Пред други хора е супер сдържан с мен, не показва никакво отношение, не ме прегръща или целува... чак на моменти съм се чувствала неловко в компанията на други двойки, които постоянно засвидетелстват някако любовно отношение един към друг.
Той е много отдаден на работата си, упорит, находчив, креативен и умее да общува с различни хора. Всичко това са прекрасни качества, които изключително високо ценя у него. От друга страна обаче напоследък доста често имам чувството, че заради работата, напрежението и стресът, с които той неминуемо се сблъсква всеки ден, аз оставам на съвсем заден план, просто защото той е твърде уморен.. Ние не живеем заедно и докато в началото на връзката ни се виждахме през ден, по един или друг повод, то сега само по телефона се чуваме и се виждаме веднъж седмично... Но пък като се видим всичко е наред, прекарваме си добре заедно, той се държи много внимателно и грижовно. В други случаи става много мълчалив и имам чувството, че нещо го измъчва.. дори, че не иска да е с мен. Когато обаче попитам какво му е, когато се опитвам да го предразположа да сподели, се сблъсквам с непроницаема стена. Всичко това ме кара да се чувствам ужасно несигурна и объркана. На моменти си мисля, че е невъзможен и трябва да спра да се тормозя с него, но в следващия момент си припомням колко прекрасен е всъщност и се изпълвам със светлата вяра, че нещата между нас ще се стабилизират.
Мили дами, които успешно съжителствате с девички от мъжки пол, я споделете... звучи ли ви познато гореописаната ситуация..? И ако да - как постъпвате или сте постъпвали в тази ситуация ?