изкуственни храни тези неща не се постигат...Ох,много се отплеснах...Сори!!!

# 32
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Надявам се да не лекуват само с медикаменти, защото това няма никакъв ефект.

Въобще кои са местата / хората, към които родителите могат да се обръщат в такъв случай?

# 33
  • Бургас
  • Мнения: 1 270
В София мястото,където може да се потърси помощ е клиника"Св.Иван Рилски" по детска психиатрия.Там лечението е комплексно-с психотерапия и медикаменти.Иначе-всяка психиатрия провежда лечебен курс,но по своята същност е принудително захранване през системи и почти наркотично упояване с медикаменти,психиатрите не си дават май много зор.
По принцип,щом е усетен проблема от родителите обикновено е вече много надълбоко.Забързани в ежедневието,по колко време виждаме децата си на ден?Кога се храним по едно и също време с тинейджърите?Как да забележим промяната в хранителните навици,когато ние не сме запознати и не правим разлика от диета,вманиачаване да се свали непременно някой килограм преди море,и признаците на анорексия?
Вече ви писах,момичетата стават враг на себе си,не искат помощ,опияняват се от мисълта,че са над тези баналности-храната,че нещо могат да контролират в живота си,оттам е целия проблем при анорексичките.Много е сложно,помощ искат едва когато не могат от омаломощаване да станат от леглото.

# 34
  • Мнения: 2 755
А защо решихте,че всичи по-слаби момичета,които виждате по улиците са анорексички?Човек може да бъде болезнено слаб без задължително да е болен от анорексия.

Мда. Може да е булимия. Може да е метаболитно заболяване. Може да е от системно недохранване. Може да е .........., дори не искам да го напиша.
Никой не може да ме убеди, че да изглежаш като скелет е просто резултат на ген. Да бе.

# 35
  • София
  • Мнения: 1 508
Много е сложно,помощ искат едва когато не могат от омаломощаване да станат от леглото.

Точно затова е много важно родителите да говорят с децата си за тези проблеми и да им ги обяснят още от малки.

Дъщеря ми на 9 години вече знае какво е това, какво го причинява и до какво води. И сега, когато самата тя има малък проблем с килограмите (по скоро натрупване на тлъстини по корема заради сладкишите на баба), единственото допустимо средство в борбата с надебеляването е ежедневната гимнастика (по малко, но често), и никакво ограничаване на яденето. Ако трябва, просто ще спрем сладкишите  Grinning

Никой не може да ме убеди, че да изглежаш като скелет е просто резултат на ген. Да бе.

Възможно е. Аз бях 38 кила без никакво заболяване (доказано с изследвания). Проблемът се появи след раждането, когато държах на всяка цена да си върна същите килограми. И го постигнах. Сега съм все още с поднормено тегло, и го поддържам с цената на здравето си - обожавам да ям, и се тъпча като прасе, но имам сериозно хормонално заболяване, в резултат на което оставам слаба. Не пия лекарства, защото не искам да напълнея. Наясно съм, че това може да има фатален край, но не ми пука. Психическата ми нагласа е абсолютно анорексична, единственото ми предимство е че не се лишавам от храна  Laughing

Последна редакция: сб, 09 авг 2008, 18:55 от Jarrita

# 36
  • Мнения: 2 755
Никой не може да ме убеди, че да изглежаш като скелет е просто резултат на ген. Да бе.

Възможно е. Аз бях 38 кила без никакво заболяване (доказано с изследвания). Проблемът се появи след раждането, когато държах на всяка цена да си върна същите килограми. И го постигнах. Сега съм все още с поднормено тегло, и го поддържам с цената на здравето си - обожавам да ям, и се тъпча като прасе, но имам сериозно хормонално заболяване, в резултат на което оставам слаба. Не пия лекарства, защото не искам да напълнея. Наясно съм, че това може да има фатален край, но не ми пука. Психическата ми нагласа е абсолютно анорексична, единственото ми предимство е че не се лишавам от храна  Laughing

Jarrita, най-вероятно хормоналното заболяване си го имала още преди раждането, но просто не е било открито. По принцип хормоналните заболявания са с клинична картина, която се припокрива с много други заболявания и не е лесно понякога, да се диагностицират. Имам позната, която след 5 години изследвания, най-накрая разбра от какво страда. И не беше ходила при случайни лекари.

