Как да се справя с този "звяр"?

 

На тебе ти е рано още.
Като го тръшне и твоето бебепкия пуберитет ще те питам тебе дали няма и на тебе да ти изпие чавка акъла

Не е етично да се заяждате с човек който се опитва да ви помогне по свой начин.
А това че го обръщате на оплаквално кафене и като получите помощ плюете е ваш проблем
Май Кисса искаше помощ ,а то стана среща пред кварталната градинка с тема - Кой повече хапе, драска и се тръшка да ме излага
Като искате помощ поне я приемете без да мрънкате.

А иначе се пишете всички многоооооооо интелигентни

  Деметра, не го приемай като заяждане, но ще можеш ли да цитираш, конкретния закон и текстовете, който определят наказателната отговорност на родителя, основанията и налаганото наказание.
 Не съм се занимавала със семейно право, но се опитвам да съм в течение, за всички законови промени и си признавам, че за пръв път чувам, че родител може да бъде осъден за насилие срещу детето си. До момента Семейният Кодекс предвижда ,само отнемане на родителските права, което в действителност,  от съда се приема за доста крайна мярка, основанията за отнемане са посочени в текста от закона.
 Може да им и други текстове и за това те питам, стана ми любопитно
 
  По темата, следя е откакто е почнала, но за съжаление не бих могла да дам съвет, за мен отношенията родител-дете и самото възпитание, са твърде лични, но също така и недоказано успешни, т.е. дали родителят си е свършил работата и дали неговият подход е бил правилен, се разбира едва, когато срещу него седи човек (порасналото му дете).
  Самото възпитание, изисквания, дисциплина, свобода и тн., всеки определя на база, собствен опит, характер и хиляди други фактори. Така че ми се струва, не особено уместно, да се напада ме, по между си . Така че, мили мами, от една страна ви се радвам и на двете страни, че сте толкова сигурни, че сте правилно възпитаващите, а от друга страна се чудя от къде сте толкова сигурни.
 

Закон за закрила на детето

  (Вече съвсем разводних темата  )
 Там се урежда, закрилата на едно дете, но няма наказателна отговорност, за родители, които не полагат грижа за децата си, да ти отнемет детето, когато ти го третираш, като вещ, която ти пречи, си е награда Самият закон, не предвижда никакви наказателни мерки, срещу родителите, има само административни глоби

Момичета, нека запазим добрия тон, присъщ на форума!
Моля, не ме принуждавайте да заключа темата!

Поздрави, Ели.

Вижте момичета, естествено, че споделянето на мнения и опит предполага всевъзможни различия. И децата, и възрастните сме кой от кого по-шарени. Далеч не смятам, че целта на пободни теми е да намерим "истината" за нещата. По-скоро те трябва да ни подтикват да мислим и разсъждаваме върху нещата, а не да си мерим несъществуващите у нас полови органи. Аз не приемам, че споделеното от някого е едва ли не закон или пък стопроцентова истина, нито очаквам, че въпросният някой се опитва да ми каже или внуши същото. Щастлива бих била, ако това, че съм отделила от времето си да седна и да напиша нещо от моя свят, накара поне един човек да се замисли за нещо, свързано с неговия свят и това му помогне да напредне по някакъв начин за себе си. Точно, както постингите на много от вас, помагат на мен! Било с решението на конкретен проблем, било с това, че ме карат да се замисля за нещо по принцип и да потърся по-добро решение. С две думи да напредвам в развитието си като родител.

В едно обаче съм категорична: Не на насилствените възпитателните методи! Това е много сериозен проблем, който мисля, че все повече назрява в обществото ни и аз смятам да се включа, както мога, за негового, дай Боже, разрешаване някой ден.

Кифличке (е, не мога да се обърна към теб с "Кифло" и това си е  ), законът едва ли е съвършен, пък и аз не съм юрист. Фактът обаче, че съществува е някаква надежда за промяна. За нас, "нормалните майки", които не пребиват децата си (защото ние сме склонни да приемаме само малтретирането и непрестанния здрав бой за насилие), е важен ето този текст от закона:

А именно, хубаво е да се замислим, дали пердахът като метод на възпитание ще просъществува още дълго. Аз вярвам в промяната.

ПП: биги, вече казах, че не съм юрист, ама последната част от горния текс - тази след последната запетайка, хич не ми мирише хубаво

Всеки решава как да възпитава детето си, няма защо да се критикуваме. Аз примерно ако ми прави на инат и на пук, ще обърна лошата страна със шамарче по дупето. Инъче и аз не съм привърженичка на биенето на децата, като се има и предвид, че е по слабо физически от нас. Но всяко дете се пробва да ти се качи на главата и то да определя правилата и да те командва, и затова се налага понякога и да потупаш дупето му, като друг начин не е дал резултат.

НО... шамарите не решават проблема
Казвам го просто от личен опит
Щерката беше общо взето буйна и съм я поплясквала. Но всичко постигах с големи усилия
Сега с сина - инато говедо, ще ти изскочат очите от бяс понякога.
То не бяха тръшканици, удряне на глави в стените и каквото ви дойде на акъла
Ами оправих се без бой. Дори не съм го цапвала по дупето!   
И съжалявам че съм посягала на щерката.....

Всички деца са различни. И ние самите сме различни. Но насилието не помага - пък било то само шляпване по дупето

Тинке, това от личен опит ли? Или пък от наблюдения върху околните...
Съмнявам се да е от първото, а ако е от второто - ето ти прекрасен шанс да бъдеш различна! Пък и детето ще спечели от цялата тая работа.

