Дидка, браво за новата тема. И благодаря!
Аз тази седмица не съм в настроение...преживявам много труден период за мен,на всичкото отгоре и търкания със свекървата и....за това не съм ви и писала,а само чета.
А за желанията....ами те не са много. Искам само бебо да си изчака датата на секциото - 01.09. Не за друго,а защото ще ми го правят в София,а от Свиленград до там са си 300 километра и незнам как ще стигна на време. Ама както каза МАриам, каквото Господ реши това ще е.
Момичета, искам да ви попитам боли ли ви кръста? Леле като лежа по гръб 1-2- минути и после не мога да стана. Адски болки. Направо се изпотявам докато се раздвижа. Така бях и с Ники. Даже по-зле,но си мислех,че този път ще ми се размине. Явно там си ми е слабото място.
Стискам палци на Асето. Честно казано с нетърпение отварям всяка пропусната страничка и чакам да видя,че се е похвалила,че е родила. Толкова уверене и спокойна относно раждането майка не съм срещала. Пожелавам ти да е безболезнено, спокойно и пълно с положителни емоции раждане Асе.
Мирка, пак се ядосах на твоя мъж. Ама повече няма да коментирам. В крайна сметка ти си го обичаш такъв,какъвто е. А е по-важно да се разбирате и даси правите компромиси ,доколкото е възможно. Моят мъж понякога е същия,ама вече не му се връзвам. Даже тази вечер ми се обажда по телефона /нощна смяна е/ и ми казва:"Да не би да си пуснала прахосмукачката?" Казвам:"Днес НЕ!" И той:"ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ пък аз си мислех,че ще я пуснеш." Луда работа!!! Те няма да разберат какво е да си бременна, да ти се промени цялото същество за някакви си месеци и да носиш на гърба си толкова много отговорности,които с времето все повече се увеличават.... Както и да е! Зарязала съм ги всички и си слушам Ерос Рамацоти и ви чета и се успокоявам по този начин.
ХАХАХАХАХА Uande, току що писах точно за тези болежки. И аз ги имам. За съжаление ще отминат доста след раждането. КОгато всички кости се съберат и си дойдат на мястото.