# 37
  • Мнения: 2 448

Не пия лекарства, защото не искам да напълнея. Наясно съм, че това може да има фатален край, но не ми пука. Психическата ми нагласа е абсолютно анорексична, единственото ми предимство е че не се лишавам от храна  Laughing

Ти си за сериозно лечение тогава при психолог. Не мога да си представя, че жена която е майка, може да направи подобно изказване, че не и пука дали ще остави детето си без родител, заради факта, че от лекарствата може да качи някой и друг килограм.  Shocked

# 38
  • София
  • Мнения: 1 508
Хормоналното заболяване се появи, след като се роди детето, правени са ми изследвания по време на бременността и тогава всичко беше перфектно (поисках изследвания, защото през пубертета имах проблеми със щитовидната жлеза).

# 39
  • Мнения: 6 619
Хормоналното заболяване се появи, след като се роди детето, правени са ми изследвания по време на бременността и тогава всичко беше перфектно (поисках изследвания, защото през пубертета имах проблеми със щитовидната жлеза).
Аз след раждането съм с 10-на кг. по-слаба от преди забременяването също имам проблем със щетовидната жлеза напиши ако не е проблем на ЛС какво е заболяването.
Все се каня да отида на изследвания ама така мразя да ходя по лекари.......

# 40
  • София
  • Мнения: 1 508
Ти си за сериозно лечение тогава при психолог. Не мога да си представя, че жена която е майка, може да направи подобно изказване, че не и пука дали ще остави детето си без родител, заради факта, че от лекарствата може да качи някой и друг килограм.  Shocked

Проблемът не е психологически, просто ми писна от лекари, които лекуват следствието, а причината си остава. Хапчетата, които ми предписваха, ми съсипваха имунната система, а проблемът си оставаше. Сега редовно си правя изследвания, и пия хапчета само когато наистина имам нужда от тях. И докато не намеря добър ендокринолог, няма начин да се тровя за тоя, дето духа (че и да трупам килограми отгоре).

# 41
  • Мнения: 2 755
Хормоналното заболяване се появи, след като се роди детето, правени са ми изследвания по време на бременността и тогава всичко беше перфектно (поисках изследвания, защото през пубертета имах проблеми със щитовидната жлеза).
Това, че през пуберитета си имала проблеми със щитовидната жлеза, обяснява 38-те ти килограма. Между другото, какви изследвания ти правиха по време на бременността? Щитовидните хормони трийодтиронин- Т3 и тироксин- Т4, не се включват в задължителните изследвания при бременни.
От всичко, което си написала, още повече си затвърждавам мнението, че здрав човек под 40 кг. няма. Изключвам случайте, когато височината е под 155 см.

# 42
  • София
  • Мнения: 1 508
Не, не се включват. Взех направление за ендокринолог от личната лекарка, и от там направление за пълни изследвания. Всичко беше в норма. През пубертета имах хипофункция, след раждането отидох в другата крайност - тиреотоксикоза.

# 43
  • Мнения: 2 755
Jarrita , един приятелски съвет. Намери си добър ендокринолог и не неглижирай проблема. Желая ти успех с лечението.  bouquet

# 44
  • София
  • Мнения: 1 508
Благодаря, Tonita  bouquet

По темата, сетих се за една героиня на Тери Пратчет и Нийл Геймън - пухкавичка, но се мисли за много слаба, и мисли, че страда от анорексия, защото всеки път, като погледне в огледалото, вижда дебеланка  Laughing

Общи условия

Активация на акаунт