Ох, майчета, отворих темата за да си споделяме от личния опит как сме се справяли с инатливите и опърничавите деца... Аз малко по-назад бях написала че приложих нова тактика и ми се стори че действа... но! само ми се е сторило явно 
Ами ето ви пресен случай: бяхме на разходка в кварталната ясла, където се събират много деца. Като седна на колелото на едно момченце и няма ставане, собственикът (момченцето) поиска да седне на колелото си, аз казах на малката, че трябва да освободи мястото, започнах да я вдигам - тя огласи цялата ясла с такъв писък, че не само моите, но и на всички наоколо им изпищя ушите! И като му удари един рев, ама чак до посиняване... Направо ужас! И никакво отвличане на вниманието не помогна... Ама както гледам, ще трябва да си стискам зъбите, да си калявам нервите и да чакам да мине този ужасен период... но честно казано главата ми в момента е като кратуна! 

   Правилно, не ти мирише на хубаво, такива вметки се правят, за да има възможност разширително да се тълкува един правен текст, което с две думи обезмисля голяма част от посланието в него.

  Това с налагането, наистина е един много неприятен период, не само отвличане на вниманието всякакви други подобни хватки помагат, но определено, каквото и да направиш, няма да мине без тръшкане и крясъци.
   Аз примерно, винаги преди да излезем, правех някакъв грандиозен план, от къде ще минем, какво ще свършим и такива работи, като всичко представях, като много сериозна и важна работа, в която те са ми сериозни помощници (децата много обичат да се чувстват важни) и при някаква такава случка, казвах "Леле, кое време е станало, трябва да продължаваме , имаме да вършим това и това, май съм забравила нещо, ти помниш ли какво..." и такива работи.
 Ако вземат чужда вещ, която собственика настоятелно си иска, съм представяла абсурдни алтернативи от рода:
  "Ти избираш, да останеш на колелото (примерно) и детето да му е мъчно и да се обиди и никой да не иска да си играе с тебе или да станеш и бързо да върнеш колелото и всички да си помислят, това момиченценце, колко е голямо и разбрано" и изчакваш да видиш, какво ще се избере. Обикновено се получава правилният избор.
  Или пък ставане от колелото с предложението, баткото да ни покаже, какъв страхотен номер знае и последващо отвличане на вниманието.Хубаво е да си изобрететална и търпелива, този период, колкото и да не ти се вярва отминава.
  Кофтито е, че после пък идват други

Ох, Кифличке, това е така, обаче как да обясня на 1,8 годишно детенце, че ако не стане ще я помислят за лошо момиченце, а ако стане от колелото - за добро?!  Тя не разбира още... а и дори не ми дава шанс да започна с обясненията... Не знам, ще се мъча, пък дано отмине! Притеснява ме и това, че от другата седмица за пръв път ще тръгне на ясла... какво ли ме очаква?  Направо не ми се мисли...

Истината е, че няма "справяне".  

Няколко извода, до които съм стигнала:
А, вярвайте ми, Ида е панта и половина. Аслъ набира сила "бебшкият пубертет" с АЗ, МЕНЕ, МОЙТО, НА МЕНЕ.

1. Децата разбират от дума, само бъдете сигурни, че ви слушат в момента. Естетствено, многословието повече вреди отколкото помага. Две думи на място, със спокоен тон вършат чудеса.

2. За да ви обръщат внимание, когато ги спирате да не вършат нещо, трябва да ги научите да ви вярват за всичко, което казвате. По-точно казано, подтиквайте ги да правят "шантави" неща по начина който одобрявате - например покажете им как да скачат от място, вместо да им забранявате да скачат от пейката. Безкрайно много се харесва на децата да участвате в игрите им. И да ги оставите те да ви ръководят. Любима игра вкъщи е да оставим Ида да ни "ръководи" - тя показва как да тацуваме - и ние го правим, тя показва как да си сложим кубчетата зад гърба - и ние го правим. Усещането, че все пак нещо зависи от тях им дава страхотно удоволствие и вяра в себе си.  Уверявам ви, гледат ме като изкопаемо майките пред блока, докато уча Ида на гоненица. И бягам с нея, и скачам с нея, и си играя на "балонът се надува" с 8-9 хлапета още.   Е, да, ама аз като кажа нещо, рядко ми се налага да повтарям. Не че не си прави оглушки  и не забравя... , но почти никога не ми прави "напук". Не се намесвайте винаги, за да кажете как "трябва" да стават нещата. Проследете внимателно каква е идеята на детето. Не секвайте инициативата.

3. Преди да се ядосате, помислете за последствията - колко ще ви е кофти, ако въпреки яда ви, детето не вдене, а стане още по-неуправляемо, както и колко мъдри и добри ще се почувствате, ако се овладеете поне вие... почти сигурно е тогава, че дори закъснялата ви реакция ще бъде правилната.

4. Харесайте си някоя мантра, ама по-дълга, и си припявайте, докато не решите какво точно да правите. Една дълга, сладка целувка, както и преобръщане на детето с краката нагоре - стил "чувал с картофи" имат неочаквано благотворен ефект.

5. Забравете стереотипите и не гледайте околните. Всяка ситуация има уникално решение. Не е непременно най-разумното, може да е емоциално най-подходящото.

6. Съобразявайте се във всеки момент с режима на детето. Не очаквайте много от гладно, уморено, тъжно или просто прегряло от слънцето дете. Ако ви се изтръшка на входа на ЦУМ в 15.30 замислете се какво изобщо, за бога правите там.

7. В много от ситуациите, когато нещата не се развиват както трябва, причината не е в детето. По-вероятно е вие да не сте отчели някое обстоятелство. Което не ви прави непременно лоши родители. Както детето има право да греши, така и вие имате право.

Уффф, че стано дълго и дълбокомислено.   Пусто филологическо изкривяване.  Дано да са ясни двете-трите важни неща, които имах да кажа.